Кой спря ръката, която държи лейката?

Да полива и обича Земята си, да се грижи за своят РОД. Да не забравя, че този стрък живот не е бил откъснат от никой друг, а от самият него – роден и пуснал корен, пък дори и за мъничко. Избрал друга почва по собствено желание!

Спасяването на българските евреи е една от най-ярките прояви на гражданското общество в историята

Народът да каже “ДВОЙНО НЕ” на тези, които не искат да помнят, които забравят или захвърлят онези, които са били тяхното спасение!

Да полива и обича Земята си, да се грижи за своят РОД!

София, 26 януари 2010г. Спасяването на българските евреи е една от най-ярките прояви на гражданското общество в историята на българския 20 век. Това отбеляза председателят на Народното събрание Цецка Цачева във встъпителното изказване на специалния симпозиум в Краков “Да си спомним миналото за едно мирно бъдеще: Обединена Европа срещу антисемитизма, расизма и ксенофобията”.

Председателят на парламента е гост-лектор на форума, организиран от Европейски приятели на Израел в памет на 65-ата годишнина от освобождението на лагерите на смъртта Аушвиц-Биркенау. Темите, които се обсъждат на симпозиума, са: “Споменът за Холокоста и борбата с антисемитизма”, “Светът след Холокоста” и “Толерантност и диалог за мирно бъдеще”. Тази година във форума участват над 140 парламентаристи от Европейския парламент и от национални парламенти на 30 страни в Европа и от Израел.

В изказването си Цецка Цачева изтъкна, че замисляната депортация на евреите среща решителната и безусловна съпротива на българския народ и в нея се включват представители на цялото българско общество. Никъде другаде в Европа няма такава мощна обществена реакция – от върховете до низините на обществото, добави тя. Цачева подчерта, че в България не е загинал нито един от общо 50-хилядната еврейска общност.

В словото си председателят на парламента припомни инициираното от подпредседателя на 25-тото Народно събрание Димитър Пешев писмо до премиера против депортацията, подписано от 43 народни представители. Тя отбеляза и ролята на Българската православна църква, на митрополитите Кирил и Стефан за спасяването на българските евреи. Длъжни сме непрекъснато да повтаряме, че достойните политически мъже и представителите на църквата казват “не”, действат смело и решително, защото чувстват подкрепата на целия народ, каза Цецка Цачева. /вижте тук:Българско дарение в Аушвиц, за да НЕ забравят евреите /

Утре председателят на Народното събрание ще присъства на официална церемония на територията на лагерите Аушвиц-Биркенау, където ще подари на музея “Аушвиц” копия от 17 документа, свързани със спасяването на българските евреи. По-късно Цачева ще участва в Париж в сградата на ЮНЕСКО в церемония по отбелязването на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. Председателят на Народното събрание ще присъства и на представянето на преведената наскоро на френски език книга на роденият в България Михаел Бар Зоар “Извън хватката на Хитлер”. /вижте линка:/

Премиерът: Да се създаде филм в Холивуд за спасяването на българските евреи през II-та св. война

МНЕНИЕ НА РЕДАКЦИЯТА Длъжни сме непрекъснато да повтаряме, че българският народ е с вековни традиции в своята чистота към човека, в уникалната си освободеност от религиозни и расови предрасъдъци.

Народ – достоен, с високо обществено съзнание и уважение към ближния, но и към управляващите.

Но, да не забравяме – всичко е до време! Търпението също се мери с време, макар че “компромисът е синоним на живот”*!

Когато трябва да каже своята тежка дума !

Да каже “ДА”, когато решава собствената си съдба, не само своята, но и тази на всяко човешко същество, което има планетното право да съществува!

Да каже “НЕ”, когато някой от някъде е решил, че собствената вяра и начин на живот на друг, не са позволени!

Да каже “ДВОЙНО НЕ” на тези, които не искат да помнят, които забравят или захвърлят онези, които са били тяхното спасение! “Културата е означава да си спомняме онова, което се опитваме да забравим”*!

Да се напомни на всеки изревал за първи път в България, че само първите пелени могат да бъдат напикавани, тези, които са му дали живот! Да не лее миризливата си течност по-късно, върху собствените си корени, ако е пожелал да ги отреже!

Да полива и обича Земята си, да се грижи за своят РОД.

Да не забравя, че този стрък живот не е бил откъснат от никой друг, а от самият него – роден и пуснал корен, пък дори и за мъничко. Избрал друга почва по собствено желание!

Да запомни завинаги, че всяка думичка, съдържаща “РОД” е единствената, която не се избира – природата и Господ я дават! И колкото и убеждения, националности и религии да смени след това, човекът на таз Планета Земя, винаги ще има РОД, РОД-ина, РОД-нини и РОД-ители!

Не забравяйте да поливате, поне от време на време, коренът, който е дал начални сили на вашето стебло и цвят! Пък цъфтете в която градинка, вие си искате! Миризмата ще зависи само от вас, а дали ще има и полянка, от всички нас!

Само нечовешкото желание едно разстение да изсъхне, може да спре ръката, която държи лейката!

Кой спря “ръката, която държи лейката”?

И кой я пусна, 65 лета по-късно!

Не знам.

Важното е, че човещина и справедливост има! А те нямат възраст!

* Текстовете са цитат от този линк:

Животът и смъртта в рими

1 comment for “Кой спря ръката, която държи лейката?