ПРАЗНИЦИТЕ 11-17 януари 2010 /+времето/

Тази седмица именни дни имат Теодосий, Богдан (-а), Богомил, Таня и Татяна, и Антон (-ия, -ина). Ще отбележим и денят на българското кино – всичко за БГ-филмите в САЩ през последните 2 години и кой режисъор е тук. Теодосий Спасов – интервю и галерия в Ел Ей. Времето вижте най-долу.

11 Януари Св. преподобни Теодосий Велики.
(Именници: Теодосий, Богдан, Богдана, Богомил)
12 Януари Св. мъченица Татяна. (Именници: Таня, Татяна)
13 Януари Ден на българското кино
17 Януари Св. преподобни Антоний Велики (Антоновден)

11 Януари 2010г. Днес имен ден празнуват всички, носещи името на светеца Теодосий Велики. Ще ви разкажем накратко за неговият свят живот, а фото-галерия и интервю с най-известния българин, носещ това име ще намерите на линка по-долу.

Преминало различни форми в своето развитие, християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири. Теодосий се родил в село Магарион в Кападокия. Благочестивите му родители посрещнали явяването му на света като дар на Провидението и затова го нарекли Теодосий – “от Бога даден” (Богдан). Пристигнал през 450 година в Йерусалим, 26-годишният Теодосий поискал да се запознае със живота на подвизаващите се наоколо отшелници и се поселил при опитния старец Лонгин близо до Светия град. След това се преместил в новопостроената Богородична църква, но известността, която неговите сурови подвизи му спечелили, го теготила и той се уединил в Юдейската пустиня, като обитавал една пещера, в която направил свръхчовешки подвиг. В продължение на 30 години той не вкусил хляб, а се хранел само с фурми, трева и корени, но и от тях приемал само толкова, колкото да не умре от глад. Този неземен подвиг извисил подвижника до такова духовно съвършенство, че Бог го удостоил с дара на чудотворство и прозорливост. През 560 година Теодосий своя знаменит манастир, който и днес носи неговото име и се намира на 7 километра югоизточно от Йерусалим. Отшелниците в него достигнали повече от 600 души, а преданието говори, че през неговия 105-годишен живот те достигнали 16000. Съществуващият днес манастир “Дер-Доси” има монашески килии, подвория за миряни, болници и странноприемници. Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския подвиг и затова е наречен “началник на общежитието”. Така го наричат житиеписците още и затова, защото в 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на св.Сава Освещени (439-532 г.) поверил надзора над пустинниците.

ПРИПОМНЯМЕ /интервю с Теодосий Спасов/:

„Богът на кавала“ Теодосий Спасов и певицата Татяна Сърбинска стоплиха Лос Анджелес

12 януари е датата на която ще почерпят всички носещи името Таня и Татяна.

Св. мъченица Татяна (Holy Virgin Martyr Tatiana of Rome) се родила в Рим от знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Татяна била посветена за дякониса (дума използвана за “дякон” за жените) и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Без да гледат на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, тя била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва по времето на 16-годишния император Александър Север. Малолетният владелец бил под ръководството на трима други Траян, Мярк Аврелий и Септимий Север, които решили съдбата на Татяна. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Когато след целодневно мъчение отвели девойката в тъмницата, през цялата нощ тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. И това чудо не трогнало мъчителя. На другия ден той отново я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на “галилеяните”, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна.

13 януари е Денят на Българското кино.

За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил гендов – “Българан е талант” (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на ОФ-властта се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио “Бояна”.

В навечерието на официалния празник на българското кино и на всички хора, които участват в създаването на филмите у нас, бихме желали да разкажем за трите творби, създадени в последните две години, които бяха показани на голям екран и в САЩ и имахме възможност, и ние българите “зад граница” също да видим. “Източни пиеси” (дебют на реж. Камен Калев) и “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (реж. Стефан Командарев) се появиха в Лос Анджелис, а “Дзифт” (дебют на реж. Явор Гърдев) в Ню Йорк, както и другите две заглавия.
Един от най-награждаваните и гледани български филми “ДЗИФТ” започва успешния си път на Московския международен филмов фестивал през юни 2008 г. Програмният директор на фестивала – финландката Кирси Тикилайнен гледа филма в още незавършен вид по време на София Филм Фест и го кани в основната състезателна програма. В Москва филмът получава наградата „Сребърен Свети Георги” за режисура, след което заваляват покани от много престижни международни фестивали. Следват Торонто, Загреб, Севиля, Мар дел Плата, Санта Барбара, Истанбул, Сеул… – общо над 35 фестивала. Последната награда е от Международния фестивал в Салерно, Италия, през ноември 2009 година. В България “ДЗИФТ” получава „Златна роза” за най-добър игрален филм на фестивала на българското кино във Варна, както и награди за мъжка роля, оператор и монтаж. През лятото на 2009 г. филмът е фаворит и за наградите за българско филмово изкуство. “ДЗИФТ” бе българското предложение за Оскар за 2008 г. в началото на тази година. Но най-големият успех на филма  е броят от над 36 000 зрители – рекорд за България през последните 15 години. През лятото на 2009 г. лентата излезе в киносалоните на Русия, а през есента го видя на кино и публиката в Гърция. Купен е още в Скандинавия, Турция и Германия. В САЩ и Канада престижната компания IFC Films го разпространява чрез платформата „видео он диманд”. Американски продуценти са заявили интерес за римейк.
11 януари 2010г. Тази сутрин бе последната прожекция на филмовия фестивал в Палм Спрингс на българския филм, прдложен за ОСКАР т.г. “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на реж. Стефан Командарев (2008г., 105 мин.). Миналата седмица той се появи и на екрана в Лос Анджелис. Имаше две прожекции, едната отворена за всички желаещи, а другата на “затворени врати” за журналисти и ‘ленове на Филмовата академия, която ще определи номинациите за ОСКАР, за който лентата кандидатства. Специално за Денят на българското кино – 13 януари филмът ще бъде в Сан Диего, където режисжорът ще гостува на своя приятел, добре познатият ни писател Захари Карабашлиев и ще има среща с нашите сънародници след прожекцията.
Изключително точен и дълбок филм за психиката на българина, и особено на тези, които напуснахме Родината. Кртично-откровен за това, което човек губи “на запад” и до болка човешки за тов. което може да спечели, ако е със своите близки. Няма излишни заключения – те са оставени за зрителя. Изчистен от порнография и простотия, опростен максимално, за да го разбере човек. Много български и много емигрантски филм! Гледа се леко и с удоволствие.
Нека да ракажем сюжетът, който носи тези стойностни неща, за които иде реч. През 1975 година в малък град на социалистическа България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в началото, в корена, в рода. Вярно ли е, че който знае откъде е тръгнал, е наясно къде отива? Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота, и двамата предприемат ново пътуване… в обратна посока. Пътуване, в което човек търси себе си, променя се и се развива. Става човек, а не пионка в ръцете на тези, които искат той да бъде “удобен алгоритъм”.
Награди и номинации:
МФФ СОФИЯ – СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ
Награда на публиката
Награда KODAK за български игрален филм
ГОДИШНИ ФИЛМОВИ НАГРАДИ
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Номинация за награда LUX на Европейския парламент
МФФ МОСКВА, Русия
Световна премиера – Програма Гала прожекции
МФФ КАРЛОВИ ВАРИ,Чехия
Класиран от публиката сред първите 5 най-добри филма на фестивала
МФФ ПАЛИЧ, Сърбия
Конкурс
Второ място в класацията на публиката за най-добър филм на фестивала
МФФ МОТОВУН, Хърватия
Конкурс
МФФ САРАЕВО, Босна и Херцеговина
Програма Фокус върху регионалното кино
МФФ МОНРЕАЛ, Канада
Премиера за Северна Америка
ГОДИШНИ НАГРАДИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ
Филмът е изпратен на членовете на ЕФА с право за номинации в различните категории за Европейските филмови награди, 5 декември, Копенхаген
„Източни пиеси“ е игралният дебют на режисьора Камен Калев. Правен без много пари, но с огромно желание. Заснет  и монтиран на лаптоп. Без специални декори и стайлинг, действието се развива „някъде наоколо“. Част от актьорите играят себе си и никой друг, а някои дори не са професионални актьори. Включително и централната фигура в лицето на Христо Христов, на когото обаче му личи, че си е артист по призвание. Някои от персонажите са култови и събирателни образи за обществото ни и направо те изпълват с кеф, въпреки че по същество са тъжни, патетични, самотни. Такъв е и животът, който „пиесите“ показват – искрен и истински. Реализъм без изхвърляния, без самоцелна вулгарност и изроден натурализъм. Историята е опростена и минималистична, но буди съпричастност и съпреживяване. Драмата е силна, преминаваща през кадри и музика, за да завърши извън самата лента, привнесена отвън. Двама братя, изгубили връзка по между си, внезапно са изправени един срещу друг в конфликт с расови противоречия. Георги, отскоро член на нео-нацистка групировка, участва в сблъсък, докато Ицо е страничен наблюдател и успява да спаси едно турско семейство. От Георги се очаква активно участие в по-големи акции и той поставя под съмнение сериозната си ангажираност в групировката, докато Ицо си задава въпроса дали красивото турско момиче, спасено от него, не би моглo да го спаси от тъжния му живот в София. Единственият начин двамата братя да разберат какво всъщност искат от живота си, е да открият отново път към себе си и към другия.
Някои казват, че няма българско кино. Няма как да повярвам на тези думи, особено след 2008- а година, която донесе тези три филма, за които ви ракзахме по-горе и толкова международни награди за българските филмови продукции. Като че ли родното кино се събуди от летаргията, в която беше изпаднало през последните десетина-петнайсет години. Пробуждането, дошло с „Мила от Марс”, бе последвано от няколко кино хита през 2008-а година. Началото даде филмът на Людмил Тодоров „Шивачки”. Щафетата пое най- гледаният в последните години български филм „Дзифт” и станал българската номинация за наградите „Оскар” .  Почти осем години бяха необходими за реализацията на друг голям кино пробив през същата година – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.

БЪЛГАРСКОТО КИНО ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩОТО, И НИКОГА ВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕ, ОСОБЕНО СЛЕД 2008-2009 година.

—————–

АНТОНОВДЕН

Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество (милосърдието, благотворителноста).

Православната църква почита на 17 януари паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. (St. Anthony the Great (St. Antonius The Great, St. Anthony of Egypt)

Антоний Велики е роден около 251 година след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора,с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. Св.Антон говори и на съвременните хора, тъй като неговото послание е валидно и днес, а то е Евангелието на милосърдието. Само по себе си Евангелието не може да бъде разбрано без милосърдието: чрез Евангелието и милосърдието Бог става присъстващ сред хората.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Старите българи си представяли, че живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.

Прогнозата за времето на телевизия АВС7