Евро-Владиката във Финикс изгонен от Синода

crossМИСИЯТА (НЕ)ВЪЗМОЖНА
Искането за отбелязването на Коледа на 7 януари не се приема
Кои православни празнуват различно от нас и защо?
Календарите - прилики и разлики

  София, 8 декември 2009г. На заседанието днес в столицата е било потвърдено решението на Светия синод от 1 декември за отстраняването на митрополит Симеон от Западно- и Средноевропейската епархия. Дядо Владика Симеон живее във Финикс, Аризона от няколко години. Вече бившият Евро-владика боледува и успяава да се грижи за здравето си във Финикс, поради подходящият за болежките му климат. На неговия пост временно е назначен Старозагорския митрополит Галактион до избора на нов митрополит в 6-месечен срок.
 В първия ден на декември българските митрополити приели наредба, според която колективното им събрание - синодът, ще има право да уволнява всеки един от тях. Архиерей, който за период от повече от две години не пребивава преимуществено в епархията си, ще може да бъде освобождаван, като владиците уточнили, че става въпрос за живеене в епархията повече от година в рамките на двегодишен интервал.

На същото свое заседание е "взета главата" и на Западноевропейския митрополит Симеон, чието официално административно седалище е в Берлин и отговаря за всички български църковни енории в Западна Европа. Както ви информира ОБЗОР предстоящо, Дядо Владика Симеон от няколко години е болен и се лекува в САЩ. Заради постоянното си отсъствие преди 4 г. дядо Симеон бе подал оставката си, но по-късно я оттегли. А това лято предложи на “колегите си” да бъде назначен за временен владика неговият викарий - епископ Тихон, за който се предполага, че е "гвоздеят в петата" на висшите духовници в София.
Отговорът на изритания евро-владика от Финикс не закъсня. Чак от Аризона, архиереят пусна факс до началника си патриарх Максим, че не приема решението на Синода. Негово високопреосвещенство се позовава на правото си в църковния устав да посочи свой заместник. 19 църковни общини от епархията на дядо Симеон изпратили заръки, във факсове по примера на вече бившият си началник до Бойко Борисов, в които настоявали уволнението да се отмени, като се намеквало, че ако обстоятелствата не се променят, ще бъде свикан епархийски събор, който нищо чудно да обяви Западноевропейската епархия за Независима българска западноевропейска православна църква, която да се отдели от лоното на Българската православна църква, съобщи вестник Дневен ТРУД. От медията допълват, че неофициално български свещеници в Западна Европа заявяват, че и досега не са чувствали по никакъв начин принадлежността си към синода в София. Което може да означава само едно - ново разцепление в Българската православна Църква. 
 "Американските" църковни скандали в наши храмове в САЩ не спират. След признанието на Владиката Йосиф от Ню Йорк за неговата принадлежност към Държавна Сигурност и освобождаването на Свещеника Христо Цанков от Храма "Св.Георги" в Лос Анджелис, още един американски църковен скандал в наш храм набира сила в Чикаго, съобщиха наши сънародници, запознати с църковните дела там. Възможно е да се организира протест, породен от съмнения за опитите на "Ортодоксалната църква в Америка" да присвои храма “Свети Иван Рилски”. Свещеникът там Валентин Ноцков напуснал БПЦ и искал да отцепи и Храма.
Духовните проблеми в САЩ все още тлеят, особено в Ел Ей, след като се разбра, че със специални писма са елиминирани членове на настоятелството в "Св.Георги", след като бе сменен свещеникът с Владика и бе ръкоположен друг Отец. Бившите вече съпричастници пък, коментират "под сурдинка" действията на настоятелството относно Канона на Църквата с присъствието на лица в управлението "със съмнителни принадлежности към канона и заслуги." "Св.Георги" в момента не е към официалния Български Синод, който е висш орган на Българската Православна Църква (БПЦ), но Храмът следва канонът на БПЦ.

МНЕНИЕ ОТ РЕДАКЦИЯТА Мисията на всички Църковни настоятелства и духовни лица във Финикс, в Лос Анджелис, в САЩ, без значение къде по Света, е да привлечат в храма, не да пъдят хората. А конфликтите навсякъде съществуват и винаги са подклаждани от един, или няколко "вътрешни" "отговорни" лица. Отблъскват хората, защото виждат, че непрекъснато се разправя някой с някого. Ако има обединение, то не трябва да е за сметка на ценностите и каноните на православието. С извратено персонално мислене и заплюване на вярата с лични деяния, най-общо казано поведение и принадлежност към греховни части на човешкото съществуване. За да постигнем нещо, трябва да говорим един с друг, а не да си обръщаме гръб.


Искането за отбелязването на Коледа на 7 януари, вместо на 25 декември, не е обсъждано на днешното заседание на Светия синод на Българската православна църква и този въпрос няма да се разглежда и занапред, което реално означава, че промяната не се приема. Това каза Русенският митрополит Неофит, който е и говорител на Светия синод, цитиран от БТА.
  Той подчерта, че връщането към Юлианския календар въобще не стои на дневен ред пред Светия синод, тъй като с нищо не се налага тази промяна.
  На 7 януари Коледата се празнува от Православните Сръбска, Руска, от Йерусалимската църква и от манастирите на Света гора, посочи Русенският митрополит.
  В България Григорианският календар е въведен през 1916 г. заради необходимостта от синхрон във времето с немските и с австро унгарските ни съюзници през Първата световна война.
  Българската, румънската и гръцката православна църква възприемат Григорианския календар през 1968 г.  Тогавашният Свети синод, начело с патриарх Кирил, е взел решение да празнуваме Рождество с по-голямата част от християнския свят, за да не се посреща Нова година на постна трапеза. Останалите православни църкви продължават да следват Юлианския календар.
Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари.
Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари.
ЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР При завоюването на Египет римляните се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето и т. н.

По нареждане на Юлий Цезар александрийският математик Созиген създава римския календар, наречен Юлиански. Въведен е в Римската империя на 1 Януари 46 години преди новата ера (г.пр.н.е.). Така 1 януари става начало на годината.

В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка 4-та година се смята за високосна и се състои от 366 дни.

Гръцкият астроном Метон (около 400 г.пр.н.е.) открива, че 19 лунни години съвпадат по продължителност с 19 слънчеви години (имат 6 935 денонощия). Това е т. нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение. Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно.

По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с Юлианския, тъй като 19-годишния период от юлиански години има не 6 939, а 6 936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 години) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но Юлианският календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната, ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час.

Римският християнски монах Дионисий Младиопределя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това се слага началото на християнската ера от рождението на Иисус Христос.
Григорианският календар е този, който днес се ползва в Европа (БЪЛГАРИЯ), бившите европейскиколонии и в голяма част от останалия свят. Календарът е наречен на папа Григорий XIII, който го въвежда през 1852г.
Това е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната година при григорианския календар е 365,2425 дни; за да може броят на годишните дни да е цяло число, през определени периоди, най-често 4 години, се добавя един допълнителен ден - 29 февруари, а годината се нарича "високосна".
Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари. Годините в календара започват с годината, за която средновековните схоластици грешно са предположили, че е година на раждането на Исус Христос. (Според евангелията на Матей и на Лука, Исус се ражда по време на управлението на Ирод Велики, за когото съвременната историческа наука е сигурна, че умира през 4 г. пр.н.е.) Епохата, започваща с тази дата се нарича „новата ера“, „нашата ера“ или „християнската ера“. Годините в нея се бележат с "сл.Хр." (след Христа) или с "н.е." (от новата ера), или са без такова уточнение. Годините преди 1 век н.е. се бележат с "пр.Хр." (преди Христа) или с "пр.н.е." (преди новата ера). В Западноевропейската традиция новата ера се бележи със съкращението "AD" (Anno Domini, Лето Господне) или също е без уточнение.Както е отбелязано по-горе, средната тропическа година, тоест периодът на завъртане на Земята около Слънцето, отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма средна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат датата на Великден, определяна според пролетното равноденствие, се отмествала назад към февруари.  За да приведе календара в съответствие с равноденствието, нов вариант е предложен за пръв път от калабрийския доктор Алойзий Лилий. Новият календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII. Новият календар премахва високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия: годината е кратна на 100; и годината не е кратна на 400. Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са. Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 г. ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете. Трябва да се отбележи, че Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други (Франция,... ), съвсем скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция за да приеме през 1917 г., и се оказва че „Октомврийската революция“ всъщност е станала в началото на ноември! Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на същата дата (23 април 1616), но не в същия ден! Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската "поправка" може да е различен брой дни през различните векове. Важно е да се отбележи, че не е имало година Нула и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно: последният ден от старата ера е бил 31 декември от първата година преди новата ера; първото столетие продължава от 1 януари 1 г. до 31 декември 100 г., второто - от 1 януари 101 г. до 31 декември 200 г., 21-ви век и Третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г. Може още да се допълни, че и Григорианският календар е малко по-дълъг от реалното време на обикаляне на Слънцето, 365,2425 вместо 365,2422 дни, така че, ако периодът се запази през вековете, около 3000-та година ще трябва да се отнеме още един ден.