Имигрантите в България предимно от ЕС

В голямата си част имигрантите унас са гражданите от азиатски и арабски страни.ФОТО:БНР

Желаещите да останат в страната от страни извън ЕС, в това число от САЩ - под 1% - най-нисък процент за Евросъюза - концентрират се в големите градове, най-вече в София

  София, 13 декември 2009г. Процентът на законно пребиваващите у нас имигранти от страни извън ЕС е под един процент, което е най-ниското равнище за Общността. Това съобщи Илиана Дерилова, ръководител на мисията за България на Международната организация по миграция, цитирана от БТА.
  Средно за Европа този процент е между 7 и 8 и тенденцията е имигрантите да се увеличават заради влошената демографска картина в европейските страни, добави тя. Дерилова представи резултатите от проект на организацията "Създаване на мрежа от информационни центрове за имигранти в България", финансиран от Европейския интеграционен фонд. По проекта са създадени два информационни центъра - в София и в Бургас, специализирана телефонна линия за предоставяне на информация на имигранти, специализиран сайт и форум в интернет.
  Проектът е започнал през юли и ще завърши в края на декември, стойността му е общо 250 000 лева, от които 25% са държавно съфинансиране. След приключването на проекта консултанти на организацията ще продължат да дават информация и да работят в центровете, каза Дерилова.
  Гражданите на страни извън ЕС могат да се обаждат с въпроси на телефон, но анонимни обаждания не се приемат нито на телефонната линия, нито на уебсайта, уточниха от организацията.
  Досега не са получавани сигнали за нетолерантност или отказ за достъп до работа, каза Дерилова. По данни на организацията, имигрантите в България са малко под 60 000 души и са концентрирани главно в големите градове. Около 35-37% от имигрантите са в София, около 8% са във Варна и 5% са в Бургас. Повечето имигранти търсят информация кой е най-краткият път за получаване на законно продължително или постоянно пребиваване в страната, някои са влезли у нас на едно основание, което впоследствие се е променило и търсят конкретна информация за своя случай, посочи Дерилова.
  Имигрантите със статут на продължително пребиваващи трябва да подновяват документите си всяка година и около 15 000 души годишно получават или подновяват този вид статут, съобщи тя. Отделно още по около 3000 души всяка година получават статут на постоянно пребиваващи в страната. Много от имигрантите се интересуват как могат да доведат и семействата си у нас, как да упражняват трудова дейност, а също и на какви социални придобивки имат право, добави Дерилова.
  Най-много чуждестранни граждани у нас има от Турция, Русия, Украйна, Македония и Китай, но присъстват и граждани на САЩ, Бразилия, Тайланд. Светът все повече се отваря и палитрата от нации, които работят в България, се разширява, коментира представителят на неправителствената организация. Според Дерилова страната ни е особено привлекателна след приемането ни в ЕС за граждани от страни извън Общността и трябва да се подготвим да приемем тези граждани, защото процесът на имиграция не може да бъде спрян.
  Международната организация е спечелила един проект в рамките на Европейския интеграционен фонд за изграждане на други два информационни центъра в Пловдив и в Кърджали, съобщи Дерилова. Предстои тържество по случай Международния ден за защита правата на човека и Международния ден на имигранта, на което ще присъстват имигранти и представители на различни посолства.

-----------

ПРИПОМНЯМЕ: Имигрантите в България

Имиграцията към България има около 100-годишна история.

Първите имигранти в съвремената българска история, които са без българско етническо самосъзнание, са арменските бежанци, които бягат от Арменски геноцид в Османската империя.

Следващата вълна на имигранти към България е по времето на социалистическото управление в страната, когато големи групи чуждестранни студенти идват да учат в български учебни заведения и много от тях остават в страната след завършването си, а мнозина се женят за български граждани. Също по това време много българи, предимно мъже, се женят за гражданки от тогавашния СССР, страните от Варшавския договор и Куба.

Процесът продължава с още по-голяма имиграция към България след 1989, когато големи групи китайци, араби, но също виетнамци, албанци, африканци, сърби, руснаци и други се установяват постояно в България. След присъединяването на страната към ЕС се увеличава броят на имигрантите с небългарски произход от страните на бившия СССР (предимно Русия, Украйна, Молдова, Армения) и бивша Югославия (Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина), като сред имигрантите се оформят нови големи групи на руснаци, украинци, араби, албанци, арменци, сърби, турци и др.

Острият недостиг на работна ръка, който се почувства след 2007 г., се попълва с ограничен внос работници от Виетнам, Турция и Р. Македония, като усилията на правителството се насочват към привличане на работници с български етнически произход. След създаването на възможност за покупка на недвижимо имущество в България се наблюдава приток на нов вид временни и постоянни жители на страната - главно инвеститори в недвижимост и преселници.

Редица програми на българските правителства, особено от 2000 г. насам, стимулират обучението в България, получаването на постоянно пребиваване и българско гражданство, с цел постоянно преселване в страната, на чужди граждани от български произход. Към края на 2008 г. броят на получилите българско гражданство лица е над 30 000. Те са основно от Р. Македония, Р. Молдова, Сърбия, Русия и Украйна. Броят, положението и статутът на имигрантите от небългарски етнически произход в България се нуждае от допълнително внимание, в т.ч. по-подробни изследвания с оглед последиците върху всички области на живота в страната.

Броят на имигрантите в България е трудно да се установи, но се предполага, че техният брой е повече от 200 хиляди в момента и се очаква да се увеличи след приемането на България в Европейския съюз през 2007.