Наш творец от Сан Диего – Събитие №1 на 2009-а в българската проза

Събитието на 2009 г. в българската проза е
етическият залог в книгите на Захари Карабашлиев
според литературния критик Йордан Ефтимов 

Нашият сънародник от Сан Диего Захари е първият 

писател спечелил две награди (балетристика и роман)

в една година, и то с две различни книги

ОБЗОР НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ 2009

София, 3 януари 2009г.
    Събитието на 2009 г. в българската проза е етическият залог
в книгите на Захари Карабашлиев  според литературния критик
Йордан Ефтимов, преподавател по теория на литературата в НБУ.
    "Струва ми се, че през изминалата година културната
дезориентация намаля с една идея," каза в интервю за БТА
Ефтимов.
    Според него 2009-а бе годината, в която национално значимите
 награди за литература най-сетне бяха присъдени на книги, които
вълнуват. Книги, които засягат по думите му "нашия свят", а не
"напънати претенциозни подражания". Най-добрият пример за това е
 Захари Карабашлиев - първият писател, спечелил в една година
наградата за съвременна белетристика "Хеликон" и наградата за
роман на годината "Вик", при това с две различни книги - "Кратка
 история на самолета" и "18 процента сиво", посочи Йордан
Ефтимов.

Като се добави и наградата АСКЕЕР за пиесата му "Неделя вечер"

може да се каже, че 2009-та бе най-успешната година за Захари.

     "Кулоарните критики към Карабашлиев, които последваха
веднага след обявяването на наградите, идват от двете
противоположни посоки - че прозата му е сантиментално наивна и
че не отговаря на представата за "усукано" изкуство на
разказването. Всъщност точно тя даде надежда, че е възможен
изход от толкова разпространеното сред младите писатели
естетстване, без обаче да изоставя идеята за естетическо
новаторство," каза критикът.
    Според него събитието на годината в българската проза е
именно етическият залог в книгите на Карабашлиев.
    "Българските писатели понякога са виртуози, но рядко -
честни. А да си честен в прозата, означава да не щадиш никого -
и особено себе си, да не си мислиш какво ще си помислят за теб
близките ти, приятелите ти, читателите," коментира Ефтимов.
    Той припомни, че, ако във Франция някой спечели едновременно
 две от големите награди за литература, настъпва продължителен
спор в медиите.
    "У нас литературата още не е излязла от "дисципа", в който
бе сложена преди 20 години. Когато обаче медиите "зацепят", че
хората четат без задръжки и в упоение определени нови автори и
че литературата интересува много хора, усещането за "български
реотан" ще е неизбежно," посочи преподавателят в НБУ.
    Според него като цяло дезориентацията все пак продължава. По
 думите му вторият роман на един много талантлив писател - Милен
 Русков, отново е "безадресно упражнение по стил, владеене на
арпежи, акорди и гами без способност да се заеме морална позиция
 към света ни". Но "Захвърлен в природата" си подели "Вик" с "18
 процента сиво". Литераторите Светлозар Игов и Георги Тенев
предпочетоха "Захвърлен в природата", журналистката Кристина
Патрашкова и гласът на публиката по интернет се оказаха за "18
процента сиво", отбеляза Ефтимов.
     През 2009 г. имаше още две книги - образци за писане, което
 да излиза от капана "или глупаво битоописателство, или
софистицирана синтетика" - сборникът с разкази "Будистки плаж"
на Васил Георгиев и романът "Project Dostoevski" на Радослав
Парушев, е мнението на критика.
      Автор на прегледи на литературата още в средата на 90-те
години, Ефтимов е убеден, че не бива да се делят българските
книги от преводните - веднъж преведени, те стават част от
българската литература. За него петте най-силни преводни романа
през 2009 г. са "Доброжелателните" на Джонатан Лител (носител на
 наградата "Гонкур"), "Пътят" на Кормак Маккарти (удостоен с
"Пулицър"), "Белият тигър" на Аравинд Адига (отличен с "Букър"),
 "Човешкото петно" на Филип Рот, "Човекът без качества" на
Роберт Музил (класика на междувоенния модернизъм) - "толкова
различни като естетически проекти и толкова сходни по
ангажираността си с живота".
    За БТА Ефтимов коментира и хуманитаристиката през 2009
година.
    "Обикновено в прегледите се изпускат научните и
научнопопулярните книги. Но българската хуманитаристика не се
състои само от книги ехо," посочи той и даде няколко примера.
     "Психология на изкуството" на доц. Петер Цанев от
Националната художествена академия е великолепен компендиум
върху историята на  световното изкуство през призмата на
психологията и психиатрията. Дори и тези, на които
психологическите тълкувания не допадат, са принудени да
признават, че от тази гледна точка изкуството изглежда опасно
разкриващо истината за човешката жестокост и девиантност, смята
Йордан Ефтимов.
     "Започвам с изкуствознание, за да не бъда обвинен в
литературоведско взиране в пъпа си. Но литературознанието през
2009 г. също беше на ниво," отбеляза той.
      За него най-добрата литературоведска книга на годината е
"Социални полета на литературата" на проф. Яни Милчаков,
преподавател в Шуменския университет "Епископ Константин
Преславски" и СВУБИТ. Това е книга за видовете цензура и
списъците със забранени съчинения, книга за литературните моди,
за "опаковката" социалистически реализъм и как стои този "шинел"
 на различни писатели, книга за попкултурата и дали е подривна,
или залъгваща. А също и за срещата на литературата с големи
исторически катастрофи като потъването на "Титаник". В Англия би
 била масов бестселър, у нас си остана хит за филолозите,
констатира критикът.
     Той се спря на още една литературоведска книга -
"Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността" на
Радосвет Коларов, един от онези, заради които изразът "феодални
старци от БАН" е неуместен. Не че в БАН няма мъртви души. Има
обаче и "ледоразбивачи" като Радосвет Коларов, коментира
Ефтимов. По думите му "Повторение и сътворение" е за това как
нови текстове в творчеството на даден автор се създават по
следите на стари текстове чрез техни трансформации, алтернативни
 версии. И то на базата на анализи на творби на писатели от
българската и световната класика - Вазов, Ботев, Елин Пелин,
Яворов, Гогол, Достоевски, Бодлер, Кафка. Също книга, която би
била гордост за всяко западно общество, по мнението на критика.
      В самото начало на 2009 г. излязоха и две великолепни
исторически изследвания върху българския комунизъм - "Пари и
де/стабилизация в България 1948-1989" на Румен Аврамов и
"Културният фронт (Българската култура през епохата на комунизма
 - политическо управление, идеологически основания,
институционални режими)" на Иван Еленков.
     Книгата на Румен Аврамов е за паричната политика. И то с
използване на разсекретени архивни фондове на БНБ, които
създават по-ясна представа за начина на действие и границите на
мисленето на отговорните за стопанската политика в страната,
съпоставени с най-критично настроените икономисти от същия
период. Книга, която отива далеч отвъд черно-белите груби скици
на комунизма, които отдавна "писнаха" на мислещите хора, каза
Йордан Ефтимов.
      По думите му "Културният фронт" е много по-добре
организирана от предходния шедьовър на Иван Еленков - "Родно и
дясно", за която с основание се говори дълго из коридорите на
университетите.
      "За мен е много важно на академичните хитове да се обръща
внимание и в масовите издания. Водещите изкуствоведи,
културолози, философи в Европа биват канени за пространни
интервюта точно заради книгите си, а не по повод на поредното
насилие в някое гето," посочи критикът.
     Според него, когато се говори за книгите на 2009 г., трябва
 да се споменат и големите автори, които си отидоха - Джон
Ъпдайк, Василий Аксьонов, Милорад Павич, Клод Леви-Строс, Лешек
Колаковски, Вера Мутафчиева, Виктор Пасков, Енчо Мутафов.
    "Не мога да не почета имената им в дните на годишната
равносметка - те бяха истинските лидери на съвременния свят,"
каза Йордан Ефтимов.