ПРАЗНИЦИТЕ 1-7 фев + времето

Кокичето е най-ранното пролетно цвете с бяло, увиснало цветче. Цъфти през февруари-март.Според някои предания, когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валяло сняг. Ева била не само отчаяна, че по нейна вина са напуснали цветущите Божии градини, където царува вечна пролет, но страдала от жестокия студ. За да й вдъхнат кураж, няколко снежинки се превърнали в красиви бели цветчета. Така кокичето станало цвете на надеждата. Не случайно през този месец е Денят на влюбените - Свети Валентин.

“Голям Сечко” си отиде – идва “Малък сечко” (февруари) – Кой изпи виното на сестра им Баба Марта … Тази седмица е на … много именници … на рака … времето ще е средна хубост с лек дъждец … настроението зависи само от нас …

01 Февруари            Св. мъченик Трифон (Трифоновден). Ден на лозарите, винарите и градинарите.(Именници: Лозан, Трифон)

02 Февруари            Сретение Господне от праведния Симеон

03 Февруари            Св. Симеон Богоприимец и пророчица Анна (Именници: Симеон, Симона, Симка)

04 Февруари            Световен ден за борба с рака

06 Февруари            Св. Фотий, патриарх Цариградски. (Именници: Огнян/а, Светла, Светлин, Пламен, Доротея, Фотий) ОЩЕ ЗА ПРАЗНИЦИТЕ ТУК: Ако дадеш днес – даваш цяла година!

КОЙ ИЗПИ ВИНОТО НА БАБА МАРТА?

Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта – двама братя и една сестра – имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино – на всекиго по една.

Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две – изпил си бъчвата с виното.

Малък Сечко – и той като брата си. По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се вечер, хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две – и той си изпил виното.

Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка илн някъде на гости и умират от срам, че нямат вино.
А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната – пълна-пълненичка.

Няма какво! Двамата братя решили да изпият вино-то на сестра си. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне – и виното се свършило.
Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично. Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне.

Като отишла при бъчвата – що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите й се разсъхнали, обръчите й се разслабили.

Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале – насреща й се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите й.

Плакала, плакала, най-после се утешила.
– Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я – казала тя и се засмяла.

Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно, останала без винце и че братята я излъгали.
И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо й минава и тя пак се засмива.

Обичаите и мартениците имат дълга история и днес може да чуете различни версии за появата им и защо се носят. В  една от тях живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име – Сечко. Само че единият наричали Малък Сечко, а другият – Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките.

Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло, птичките се обадили, та из тревица стоката си да попасе.

– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът.

Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.

– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!

Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.

Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.

Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.

Според друга разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция “заемни дни”, “заемници”, “броени дни”. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото й в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.