Наш обикаля света на мотор – пристига в Ел Ей

Атанасов отседна в хотел в Хонолулу, където много му се радват. Причина за престоят му на Хавай, сподели той, че бил “пуснат в отпуска и изпратен да почива” от компания Бомар Трейдинг Груп, собственост на българин, която му подсигурява транспортирането от континент на континент, докато се прибере в България. ФОТО: Автора (кликвайте за голями размери)


ЕКСКЛУЗИВНО ПЪРВО ИНТЕРВЮ ЗА БЪЛГАРСКА МЕДИЯ ТУК
Българският художник-аниматор Коста Атанасов среща своят духовен баща в Америка 
Подготвя изневяра в Хавай ...
Минал Щатската граница "на магия"
Мотоциклетът пристига в контейнер с "гаджето си" от Япония, където рокерът срещнал колежка от Острова 
Лед, сняг, тайфун и падания преследвали нашият герой
Следваща спирка - Лос Анжелис
Коста израсъл в моряшко семейство с близнаци
ТОЗИ РЕПОРТАЖ Е НАПРАВЕН БЛАГОДАРЕНИЕ НА:
Bomar Trading Group Ltd
  Хонолулу, 5 Ноември 2009г. Българският художник-аниматор Коста Атанасов, който се впусна в околосветското си приключение “на две колела” на 21 Юни, тръгвайки от родния си град Созопол с мотора си “Скитник,” пристигна в Америка. Коста долетя в САЩ със самолет от Япония, а първата си стъпка художникът направи в извънконтиненталните Хавайски острови. Когато слезе от самолета в горещата хавайска сутрин нашият пътешественик беше единственият човек, облечен с тежки кожени дрехи и ботуши и митничарите не проявиха особено доверие и го разпитваха в продължение на повече от половин час, но му дадоха виза за 6 месеца. Наложило се да пътува с мото-екипировката, защото тя е била най-тежка от дрехите му, а вече бил изхвърлил повече от половината багаж, за да влезе в рестрикциите за килограми на авиолинията. /подробности в ексклузивното интервю най-долу/
  Атанасов отседна в хотел в Хонолулу, където по неговите думи бил “пуснат в отпуска и изпратен да почива” от транспортната компания Бомар Трейдинг Груп, която му подсигурява превоза от континент на континент, докато се прибере в България. Паузата в така нареченото от него пътуване "Вътрешно горене", се налага от закъснението на превоза "по вода" на 800-кубиковото Кавазаки.
МОТОЦИКЛЕТ С ГАДЖЕ



Моторът пътува в специално скован японски сандък, в един контейнер заедно с “Телма,” моторът на Тифани - английска пътешественичка, която също обикаляла целия свят. С Тифани за пръв път Коста случайно се срещнал на една планина близо до Алмати, Казахстан, маршрутите им се пресякли още два пъти в Монголия и във Владивосток, откъдето заедно качили моторите на ферибота за Япония. Преди да пристигнат в САЩ, интернационалната двойка-мотористи заедно обиколили част от “Страната на изгряващото слънце”.

  Маршрутът на нашия рокер до този момент е минал през Румъния, Молдова, Украина, Русия, Казахстан, Русия, Монголия, Русия и Япония, откъдето се прехвърля по море в Щатите. "Това ще е моментът, когато вече ще съм преминал невидимата граница, отвъд която започвам да се връщам вкъщи." - каза Коста в ексклузивно интервю за ОБЗОР By BulgariCA.com, който вече чувства носталгия по България. /Целият текст на интервюто четете най-долу./
ДЖОВКАТА ЩЕ ДОНЕСЕ ДЕМОКРАЦИЯТА В ЛОС АНДЖЕЛИС

   Следващата спирка на Джовката, както наричат 31-годишният пътешественик неговите приятели, е специално избрана за 20-годишнината от началото на прехода в България от комунизъм към демокрация. Тя ще бъде на връх 10 ноември в Лос Анджелис на континеталните САЩ, за което своевременно ще ви информираме.
  Така да се каже, Коста носи малко от нашата млада демокрация на местната, вече поостаряла, но все още символ за хората по света.
   Коста ще отседне Града на Ангелите, а местните български рокери готвят изненада на колегата си приключенец. Родни аспуси ще гърмят по канъоните на Малибу и брега на Санта Моника. Фенове на Коста ще могат да го видят пред КОДАК тиатър в Холивуд, където след няколко месеца ще раздадат ОСКАР-ите. Подготвяли се и срещи с популярни личности от политиката и киното, както и евентуално участие в известно телевизионно шоу. Неизбежно ще бъде и пътуването до южната съседка Мексико. Дали ще пътува сам, ще разберем.
ДУХОВНИЯТ БАЩА
  Коста споделя по-долу в интервюто, че има планове да се срещне и със своя духовен баща на пътуването, който е чист американец и също обиколил света на две колела. В интервюто ще разберете в кой щат се е "скрил" янкито. По план Коста трябва пресече Щатите от запад на изток и да се върне в Европа, изпращайки мотора с контейнер в Германия отново с помощта на Бомар Трейдинг Груп. Пътуването му досега протича без ясен и точен план, без разграфени дати, и той не желае това “никога да се променя, а да прави каквото си иска и да се носи по вълните на случайността.” 

   Пътешествието на Атнасов е било планирано за 7 месеца и 25,000 километра, но стигайки в Япония - едва на средата на пътя - той вече е изминал 23,000. "Не обичам да пътувам по оптимални маршрути." - казва художникът, който смята, че пътуването по предварително определен план е "чиста загуба на време".  До този момент Коста е пътувал без карта и без GPS, защото мисли, че това прави неговото пътуване по-вълнуващо и по-близко до хората. "Когато няма как да заровиш нос в парчето хартия, за да намериш кой е следващият град по маршрута ти, се налага да питаш някого - дори и да не знаеш езика. А пътуването е пътуване заради хората, които срещаш - не заради местата, през които минаваш."
АСФАЛТЪТ - ЗАБРАНЕН


Песък, дете, овце, камион ... и мотор ... асфалт нема ...ФОТО: Коста Атанасов уебсайт (кликнете за по-глями размери)

Най-трудната част от маршрута за Коста е била Байкало-Амурската магистрала в Сибир, където в продължение на стотици километри няма асфалт. На тази отсечка рамката, държаща куфарите се е счупила, а след това го е блъснал камион. "За щастие нищо фатално не се случи - аз се отървах само с драскотини, но единият от куфарите беше сгънат по средата. Изправихме го доста километри по-късно с приятели мотористи от Биробиджан." Точно това е най-хубавото за рокера от Созопол - "Останалите мотористи по пътя винаги те подкрепят и помагат, и навсякъде намираш лесно нови приятели."



Пътуването не минава без трудности - първото падане на Коста е било в Русия, когато след 900 изминати километра, през нощта пътят внезапно свършва. Последват безброй изпускания на мотора, който след четири месеца на пътя изглежда "Доста поочукан, но все още запазващ елегантност" според созополчанина, който за разлика от повечето мото-пътешественици, пътуващи със високо-проходими мотори, е избрал за пътуването си нисък мотоциклет тип "крузър". Моделът на Скитник е 800 кубиков Kawasaki Drifter.
С МОЛИВ И КАМЕРА
  Целта на Коста е при завръщането си в България да създаде книга и филм за тях и да накара и други хора да преоткрият страстта си към пътуванията, откъсвайки се от "цифровата реалност". Той си е поставил нелеката задача всеки ден да споделя пътуването си с читателите на интернет сайта www.fireinside.bg, където всеки ден публикува личния си дневник, заедно със многобройни снимки и видео материали от приключенията си. Чрез GPS следене читателите на сайта могат да следят в реално време позицията на мотора на картата на света с точност до два метра, да разгледат галерията от подбрани снимки и да гласуват за най-добри снимки и разкази.
ЛОТАРИЯ ЛИ Е ОБИКОЛКАТА НА СВЕТА
   Идеята на Коста е била да финансира пътуването си с помощта на доброволната помощ от читателите на сайта, но нещата не вървят както е очаквал. "Може да ми се наложи да заседна някъде и да работя, за да мога да продължа" - казва Коста, чиито ресурси вече не стигат, за да се прибере в България. Като единствено превоза на мотора е подсигурен . "Преминах точката на не-завръщане още когато тръгнах, но дори и в най-лошия случай - това ще бъде просто поредното приключение." Философията на художника е, че "случайни неща няма" и всяко нещо, което се случва - дори и трудностите - са в крайна сметка за добро.

Статистика: От Созопол до Владивосток - 111 дни, 8 часови пояса, 22,520 км, 1,350 л. бензин. Най много километри за ден - 961 км. Най-много часа в движение за един ден - 14 часа 43 мин. Средна скорост - 58 км/ч. Дни без пътуване -  35.
ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ С КОСТА АТАНАСОВ
В ексклузивно интервю с Евгени Веселинов за он-лайн изданието bulgarica.com на в-к ОБЗОР, Лос Анжелис художникът-аниматор Коста  Атанасов сподели, че вече е изминал половината път по планетата, че духовният му баща за обиколката на света бил тук в САЩ, и това, че мисли да изневери ...


Лудоста на Коста по моторите е от 2003г., когато се качва на първата си машина - 650-кубиково Кавазаки. Любимите му маршрути в България са тези, които минават по брега на морето. И най-вече в южната част на нашето черноморие. ФОТО: Личен архив

1. Здравей Коста!  Откриваме те на Хавай - какво правиш тук?
В Хаваи чакам мотора си, който е пътува от Токио за Америка. В началото на пътуването ми, още когато нямах никаква идея как ще се прехвърлям от континент на континент, със мен се свърза наш сънародник, собственик на Бомар Трейдинг Груп - тази компания се грижи за пренасянето на моя "Скитник" (бел.ред. името на мотоциклета) през океаните. От офиса им ме уведомиха, че това ще отнеме време, и ми предложиха да ме "командироват" да си почина за десет дни на Хаваите. Не ми отне много време да се съглася... Действително, имах нужда от почивка - все пак вече съм изминал половината от пътя около планетата.  А и след снеговете и студа в Сибир, силния вятър и дори един тайфун в Япония, да бъда сред палми и плажове изглежда направо нереално. За съжаление, донесох лошото време и тук - приятелите ми в България не напразно ме наричат "Бог на дъжда", и тук вали от два дни. "Скитник" ми липсва и при все, че много го обичам, обмислям възможността да му изневеря за малко с мотор под наем...
2. Как мина американската митница? Позабави се със излизането!
Както знаеш, когато слязох от самолета в тази гореща хавайска сутрин бях единственият човек, който беше облечен с тежки кожени дрехи и ботуши. Не мога да се сърдя на митничарите, че не проявиха особено доверие към мен и ме разпитваха в продължение на повече от половин час и на паспортния контрол, преглеждайки багажа ми. Наложи се да пътувам с мото-екипировката, защото тя е най-тежка от дрехите ми, а вече бях изхвърлил повече от половината багаж, за да вляза в рестрикциите за килограми на авиолинията. Питаха ме какво ли не - къде пътувам, колко ще стоя, какви приятели имам, какъв е този мото-клуб "Fire Inside"... Отговарях на всичко съвсем честно, без да се притеснявам - хората просто си вършат работата. Радвам се, че ми дадоха 6 месеца престой - това ще ми позволи да ги разгледам като хората, ако искам - дори мога да вляза в Мексико, или пък в краен случай, ако е много студено, да изчакам до пролетта, преди да продължа към къщи...


3. Всичко това, което ми казваш. И това, пътеписът, който прочетох на твоят уебсайт http://www.fireinside.bg/ всеки ден и час изненади, климати, ширини. Все пак защо го правиш? 
Защото... Понякога усещаш, че имаш нужда от промяна. Нещо не ти достига. Нещо те тика нанякъде - имаш нужда от движение, имаш нужда да живееш, и не го правиш само и единствено заради една причина - страх да не загубиш това, което вече имаш, някаква сигурност, някаква опора... В началото на пътуването си мислих, че е лесно просто да махнеш с ръка на живота си до тук, на кариерата си, на всичко - и го направих. Изхарчих всичките си ресурси за подготовката и тръгнах с идеята да намеря спонсори по пътя, без да имам каквато и да била сигурност в "утре" освен собствената си вътрешна увереност, че всичко ще бъде наред, че съм направил правилен избор - но собствената вътрешна увереност на човек е най-важното, и това е, което се опитвам да покажа с разказите си - случайни неща не съществуват, и нужните хора се появяват в нужния момент. Поглеждайки назад - може би нямаше да съм толкова смел, ако знаех колко ще бъде трудно, но имам доверие на Бог, че дори и аз да не знам къде се намирам, той знае и ме води НАНЯКЪДЕ. Сигурен съм в едно - след всичко, което оставих зад себе си НЕ съжалявам, и ако трябва да направя този избор отново, ще направя същия. Не знам какво ме чака и занапред, но не спирам да вярвам и съм сигурен, че ще се справя с всички приятели около себе си, които ми помагат и подкрепят, с всички хора, които следят пътуването ми и пътуват заедно с мен... И най-хубавото е, че скоро пресичам онази невидима линия, отвъд която вече започвам да се връщам вкъщи...
4. Невидимата линия - що е то? Ти като че ли си прекрачил една?
Първата невидима линия беше най-трудната. Винаги е най-трудната - казва се "Първата крачка". За мен тя беше в момента, в който пресякох Българо-Румънската граница - стоейки на няколко метра от България, гледайки назад и знаейки, че не мога да се върна, каквото ще да става, че най-трудното тепърва ми предстои - без да знам как ще пресека Казахстан, Монголия, Русия, как ще стигна до Америка, с какви трудности ще се сблъскам по пътя. Беше много трудно да знам, че съм изгорил всичките си мостове за връщане, но едновременно беше и освобождаващо - от тук нататък нямах друг избор, освен да продължавам напред - колкото измина, толкова и каквото - такова. Когато започнах, всичко около мен беше незавършено, несигурно, недооформено, но аз знаех къде отивам и какво искам - моята цел не е само да обиколя света с мотор, моята цел е това да ми помогне да открия това, което търся - Себе си. Това съм го чувал навсякъде - "Търсене на Себе си", само че някак не съм го разбирал, преди да изпитам тази вътрешна нужда, която просто не те оставя на мира - чувството, че има нещо, което изпускаш, нещо смислено, което трябва да направиш с живота си, и когато всеки ден ти е еднакъв, без голяма цел - ти се саморазрушаваш бавно и сигурно... Смело мога да кажа, че въпреки всички проблеми по пътя, най-големите трудности не идваха от мотора, а идваха от мен - от собствените ми съмнения, собствените ми въпроси и контра въпроси, от собствения ми страх как ще изглеждам в очите на хората, когато ги споделям на сайта си толкова искрено, колкото мога да се накарам. Сега знам, че е по-трудно да бъдеш честен, отколкото да се правиш на мъж - как си преживял кой знае какви проблеми и как си минал с мотора си през незнам си какви места... В самото пътуване с мотор няма нищо сложно. То е само добра възможност за Бог да те постави в ситуации, които да те научат на неща по бързо. Просто трябва да не се отказваш. Да не си казваш "Стига, това е достатъчно", а това е трудно.
5. Ок. Ще питам направо - какво въобще те накара да решиш да направиш това пътуване? Изчетох всичко в пътеписа ти! Да "намериш себе си" е прекрасно! Но това е барута, вътрешният огън, или горене - това си ти! Но кой драсна клечката?  Кажи какво, или кой, те накара да решиш да "избягаш" за да намериш себе си? Явно в България не си успял да го сториш!  Макар, може би, да си имал всичко там!
Дълго време си мислех за това пътуване, но не си го представях ТАКА. Представях си го някога там, в бъдещето, когато имам парите и подходящия мотор, с който да го направя - някой GS като на Юън Макгрегър, примерно, със все алуминиевите куфари и БМВ марковото облекло... Запалването на моя двигател беше разговор с приятел - Дъг Уотке от Алабама, който е обиколил света с мотора си два пъти. Той направи своето първо пътуване с Индиан от 50-те години - мотор, който визуално доста прилича на моя, въпреки, че той твърди, че е обратно. Когато му казах за плановете си, той ме попита "А защо просто не го направиш с твоя мотор?" - това беше като един от онези моменти, когато със остър звук "Дзъннн!' до главата ти се появява лампичка. Аз имах всичко необходимо да направя пътуването си - имах мотор, имах пари да го започна, имах пари да си направя сайт и знаех, че мога да пиша достатъчно добре, за да накарам хората да се заинтересуват, и съответно по пътя да намеря пари за да продължавам напред. За мен беше безкрайно важно да направя първата крачка и да я направя сега - сега съм свободен, сега мога, а утре не знам какво ме очаква. Някак изведнъж, спонтанно всичко останало отиде на заден план и за по малко от четири месеца успях да се подготвя, до колкото е възможно, за да тръгна на път.
6. Ще се срещнеш ли с твоят "духовен баща" на това пътуване? Тук, в САЩ? Какво ще му кажеш първо?
О, задължително мисля да го посетя, макар че той все още не знае. Първото нещо, което ще му кажа е "Здрасти, пич!" Когато съм с други пътешественици се чувствам винаги добре, защото можеш да се отпуснеш и да знаеш, че другият много добре те разбира - преживял е същите неща, има същите истории за разказване - дори и мястото, и времето, и самата ситуация да е била различна, вътрешно нещата си приличат.
7. Благодаря ти за времето! Ще продължим да следим твоето пътуване. Поне докато напуснеш САЩ. Не те питам повече, защото разбрахме, че твоето пътуване прилича на "родилно отделение". Непрекъснато нещо се "ражда". И най-вече ти, се прераждаш! Но все пак е интересно да знаем - по план - минаваш през целите СА Щати и обратно в Европа? Има ли вероятност това да не се случи?
По принцип, планът е да пресека Щатите и да се върна в Европа, изпращайки мотора с контейнер в Германия отново с помощта на Бомар Трейдинг Груп. Пътуването ми досега, обаче, протичаше без ясен и точен план, без разграфени дати, и не бих искал това никога да се променя - свободен съм да правя каквото си искам и да се нося по вълните на случайността (която, естествено, не съществува). На западния бряг смятам да разгледам обстойно Калифорния, може би да се спусна до Баха и да врътна малко кръгче в Мексико, преди да се върна и продължа да прекосявам Северна Америка по възможно най-топлите и южни места, които съществуват. Обичам лятото и слънцето и този път искам да карам колкото се може по-далеч от всякакъв сняг... Много ти благодаря на теб за съдействието!
8. Още веднъж - благдаря! Какво ще пожелаеш на българите?
На българите - вече съм обиколил половината свят, срещнал съм се с доста хора от доста националности, и знам, че за разлика от много други, ние сме нация с истински ентусиазъм, хъс, истинско Вътрешно горене и имаме нужда само от едно - да си повярваме, че можем, че не сме някакви второстепенни хора, че не сме съппорт на останалите, а точно обратното - ние сме движеща сила, която може да работи със собствените си ресурси и да създава големи неща. Единственото, което ни е нужно, е самочувствие и вяра в себе си, и това ни пожелавам. Също така бих искал да ти благодаря за интересния разговор - идея си нямах, че имаме наши медии в чужбина, и точно това е отличен пример за това, за което говоря - ние можем, когато си повярваме, точно както си го направил ти. Благодаря ти и за това, че поддържаш българското живо далеч от България, и ти пожелавам все повече успехи от все сърце!


Джовката със сестра си Таня на купон в Бургас. ФОТО: Коста Атанасов - личен архив (кликнете за по-голям размер)

Коста Костов Атанасов е роден на 15 Август 1978г. в гр. Бургас. Зодия Лъв. Израства в моряшко семейство. Майка му Ирина е домакиня. Има брат и сестра близнаци - Аркадий и Таня (26г.). 

Завършва Механотехникум в родния си град. Дипломира се, като "бакалавър" специалност “Анимационна режисура” към катедра „Визуални изкуства” на Нов български университет и в момента е последна година магистратура „Кино и телевизионна режисура” в същия. През последните 10 години се занимава професионално с компютърна графика и дизайн в областта на рекламата и компютърните игри. Към момента работи за Intel Corporation като 3D художник/ илюстратор. Работил е с известни фирми в игровата индустрия като Spellbound Entertainment, Offset Software, Crytec Black Sea, Haemimont Games и много други. Като художник преминава през всички позиции, свързани с производството на дигитални илюстрации и анимации – от илюстратор, 3D аниматор и моделер до арт директор. Участва 4 пъти като член на журито на ежегодния международен конкурс за компютърни изкуства под патронажа на Президента на Република България „Computer Space”. Като художник-аниматор, работи по личен проект „Bad to the bone”, публикуван като корица на английското списание 3D Creative, както и в луксозния сборник на Zoo Publishing „Digital Art Masters” – събрани творби на дигитални художници от целия свят. Носител на награди, сред които две CG Talk Choice Awards (онлайн наградите на най-големия и престижен форум за компютърна графика в света с над 355,000 потребители), за категориите 2D и 3D. Статията му „Ab anaticulae existo - The Slightly Philosophical Approach to Sub-Surface Scattering” за реалистично изобразяване на полу-прозрачност е издадена в брой на списание “2D Artist”. Негови интервюта са публикувани в списанията “3D Creative”, “Hi-Comm”, “Download BG”, “PC Mania”, “Digital World”.
-----------------------------------------------------------------------
© OBZOR By BulgariCA.ALL RIGHTS RESERVED.
Всички права запазени. Това издание или отделнии негови части не могат да бъдат размножавани, публикувани и/или предавани по електронен, механичен, фотокопирен или друг начин, както и въвеждани в информационни системи, включително компютърни, без изрично писмено съгласие от издателя. Разрешава се използване на цели или части от съдържание публикувано в този уебсайт (уебсайтове) в обема и вида, предоставени чрез RSS канал на съответния раздел на уебсайта, при условие, че това не причинява вреди за BulgariCA Co., www.bulgarica.com и техните услуги, при ясно текстово обозначаване на името на съответния сайт и посочване на линк към него. Информацията, получена чрез RSS канал не може да бъде пряко или непряко изменяна, разпространявана и/или възпроизвеждана като производни RSS продукти. BulgariCA си запазва правото да преустанови подаването на информация чрез RSS канали по всяко време, без да дължи предварително уведомление. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията конкретно в блогове става след изричното разрешение на техния автор и посочване на хиперлинк.


Share this:
Twitter
Facebook
Email
LinkedIn
Like this:
Like Loading...


	
Related