Тази седмица именни дни имат Теодосий, Богдан (-а), Богомил, Таня и Татяна, и Антон (-ия, -ина). Ще отбележим и денят на българското кино – всичко за БГ-филмите в САЩ през последните 2 години и кой режисъор е тук. Теодосий Спасов – интервю и галерия в Ел Ей. Времето вижте най-долу.
| 11 Януари | Св. преподобни Теодосий Велики. (Именници: Теодосий, Богдан, Богдана, Богомил) |
| 12 Януари | Св. мъченица Татяна. (Именници: Таня, Татяна) |
| 13 Януари | Ден на българското кино |
| 17 Януари | Св. преподобни Антоний Велики (Антоновден) |
11 Януари 2010г. Днес имен ден празнуват всички, носещи името на светеца Теодосий Велики. Ще ви разкажем накратко за неговият свят живот, а фото-галерия и интервю с най-известния българин, носещ това име ще намерите на линка по-долу.
Преминало различни форми в своето развитие, християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири. Теодосий се родил в село Магарион в Кападокия. Благочестивите му родители посрещнали явяването му на света като дар на Провидението и затова го нарекли Теодосий – “от Бога даден” (Богдан). Пристигнал през 450 година в Йерусалим, 26-годишният Теодосий поискал да се запознае със живота на подвизаващите се наоколо отшелници и се поселил при опитния старец Лонгин близо до Светия град. След това се преместил в новопостроената Богородична църква, но известността, която неговите сурови подвизи му спечелили, го теготила и той се уединил в Юдейската пустиня, като обитавал една пещера, в която направил свръхчовешки подвиг. В продължение на 30 години той не вкусил хляб, а се хранел само с фурми, трева и корени, но и от тях приемал само толкова, колкото да не умре от глад. Този неземен подвиг извисил подвижника до такова духовно съвършенство, че Бог го удостоил с дара на чудотворство и прозорливост. През 560 година Теодосий своя знаменит манастир, който и днес носи неговото име и се намира на 7 километра югоизточно от Йерусалим. Отшелниците в него достигнали повече от 600 души, а преданието говори, че през неговия 105-годишен живот те достигнали 16000. Съществуващият днес манастир “Дер-Доси” има монашески килии, подвория за миряни, болници и странноприемници. Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския подвиг и затова е наречен “началник на общежитието”. Така го наричат житиеписците още и затова, защото в 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на св.Сава Освещени (439-532 г.) поверил надзора над пустинниците.
ПРИПОМНЯМЕ /интервю с Теодосий Спасов/:
„Богът на кавала“ Теодосий Спасов и певицата Татяна Сърбинска стоплиха Лос Анджелес
12 януари е датата на която ще почерпят всички носещи името Таня и Татяна.
Св. мъченица Татяна (Holy Virgin Martyr Tatiana of Rome) се родила в Рим от знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Татяна била посветена за дякониса (дума използвана за “дякон” за жените) и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Без да гледат на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, тя била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва по времето на 16-годишния император Александър Север. Малолетният владелец бил под ръководството на трима други Траян, Мярк Аврелий и Септимий Север, които решили съдбата на Татяна. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Когато след целодневно мъчение отвели девойката в тъмницата, през цялата нощ тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. И това чудо не трогнало мъчителя. На другия ден той отново я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на “галилеяните”, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна.
13 януари е Денят на Българското кино.
За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил гендов – “Българан е талант” (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на ОФ-властта се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио “Бояна”.
В навечерието на официалния празник на българското кино и на всички хора, които участват в създаването на филмите у нас, бихме желали да разкажем за трите творби, създадени в последните две години, които бяха показани на голям екран и в САЩ и имахме възможност, и ние българите “зад граница” също да видим. “Източни пиеси” (дебют на реж. Камен Калев) и “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (реж. Стефан Командарев) се появиха в Лос Анджелис, а “Дзифт” (дебют на реж. Явор Гърдев) в Ню Йорк, както и другите две заглавия.
Един от най-награждаваните и гледани български филми “ДЗИФТ” започва успешния си път на Московския международен филмов фестивал през юни 2008 г. Програмният директор на фестивала – финландката Кирси Тикилайнен гледа филма в още незавършен вид по време на София Филм Фест и го кани в основната състезателна програма. В Москва филмът получава наградата „Сребърен Свети Георги” за режисура, след което заваляват покани от много престижни международни фестивали. Следват Торонто, Загреб, Севиля, Мар дел Плата, Санта Барбара, Истанбул, Сеул… – общо над 35 фестивала. Последната награда е от Международния фестивал в Салерно, Италия, през ноември 2009 година. В България “ДЗИФТ” получава „Златна роза” за най-добър игрален филм на фестивала на българското кино във Варна, както и награди за мъжка роля, оператор и монтаж. През лятото на 2009 г. филмът е фаворит и за наградите за българско филмово изкуство. “ДЗИФТ” бе българското предложение за Оскар за 2008 г. в началото на тази година. Но най-големият успех на филма е броят от над 36 000 зрители – рекорд за България през последните 15 години. През лятото на 2009 г. лентата излезе в киносалоните на Русия, а през есента го видя на кино и публиката в Гърция. Купен е още в Скандинавия, Турция и Германия. В САЩ и Канада престижната компания IFC Films го разпространява чрез платформата „видео он диманд”. Американски продуценти са заявили интерес за римейк.
11 януари 2010г. Тази сутрин бе последната прожекция на филмовия фестивал в Палм Спрингс на българския филм, прдложен за ОСКАР т.г. “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на реж. Стефан Командарев (2008г., 105 мин.). Миналата седмица той се появи и на екрана в Лос Анджелис. Имаше две прожекции, едната отворена за всички желаещи, а другата на “затворени врати” за журналисти и ‘ленове на Филмовата академия, която ще определи номинациите за ОСКАР, за който лентата кандидатства. Специално за Денят на българското кино – 13 януари филмът ще бъде в Сан Диего, където режисжорът ще гостува на своя приятел, добре познатият ни писател Захари Карабашлиев и ще има среща с нашите сънародници след прожекцията.
Изключително точен и дълбок филм за психиката на българина, и особено на тези, които напуснахме Родината. Кртично-откровен за това, което човек губи “на запад” и до болка човешки за тов. което може да спечели, ако е със своите близки. Няма излишни заключения – те са оставени за зрителя. Изчистен от порнография и простотия, опростен максимално, за да го разбере човек. Много български и много емигрантски филм! Гледа се леко и с удоволствие.
Нека да ракажем сюжетът, който носи тези стойностни неща, за които иде реч. През 1975 година в малък град на социалистическа България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в началото, в корена, в рода. Вярно ли е, че който знае откъде е тръгнал, е наясно къде отива? Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота, и двамата предприемат ново пътуване… в обратна посока. Пътуване, в което човек търси себе си, променя се и се развива. Става човек, а не пионка в ръцете на тези, които искат той да бъде “удобен алгоритъм”.
Награди и номинации:МФФ СОФИЯ – СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ
Награда на публиката
Награда KODAK за български игрален филм
ГОДИШНИ ФИЛМОВИ НАГРАДИ
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Номинация за награда LUX на Европейския парламент
МФФ МОСКВА, Русия
Световна премиера – Програма Гала прожекции
МФФ КАРЛОВИ ВАРИ,Чехия
Класиран от публиката сред първите 5 най-добри филма на фестивала
МФФ ПАЛИЧ, Сърбия
Конкурс
Второ място в класацията на публиката за най-добър филм на фестивала
МФФ МОТОВУН, Хърватия
Конкурс
МФФ САРАЕВО, Босна и Херцеговина
Програма Фокус върху регионалното кино
МФФ МОНРЕАЛ, Канада
Премиера за Северна Америка
ГОДИШНИ НАГРАДИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ
Филмът е изпратен на членовете на ЕФА с право за номинации в различните категории за Европейските филмови награди, 5 декември, Копенхаген
„Източни пиеси“ е игралният дебют на режисьора Камен Калев. Правен без много пари, но с огромно желание. Заснет и монтиран на лаптоп. Без специални декори и стайлинг, действието се развива „някъде наоколо“. Част от актьорите играят себе си и никой друг, а някои дори не са професионални актьори. Включително и централната фигура в лицето на Христо Христов, на когото обаче му личи, че си е артист по призвание. Някои от персонажите са култови и събирателни образи за обществото ни и направо те изпълват с кеф, въпреки че по същество са тъжни, патетични, самотни. Такъв е и животът, който „пиесите“ показват – искрен и истински. Реализъм без изхвърляния, без самоцелна вулгарност и изроден натурализъм. Историята е опростена и минималистична, но буди съпричастност и съпреживяване. Драмата е силна, преминаваща през кадри и музика, за да завърши извън самата лента, привнесена отвън. Двама братя, изгубили връзка по между си, внезапно са изправени един срещу друг в конфликт с расови противоречия. Георги, отскоро член на нео-нацистка групировка, участва в сблъсък, докато Ицо е страничен наблюдател и успява да спаси едно турско семейство. От Георги се очаква активно участие в по-големи акции и той поставя под съмнение сериозната си ангажираност в групировката, докато Ицо си задава въпроса дали красивото турско момиче, спасено от него, не би моглo да го спаси от тъжния му живот в София. Единственият начин двамата братя да разберат какво всъщност искат от живота си, е да открият отново път към себе си и към другия.
Някои казват, че няма българско кино. Няма как да повярвам на тези думи, особено след 2008- а година, която донесе тези три филма, за които ви ракзахме по-горе и толкова международни награди за българските филмови продукции. Като че ли родното кино се събуди от летаргията, в която беше изпаднало през последните десетина-петнайсет години. Пробуждането, дошло с „Мила от Марс”, бе последвано от няколко кино хита през 2008-а година. Началото даде филмът на Людмил Тодоров „Шивачки”. Щафетата пое най- гледаният в последните години български филм „Дзифт” и станал българската номинация за наградите „Оскар” . Почти осем години бяха необходими за реализацията на друг голям кино пробив през същата година – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.
БЪЛГАРСКОТО КИНО ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩОТО, И НИКОГА ВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕ, ОСОБЕНО СЛЕД 2008-2009 година.
—————–
АНТОНОВДЕН
Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество (милосърдието, благотворителноста).
Православната църква почита на 17 януари паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. (St. Anthony the Great (St. Antonius The Great, St. Anthony of Egypt)
Антоний Велики е роден около 251 година след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора,с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. Св.Антон говори и на съвременните хора, тъй като неговото послание е валидно и днес, а то е Евангелието на милосърдието. Само по себе си Евангелието не може да бъде разбрано без милосърдието: чрез Евангелието и милосърдието Бог става присъстващ сред хората.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Старите българи си представяли, че живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.
Прогнозата за времето на телевизия АВС7
You must log in to post a comment.