Избраха “Атентат №1 на България”

Атентатът в църквата „Света Неделя” е най-значимият в българската история на ХХ век

Клисар пуска бомбаджийте – подобно на Поп Кръстю, който предаде “Дякона” Васил Левски

София, 4 февруари 2010 г. Атентата през ХХ век, който има най-значими последици в обществено-политическия живот на България, избраха тази вечер зрителите на БНТ, съобщиха от телевизията.

Историческият факт, който трябва да бъде запомнен, анализиран и да остане като събитието  на ХХ век в деветата категория на „Българските събития на ХХ век”, е атентатът в църквата „Света Неделя” от 1925 година, избран от зрителите на БНТ 1 и БНТ Сат с 40,53 %. След него се наредиха убийството на Гео Милев, 1925 г. – с 15,00%, и убийството на Александър Стамболийски, 1923 г., с 12,06%.

Ето и окончателната класация в категория “Българските атентати на ХХ век”:

1. Атентатът в „Св. Неделя”, 1925 г. – 40,53%

2. Убийството на Гео Милев, 1925 г. – 15,00%

3. Убийството на Александър Стамболийски, 1923 г. – 12,06%

4. Атентатът в Марсилия, 1934 г. – 10,60%

5. Убийството на Георги Марков, 1978 г. – 5,65%

5. Турските атентати, 1984-1985 г. – 5,65%

7. Солунските атентати, 1903 г. – 4,56%

8. Убийството на Андрей Луканов, 1996 г. – 2,86%

9. Атентатът в Бургтеатер, 1925 г. – 2,01%

10. Покушението срещу цар Борис ІІІ в Арабаконак, 1925 г. – 1,08%

Събитието бе избрано чрез телефоните за гласуване и в уебсайта на националната ни телевизия.

В предаването бяха обявени и номинациите в последната категория “Абсурди и куриози на ХХ век”.

Целта на кампанията е да направи преценка на историята чрез зрителските гласове, посочват от телевизията. Кампанията се излъчи на живо по “БНТ 1”, “БНТ Сат” и в уебсайта, където имахме възможност да я гледаме и в САЩ.

Седмица преди гласуването култорологът Проф. Калин Янакиев предрече победителят в “черната класация” за историята на България. Янакиев заяви “в ефир” по БНТ тогава, че атентатът в „Света Неделя”, тогавашна – „Св. Крал”, е много особен в историческата памет, манипулирана от управляващите в продължение на много години. От тези над 200 души, които загиват по време на това събитие, гражданството не знае нито едно име, а това е елитът на българската нация, посочи той. Проф. Янакиев беше категоричен, че това е най-кървавият атентат до края на ХХ век в света. И това не е само български атентат, той е решен от Коминтерна в Москва, обясни той и призова зрителите да гласуват за него, като едно късно изкупление на съвестта.

“ПОБЕДИТЕЛЯТ”

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света, доколкото под терористичен акт се има предвид действие на отделна въоръжена група.

Извършен е на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите.

Атентатът е добре планиран двустепенен акт. Първо се убива достатъчно високопоставена жертва, чието опело да събере политическият и военен елит в църквата „Света Неделя“ и тогава тази църква се взривява.

Целта на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.

КОГА ЗАПОЧВА ВСИЧКО И КАК Е ИЗВЪРШЕН “АТЕНТАТЪТ-ШАМПИОН”?

След провала на Септемврийското въстание през 1923 година БКП е забранена от Върховния касационен съд на 2 април 1924 г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите ѝ. Набиращият сила ултраляв уклон в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на БКП е създадена Специална наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков (бъдещ министър-председател на България след 9-ти септември 1944г.), със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. Военната организация на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). В организацията участва и другарката Цола Драгойчева.

През декември 1924 година група дейци на Военната организация вербува Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“.

Димитър Хаджидимитров и Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху БКП от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от Станке Димитров, секретар на ЦК, който в началото на 1925 година я излага в срещи с Георги Димитров и Васил Коларов, по това време генерален секретар на Коминтерна. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.

Междувременно правителството засилва действията си срещу нелегалната БКП. На 11 февруари е арестуван, изтезаван и убит влиятелният функционер на софийската организация на БКП Вълчо Иванов. На 10 март е приета промяна в Закона за защита на държавата, която увеличава правомощията на властите – смъртна присъда се полага не само за дейците на нелегалната БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. На 26 март е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към Военната организация на комунистическата партия. Тези събития заплашват физическото оцеляване на лидерите на организацията в България и допълнително изнервят ръководителите на ВО. Те заявяват, че са готови да осъществят плана си, въпреки неодобрението на Коминтерна и голяма част от ръководството на БКП.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 kg експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.

Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, Военната организация решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. В 20 ч. на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор, е убит от Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба, заедно с внучката си.

Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. За да увеличат броя на жертвите сред офицерството, организаторите разпращат фалшиви покани от името на Дружеството на запасните офицери. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийският митрополит Стефан, бъдещ български екзарх. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

Атентаторите постигат целта си да отмъстят на правителството и да убият повече хора от власта, но не успяват реално да унищожат представители на министерствата. При атентата в „Света Неделя“ загиват около 150 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213. Ранените са 500.

Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, само 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания и нито един от тях не е бил убит. “Голямата мишена” – Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано

ЦК на БКП осъжда атентата в „Света Неделя“ като „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“ скоро след извършването му.

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение. Сред убитите са ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Част от организаторите на атентата, като Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заловен часове след атентата от войскова част, Петър Задгорски прави самопризнания.

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в София. Смъртни присъди получават клисарят от Църквата Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици.

Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП.

Военното положение е отменено на 24 октомври 1925 г

ПРОДЪЛЖИТЕЛИТЕ НА ДЕЛОТО

Вълко Вельов Червенков, политик от Българската комунистическа партия, е роден на 6 септември 1900 г. в Златица. През есента на 1924 г., заедно с Яко Доросиев и Иван Минков, влиза в т.нар. Специална наказателна група към Централния комитет на БКП. През 1925 г. е задочно осъден на смърт за множество планирани убийства, наредени от БКП и Коминтерна, и заминава за Съветския съюз.

Там заема различни номенклатурни постове в структурата на Коминтерна. Червенков е известно време агент и доносник на съветските тайни служби с кодовото име “Спартак.”

В края на 1944 г. Червенков се завръща в България и влиза в ръководството на БКП. По негови директиви са създадени лагерите на смъртта в България по образец на съветския ГУЛАГ. След смъртта на Васил Коларов той оглавява правителството и БКП. Отличава се с изключителната си жестокост спрямо инакомислещи, както и комунисти с по-хуманни възгледи.

В периода май 1945 – септември 1953 г. според някои сведения са проведени над 106 политически процеси. Първоначално ударът е насочен срещу висшето офицерство и най-изявените представители на опозиционните партии.

По-малко от година след разгрома на антикомунистическата опозиция последва мощна репресивна кампания срещу “врага с партиен билет” вътре в самата комунистическа партия. Тя е инспирирана от Кремъл и “подпомагана” пряко от изпратените специално от Москва “следствени бригади”. В периода от 1948 до 1953 г. са разследвани близо 100 000 членове на комунистическата партия, включително заемащи отговорни постове в държавната администрация, партийния апарат, армията и службите за сигурност. Съгласно изследванията на специалната Обществено-държавна комисия за разследване на извършените престъпления и извращения в трудово-възпитателните лагери (1962), за периода от септември 1944 г. до май 1962 г. през тях са преминали общо 23 531 души. Според наличната документация 14 647 от тях са били задържани по политически причини. Друга масова форма на политически репресии са принудителните изселвания от столицата и други големи градове и въдворяване в отдалечени райони на страната. По времето на Червенков в периода от септември 1945 г. до август 1953 г. в различни райони на страната са изселени и интернирани общо 7 025 семейства с 24 624 души.

След смъртта на Сталин Червенков е обвинен в налагане на култ към личността си. Отстранен е от постовете си – през 1954 г. Тодор Живков оглавява БКП, през 1956 г. Антон Югов става министър-председател. Вълко Червенков остава начело на Отечествения фронт до 1957 г., а през 1962 г. е изваден от ръководството на БКП и е изключен от партията. Членството му е възстановено през 1969 г. след т.н. Пражка пролет.

Вълко Червенков преподава в Академията за подготовка на комунистически кадри към Коминтерна.

За него на Априлския пленум на ЦК на БКП е казано: “Червенков представлява ценен капитал… Има знания и сили… удивителна трудоспособност и голяма култура”. Когато Никита Хрушчов подготвя ХХ конгрес на КПСС, той решава, че ще бъде добре някой от държавните и партийни ръководители от социалистическия лагер да излезе със статия против Сталин. Точно с тази цел на 18 август 1955 г. Хрушчов идва в София и иска от Вълко Червенков да напише статия срещу Сталин…

Червенков отговаря така: “Сталин е голяма личност, аз съм много малък да пиша за него.” След като Червенков отказва, Хрушчов започва да търси начин как да се освободи от него. И това става на Априлския пленум 1956г.

След речта на Чърчил във Фултън, САЩ, на 5 май 1946 г., започва Студената война. Западните сили подемат борба за световно господство. Безспорно това дава отражение и върху социалистическа България. Тогава е създадено партизанско движение, така наречените горяни, с цел чрез въоръжена борба да се осъществи промяна на системата в страната. Но този замисъл не успява. След като действията на горяните (Ген, Горуня) постепенно заглъхват, САЩ на 20 февруари 1950 г., за да упражнят натиск върху България, скъсват дипломатическите отношения. И това обаче не дава очаквания резултат.

Така се засилва влиянието на Червенков и в тези години на подем се поражда и култът към Вълко Червенков – за него поети пишат стихове и певци пеят песни. Той ръководи с невиждан успех огромното строителство в страната, като се стреми да изпълнява повелята на Георги Димитров – България за 15-20 години да направи това, което другите страни и народи са постигнали за столетия. Народът наистина е окрилен и прави чудеса.

Взето е решение да бъде убит Вълко Червенков и по този начин да се взриви из основи започнатото с толкова въодушевление.

На 5 ноември 1953 г. Вълко Червенков и Антон Югов, зам.-председател на Министерския съвет и министър на промишлеността, откриват металургичния комбинат в Перник. На тържеството присъстват Тодор Антов и Ангел Чалев. Те са участвали в строителството на комбината. Двамата са противници на съществуващата власт и са решили да бягат в Гърция и оттам – в САЩ. На 11 ноември взимат месечните си заплати и тръгват от Перник за Пловдивско. Идеята им е там да се свържат с горяните, но в Асеновград научават, че те вече са задържани, съдени и затворени. Тогава се насочват към Гърция, като на 16 ноември минават границата. Задържани са от гръцки граничари и са заведени в град Демирхисар. Разпитвани са от гръцки майор, който се интересува от металургичния комбинат в Перник. Когато Ангел Чалев му разказва, че той е открит от Вълко Червенков, майорът най-подробно разпитва по какви маршрути се движи Вълко Червенков, ходи ли сред хората, каква охрана има, може ли да бъде хвърлена бомба срещу него. Той разказва, че Червенков и Югов се движат свободно сред народа и Югов е минал само на метър от него на тържеството в Перник.

Разкритието предизвиква обрат в намеренията към задържаните и още следващият разпит вече се води не от друг, а лично от ръководителя на центъра на американското разузнаване в Гърция. Започват да убеждават Чалев да убие Вълко Червенков, чийто брат работи в правителствения гараж. Също както Ангел Чалев, Тодор Антов приема да работи за гръцкото разузнаване. Наредено е на 27 ноември да се върнат в България, за да проучат и най-малките подробности около Вълко Червенков, да хвърлят бомба срещу него и на 8 декември да се върнат в Гърция.

В този период от време българските тайни служби имат много силна агентура в чужбина, включително и в САЩ и Гърция. Когато подготовката на атентата е твърде напреднала, агентът на българското разузнаване в Центъра на западните разузнавания в Гърция Паскалев съобщава у нас плана за убийството на Вълко Червенков с подробности. Обсъждат се два варианта: а/ още на границата Тодор Антов и Ангел Чалев да бъдат ликвидирани; б/ да ги пуснат да влезат в страната, да ги проследят и когато вече всичко е подготвено, да бъдат арестувани.

Българските тайни служби се спират на втория. Чалев и Антов са прехвърлени в България между Ново Ходжево и Кулата. Въоръжени са с по един пистолет с по 30 патрона и с по три бомби на всеки. На гара Генерал Тодорово се качват на влака за София.

Още щом той тръгва, Антов е задържан уж за нередовни документи. Замисълът на службите е той да бъде разпитан, за да се изяснят и най-малките подробности по плана.

Чалев е оставен спокойно да пристигне в София и от гарата той веднага отива в дома на брат си Георги Чалев. След разговор с него го вербува да работи за гръцкото разузнаване и иска веднага да събере най-пълни сведения за Червенков. Обещава му след завръщането си от Гърция да му даде 10 000 лева и костюм от английски плат. Той дава писмени сведения за Вълко Червенков и неговата охрана. После двамата с брат си се разхождат около Партийния дом, където е кабинетът на Червенков, и правят оглед, за да определят как и къде точно да бъде хвърлена бомбата. И когато най-сетне всичко е готово и атентаторите решават да действат, те са арестувани.

Идеята е те да бъдат снабдени с много мощно и много модерно взривно устройство с часовников механизъм. Георги, който е телефонист в правителствения гараж, трябва да го сложи в колата на Червенков и когато той се качи и автомобилът потегли, бомбата да бъде взривена. С присъда № 15 от 27 януари 1954 г. Ангел Чалев е осъден на 20 г. строг тъмничен затвор, Тодор Антов на 15, а Георги Чалев – на 20. След края на процеса един от съдиите разказва, че Вълко Червенков пожелал да се срещне и да разговаря с атентаторите. После казал на прокурора, който предвиждал и за тримата смъртни присъди: “Не отивайте до крайност – това са млади хора!”

След разкритието на заговора влиянието на Червенков още повече се увеличава.

Погледнато, като икономика на България и сравнено с другите управници след 9-ти септември 1944г. до ден днешен, то Вълко Червенков е най-успешният министър-председател. През всяка от шестте години на неговото управление годишният икономически ръст на страната е средно 22,8 на сто. Тогава България има най-високия икономически ръст в цяла Европа. Започва строителството на 30 големи промишлени предприятия. От тях 23 влизат в експлоатация още при управлението на Червенков. Това са : металургичният завод в Перник, химкомбинатите в Димитровград и Девня, завод “6 септември” в София, заводът за антибиотици в Разград, корабостроителният комбинат “Г. Димитров” във Варна, оловно-цинковият завод в Кърджали, обувният завод “Петър Ченгелов” в Пловдив, памукотекстилните фабрики в Габрово, Плевен и други градове. В София се извършва огромно строителство – изграждат се стадион “В. Левски”, Операта, Народната библиотека, Партийният дом, Министерският съвет, Президентството, хотел “Балкан”, ЦУМ, полиграфическият комбинат “Д. Благоев”, много жилища. Всички известни админастративни постройки на властта, които се ползват и до ден днешен са строени по времето на Червенков.

Въпреки че пречупено през “зелената призма” на екологията, някои от строежите не са така полезни, то големите постижения в икономиката позволяват на Червенков да осъществи и доста значителни социални мероприятия, някои които се помнят с добро завинаги от хората.  Той въвежда всенародна безплатна медицинска помощ, премахва купонната система за снабдяване, прави няколко намаления на цените на промишлените и хранителните стоки.  Вълко Червенков е човекът, който лично ликвидира лагерите със заповед № 233 на МС. От 19 септември 1953 г. те са закрити.

Кръговратът на света е неспирен. Обикновенно той минава през кръв и купчини с пари. Всичко с една цел – ВЛИЯНИЕ.

Хората се превръщат от убийци в спасители. Вземат власт.

Коя е формулата за демокрация, надали някой може да каже!

Остават мъртвите в Църквата, по лагери и паланки.

След атентата в църквата Света Неделя (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна.

През 1926 смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1932 година тя отново е амнистирана. В затвора се ражда нейният син, Чавдар Драгойчев, известен български хирург. Бащата е неизвестен, макар и според слухове да е надзирател или дори директор на затвора.

След освобождаването си от затвора Цола Драгойчева заминава за СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва. Една година работи в Международния женски секретариат на Коминтерна. Завръща се в България през 1936, а през 1937 година е избрана за член на Централния комитет (ЦК) на БКП, какъвто остава до 2 февруари 1990.

От 1941 е член на Политбюро на ЦК на БКП. Цола Драгойчева участва във въоръжената съпротива на БКП и ОФ срещу участието на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. През август 1941 година е арестувана и изпратена в концлагера “Свети Никола”, Асеновградско, където остава до декември същата година. По процеса на ЦК на БРП (1942) година е осъдена задочно на смърт за втори път. Като организационен секретар на ЦК на БКП отговаря за масово-политическата работа във връзка с изграждането на ОФ.

След 9 септември 1944 година заема редица номенклатурни постове – главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948), председател на Българския народен женски съюз (1945-1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947–1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957-1977), а от 1977 – негов почетен председател и други.

Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т. нар. “врагове на народа”. Тя е привърженик на идеята България да стане 16-та република на СССР. В изкуството и културата си спечелва името на безмилостен цензор.

Близка е с Йосиф Кобзон. През 1971 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство. Мемоарите й са най-подробният официален източник преди 1989 г. за положението на българите във Вардарска Македония по време и след Втората световна война и са изразител на позициите на БКП по македонския въпрос.

Източници: Истроия на БКП (1981), Кратка Българска Енциклопедия (1961), Атентатът в храма „Св.Неделя“. Кървавият Велики четвъртък (1925), Уикипедия.