Нови два наши прибора в Космоса

40 години родни космични изобретения и 30 години български космонавт 

Наблюдават Балканите отгоре и ракетите отвън

80 нови предложения, включително за военните 

Космическата история на България започва през август 1964г.

  София, 29 октомври 2009г. Институтът за космически изследвания при БАН ще представи на 2 ноември, за 40-годишнината от създаването си, две нови разработки в областта на космическите технологии, съобщиха от академията.
  Първата разработка е за микросателита "БАЛКАНСАТ" и се подготвя в сътрудничество със страни от Балканския полуостров. Сателитът ще изследва природни процеси и катастрофални явления - горски пожари, наводнения, различни видове замърсявания на водите и атмосферата. Извеждането в орбита на сателита се предвижда да стане през 2011 г. от руски космодрум.
  На пресконференцията ще присъстват ръководителят на проекта - проф. Петър Гецов и неговият заместник - ст.н.с. Румен Недков.
  Вторият прибор представлява апаратура за измерване на електрическия потенциал на корпуса на руския модул "Заря" от състава на международната космическа станция.



Разработката е в рамките на проекта "ОБСТАНОВКА", в който участват 11 страни. Приборът ще бъде експониран на изложбата във фоайето на БАН, посветена на годишнината, която ще бъде открита на 2 ноември. Ще присъстват ръководителят на проекта - ст.н.с.д-р Георги Станев, и водещият инженер - ст.н.с. Румен Недков.
  Институтът за космически изследвания и Българското астронавтично дружество организират от 2 до 4 ноември в София 5-ата научна конференция с международно участие "Космос, екология, нанотехнологии, сигурност".

  Форумът е посветен на 40-годишнината на Института за космически изследвания и на 30-годишнината от полета на първия българския космонавт Георги Иванов. 

    На конференцията ще бъдат представени над 80 научни доклада, разпределени в седем секции - космическа физика, аерокосмически технологии и биотехнологии, дистанционни изследвания и геоинформационни системи, екология и управление на риска, космическо материалознание и нанотехнологии, космос и военно дело, астрофизика и нелинейна динамика.

ПРИПОМНЯМЕ - Сменили името му за да литне в Космоса

Николай Рукавишников и Георги Иванов.

Георги Иванов Какалов е първият български космонавт, генерал-майор. Роден е на 2 юли 1940 г. в гр.Ловеч. В армията е от 1958 г. Завършва ВНВВУ "Г. Бенковски" в Долна Митрополия през 1964 г. Има квалификация пилот I клас. От 1978 г. се обучава в Центъра за подготовка на космонавти "Ю. Гагарин" в тогавашния СССР.
На 1 март 1978 г. българинът Георги Иванов е избран за космонавт във втората група от програмата на СССР за космически изследвания Интеркосмос. На 10 април 1979 г. в 20 ч и 34 мин. московско време спикерът обявява запалването на двигателите на космическия кораб СОЮЗ – 33. На него пилотските си места са заели двама души – съветският гражданин Николай Рукавишников, командир на полета и космонавтът-изследовател Георги Иванов. Мисията им е да излязат в открития космос и да скачат кораба СОЮЗ-33 към станцията САЛЮТ. Малко преди да достигне мястото на скачване единият от двигателите на съветския космически кораб изключва. Аварията е толкова тежка, че поставя под въпрос живота на двамата астронавти. За пръв път в космическата си история СССР е изправен пред катастрофична криза, за чието разрешаване не съществува правилно решение... 



Родион Малиновски е роден на 23 ноември 1898 г. в Одеса, Украйна и е един от най-великите военни на Русия за всички времена. Бъдещият маршал е от еврейски произход. Баща му изоставя семейството и детето официално е регистрирано като незаконнородено. Неприет от новият си баща остава бездомен(13г.), малолетен се сражава в 1-та световна война (15г.), когато учи и става член на Френския легион. На 18 години получава медали руски Георгиевски Кръст и френски Военен круст. Учи в СССР и минава през всички военни степени, един от спасителите на Сталинград през 2-та св.война и разбива японците. Успява да изгради най-могъщата армия, да организира Китайската и Корейската армия, да спечели корейската война и да се изравни по ядрена сила със САЩ. Почива на 31 март 1967 г., и е почетен с държавно погребение. Тленните му останки са положени в Кремълския некропол. ФОТО и текст: Енциклопедия Британика и УИКИ

Космическата история на България започва през август 1964 г, когато на прием на министъра на отбраната на СССР маршал Родион Малиновски, военният аташе при посолството на България в Москва генерал-лейтенант от авиацията Захари Захариев повдига въпроса за полет на българи вКосмоса със съветски космически кораб. Той дори предлага възможните кандидати за такъв полет – тримата братя Стаменкови – Карамфил, Евгений и Стаменко – летци от българските ВВС, както и съпруга на тяхната сестра, също летец. През 1964 г. това обаче остава само мечта, защото Съветският съюз все още не разполага с подходящ космически кораб за подобни полети. В началото на 70-те години СССР разработва програма, според която космонавти от т.нар. приятелски държави получават възможност да кандидатстват за полети в космоса на съветски космически кораби и да участват в изследването му. Първата група астронавти е избрана на 25 ноември 1976 година. Две години по-късно на 3 февруари в космоса полита първият космически кораб със смесен екипаж – на него е чехът Владимир Ремек. През юни и август същата година са изтреляни още СОЮЗ-30 и СОЮЗ-31, с космонавтите от Полша и ГДР Мирослав Хермашевски и Зигмунд Йен. България е поставена във втората група страни кандидатстващи по програма Интеркосмос, заедно с Куба, Унгария, Монголия и Румъния. През 1977 г. страната ни получава одобрение да изпрати своите кандидати в съветския Център за подготовка на космонавти “Гагарин”. Подборът за първия набор български космонавти започва още през същата година. Условието е всички кандидати да са завършили Военно-въздушното училище “Георги Бенковски” в периода между 1964 и 1972 г., което означава да имат пълно висше образование и поне 3 години летателен стаж. Заявление подават стотици военни летци. От тях след няколко седмици обстойни прегледи от лекарската комисия във Военно-медицинската академия в София бива сформирана първата предварителна група, състояща се от 15 души. Кандидатите в нея заемат длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк. 
В пследствие военните лекари извършват нов подбор, който съкращава кандидатите до 6: 


Александър Панайотов Александров (род.1 Дек 1951г. в Омуртаг) е вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически кораб Союз-ТМ-5. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г. По време на полета Александров извършва над 56 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти, разработени от Института за космически изследвания при БАН. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия. Военен летец 1-ви клас, заслужил летец, летец-космонавт на Р България. През 2002 г. е удостоен с военно звание бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина“. Герой на СССР. Женен, със съпругата си Благовеста имат двама сина. Фото: Руска космическа агенция - текст: УИКИ.

Александър Панайотов Александров,Георги Любенов Йовчев, Георги Иванов Какалов, Иван Наков, Чавдар Добрев Джуров(синът на военният министър Добри Джуров) и Кирил Радев, 
като последните двама отпадат по различни причини. В Москва съветските лекари откриват сърдечен проблем Георги Йовчев и той също отпада. 
Окончателно е взето рещение основният кандидат да бъде Георги Какалов, а дубльорът - Александър Александров. По този начин НРБългария е шестата страна, която изпраща свой космонавт в Космоса. 

Георги Иванов Какалов е роден на 2 юли 1940 г. гр. Ловеч. 
Месеци преди стартирането на полета е прекръстен на Георги Иванов, поради сериозен проблем със звученето на фамилното му им на руски език.
 Родната му къща се намира в стария квартал Вароша. Баща му е електротехник. През 1954 г. завършва техникум, а 4 години по-късно постъпва в армията. 
Още като ученик тренира парашутизъм, безмоторно и моторно летене в аероклубовете в Ловеч, Плевен и София. През 1964г. Завършва първия випуск на Висшето военно-въздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия и получава квалификация на пилот I клас. Остава там като инструктор на МиГ-15 и МиГ-17. По-късно по собствено желание се премества в бойните ескадрили. Последователно лети на МиГ-19 и МиГ-21 в Доброславци и Габровница. През 1984 г. защитава дисертация, като кандидат на физическите науки. 

Награден е от Тодор Живков с орден Златна звезда на Герой на НРБългария. По-късно е и народен представител.

Ръководител на полета на СОЮЗ – 33, на който лети българският космонавт, е съветският летец-космонавт Алексей Елисеев. През април 2001 г. пише в спомените си: "Съветският и българският космонавт Николай Рукавишников и Георги Иванов трябваше да летят с кораба "Союз" към станцията "Салют". Но за съжаление, когато до мястото на скачването останаха едва двеста метра, един от двигателите на кораба "Союз" се изключи. За първи път, и като че ли това беше единственият случай, стана толкова тежка авария, която изобщо постави под въпрос завръщането на космонавтите на Земята. Скачването беше невъзможно, а ние трябваше да решим как да спасим екипажа. Невъзможно е да ви разкажа с думи, какво изпитвахме през онази нощ. Накрая взехме решение да се използват резервният двигател, малкият двигател и цялото гориво на борда, за да се излезе от орбита и да започне движението към Земята. С невероятни усилия на техническата мисъл и човешката воля екипажът беше спасен. Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия стигна до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшно развитие на космическите полети. А поведението на космонавтите беше преценено като мъжествено и единствено правилно." През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Управляваният от него космически кораб СОЮЗ –33 се приземява успешно на 320 км югоизточно от Джезказган. В Космоса прекарва 1 ден, 23 часа и 1 минута, като е направил 31 пълни обиколки около Земята.

От началото на Промените, Георги Иванов започва частен бизнес. През октомври 1990 г. открива българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго”, която се сътои от един самолет, нает от Якутия. В началото на 1991г. взема на лизинг самолет от Югославския музей на авиацията, като през същата година прекратява връзките си с Италия и създава собствена авиокомпания - „Ер София”. През 1992 г. купува 3 самолета АН-12 от руската армия, а към 1998 вече разполага с 6 самолета АН-12, 1 - АН-26, 1 - АН-24 и наема на лизинг Ил-76 и АН-124 „Руслан“. Голфът е сред любимите му спортове. От началото на 2006г. „Ер София“ е собственик на модерни голф игрища в Ихтиман и Сливен, като в строеж е игрище и в Разград. (последна снимка:БНТ)

Злополучният “Съюз 6”, бил транспортиран от съветските другари в България. Нашите го поставят в Музея на авиационното движение в Крумово. За 14-часовия престой в космоса Георги Иванов бе награден с най-високото отличие в онези години – “Герой на НРБ”. Отпускат му 4500 лв., както и чисто нова “Лада”. Братушките го удостояват с аналогично звание, но не му плащат нито рубла. Единственият бонус била безплатната карта за железниците из необятната съветска страна.