Радецки ще си има манастир!

Корабът РАДЕЦКИ през 1876г. /кликвайте върху снимката за по-големи размери/

Корабът “Радецки” бил построен с пари на поклонници на ясновидец и лечител духовник – сега строят и манастир на брега

ПОМНЕТЕ КОИ СТЕ ОТ КЪДЕ СТЕ ! ВИЖТЕ ВИДЕО

Силистра, 5 април 2010г. Австрийското параходно дружество “Лойд”, съществувало през деветнайсети век,  построява кораба “Радецки”, от който Ботевата чета слиза на българския бряг,  с пари на пътували до силистренското село Срацимир поклонници.

Те са привлечени през 1861 година от смятания за ясновидец и лечител духовник Ангелуш, лекувал с вода от извор край силистренското село Срацимир, където днес 149 години по-късно се състоя традиционен народен събор и Доростолският митрополит Амвросий отслужи пасхален водосвет.

Любопитното сведение за “Радецки” е публикувано от Никола Маринополски в излезлия през 1899 година “Силистренски алманах”.

Тъй като много от поклонниците  пътуват с корабите на австрийското параходно дружество “Лойд”, според Маринополски по-късно това ражда “предание, което казва, че от парите на тези поклонници, австрийското дружество построило парахода “Радецки”, който от провидението бе предназначен да стане на българите исторически”. От Ангелуш се интересува Раковски. За него пише и Илия Блъсков.

За историята на Ангелуш, приеман противоречиво от съвременниците си, има исторически свидетелства, част от които са публикувани и в книгата на силистренския изследвач Пирин Бояджиев “Силистра през Възраждането”.

Дейността на този човек, смятан и за светец, и за шарлатанин, се свързва с наблюдаваната от 18 юни до 6 юли 1861 година “опашата звезда”.  През лятото на 1861 година до изворчето край селото идват стотици поклонници от българските земи, от Бесарабия, Молдова, Влашко, Сърбия и Австрия с надежда за изцеление.  Във Виена е отпечатан ликът на Ангелуш в хиляден тираж и агентът на дружеството го продава по 22 гроша. Съвременниците свидетелстват, че под набързо скованите навеси около извора край Срацимир изцелени поклонници оставят патерици и очила.

До извора край Срацимир, чиято вода се смята за лечебна, ще бъде изграден мъжки манастир “Възкресение Христово” и днес се отбелязва храмовият празник на бъдещата обител. Силистренската община дари на Доростолската митрополия за манастира  10 декара земя. Надеждата на инициаторите и общината са за 150-годишният юбилей догодина вече да има нов манастир, който да напомня за лечителят Ангелуш и корабът-спасител Радецки.

„Радецки“ е австрийски пътнически параход, наречен на името на фелдмаршал Йозеф Радецки (по-долу вижте кой е той), построен през 1851 г. и предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова.

Параходът “Радецки” е паметен за българската история, тъй като е използван за нелегално преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.

На 16 май и 17 май 1876 “Радецки” извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитана писмен ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй. Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.

Къде съм аз , повел другари,

на сигурна смърт, да ги заложа.

За святата наша България,

жертвен агнец да ги пренеса.

Къде съм аз повел другари

а всеки тук скрил се-робски дух.

А аз дошъл съм да ги спасявам,

народ велик да го правя днес.

Къде съм аз повел другари

а този нещастен овчар за овца.

Ще ми подвиква да бързам,

да плащам че турците идват.

Къде съм аз , кажи ми къде,

като Христос на кръста разпнат.

Да им простя, те не знаят,

че трябва да станеш, иначе си роб.

Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен. В началото на 1960-те в България се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите и между 1964 и 1966 г. е построено точно копие на кораба, като са ползвани стари чертежи и снимки. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей.

Днес Радецки е част от Стоте национални туристически обекта и притежава печат за колекционерите. Корабът предлага и каюти с легла с възможност за нощуване. Цената на легло на нощ е 8,00лв. за възрастни и 5,00лв. за пенсионери, студенти и учащи. Общ брой легла: 46. В центъра на града има паметник, който увековечава признателността на българите към безсмъртният подвиг на Ботевата чета. Всяка година на 2 юни в цeнтъра на град Козлодуй пред паметника се стичат множество хора, за да отдадат своята почит пред една от най ярките личности в нашата история. Печатът се намира в хижа “Козлодуйски бряг”. Намира се в парка Ботев, близо до мястото, където е слязла Ботевата чета през 1876 г.

Ти спомен къташ за любов юнашка

към своята поробена страна,

за градинари с воля сиромашка,

над теб развели бойни знамена. /Из “Радецки” – Найден Станчев Найденов/

Фелдмаршал Йозеф Радецки (Johann Josef Wenzel Graf Radetzky von Radetz; чешки: Jan Josef Václav hrabě Radecký z Radče; Count Joseph Radetzky) по рождение чех, граф, фелдмаршал и изтъкнат военачалник от Австрийската империя от първата половина на 19 век. На него е наречен прочутият марш на Йохан Щраус (баща) „Радецки марш“ и австрийският кораб „Радецки“, с който четата на Христо Ботев слиза на българския бряг на Дунав. Радецки е роден в благородническо семейство  в Требнице, Чехия на 2 ноември 1766  и умира на 5 януари 1858 в Милано, Италия. Осиротял на ранна възраст, за Радецки се грижи дядо му. След неговата смърт продължава образованието си във виенската академия „Тереза“ и до края на живота си служи в морските сили на австрийската армия , като се издига до високият пост.

ПОМНЕТЕ КОИ СТЕ ОТ КЪДЕ СТЕ !

Няма истински българин, който поне веднъж в живота си да не е изпял тези думи. Думи, превърнали се в своеобразен химн на героичната саможертва на големия българин Христо Ботев и неговите другари.

Специален поздрав към читателите на BulgariCA.com от учениците на българското училище в Лос Анджелис “Иван Вазов”

РАДЕЦКИ

Иван Вазов

Тoi, Liberte, que je chante et que j’adore,

Dirige mon navire sur cette onde…

L e b r u n

/ЦЕЛИЯТ ОРИГИНАЛЕН ТЕКСТ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО от 22 куплета, написано на 17 Май 1876г. в Букурещ от Великият Дядо Вазов – отбелязано е до къде свършва песента, която можете да запеете на караоке във видеото/

Тих бял Дунав се вълнува,

весело шуми

и “Радецки” гордо плува

над златни вълни.

Но кога се там съзирва

Козлодуйский бряг,

в парахода рог изсвирва,

развя се байряк.

Млади български юнаци

явяват се там,

на чела им левски знаци,

в очите им плам.

Горд отпреде им застана

младият им вожд-

па каза на капитана

с гол в ръката нож:

– Аз съм български войвода,

момци ми са тез,

ний летиме за свобода

кръв да лейме днес.

Ний летим на България

помощ да дадем

и от тежка тирания

да я отървем.

/ДО ТУК СВЪРШВА ПЕСЕНТА/

Парахода остави ни

и по начин благ,

та дружината да мине

на родния бряг.

Капитана – немец същи –

отказва – тогаз

Ботев люто се намръщи,

вика с бурен глас:

– Туй го искам, не се моля:

всички сте във плян.

Тук се гледа мойта воля,

аз съм капитан!

Чуй, там днеска мре народа

в бой с ужасен враг!

Карай бързо парахода

на българский бряг!

И гласа му става страшен

при тия слова,

немец бледен и уплашен

преклони глава.

Бърже парахода плува

към желаний край,

Дунавът се по вълнува,

весело играй.

Много време се измина

как не бе носил

храбра българска дружина-

твар за него мил.

А дружината запява

песен зарад бой

и байряка се развява

гордо с лева свой.

Парахода веч наваля

на милия бряг,

Ботев шапката си сваля,

че говори пак:

– Хайде, братя, излезнете,

тука ще се спрем

и земята цалунете,

дето ще да мрем!

И от радост упоени

пред левския стяг

всички падат на колени

на светия бряг.

– Братя! – вика им войвода

със гърмовен глас.-

Скоро радостно народа

ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравиме

Стара планина,

кървав бой ще заловиме

с турски племена!

Ний във битки не сме вещи,

малко сме на брой,

но сърца ни са горещи-

гладни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита

грозната ни мощ:

правдата е нам защита,

левът ни е вожд!

И по цяла околия

глас екна съгрян:

“Да живее България,

смърт на зли тиран!”

———————-

ОРИГИНАЛЕН ТЕКСТ НА ПИСМОТО НА ХРИСТО БОТЕВ ПРИ ПРЕВЗЕМАНЕТО НА РАДЕЦКИ

Христо Ботев

ДО КАПИТАНА И ПЪТНИЦИТЕ

НА ПАРАХОДА “РАДЕЦКИ”

Превод на български

Господин капитан!

Господа пътници!

Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.

С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество – България.

Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода “Германия” в Русчук през 1867.

И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:

Да живее България!

Да живее Франц Йосиф!

Да живее граф Андраши!

Да живее християнска Европа!

Х. Б о т й о в  185

Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо:

Д о й м и, помощник

Е н г л е н д е р, кап.

Х а д з е л, I-ви машинист

УДОСТОВЕРЕНИЕ, ДАДЕНО НА

КАПИТАНА НА ПАРАХОДА “РАДЕЦКИ”

Ние, долуподписаните, удостоверяваме с настоящето, че ние, въстаниците на България, със сила принудихме капитана на кораба “Радецки” да спре на турския бряг, ако и да няма станция.

Въстаниците на България

Войвода: Б о т й о в 1876