България и Армения на “ти” в бизнеса

Българската Сметна палата бе домакин през 2008-а година на осъществявания от Сметната палата на Република Армения проект „Мобилизиране на дейност срещу корупцията (МДСК)” по линия на Американската агенция за международно развитие. ФОТО: Българска Сметна палата

БИЗНЕС

Двете правителства ще си сътрудничат в подпомагането на малките и средните предприятия

Още за Армения и за българските арменци четете и гледайте видео по-долу

София, 10 февруари 2010г. Правителството на Р България одобри проекта на меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаванена малките и средните предприятия и фонд “Национален център за развитие на малкото и средното предприемачество на Армения”, съобщи прес-центърът на правителството.

Кабинетът упълномощи изпълнителния директор на агенцията Марияна Велкова да проведе преговорите и да подпише документа.

Двете институции ще насърчават сътрудничеството между малките и средните предприятия, ще стимулират износа и ще съдействат за въвеждането на модерните технологии в бизнеса, създаването на работни места и развитието на човешките ресурси. Ще се подпомагат посещенията на предприемачите и ще се съдейства за участието им в бизнес форуми, семинари, международни изложения и др. Ще се организират съвместни програми за обучение и срещи.

Търговско-икономическите връзки между България и Армения изостават от нивото на активния политически диалог между двете страни и трябва да се работи за тяхното активизиране. Около това мнение се обединиха през декември 2008-а година президентите на България и на Армения Георги Първанов и Серж Саркисян, които участваха в откриването на съвместен българо-арменски бизнес форум в рамките на официалното посещение на арменския президент у нас .

Тогава президентът Саркисян изтъкна, че Европейският съюз е един от най-важните икономически партньори за Армения и сключване на договор за свободна търговия със Съюза ще даде допълнителен тласък в развитието на българо-арменските икономически отношения. Той посочи, че независимо от световната финансова криза арменската икономика за първите десет месеца на година бележи ръст, банковата система на страната е успяла да се противопостави на първата вълна на кризата – тя активно кредитира и няма промяна в стойността на националната валута.

Създаването на стратегия за национална сигурност е станало остра потребност в Армения след придобиването на самостоятелност преди 15 години и замразяването на конфликта с Азербайджан, пише през 2007-а година в свой доклад проф. Д-р на Политическите Науки Тодор Танев, изложен в списание “Експерт” на Дипломатическото дружество в България.

Конкретната дейност по разработването на стратегията е изнесена в специално учреден за целта Институт за национална сигурност „Дро Канаян” към Министерството на отбраната, институционализиран и ръководен от ген. Хайк Котанджиян (държавник преди промените, специализирал в Москва и Вашингтон, бивш военен аташе в арменското посолство във Вашингтон). Базовият текст е създаден във Вашингтон в много тясно сътрудничество с National Defense University и е консултиран с водещи специалисти от Harvard University School of Government, пише Д-р Танев.

Арменската стратегия може да служи като класически образец, съдържащ ясно открояващите се елементи на една стратегия в техния пълен обем. Може да се каже, че в това отношение тя е от едно семейство със Стратегията за национална сигурност на САЩ от 2002 г., на която на моменти напомня, без да следва същата логика (има известна привлекателност в ясни и съдържателни текстове, като Конституцията на САЩ например, както е известно), допълва Танев пред “Експерт”.

Планът, който нормално следва по-нататък, е подчинен неотстъпно на логиката за постигането на стратегическа цел. Във външен план първо се извеждат два водещи принципа на актуалното арменско стратегическо управление: комплементарност (т.е. взаимна допълнителност – балансирано партньорство на Армения с всички, които имат интереси в района) и ангажираност (Армения като равностоен и активен партньор в съюзи).

През октомври 2009 година Армения и Турция подписаха исторически споразумения, слагащи край на един век враждебност. Християнска Армения и мюсюлманска Турция, скарани след масовите убийства по време на Първата световна война на арменци от османските турци, подписаха протокол в Цюрих, който ги задължава да възстановят дипломатическите връзки и отново да отворят общата си граница. Споразумението подобри реномето на Турция на Запад и укрепи засегнатата от бедност икономика на Армения, както и укрепи сигурността в района на Южен Кавказ, основен транзитен коридор за доставки на петрол и газ на Запад.

Специално внимание в държавната програма на Армения се отделя на мерките за укрепване и балансиране на отношенията със значителната по численост и икономическа мощ арменска диаспора във всяка една държава по света, казва Танев.

Армения има голяма диаспора и винаги е имала вълна от емигранти, но масовото напускане в последните години причини сериозна тревога. Оценява се, че Армения е загубила около една четвърт от населението си след обявяването на независимост, като младите семейства се надяват, че ще имат по-добър живот в чужбина.

Арменската националност е една от пословичните в света, която има многократно повече представители в чужбина, отколкото в собствената си Родина. Подобно на ливанците (около 3 пъти повече) и израелтяните (над 10 пъти повече).  За пример може да бъде дадена арменската диаспора в района на Лос Анджелис, която надхвърля 1 милион, като жителите на Армения са около 3 милиона. По света арменците са значително повече. На снимката: На 28 септември 2009г. хиляди арменци протестираха в Глендейл срещу подписването на спогодба с Турция.

Безработицата и бедността на територията на Армения остават често срещани. Икономическите проблеми на страната се влошават от търговската блокада, наложена от Турция и Азербайджан след конфликта в Нагорни Карабах. През 1989 г. в Баку бяха избити хиляди арменци, оцелелите са прогонени извън Азербайджан. Конфликтът относно населения предимно с арменци регион в Азербайджан хвърли сянка върху възобновяването на независимостта на Армения през 1991 г.  Истинска война започна същата година, след като етническите арменци в Карабах поведоха борба за независимост, с подкрепата от войници и ресурси от Армения. Около 30 000 души загинаха. Войната свърши с примирие през 1994 г., след като контролираните от Армения сили превзеха Нагорни Карабах и районите около него, включително коридор азерска земя, свързваща го с Армения. Двете страни поддържат оттогава нестабилно примирие, със спонтанни сблъсъци по границата. Нагорни Карабах е населен с етнически арменци и предаден на Азерите по времето на комунизма.Точно както Крим беше даден на Украйна. И много още такива грешки на епохата и комунизма. По същият начин Косово обяви независимост и не се знае дали няма да бъде присъединено или “обединено” с Албания.

Изразява се загриженост за сигурността на атомната централа в Мецамор западно от Ереван. Тя бе затворена през 1988 г след разрушителното земетресение в областта, но отвори отново през 1995 г. поради икономически причини. Икономиката на страната е силно зависима от електроенергията от тази АЕЦ.

Армения, както и някои други републики от бившия Съветски Съюз, получава доставки на газ от Русия и трябваше да се сблъска с рязкото увеличение на цените. Руският газов гигант Газпром повече или по-малко удвои цените през април 2006 г. Руският газ пристига по тръбопровод през Грузия.

Република Армения е държава в Югозападна Азия. Тя граничи с Турция на запад, Грузия на север. Има общи граници и с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. От 1922 до 1991 г. страната е част от СССР под името Арменска съветска социалистическа република.

Площта ѝ е 29 743 км², от които 28 342 км² суша и 1 401 км² водна площ.

Основни езици: Арменски, Руски

Основна религия: Християнство

Средна продължителност на живота: 68 години (мъже), 75 години (жени) (ООН)

Парична единица: 1 драм = 100 лума  (1 Armenian Dram = 0.00237 US Dollars as of 2/10/2010)

Основен износ: Обработени и необработени диаманти, оборудване, метални продукти, храни

Брутен национален приход на глава от населението: US $2,640 (Световната банка, 2007)

Интернет домейн: .am

Международен телефонен код: 374

Арменската държава възниква през 6 век пр.н.е. на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Арменският език е самостоятелен клон от Индоевропейската група езици.

Армения е първата държава, която приема християнството като официална религия (301 г.). Последното Арменско царство (1050 – 1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в югоизточна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господстват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява западна Армения, а Червената армия окупира Източна Армения. Последната е присъединена към образуваната на 12 март 1922 година Задкавказката съветска федеративна социалистическа република, която е една от основателките на Съветския съюз ( 30 декември 1922 г.). На 5 декември 1936 Задкавказката СФРС е разформирована и е образувана Арменската съветска социалистическа република. През 1991 г., Арменската ССР обявява независимостта си от СССР.

Арменци са се заселвали по-масово на Балканския полуостров от 5 век. От 8 век до 10 век византийските императори заселват в Тракия, Родопите и Македония няколко стотин хиляди арменци – павликяни и тондракити. Арменците – халкидонити по вероизповедание основават Бачковския манастир. Арменски ръкописи се съхраняват в много известни музеи в различни краища на света и в България, но съхраняваният в НБКМ в София, взет от Бачковския манастир, е много ценен, защото е един от петте известни най-стари арменски ръкописи. Този ръкопис е четириевангелие от 966 г., написан върху тъмен и дебел пергамент. Съдържа 267 страници.

Споменатите арменци, както и арменците от апостолическата църква в България от далечното минало – са се деарменизирали. Някои историци считат, че родът на цар Самуил или на неговата майка има арменски корен. Жената на цар Петър I – Мария (Ирина) Лакапина е внучка на византийския император от арменски произход Роман I Лакапин и майка на цар Борис II и цар Роман. Цар Симеоновия син – Иван е женен също за арменка.

През периода на Отоманските завоевания (1363 г. – 1693 г.), последователни вълни от арменци-преселници от Армения, Крим, Полско-литовската държава (Жечпосполита) и Мала Азия достигат до територията на днешна България.

ИСТОРИЯ НА АРМЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ – ВИДЕО

Арменските преселници на българска земя споделят съдбата на българския народ и подпомагат българите по време на турското владичество, освободителната Руско-турска война и Балканската война. Сред множеството впечатляващи примери е подвигът на началника на гара Татар Пазарджик – Ованес Съваджъян, който спасява от гибел българското население на този град по време на Руско-турската освободителна война. Той е носител на трите степени на ордените “За гражданска заслуга” и “Св. Александър”, първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик.

20 000 арменци, спасявайки се от турските насилия по времето на султан Абдул Хамид II, се установяват в България през 1894 г. – 1896 г. През Балканската война (1912 г. – 1913 г.), числото на арменците в България достига 35 000 и продължава да расте. След геноцида на арменците в Турция (1915 г. – 1922 г.), през 1922 г., по времето на управлението на Александър Стамболийски, 22 000 арменци, намират подслон в България. Техните потомци и емигрантите от Армения, след разпадането на Съветския съюз, са повечето от днешните арменци в България.

Арменците дават своя принос в развитието на българските занаяти и промишленост. Те, след Освобождението, са часовникари, златари, бижутери, фотографи, шивачки, шапкарки, плетачки на дантели, тъкачки на персийски килими. Арменци основават първата килимарска фабрика в Панагюрище, предприятия за свилоточене в Асеновград и Хасково, модерна тютюнева промишленост и нови технологии в текстилната, кожарската, леярската и др. индустрии. Арменец и българин са основатели на първата тъкачна фабрика за коприна в Сливен. Арменците участвуват в българското земеделие предимно като градинари и лозари. Важно значение за страната имат и постъпленията на арменски капитали от чужбина, благодарение на които се откриват арменски банки в София и Пловдив. Определено значение за България имат и редица дейци на културата, като композитора Натан Амирханян с псевдоним Князев, който е бил диригент на Софийската опера, автор на операта “Иванко”, балета “Хаджи Димитър” и др.

По приблизителни данни от 2008 година над 35,000 арменци живеят в България.

Медии в Армения

Телевизията е доминиращата медия в Армения. Има над 40 частни, както и две обществени телевизии. Масово са достъпни големите руски тв канали.

Малко арменци се осланят на вестниците като основен източник на информация. Тиражите са малки, а повечето издания са собственост на богати лица или политически партии.

Цензурата е забранена в закона за медиите от 2004 г, но наказанията за клевета и публикуване на обидна информация включват и затвор, има журналисти осъдени по този закон.

Американската неправителствена организация Freedom House обяви, че автоцензурата е често срещана, по-специално при дописки за корупцията, сигурността и ситуацията с Нагорни Карабах.

По време на извънредно положение, каквото бе обявено по време на политическите вълнения в началото на 2008 г., радио и тв програмите можеха да предават само одобрени от правителството новини. Извънредното положение бе отменено на 21 март 2008 г.

Преса

Aravot – частен ежедневник

Ayastani Anrapetutyun – основан от арменския парламент

Aykakan Zhanamak – основан от опозиционната демократична отечествена партия

Azg – основан от либерално-демократичната партия

Golos Armenii – частен

Iravunk – седмичник основан от политическия съюз “конституционно право”

Respublika Armenia – основан от президентството, парламента и правителството

Yerkir – основан от арменската революционна федерация, страници на английски език

Телевизия

Public TV of Armenia – национална, държавна

Armenia TV – национална, комерсиална

Радио

Public Radio of Armenia – национално, държавно

Hai FM – първата частна радио станция

Hit FM – частно УКВ радио в Ереван

Radio Alfa – частно УКВ радио в Ереван

Radio Van – частно УКВ радио в Ереван

Новинарски агенции

Arka – частна, със страници на английски език

Armenpress – държавна, със страници на английски език

Noyan Tapan – частна, със страници на английски език

Mediamax – частна, със страници на английски език

Arminfo – частна