Захари Карабашлиев: “Откат” е крива, ръбата пиеса и не се подчинява дори на мен”

24 май 2009г. Захари Карабашлиев вперил поглед в бъдещето по време на връчването на най-престижната българска награда за драматургия АСКЕЕР. Тази година негова пиеса отново е между номинираните топ-три заглавия. ФОТО: Евгени Веселинов

ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ

От родителите си научаваш едно, от училище – друго. Но и двете са адски важни! Децата ни четат, ако родителите четат. Ако ние не намираме време да прелистим книга, как да очакваме децата ни да го правят?

Интернет има потенциала да прави достъпа ни до тези знаци, до световното човешко знание светкавичен. Друг е въпроса дали ще използваме великолепния му потенциал му или ще останем само на ниво porn

Сан Диего, 8 Април 2010г. Предлагаме ви обещаното интервю от нашият сънародник от Сан Диего писателят, балетрист и драматург Захари Карабашлиев, познат на повечето от нас като “Зак”. Тази година пиесата “Откат” на Карабашлиев бе номинирана за АСКЕЕР, след като през 2009 година “Неделя вечер” спечели най-престижната театрална награда за драматургия в България, както ви информирахме по-рано Наш драматург от Сан Диего с номинация

ИНТЕРВЮ

– Евгени Веселинов: Вече си написал няколко пиеси. Спечели няколко награди, включително миналогодишният АСКЕЕР, на който станахме живи свидетили в София. Къде слагаш “Откат”?

Захари Карабашлиев: “Откат” е поредния участък от пътя ми. Пиесата е крива, ръбата, смешна, тъжна, забавна, сериозна, не-монолитна, неподчиняваща се на буквата на жанра, та дори и на автора си – самият мен. Много жива и дива пиеса.

– Защо “Откат”? Защо не го каза с истинското му име – Отзвук!? Или Отражение?! Кое е и къде е “оръжието”, което така “дава откат”? Или иначе казано, от къде идва изстрелът, на който ти усети откатът чак в Сан Диего?

Защо “Откат” става ясно в самия текс – няма да издавам тук. Но изстрелът откъде идва? Изстрелите идват винаги първо от сърцата ни, не мислиш ли? А ние се справяме с откатите от тези изстрели всекидневно.

– Какво влияние оказа драматургията, тази която си учил, и тази която се поставя сега в Америка?

Аз съм се учил на драматургия от 5-годишен, когато един дядо Георги, брат на баба ми, рецитираше “Хайдут Сидер и Чер Арап”, докато седях на коляното му. Та оттогава- не спирам да се уча всеки ден. Разбира се – класиците са неизменни, всеки ги знае, теорията също. А театърът в Америка е толкова разнообразен – от Бродуей до Оф-Бродуей, от Флорида до Минесота, от Бостън до Санта Моника – огромен диапазон, невъзможно е да се говори за “театърът на Америка” наедро. Тук всичко отдавна е децентрализирано, всъщност никога не е било централизирано – а театърът- най-вече. Общото между всички тези театри в Америка е че те са  живи, естествени, органично свързани с обществото, което го издържа. Предполагам, факта че живея в това общество ми е повлиял в някаква степен на писането. Надявам се в положителна!

– Когато гледах “Неделя вечер” в София в мен се промъкна чувството, че гледам и филм. Завършил си филмови продуцентски класове в Лос Анджелиз, участваш в кино- и театър-уоркшопи. Има ли нещо от киносценарийното писане, което си овладял в Америка, където основното, което движи историята е „екшън“?

Много интересен и важен въпрос – как моята драматургия е повлияна от киното. Истината е, че киносценарийното изкуство е повлияно от театъра – то е естествено продължение на театъра. И киното и театъра идват от гръцката (δρᾶμα) “драма”, което значи “действие”/”екшън”. Така, че ако си изпитал усещането за действие, гледайки моя пиеса, то не е заради факта, че съм живял в Америка и съм гледал тъпи “екшън” филми(те ме отегчават до смърт всъщност), а заради това, че силно обичам театъра. Много обстоятелства са се променили от времето на Аристотел насам, но “драмите” остават удивително универсални.

– Ще се промени възприятието на зрителя след “Откат”? Промени ли се? Дали ще се промени след години? И двамата с теб имаме дъщери – как ще погледне на историята дъщеря ти Сара, когато гледа “Откат” след 10-15 години? Какво искаш Сара да не пропусне?

Няма драма, колкото силна да е тя, която да промени възприятието на зрителя завинаги. Просто- ние хората така сме програмирани, че да забравяме. Има пиеси, филми, книги, които ни променят закратко, но все пак запомняме нещо. Просто запомняме мига, когато свършват, докато ставаме от столовете си, докато излизаме от салона, докато вдишваме първата глътка въздух от вечерта, докато опитваме отново да подредим в главата си ‘реалния’ свят, който сме оставили навън за час и нещо.

За дъщерите ни – не е важно дали те ще пропуснат нещо от моя “Откат” или от нещата, които ние като родители правим. По-важно е да не пропускат шансовете да осъществят уникалното в себе си.

– Знаеш, че имаме български училища в Сан Диего и Лос Анджелис, които създадохме с много трудности. И ти, и аз сме преки участници в процеса. Какво ще кажеш за “децата и буквите” и  “родителите и четенето”? Четем ли достатъчно на децата и дали те четат?

Майка ми ме приспиваше с книга, аз и съпругата ми сме чели всяка вечер на дъщеря ни, докато порастне. Има магия в това, в гласа на родителя, в историите, с които приспиваш детето си вечер, с приказките, който го изпращаш от света на видимото в чудодейния свят на сънищата… Никое училище където и да е по света не може да замести родителя – просто това са различни институции. От родителите си научаваш едно, от училище- друго. Но и двете са адски важни! Децата ни четат, ако родителите четат. Ако ние не намираме време да прелистим книга, как да очакваме децата ни да го правят?

– Къде е интернет в цялото положение с буквите?

Интернет произлиза от буквите – това е ясно. Въпросът е дали интернет ще ни направи по-четящи, по-информирани, по-интелигентни и най-вече по-добри. Човечеството ползва буквени знаци от хилядолетия. Интернет има потенциала да прави достъпа ни до тези знаци, до световното човешко знание светкавичен. Друг е въпроса дали ще използваме великолепния му потенциал му или ще останем само на ниво porn.

– От тук нататък накъде и какво очакваш?

Опитвам да живея пълноценно всеки ден, да съм креативен доколкото ми стигат силите. Големите планове оставям в ръцете на Вселената/Бог, наречи го както искаш.

– Благодаря ти и пожелай нещо на българите!

Вяра!

ПРИПОМНЯМЕ:Наш драматург от Сан Диего с номинация

2 comments for “Захари Карабашлиев: “Откат” е крива, ръбата пиеса и не се подчинява дори на мен”

  1. Ina
    10/29/2010 at 23:31

    Bravo!Mnogo dobro interview!Uspehi na Zahary pojelavam!Samo iskam da popitam – kak da se snabdim s novata kniga tuk,v LA?