Пренесоха чудотворната икона в Бачковския манастир

С литийно шествие пренесоха чудотворната икона на Света Богородица от Бачковския манастир до местността Клувията

ВСИЧКО ЗА МАНАСТИРА

Бачковски манастир, 5 април 2010г. С литийно шествие, начело с архимандрит Борис, игумена на Бачковския манастир, свещеници и монаси чудотворната икона на Света Богородица Умиление бе пренесана до местността Клувията. Иконата на Божията майка бе украсена с венец от цветя, изплетен от монасите и богомолци, които посрещнаха Великден в Светата обител. Иконата се пренася до местността на втория ден на Великден почти 350 години и е най-старото литийно шествие у нас, съобщиха от БТА.

Вярва се, че по време на Възкресение Христово чудотворната сила на иконата е най-голяма. Според преданията тя помага на бездетните семейства и лекува болни, което е основната причини стотици миряни от цялата страна на преспят в манастира, близо до нея.

Днес те изминаха пътя до Клувията, който е дълъг почти 6 км, като през цялото време всеки се опитваше да се докосне до Светинята. На аязмото Покров Богородичен иконата се пречиства със сакралната сила на водата, а след това се носи до скалната пещера и параклиса “Св. Архангел”. Там дядо Борис отслужи молебен и ще раздаде курбан за здраве и благоденствие.

По-късно следобяд под звуците на манастирските камбани, чудотворната икона бе върната в Бачковския манастир.

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България.

Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий, които са грузинци. Само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII век.

Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по времето на Втората българска държава, за което свиделства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от XI век). Предполага се, че след падането на България под османско господство в края на XIV век патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Тук патриархът и неговите ученици развиват активна религиозна и книжовна дейност. Св. Евтимий умира около 1404 г.

Входът на Бачковския манастир

Въпреки че Бачковският манастир оцелява при първоначалното нашествие на турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и е ограбен и разрушен. Възобновен е в началото на XVII век, като трапезарията е реконструирана през 1601 г., а катедралната църква „Успение Богородично“ е завършена през 1604 г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605 г., са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богородица Умиление (1310 г.), за която се смята, че е чудотворна.

Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма — „Св. Архангели“ (от XIII-XIV в.), който се намира в северния двор до главната църква, и „Св. Никола“, строена в периода 1834–1837 г.

Чудотворната сила на иконата на Света Богородица в Бачковския манастир помага на бездетните семейства и лекува болни.

Църквата „Св. Никола“, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841 г., дело на известния художник Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети и образци на златарското изкуство от различни периоди.

Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, има печат на БТС.

Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите — редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.