Яж хляб – не бой се!

ЗДРАВЕ - КАКВО ДА ЯДЕМ И ДА НАМАЛИМ

Какво предизвиква алергиите?

Хляб - пълнозърнестият пази от хипертония,
ръженият - от повишен  холестерол

6 от 7-те най-важни рискови фактора за преждевременната смъртност се
отнасят към храненето, а седмият е тютюнопушенето

"ДА" на Пълнозърнести храни, зеленчуци и плодове,
мляко и млечни продукти с намалено съдържание на мазнини!

"НЕ" на мазнини, захар и сол!

Ежедневно поне 1 час ходене пеша!

За и Против палмовото масло (peanut butter) 

София, 28 януари 2010г.
    Консумацията на хляб е част от здравословното хранене;
пълнозърнестият хляб намалява риска от хипертония, а ръженият -
от повишен  холестерол, коментираха експерти, цитирани от БТА днес.
   Зърнените продукти, наречени още "семена на цивилизацията",
сред които хлябът заема почетното място, играят важна роля в
приема на енергия и незаменими хранителни вещества, а така също
и в превенцията на социално-значимите заболявания, пояснява в
интервю за БТА доц. Констанца Ангелова, доктор по медицина,
завеждащ лаборатория в катедра "Хранене и обществено здраве" в
Националния център по опазване на общественото здраве.
    Световната здравна организация поставя в основата на
пирамидата на здравословното хранене зърнените храни, сред които
 са представени, както пълнозърнестият, така и белият хляб,
коментира за БТА доц. Констанца Ангелова.
    Не може да се каже, че белият хляб е вреден, а черният -
полезен,  разликата е, че пълнозърнестият хляб съдържа около
два-три пъти повече незаменими вещества като минерали и витамини
 и над три пъти повече растителни влакнини в сравнение с белия
хляб, но белият хляб има по-нежна консистенция и текстура за
стомашно-чревния тракт, отбеляза доц. Ангелова по повод
отхвърлянето на белия хляб от менюто на българина.
    При децата пълнозърнестият хляб трябва да се въвежда
постепенно след две годишна възраст, а към  петата година се
препоръчва около половината от консумирания хляб да е
пълнозърнест, обясни експертът. При възрастните поне половината
от дневната консумация на хляб трябва да се състои от
пълнозърнести продукти, каза Ангелова.
    Редица епидемиологични изследвания показват, че приемът на
пълнозърнести видове хляб намалява риска от хипертония и нейните
 сърдечносъдови усложнения, редуцира риска от исхемична болест
на сърцето, а ръженият хляб намалява риска от повишен
холестерол, хиперинсулинемия и риска от диабет тип 2. При лица,
страдащи от диабет е необходимо да се приемат зърнени храни с
нисък гликемичен индекс, като се има предвид, че ако белият хляб
 е с гликемичен индекс 100, то пълнозърнестият е с 90, докато
спагетите имат гликемичен индекс 53-59, посочи доц. Ангелова.
    В обичайното здравословно меню на човека средно 55 процента
от енергията се набавя от въглехидратите, които се съдържат в
храните от растителен произход. Животинските храни - месо и
млечни продукти не съдържат въглехидрати, подчерта Ангелова.
След приспадане на енергията от плодове, картофи и добавена
захар, изчисленията на учените за необходимата дневна порция
хляб сочат 240 грама дневно при ниска физическа активност. При
умерена физическа активност, препоръчителна за здравословния
начин на живот, количеството на необходимия за консумиране хляб
се покачва. Трябва да се има предвид, че потребностите от
енергия и хранителни вещества могат да се набавят при избор на
различни видове храни - например основната зърнена храна за
азиатските народи е оризът, коментира Констанца Ангелова.
     На въпрос дали българите консумират качествен хляб Ангелова
 каза, че производителите на хляб у нас поддържат система от
процедури и програми за управление на безопасността на продукта
или система за анализ на риска в критични контролни точки -
системата НАССР. Инспекторите на РИОКОЗ е необходимо да
осъществяват непрекъснат контрол по отношение на малките и
средни предприятия, произвеждащи ограничени по обем и специални
видове хляб, добави тя.
    Наблюдава се трайна тенденция за намаляване консумацията на
хляб у нас. По данни на Националния статистически институт през
2000 г. среднодневно на глава от населението приемът на хляб е
бил към 140 грама, през 2005 г. - 120 грама, а през миналата
2008 г. - между 110 - 95 грама при градското и 145 грама при
населението от селските региони, посочи Ангелова. Вероятно един
от многобройните фактори, оказващи влияние за формиране на тази
тенденция, особено при градското население, е разпространяващите
 се алтернативни диети, например белтъчната диета с потенциален
траен резултат за смъкване на наднорменото тегло, коментира
специалистът по хранене.
     Трябва да се има предвид обаче, че структурата на
енергийния профил на всяка храна показва постоянен дял на
енергията на белтъците (10-15 процента) и реципрочно отношение
между енергията от мазнините и въглехидратите, подчерта
Ангелова. Това означава, че колкото повече намаляваме
въглехидратите в диетата си, толкова повече се увеличава
количеството на мазнините и обратно. Белтъчните диети без
въглехидрати водят неминуемо до увеличаване приема на мазнини, а
 белтъчните храни месо и млечни продукти съдържат атерогенни
наситени мазнини, увеличават риска за повишен холестерол,
атеросклероза и оттам за сърдечносъдови заболявания, както и
създават напрежение на адаптивните механизми, натоварват
бъбречната функция и предизвикват неблагоприятни последствия в
дълготраен план, обобщи Ангелова.
    Глобалната стратегия на Световната здравна организация за
зравословен начин на живот се нарича "Хранене, физическа
активност и здраве", разказа доц. Ангелова. Основните фактори,
детерминанти на здравето, се явяват на първо място
здравословното хранене и активният начин на живот, посочи тя. В
Европейската здравна стратегия се подчертава, че 6 от седемте
най-важни рискови фактора за преждевременната смъртност се
отнасят към храненето, а седмият е тютюнопушенето, каза
експертът.
    Ангелова посочи, че препоръките на Световната здравна
организация включват прием на пълнозърнести храни, зеленчуци и
плодове, мляко и млечни продукти с намалено съдържание на
мазнини, постни меса, намален прием на мазнини, захар и сол,
поддържане на умерено ниво на физическа активност, което се
равнява ежедневно на поне един час ходене пеша.
    По данни на EFSA от хранителни алергии страдат 6-8 процента
от децата и 1-4 процента от възрастните, а съществува и
непоносимост към съставките на някои видове храни, коментира още
 Ангелова. В новия Регламент за предоставяне на хранителна
информация за потребителите на ЕС и задължителен и за нас,
храните и съставките на храните, предизвикващи алергия или
непоносимост, задължително се обявяват на етикета на опаковката,
 посочи тя.
    Ангелова отбеляза, че консервантите спадат към
технологичните хранителни добавки и се регулират от контролните
органи и МЗ като кодировката им включва Е200-Е299, а
кодът-префикс "Е" се отнася за тези, които са разрешени за
употреба в Европейския съюз. Някои от консервантите, използвани
в храните, представляват натурални субстанции като млечната
киселина (Е270), но за всички са регламентирани максимални
безрискови нива на влагане, които се допускат с цел стабилност
на продукта, заяви експертът по хранене.
    Според Ангелова регулаторните принципи в Наредбата на МЗ за
нормите и изискванията спрямо технологичните добавки в храните
включват забрана и недопускане на употреба на добавки и
консерванти, когато съществува вредно влияние върху здравето на
потребителя. Потребителите трябва да бъдат информирани за
храните и съставките на храни, предизвикващи най-често алергии и
 това е заложено в Приложение към новия Регламент за
предоставяне на хранителна информация на потребителите в ЕС.
    Сред храните, предизвикващи алергии, са зърнени храни
съдържащи глутен, ракообразни, яйца и яйчни продукти, риби,
фъстъци и продукти от тях, соеви зърна и соеви продукти,
суроватка, ядки като бадеми, лешници, кашу и ядкови продукти,
горчица, сусамови зърна, мекотели и други, уточни експертът.
    По отношение на палмовото масло (peanut butter), използвано в
редица млечни продукти, доц Ангелова коментира, че в медиите се
е  създало погрешно впечатление за неблагоприятен ефект и риск
за канцерогенно въздействие от този продукт. Вредно е влагането
на оцветител Судан с цел имитация на високо съдържание на
каротеноиди, което обаче се контролира много строго и не се
допуска в ЕС, чрез системата за бързо оповестяване, посочи
Ангелова.
    В същото време нерафинираното палмовото масло е най-богатият
 хранителен източник на антиоксидантите каротеноиди и други
биоактивни съставки, заяви Ангелова. Тя добави, че сиренето с
растително масло представлява продукт с намалено съдържание на
холестерол. Проблемът с употребата на палмово масло в сирена и
други продукти се разрешава със задължителното обявяване на
състава на продукта върху етикета, защото така потребителят може
 да направи своя информиран избор, заяви Констанца Ангелова.