Всеки ден една българка умира от рак на маточната шийка

За да се ваксинирате срещу вируса предизвикващ рак на матката трябва да сте над 10 годишна възраст.

ЗДРАВЕ

В новоприетите страни в Европейския Съюз случаите са два пъти повече в сравнение с старите държави-членки на съюза

За 30 години смъртността е нараснала 2 пъти

ЩО Е ТО – РАК НА МАТКАТА, КАК СЕ ВЗИМАТ ПРОБИ И КАК ДА ГО ПОЗНАЕТЕ И ДА СЕ ПРЕДПАЗИТЕ?

София, 28 януари 2010 г. Всеки ден в България умира по една жена от рак на маточната шийка, заяви председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Лъчезар Иванов в началото на дискусия в Народното събрание, посветена на борбата с онкологичното заболяване.

По думите на депутата, в България не е на ниво профилактиката на болестта и апелира да се осигури ефективна скринингова програма за жените, както и ваксинация на момичетата у нас.

В България, както и в останалите новоприети страни в ЕС, случаите на рак на маточната шийка са два пъти повече в сравнение с старите държави-членки на съюза, отчете Здравка Валерианова – национален консултант към Националния раков регистър. Тя каза още, че всяка година в света се регистрират по 500 хил. нови случаи, като със смърт завършват 250 хил. от тях.

В България ракът на маточната шийка е 7 процента от злокачествените образования при жените. От 1967 г до 2007 г. смъртността е нараснала над два пъти, а заболеваемостта – около два пъти. По думите на експерта, нямаме време за въвеждане на ефективна скринингова програма. През 2010 година можем да очакваме 1300 нови случая на рак на маточната шийка, прогнозира Валерианова.

Министърът на здравеопазването Божидар Нанев посочи, че у нас е започнал скринингов проект “Спри и се прегледай” за диагностиката на онкологични заболявания, включително и рака на маточната шийка. Националният консултант към Националния раков регистър Здравка Валерианова отбеляза, че до края на годината по проекта ще бъдат обхванати 300 хил. души. В борбата срещу рака на маточната шийка България може да постигне резултатите, които има в останалите европейски страни, каза министър Нанев.

Кръглата маса е във връзка с отбелязването на Европейската седмица за борба с рака на маточната шийка 25-31 януари 2010 година. Проявата е под патронажа на председателя на парламента Цецка Цачева, която поздрави участниците на кръглата маса.  Политиците на България трябва да бъдат отворени към този проблем и заедно с медиците, учените да работят в синхрон и само така злото може да бъде победено, каза Цачева.

Ракът на маточната шийка е болестно състояние, което засяга шийката на матката. В повечето случаи този рак се причинява от вирус, наречен човешки папилома вирус (human papillomavirus, HPV)***.

Този вид рак може да бъде предотвратен чрез профилактика и лекуван в ранните стадии.

Профилактиката се състои в това веднъж на две години или ежегодно осъществяване на профилактичен гинекологичен преглед — ПАП тест **— с вземане на цитонамазка – обезателно с четчица (ако това условие не е изпълнено профилактиката се компромитира), а не с тампон за микробиологично изследване или с пръста на ръкавицата. Цитонамазката се изследва от патолог и той е който може да постави диагнозата рак.

От цитонамазката може да се предположи, макар и с голяма вероятност, наличието на неопластичен процес – т.е. тя е само ориентировъчен метод. Когато от цитонамазката се предполага карцином (резултати от теста PAP-IIIV или PAP-IV), задължително се прави биопсия със сепарирано абразио.

В зависимост от отговора на патолога последващото поведение е различно. При тежкостепенна дисплазия или карцинома ин ситу се прави конизацио — в операционната се изрязва конус от маточната шийка, което е един вид биопсия. Последвалото изследване на конуса от патолога ще реши дали терапията да спре на този етап. При микроинвазивен или инвазивен карцином се прави радикална хистеректомия – отстраняват се матката с аднексите и се прави обширна лимфна дисекция. Отново изследването се извършва от патолог и пак отговорът на патолога определя стадия и по-нататъшното поведение.

Стадиите са:

1)   карцином ин ситу

2)   ракът е локализиран само в шийката.

3)   ракът напуска цервикса, но не се ангажира тазовата стена или долната третина на влагалището.

4)   ракът ангажира тазовата стена и долната третина на влагалището,

5)   ракът излиза от таза и засяга лигавиците на дебелото черво или пикочния мехур, в този стадий са налице и далечни метастази.

След констатиране на рак пациентът задължително се представя от лекуващия лекар и патолога на онкологичен комитет с присъствието на онколог и с протокол се определя по-нататъшното лечение.

За да се ваксинирате трябва да сте над 10 годишна възраст.

*** Човешкия папиломен вирус (Human Papillomavirus, HPV) e ДНК вирус, който атакува епителните клетки на кожата и лигавиците на човешкото тяло. Съществуват над 100 различни типа HPV, всеки от които се характеризира със специфичност във въздействието си върху тъканите.

Човешките папиломни вируси (HPV) са причинители на една от най-разпространените полово пренасяни вирусни инфекции в света. Известни са над 30 типа HPV предавани по полов път, от които 18 са с доказан онкогенен потенциал. Други разновидности на вируса се пренасят чрез физически контакт/допир и могат да доведат до формирането на брадавици, лишеи, както и опасни злокачествени кожни образувания. HPV са основен причинител за развитието на рак на шийката на матката.

** ПАП тестът е медицинско изследване за ранно откриване и диагностициране на рак на шийката на матката при жените. Тестът е разработен през 1928 г. от американския патолог от гръцки произход Джордж Папаниколау (George Papanicolaou).

Сравнително проста и безболезнена, тази процедура обикновено се извършва в лекарски кабинет или клиника. С памучни шпатули или малки четчици (четчиците са предпочитани през последните години) се вземат проби от лигавицата на маточната шийка, после биват оцветени и изследвани под микроскоп. Резултатите от така направеното цитологично изследване (цитонамазка, натривка) се класифицират в пет групи по Папаниколау (PAP I-V, т. нар. Мюнхенска номенклатура от 1975 г.[1]) по следния начин:

  • PAP I – няма възпалени или възстановени изменения Препоръка: Рутинно подлагане на предглед след една година.

  • PAP II – наблюдава се цервицит (възпаление на шийката на матката) и / или метаплазия (доброкачествено преобразуване на клетки) Препоръка: ако измененията са ясно изразени, може да се направи терапия на възпалението или хормонална терапия и обстоен преглед на шийката на матката

  • неофициално, но често използвано класифициране: PAP II К[2] или понякога PAP II W[3] – неясен (съмнителен) резултат. Това включва намазки, които не са достатъчно добри, за да се направи еднозначно заключение или намазки с променени клетки, които не могат да се класифицират като атипични, но не са и нормални. Препоръка: необходима е контролна цитонамазка

  • PAP III (в България понякога се отбелязва като III А) – неясен (съмнителен) резултат. Тежко възпалено или дегенеративно изменение, което не може еднозначно да бъде класифицирано като доброкачествено или злокачествено. Следователно не може със сигурност да се изключи наличието на карцином. Препоръка: необходима е контролна цитонамазка в кратък срок и / или биопсия (вземане на материал за хистологично изследване[4]).

  • PAP III D (в България понякога се отбелязва като III Б) – лека до среднотежка дисплазия (ЦИН I или II). Няма наличие на ракови клетки. Измененията могат да се развият до раков процес Карцинома ин ситу (CIS, Carcinoma in situ). Препоръка: нова цитонамазка и колпоскопия в рамките на три месеца.

  • PAP IV A – тежка дисплазия или Carcinoma in situ (CIS) Препоръка: краткосрочно нова цитонамазка и колпоскопия, както и биопсия.

  • PAP V – съмнения за инвазивен карцином Препоръка: биопсия за хистологично изследване.

Препоръчва се жените и момичетата, които водят полов живот, веднъж годишно да се подлагат на ПАП тест.

Колпоскопия (от гръцки колпо = влагалище, скопия = наблюдавам) е рутинно гинекологично изследване, при което влагалището, шийката на матката и матката се наблюдават със специален микроскоп (колпоскоп), като увеличението може да е от 6 до 40 пъти. Процедурата е бърза, не е болезнена и се извършва без упойка. Методът е разработен през 1925 г. от Ханс Хинзелман.

Колпоскопията се използва за ранно разпознаване на предракови състояния, ракови процеси, както и за установяване на рак на шийката на матката при жените. С нейна помощта се диагностицират изменения на матката и на лигавицата на шийката на матката:

  1. тъканни дефекти

  2. малки аденоми или нараствания

  3. леки вътрешни кръвотечения

    Как се извършва колпоскопията?

Гинекологът поставя малък метален инструмент във влагалището (спекулум), с помощта на който влагалището леко се разтваря. Това дава възможност шийката на матката да бъде огледана добре. Лигавицата на шийката на матката се намазва с разредена оцетна киселина и след това с йодна тинктура. Обикновено клетките на лигавицата се оцветяват в кафеникаво. При атипични, променени клетки, например при злокачествено изменение или предраков процес, не се наблюдава кафяво оцветяване. Тези области се наричат йоднонегативни. Ако гинекологът забележи подобни области, които дават основание за подозрение за злокачествени промени, се прави цитонамазка на съмнителната тъкан и/или биопсия.

1 comment for “Всеки ден една българка умира от рак на маточната шийка

  1. Ioannis Makris
    2010/11/10 at 9:15 AM

    Доктора Гйоргос Папниколау е Грък учен а не американец от гръцки произход. Той е роден в Гърция, на остров Евйа и е завършил основно, средно и вицше образование в Гърция. Висшето образование го е завършил в Атинския медицински Университет, а после е отишъл в Австрия и направи специализация 3 години по биология.После се върнал в гърция и участвал в балканските войни.След балканските войни,на 29 години заминал за Америка да продължи кариерата си.