Бойко среща Обама – накъде “гледа” България навън?

ИНТЕРВЮ С БИВШАТА ВЪНШНА МИНИСТЪРКА Румяна Желева 
Потвърди срещата на премиера Борисов
във Вашингтон с президента Обама
в началото на следващата година!
Създават Кризисен Център за българите в чужбина!
Трудно е да се каже за отпадане на US-визите - 
Правителството "прехвърля топката" на Конгреса, 
Конгресът "връща кълбото" на Правителство и Президент - 
Американците без визи в България - 
Българите чакат ред пред US-посолството в София!
Новият външен министър - "умен и красив"!
Новият посланик в САЩ е служител на Външно - 
най-вероятно ще бъде обявен преди Борисов да тръгне за САЩ и
това ще бъде първата му визита "зад граница" за засвидетелствуване
на добрите намерения на България и извинение за Евро-политиката!
Български дипломат №1 открито критикува Москва!
Иран да се вразуми!
Мир в Близкия изток за проблема на Израел 
с другите държави, но с подкрепата на всички арабски държави!
Посолството във Вашингтон потъва!
София, 30 декември 2009г.
    Активно се работи за визита на премиера Бойко Борисов във
Вашингтон и среща с президента на САЩ Барак Обама в началото на
следващата година. Това каза министърът на външните работи
Румяна Желева и потвърди публикуваната още на 24 ноември информация
от ОБЗОР BulgariCA.com
Хилъри: За визите – когато покриете .../кликнете/
Своите виждания за външната политика на България Желева сподели
в интервю за БТА, което препечатваме дословно.
    По въпроса за отпадане на визите за българи при пътуване до
САЩ, министър Желева посочи, че е трудно да се каже кога се
очаква те да отпаднат. Министърът припомни заявената при
визитата й през ноември в САЩ от държавния секретар Хилари
Клинтън готовност да подкрепи включването на България в
програмата за безвизово пътуване, което ще стане в момента, в
който бъдат покрити необходимите критерии.
    Румяна Желева отбеляза, че предложението за отзоваване на
посланиците ни в САЩ и в Турция - Лъчезар Петков и Бранимир
Младенов, е било едно от най-трудните решения за първите 100 дни
 на кабинета. По думите й няма проблеми в диалога между
институциите по въпроса. При един по обстоен анализ се разбра,
че грешката на двамата наши дипломати в САЩ и в Турция не трябва
 да се повтаря. В резултат на двете дисциплинарни дела срещу
посланиците ни в двете страни разбрахме, че при сега действащата
 нормативна база не сме в състояние да осигурим прозрачност на
изборите в чужбина, така че да предотвратим нарушения,
манипулации и подозрения, посочи Желева. Тя отбеляза, че ако не
се изработи нов избирателен кодекс, няма гаранции, че при
изборите в чужбина гражданите ще са сигурни в резултата.
    Румяна Желева заяви, че за новите назначения няма да се
стигне до напрежение при предложение на новите посланици. Ще се
спази задължителната процедура, те ще бъдат от състава на МВнР и
 след това утвърдени с указ от президента, посочи Желева.
    По отношение на ресора й като бъдещ еврокомисар -
"Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при
кризи", Румяна Желева посочи, че за него е преговаряла много
усърдно. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу оцени ролята на
България и затова постигнахме и този успех - влиятелен ресор с
много ангажименти, поле за изява и най-вече ресор, свързан с
взимане на бързи и важни решения, засягащи живота и здравето на
много хора, каза министърът.
    В интервюто Желева оцени изминаващата година като успешна
във външнополитически план за България. Още с идването си на
власт в края на юли новото българско правителство обяви
намерението си да постави страната ни в центъра на изработването
 на политиките на ЕС. Оттогава правителството последователно
предприема стъпки, целящи България да играе по-активна,
по-видима и по-възлова роля при формиране на външната политика
на Съюза, каза Румяна Желева.

    Следва пълният текст на интервюто:

    - Как оценявате изминалата 2009 година във външнополитически план
 за България, кои са най-големите успехи и от какво не сте
доволна?
    - Тази година е успешна във външнополитически план за
България. Още с идването си на власт в края на юли 2009 г.
новото българско правителство обяви намерението си да постави
страната ни в центъра на изработването на политиките на
Европейския съюз. Оттогава правителството последователно
предприема стъпки, целящи България да играе по-активна,
по-видима и по-възлова роля при формиране на външната политика
на Съюза. В конкретен план ние засилваме и разширяваме
националния си принос към Общата външна политика и политика за
сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана в рамките на
колективните действия, насочени към превръщането на ЕС в силен и
 отговорен международен фактор.
    Като страна-членка на ЕС от Югоизточна Европа България и
през тази година имаше водеща роля във формулирането и
осъществяването на европейската политика към Западните Балкани.
Отстоявахме тезата за европейска перспектива за западните ни
съседи. Това се случваше в съответствие с индивидуалните им цели
 и постижения, както и с възможностите на ЕС. Тази принципна
позиция бе основана на оценката, че сигурност и благоденствие за
 страните от региона може да има само в условия на принадлежност
 към европейските и евроатлантическите институции. Нашата
активна позиция в процеса на присъединяване на страните от
Западните Балкани включваше търсене на гаранции за необратимост
на демократичните им реформи, както и трайни решения за правата
и статута на българските малцинства в държави от региона. Тези
страни трябва да прилагат на практика европейските ценности,
сред които на първо място са демокрацията, върховенството на
закона и зачитането на основните права и свободи. Активното
участие в регионалното сътрудничество и развитието на
добросъседски отношения бе едно от ключовите условия за
напредъка на всички страни от Западните Балкани по пътя на
европейската и евроатлантическата интеграция, на което България
акцентира на всички нива.
    Друг регион от ключова важност за нас, бе Черноморският. Със
 страните от този регион имахме много активни отношения и трайни
 връзки. Стабилността им имаше важно значение за националната
сигурност на България. България е член на ЕС и НАТО и смятаме,
че тяхната роля в региона също трябва да бъде водеща. Страната
ни участва активно в дискусиите по Източното измерение на
Европейската политика на съседство и в ефективното прилагане на
двата й основни инструмента - Източното партньорство и
Черноморската синергия. Източното партньорство допринася  за
доближаване на стандартите на страните-партньори с тези на ЕС,
както и за обогатяване на многостранното сътрудничество между
Съюза и източните му съседи. Черноморската синергия, от своя
страна, цели да осигури задълбочаване на регионалния диалог
между Черноморските държави в сферите, в които е наличен
потенциал за такова сътрудничество.
    Сред стратегическите цели на правителството бе преодоляване
на зависимостта и уязвимостта на България при евентуални бъдещи
енергийни кризи. България подкрепи развитието на обща енергийна
стратегия на ЕС, която имаше за цел да решава проблемите на
енергийната сигурност и така улесни процесите на диверсификация
на енергийните източници, трасета, енергоносители и доставчици.
В краткосрочен план работим за осъществяване на тази
стратегическа цел чрез изграждане на интерконекторни връзки за
пренос на природен газ с Гърция и с Румъния, а в дългосрочен -
чрез участие в планираните газопроводи "НАБУКО" и "Южен поток". 
ЕС прие проекта "НАБУКО" като приоритетен и процедурата за
неговата ратификация от Народното събрание е в ход.
    Българското правителство имаше активни отношения с Руската
федерация /РФ/ - както двустранни, така и като част от
партньорските отношения "ЕС-Русия". България подкрепи
преговорите между ЕС и РФ за сключване на ново Споразумение за
партньорство и сътрудничество. По темата за конфликта в Грузия
позицията на ЕС, включително и българската бе, че решението
трябва да се основава на принципа за нейната териториална цялост
 и суверенитет. Русия трябва да се придържа към споразуменията
от 12 август и 8 септември 2008 година. Дебатът по темата за
европейската сигурност, към който се стреми Русия, може да бъде
конструктивен и резултатен само при спазване на задълженията и
ангажиментите на страните в установените и съществуващите
институционални рамки. В енергийната област България работи за
изпращане на силно единно послание на ЕС, че проблемите на
Москва с трети страни не трябва да водят до проблеми в
енергийните доставки за страните от Съюза.
    Ние отдаваме важно значение на противодействието на
тероризма, който представлява основна транснационална заплаха.
Взаимодействието ни с партньорите от ЕС и НАТО бе приоритетно
направление на участието ни в колективните усилия за борба с
тероризма. Наред с това подкрепяме и усилията в рамките на ООН,
която осигурява възможно най-широка международна платформа на
междуправителствено сътрудничество с цел противодействие на
терористичната заплаха.
    И през изминалата година Афганистан продължи да бъде 
източник на редица заплахи за сигурността и стабилността в
регионален и глобален мащаб като тероризъм, търговия с наркотици
 и нелегален трафик на хора. Тези заплахи не зачитат
международни граници, нито човешки живот и България бе особено
уязвима, не на последно място и поради своето географско
разположение. Това мотивира много сериозно нашето активно
участие в общите усилия на международната общност в Афганистан и
 нашият принос може да се определи като значителен за мащабите
на страната. Участието ни във военния и цивилния ангажимент на
международната общност в Афганистан бе важен приоритет на
правителството. Подкрепихме необходимостта от оказване на такава
 помощ на афганистанските власти, която да им позволи да поемат
постепенно своята отговорност за сигурността, стабилността и
социално-икономическото развитие на страната.(бел.ред.през 2010 още 30 български военни заминават в Афганистан)
    България внимателно следеше и състоянието на въпроса с
ядрената програма на Иран. Липсата на гаранции за изключително
мирния й характер е заплаха както за сигурността в региона, така
 и за режима на неразпространение. Необходимо е намирането на
решение по дипломатически път на проблема с ядрената програма на
 Иран, което включва и изпълнение на резолюциите на СС на ООН и
оказване на пълно съдействие на Международната агенция за атомна
 енергия.
    В рамките на ЕС България участва активно в политиката за
подкрепа на мирното решение на Близкоизточния проблем. Особено
важно е в този момент всички да подкрепим усилията на президента
 на САЩ Барак Обама за вдъхване на нов живот на мирния процес.
Същевременно работихме за издигане на видимостта на усилията на
ЕС в региона, който е един от най-големите донори, допринасящи
за преодоляване на тежката хуманитарна ситуация. Ние се стремим
да насърчим търсенето на решение. Споделяхме оценката за
необходимостта от всеобхватен подход към широкия Близък изток,
който да включва всички аспекти на решението - отношенията на
Израел с Палестинската автономия, Сирия, Ливан. Следва да
подчертая, че в бъдеще трудно може да се мисли за решение, което
 да не включва подкрепа от страна на всички арабски държави.
    Това са само част от многото ангажименти във
външнополитически план. Българската дипломация е активна и аз
смятам, че задачите, които си постави българското правителство
бяха обмислени и добре изпълнени.

    - Имаше различни коментари за Вашия ресор в Европейската
комисия. Отговаря ли той според вас на ролята и позицията на
България в Европейския съюз? 
    - Ресорът, който ми определи Европейската комисия -
"Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при
кризи", е много отговорен. Както знаете глобалните промени в
климата предизвикват наводнения, всеки ден стават земетресения и
 други природни бедствия. За тази цел са отделени около 1
милиард евро за повече от 60 държави и около 200
неправителствени организации извън Евросъюза. Това е сериозен
бюджет за противодействие на кризи. Европейската комисия
интервенира от името на ЕС тези средства в случай на нужда.
Включването на този ресор - "Международно сътрудничество,
хуманитарна помощ и реакции при кризи", става за първи път след
приемането на Лисабонския  договор. Неслучайно хуманитарната
помощ бе регламентирана с този договор. Това е уникална
възможност Съюзът да оказва помощ във всяка точка, която е
засегната, по света. Ресорът е много динамичен и изключително
отговорен, той е външнополитически и е един от трите, които ще
работят пряко с върховния представител по външна политика -
Катрин Аштън. Аз ще отговарям за хуманитарната помощ в Азия и
Латинска Америка.
    За този ресор преговарях много усърдно. Председателят на
Европейската комисия Жозе Мануел Барозу оцени ролята на България
 и затова постигнахме и този успех - влиятелен ресор с много
ангажименти, поле за изява и най-вече ресор свързан с взимане на
 бързи и важни решения, касаещи живота и здравето на много хора.

    - На кои направления за задълбочаване на контактите между
българското правителство и администрацията на президента Барак
Обама се даде приоритет след визитата ви в САЩ? Обсъжда ли се
възможност за визита на премиера Бойко Борисов в САЩ скоро?
    - В САЩ имах много ползотворна среща с държавния секретар
Хилари Клинтън. Пред нея представих целите и намеренията на
новото българско правителство, както и конкретните мерки,
предприети от кабинета, през първите 100 дни от управлението му.
 Запознах обстойно държавния секретар с действията, които
предприемаме, за да се справим с двойното предизвикателство при
превъзмогването на организираната престъпност и корупцията.
Американският държавен секретар поздрави новото правителство на
България за тези усилия да се пребори с корупцията и да сложи
край на безнаказаността на виновни държавни служители. 
Значението на българската енергийна политика за САЩ беше друга
важна тема от разговорите ми там. Беше подчертано по време на
срещата ми с Ричард Морнингстар, специален представител на
Държавния департамент по енергийните въпроси в Евразия, къде
България иска да бъде след пет години по отношение на своята
енергийна независимост и по отношение на своите доставки. Ричард
 Морнингстар беше на посещение у нас в началото на декември и
остана изключително доволен от позицията на българското
правителство в енергийния сектор и мерките, които се
предприемат, България да има лидерско място в енергийната
политика на региона. От тази постановка на въпроса зависят
конкретни решения за конкретни проекти и САЩ искат да
предоставят по-голяма подкрепа, да асистират процесите на
оценка, които прави българското правителство. Поканих
американските си партньори да инвестират в енергийни проекти в
България, включително в изграждането на АЕЦ "Белене". С
американската администрация разговаряхме и за друг
много важен
проблем - безвизовите пътувания в САЩ. Между двете страни освен
въпросите за двустранните отношения, участието на България в
Афганистан и разширяването на търговско-икономическите връзки
има и още един, много важен въпрос за разрешаване, и това е този
 за отпадането на визите. Трудно е да се каже кога се очаква те
да отпаднат. Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън заяви
готовността си да подкрепи включването на България в програмата
за безвизово пътуване, но добави, че това ще стане в момента, в
който бъдат покрити необходимите критерии, а те са установени от
 Конгреса и всяка държава трябва задължително да ги покрие. От
Конгреса ми казаха, че и администрацията на САЩ също трябва да
даде своето разрешение. Сенатор Ричард Лугар -
заместник-председател на Комисията за външна политика и един от
влиятелните поддръжници на българската кауза за отпадане на
визите, заяви, че ще продължи да настоява за придвижване на този
 въпрос пред Държавния департамент и пред Департамента за
вътрешна сигурност. Надявам се, успехът ни този път да бъде
по-голям, отколкото досега.
    Друг важен  въпрос, който разисквахме, бе за обстановката и
бъдещето на Афганистан. Като членка на ЕС и НАТО страната ни е
силно заинтересована да дава принос за развитието на Афганистан
както във военен план, така и по отношение на цивилните
структури. Разговаряхме с Хилари Клинтън, как в бъдеще България
ще участва с военни сили и какъв ще е цялостният й принос за
стабилизирането на Афганистан.
    Активно се работи за визита и на премиера Бойко Борисов във
Вашингтон и среща с президента на САЩ Барак Обама в началото на
следващата година.

    - Беше приет новият Устройствен правилник на МВнР. С какво
той ще подобри работата на ведомството? Колко души ще бъдат
освободени от МВнР при оптимизацията?
    - Съставът на Министерството на външните работи ще бъде
намален с 15% заради изискванията за оптимизиране
структурите на държавните ведомства и министерствата.
Съществуващата в момента и всъщност от години структура на
министерството пречи на нормалната му дейност и създава системни
 проблеми в координацията между отделните звена. Промените в
новия Устройствен правилник на министерството ще включват:
закриване на няколко дирекции, сливане на други, както и
създаване на нови такива. За първи път през последните 20 години
 се предлага значима реформа в устройствената структура на МВнР.
 Сегашният ръководен екип иска да оптимизира структурата на
министерството, за да се даде възможност дейността му да бъде
адаптирана към новите предизвикателства на външната политика на
България като страна-член на ЕС. Промените в новия Устройствен
правилник се направиха след анализ на писмени предложения от
всички дирекции на министерството. Те бяха и консултирани също
от експерт на германското външнополитическо ведомство, който два
 месеца работи в София и накрая представи доклад с предложение
за промени в нормативната база.
    Ще се създадат две нови звена - дирекция "Политика за
развитие" и дирекция "Икономическо сътрудничество и регионални
инициативи", и ще бъде сформиран кризисен център за реакция при
кризи с българи зад граница. Правилникът ще бъде обсъден и приет
 на 30 декември тази година.

    - Какъв извод носи ситуацията около посланиците ни в Турция
и в САЩ за диалога между институциите? Предстоят назначения на
двата поста, кога ще има повече яснота за новите посланици и има
 ли опасност отново да се стигне до напрежение?
    - Няма проблеми в диалога между институциите. При един
по-обстоен анализ се разбра, че грешката на двамата наши
дипломати в САЩ и Турция не трябва да се повтаря. Знаете, че в
резултат на двете дисциплинарни дела срещу посланиците ни в
двете страни разбрахме, че при сега действащата нормативна база,
 не сме в състояние да осигурим прозрачност на изборите в
чужбина, така че да предотвратим нарушения, манипулации и
подозрения. Ако не се изработи нов избирателен кодекс, няма
гаранции, че при изборите в чужбина гражданите ще са сигурни в
резултата. От дисциплинарните дела, които направихме, стана ясно
 още, че нередности са ставали във всички години назад. Споделям
 пред вас, че предложението за отзоваване на двамата дипломати
Лъчезар Петков и Бранимир Младенов бе едно от най-трудните
решения за първите 100 дни на кабинета.
    Напомням ви отново за какво бяха отзовани. Те бяха нарушили
общо четири нормативни документа: закона за избор на народни
представители, разпоредби на ЦИК за избор в секции зад граница,
закона за дипломатическата служба и етичния кодекс.
Дисциплинарното наказание не означава край на тяхната кариера.
Надявам се прокуратурата да не открие още нарушения, защото това
 ще означава вече и подвеждане под наказателна отговорност. При
внимателен анализ, подчертавам, че случилото се не трябва да се
тълкува като трагедия.
    Относно новите назначения няма да се стигне до напрежение
при предложение на новите посланици. Ще се спази задължителната
процедура. Те ще бъдат от състава на МВнР и след това утвърдени
с указ от президента на Република България.

    - Какви мерки се предвиждат за решаване на проблемите с
българските имоти в чужбина? В кои страни са най-големите
проблеми?
    - Има спешни случаи с български имоти зад граница, които
трябва да се решават. Те са във Варшава, Солун, Хага, Истанбул.
Трябва да се намерят средства за ремонт за сградата и на
посолството във Вашингтон, която потъва.
    Съгласно следващия бюджет на МВнР има редукция на 80
процента от капиталовите разходи, така че трябва да се намери
някакъв изход и да започнат тези ремонти, както и да се решават
юридически проблеми с други имоти. Има проблеми с плащането на
застрахователните премии, реституционни претенции в бивши
комунистически страни към български имоти там, както и за цели
посолства, като тези в Судан и Ирак, които стоят разграбени и
унищожени.
    До момента тези проблеми не са възприемани като сериозни и е
 нямало политика, въпреки докладите и анализите.

    - Загатнахте някои неща за бъдещия си наследник на поста. Ще
 посочите ли в аванс нещо повече за него?
    - Както вече споменах и в други интервюта, новият министър
на външните работи трябва да бъде и "умен и красив". Това е в
реда на шегата. Но съм сигурна, че той ще продължи досегашната
политика на министерството. Ще отстоява, както се старая да
правя и аз, екипния дух и професионализма в българската
дипломация. В крайна сметка, кой да ме наследи, ще реши
министър-председателят Бойко Борисов.