Расте одобрението за власта в България

Доверието към дейността на правителството и парламента расте след изборите през юли, като някои цифри достигат рекордни измерения в политическия живот на България
Ако днес гласуваха ... процентите

gerb-Bulgaria  София, 21 октомври 2009г. Одобрението към дейността на правителството и парламента расте след изборите през юли, показва национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 4 и 14 октомври сред 1000 души. Три месеца след вота 41-то Народно събрание е с 45% одобрение, което е по-високо в сравнение с предишните два - 39-ия /37%/ и 40-ия /23%/ парламент през същия период.
  През октомври има ръст с 3% на одобрението към парламента в сравнение с август. Парламентът е подкрепян не само от интересуващите се от политика хора на средна и по-висока възраст, но и от половината от българите на възраст между 30 и 40 години. 35% от младите /под 30-годишна възраст/ също одобряват работата на Народното събрание. С 3% се е повишило одобрението и за председателя на парламента Цецка Цачева, което в момента е 35%. Причина за добрия имидж на институцията и на нейния ръководител са мерките на новото ръководство на НС срещу гласуването с чужди карти, огласяването на отсъстващите от заседания и срещу други критикувани от обществото практики, коментират от НЦИОМ. От друга страна, обвиненията в бездействие и "слаба продуктивност" не работят за имиджа на парламента, отбелязват социолозите.
  През последния месец (3-ти поред) добрите оценки за работата на правителството нарастват с 11% и в момента са рекордните 62%. Това бе процентът, който премиерът на Италия Силвио Берлускони посочи като "застрашаващ" го, при посещението си в България.
 Кабинетът "Сакскобургготски", към който също имаше големи очаквания, на 3-ия месец от мандата си се е ползвал с подкрепата на 54% от хората, а правителството на Иван Костов е одобрявано от 53%. Това на Сергей Станишев изостава цели два пъти, като е показало едва 29%, припомнят социолозите.
  През последните 3 месеца одобрението за дейността на премиера расте с 8 пункта и достига до 77%, с което поставя още един рекорд в българската политика и дебело задрасква цифрите на Берлускони.
  Президентът Георги Първанов тръгва "надолу" от лятото насам, реално след изборите, като губи от август досега 7% от одобрението за своята работа, което в момента е 52%, докато преди три месеца беше 59%.
  През октомври правораздавателните институции - съд и прокуратура - получават доста критични оценки, като имат цели 3 пъти по-малко одобрение в сравнение с правителството, а тези които са против тяхната дейност са 3 пъти повече. В момента одобрението за дейността на двете институции възлиза съответно на 21% и 22%, а неодобрението - на 52% и 49%. В сравнение с август, през октомври армията и полицията получават малко по-критични оценки за своята работа.
  Като цяло одобрението към министрите на ГЕРБ доминира над неодобрението.
  Изразителен ръст бележи одобрението за вицепремиера и МВР-министър Цветан Цветанов - от 48% през август скача на 65%. Публичните очаквания за справяне с корупцията и с престъпността привнасят и надпартийно доверие към работата му, а в същото време одобрението за него сред симпатизантите на ГЕРБ възлиза на убийствените 83%, отчитат от НЦИОМ. Освен Цветанов, сред министрите с най-висок рейтинг са отговарящата за образованието и кандидат за кмет на София Йорданка Фандъкова - с 51%, Симеон Дянков - с 49%, Румяна Желева, Божидар Димитров и Вежди Рашидов - с по 46% одобрение.
  Сравнително разпознаваеми към момента са Тотю Младенов,  Свилен Нейков, Росен Плевнелиев, Божидар Нанев, Трайчо Трайков, Маргарита Попова и Мирослав Найденов. Все още непознати остават министрите Александър Цветков - с одобрение 18% и Нона Караджова - с 16%.
  От председателите на парламентарни групи през октомври най-одобряван е Яне Янев /РЗС/ - от 39% от анкетираните, а на 2-ро място е Волен Сидеров /"Атака"/ - от 27%. 2/3-ти нямат достатъчно впечатления от работата на съпредседателите на ПГ на ГЕРБ, но и към тримата - Искра Фидосова, Красимир Велчев и Тодор Атанасов, има позитивни нагласи и одобрението за работата им в момента е по-високо от неодобрението.
  52% от българите твърдят, че ако парламентарните избори са днес, ще гласуват за партията на Бойко Борисов. Избирателите на ГЕРБ продължават да са предимно младите, хората в активна трудова възраст, висшистите, жителите на София и на областните градове, както и хората с жизнен стандарт над средния, но профилът на симпатизантите на ГЕРБ започва да се разширява и с представители на по-маргинални прослойки, констатират социолозите.
  Избирателите на "Коалиция за България" през октомври са 11 на
сто от пълнолетните българи. Електоратът на левицата се ограничава до хората в пенсионна възраст, жителите на селата, на малките градове и бедните. Около една трета от гласувалите на 5 юли за БСП в момента са разколебани в своите предпочитания.
  За ДПС днес биха гласували 6%, за "Атака" - 4%, а за "Синята коалиция" - 2,3%. "Ред, законност и справедливост" (РЗС) има електорален дял от 1,3%, въпреки популярноста на шефа им Яни Янев.
  От НЦИОМ уточняват, че на данните за електоралните намерения в извънизборна ситуация следва да се гледа с известна условност - умората на хората от двата вота тази година също рефлектира върху заявените електорални нагласи, защото в момента парламентарните избори не са на дневен ред.
  Три месеца след изборната си победа ГЕРБ продължава да трупа обществено доверие - както през август, така и сега, над 3/4-ти от българите смятат, че влиянието на партията в политическия живот на страната расте, коментират социолозите.
  Партиите, подкрепящи правителството, също имат по-отчетливи стойности за растящо влияние - влиянието на "Атака" нараства според 29% от анкетираните, на "РЗС" - според 25%, а на "Синята коалиция" -
според 12%.
  Половината от участниците в изследването определят борбата с корупцията като приоритет на управляващите. 74% смятат, че правителството демонстрира сериозни намерения за справяне с
корупцията. 1/4 определя антикорупционните усилия на кабинета по-скоро като "PR акция", зад която не стои нищо конкретно.
  На второ място като неотложна задача пред правителството е вземането на адекватни мерки за справяне с кризата. Зад това мнение застават 34% от интервюираните. За 16% благополучието на България е свързано с възстановяването на доверието на европейските институции към страната ни, което би довело до размразяване на средствата от еврофондовете.
  Овладяването на най-тежките възможни последици от кризата ще бъде сериозно изпитание за успеваемостта на кабинета през следващата година, предупреждават социолозите. С приближаване на зимата оптимизмът на българите леко намалява, въпреки че стойностите му остават доста над средните за целия период от управлението на тройната коалиция, коментират от НЦИОМ. Сега оптимисти за бъдещето на страната са 66% от интервюираните.
  НЦИОМ е проверил и нагласите сред хората за някои идеи на кабинета. Спирането на замените на гори и на смяната на тяхното предназначение има подкрепата на 85%, 82% одобряват удължаването с три месеца на срока за получаване на обезщетение от безработни, включени в курсове за квалификация и преквалификация. 79% са за ревизия на всички сделки, сключени през последната година от мандата на предишния кабинет.
  Ограничаването на възможностите на банките едностранно да променят условията по предоставените кредити се подкрепя от 79%.
  Не толкова категорично е общественото мнение, когато става дума за увеличаването на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица до 420 лева /одобрявано от 47%/. 90% категорично не одобряват предложението за увеличаването на възрастта за пенсиониране до 65 години.