Гласуваха защита на анонимните свидетели

  Парламентът реши за статутът на служителя под прикритие   

   Не може да бъде разпитван като свидетел
при основания за опасност за живота
  Данните за самоличността с прокурор при съд 

  Обвинението и присъдата не могат да се основават 
само на показанията на свидетел с тайна самоличност
При разпит се променя гласът и образът 

Не е обществено опасно деяние, извършено от служител под прикритие 

София, 25 март 2010г.
	Парламентът реши да бъде уреден статутът на служителя под
прикритие в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Това стана при
приемането на второ четене на промени в НПК.
	До сега в процесуалния закон отсъстваха норми, свързани с този
вид служители, се казва в съобщение на БТА.
	Служител под прикритие не може да бъде разпитван като свидетел,
 когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в
резултат на свидетелстването може да
възникне опасност за здравето и животът му, и на неговите близки.  

Той не може да бъде
разпитван и когато това е пречка за изпълнение на функциите му.
	Данните за самоличността на служителя под прикритие могат да
бъдат предоставени на наблюдаващия прокурор и съда след
мотивирано писмено искане до ръководителя на службата, която го
е назначила. Разкриването на самоличността на служителя под
прикритие се извършва само ако няма да възникне опасност за него
 или близките му, гласуваха депутатите.
	Янаки Стоилов /КБ/ поиска данните за самоличността на агента да
 се предоставят, а не да могат да се предоставят на наблюдаващия
 прокурор и съда. Според него трябва да има гаранции, че реално
съществува такъв служител, когато данни събрани от тях могат да
повлияят на присъдата. Стоилов посочи, че е възможно да възникнат
случаи на злоупотреба с този вид доказателство.
	Министърът на правосъдието Маргарита Попова посочи, че това
предложение е трябвало да бъде обсъдено в дискусиите в правната
комисия и поиска то да не бъде приемано.

Така, както е предложен текстът от нас, е изряден,
точен и прецизен и не бива да се променя нищо, каза Попова.

	В НПК беше записано още, че обвинението и присъдата не могат да
 се основават само на показанията на служител под прикритие и на
 свидетел с тайна самоличност, т. нар. анонимен свидетел.  При
разпита им в съда се променя гласът им, а при видеоконферентна
връзка - и при променен образ.
	Преди разпита на служител под прикритие ръководителят на
структурата, която осигурява и прилага разследването
свидетелства, че разпитваното лице е същото, на което е даден
идентификационен номер.
	Служителят под прикритие подписва декларация, че е запознат със
 задълженията си и задачите по конкретното разследване. Тя се
съхранява от службата, към която е назначен служителя и в нея
вместо данни за самоличността му се посочва определеният му
личен идентификационен номер.
	Разпореждането за разследване чрез такъв вид служител съдържа
престъплението, за което се разрешава разследването и
идентификационния номер на агента.
	В НПК е предвидена и промяна на Наказателния кодекс, според
която не е обществено опасно деяние, извършеното от лице,
действало като служител под прикритие в рамките на определените
му правомощия по закон.