Да почетем мъртвите – Задушница!

За 2010 година това е 6 Февруари.
Тази задушница е пред Неделя Месопустна (Месни заговезни)
Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете – при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това – съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост. На тая събота е задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост се започва от понеделник след сиропустната неделя – Сирни заговезни.

На този ден се извършва помен в памет на мъртвите.
Традицията повелява на този ден да се приготвя коливо – варено, подсладено жито.

В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Kакто името “Задушница” показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Тук в Америка може да раздадете на приятели и съседи, или на просяците по светофарите.

Важното е да са раздаде нещо на този ден – не къде!

Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат. На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници, а именно Месни Заговезни. Понеже този празник спада към групата на подвижните празници, затова се празнува всяка година по различно време. Неговото отбелязване зависи от празника Възкресение Христово (Великден). Както се мени датата на Великдена, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият празник, свързан с този цикъл.
Характерното за този празник е, че на празничната трапеза за последен път присъстват ястия приготвени от месо.
От този ден до Великден не трябва да се консумира месо. От Месни Заговезни започва 40-дневният Великденски пост.
За една календарна година обикновено Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден (Черешова), около Димитровден и Архангеловден. Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните.
На Месни заговезни (в неделя) с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след следващата Сиропустната неделя.

———————————————————————
Из “На задушница”, Десислава Тодорова
“Голям грях имам към дядо си. Не отидох на погребението му. Не отидох да го видя, когато умираше. А той ни е чакал до последно. Въпреки, че нямал сили да помръдне и едва дишал. Последното движение, което направил било да обърне глава към вратата и да чака, че тя ще се отвори и децата му ще дойдат да го видят и да се простят с него. Когато родителите ми пристигнали на вилата, той успял да стисне ръката на баща ми, с неприсъща за тежко болен сила и се отпуснал. Затворил очи и баба Анка, която извикали да помага, казала на нашите да не го пипат, защото изпаднал в мъртвешкия сън не се буди, за да не умре в болки. Баба Анка е една много стара и мила вдовица, от тези, които ги викат при умиращите. Те знаят какви са обичаите – кога му е дошло времето да извикаш свещеник, как да го измиеш и с какво да го облечеш, къде да сложиш ковчега и какви предмети да сложиш вътре, как да бдиш над него.
…
Този грях ще ми тежи до края на живота, защото винаги, когато се сетя за дядо усещам очакващия му предсмъртен поглед. Ръката, която толкова искаше да ми подаде и последната му усмивка, че пак е видял децата и внуците около себе си.”