“Пътят на коприната” е вече “на кокаина”

За какво се борят всички в Афганистан?

Годишното търсене на опиум е около 4,500 тона. Миналата година само в Афганистан бяха произведени 6,100 тона. Производството на тази страна е 30% повече от световното търсене, цените на хероина трябва, на теория, да падат. Но не е така. Така че, какво става?

21 октомври 2009г. Доклад на ООН обръща внимание върху последиците от разпространението на афганистански наркотици, предаде BTA, като цитира АП. Афганистан произвежда и разпространява 90% от общото количество дрога в света. Само за миналата година, пласирани са били над 450 млн. тона наркотици. Оказва се, че най-засегнатите страни от наркотрафика са Иран и Пакистан, но не са единствените.

Проблемът не се изчерпва и с пораженията върху здравето. С парите от наркотиците се финансират терористичните акции на ислямисти по целия свят.

„Пътят на коприната”, според заключенията на доклада, днес може да бъде наричан „път на хероина”.

Производството на опиум в Афганистан е 30% повече от световното търсене!

чуди се Антонио Мариа Коста, UNODC

Нещо странно става на световния пазар за опиум и може да означава проблеми. Опиумът е нелегална  стока за широко потребление, но все пак би трябвало да е подложена на нормалните правила на търсене и предлагане.

Годишното търсене на опиум е около 4,500 тона. Миналата година само в Афганистан бяха произведени 6,100 тона. Производството на тази страна е 30% повече от световното търсене, цените на хероина трябва, на теория, да падат. Но не е така. Така че, какво става?

Да не би опиума да пренебрегва законите на икономиката? Исторически – не. През 2001, цените се издигнаха десетократно в сравнение с 2000, до рекордно високи след като Талибаните почти премахнаха отглеждането на опиум из Афганистанската територия под техен контрол.

Така че, защо с изобилната реколта от миналата година не се случва обратното? Ранни проучвания предполагат, че отглеждането на опиум има вероятност да се увеличи отново тази година. Това трябва да поощрява продаването. И все пак изглежда, че цените са гъвкави.  Средната цена на сух опиум на производствената врата в Афганистан пада, но не значително – била е $125 на килограм през Декември 2006 в сравнение с $150 на килограм година по-рано. Цените се различават в рамките на страната, което не е изненадващо, след като Афганистан не е обединена територия или пазар, дори за опиум. Но като цяло спадът на цените е скромен, когато е сравнен с огромното увеличение на производство на опиум – 50% през 2006.

Цените на хероин по улиците на Западна Европа са също относително стабилни, въпреки че чистотата на наркотика се покачва – издайнически знак за по-голяма наличност.

Дали фермерите се запасяват с наркотика? Малко вероятно, опиумът, за разлика от кокаина, има дълъг срок на годност и може да бъде запасен. Като формата за запазване на източника е както в твърдо състояние /калъп/, така и като вторичен кредит на инвестиране.

Но защо бедни фермери биха седели върху стока за повече от един милиард долара, когато се борят да свържат двата края и от обща култура се предполага, че цените лесно биха могли да спаднат?

Друга хипотеза е, че нов хероин може да изплува някъде, където не знаем, може би в Азия. Но ако новите пазари поглъщат излишък от 1,500 тона, бихме очаквали увеличаване на конфискуването на наркотика и свръхпроизводството в тези страни.  Но това не се случва.

Така че, къде е опиума? Страхувам се, че може да има по-зловещо обяснение защо основата на пазара за опиум не се е сринала:

Големи трафиканти отказват да дадат значими суми.

Наркотрафиканти имат значими връзки с въстаннически и терористични групи като Талибаните и Ал-Кайда.  Нестабилността прави отглеждането на опиум възможно; опиума купува защита и плаща за оръжия и войници, а те на свой ред създават среда в която наркобосовете, въстанници и терористи могат да действат безнаказано.

Опиума е лепилото, което държи това мътно взаимоотношение стабилно. Ако печалбите спаднат, тези зли сили имат най-много да губят.

Подозирам, че големите трафиканти отглеждат излишък от опиум като застраховка срещу бъдещи ценови колебания и като източник за финансиране на бъдещи терористични нападения в Афганистан или другаде.

Какво може да се направи? Силите на НАТО са внимателни да не си създават врагове от фермерите на опиум, които ги свързват с унищожаване на техния труд, особено и след като афганистанското правителство е против пръскането на опиумните полета. Хващането на големите трафиканти може да е най-добрият възможен вариант за да се прекъсне доходния афганистански пазар за опиум.

Друга стъпка в правилната посока би била да се направи списък на най-търсените трафиканти замесени в афганистанската търговия с наркотици. Тези престъпници биха били субект на интернационални заповеди за арест, замразяване на активи, забрани за пътуване и по възможност, да бъдат изправени пред закона.

Освен това още може да се намерят и унищожат складовете за опиум и лабораториите за хероин. Това никак не е лесно, но откъсването от източника е винаги по-ефективно, отколкото опитът да се хванат нарко-пратки разпръснати в малки единици и контрабандно вмъкнати през планини и пустини.

Съседите на Афганистан са или съучастници или жертви в търговията с опиум, така че те имат нужда да взимат част от решенията. Те могат, например да подобрят споделянето на информация и сигурността по границите, за да се засили възможността за конфискуването на повече опиум. В момента по-малко от четвърт от световния опиум се хваща в сравнение с около половината от кокаиновия износ.

Но дори и излишъкът да се проследи и унищожи, и дори да се подобри действието на законите, само забрани няма да решат проблема с опиума в Афганистан. Повече трябва да се направи, за да се отучат фермерите от незаконните култури, особено като им се дават други продължителни източници на доход.

Най-важното е, че страните консуматори трябва да вземат насериозно спирането на зависимостта от дрога. Ако имаше по-малко търсене за хероин, дъното на пазара за опиум наистина би се срутило.

Авторът е изпълнителен директор на Офиса на Обединените Нации срещу Наркотиците и Престъпността. /Тhe United Nations Office on Drugs and Crime/

Знаете ли, че за употребяващите марихуана има 4 пъти повече вероятност да извършат насилствени деяния и 5 пъти е по-вероятно да крадат от неупотребяващите марихуана?

Предположението, че пушенето на марихуана е “лекарство” е накратко казано погрешно – трик използван от тези съдействащи за легализация на едро. Когато закон силно намалящ цените на “медицинската” марихуана влезе в сила в Мериленд през Октомври 2003, адвоката на защитата отбеляза, че “Тук има цял куп хора, които харесват марихуана, които сега могат да опитат да използват тази защита.”

Адвокатът забеляза, че колегите му биха “занемарили клиентите си, ако не се опитат да открият какво “физическо, емоционално или психологическо” състояние, от което биха могли да се възползват, за да се създаде защита, за да се оправдае правото на обвиняемия да ползва наркотика.” “Понякога хората се “самолекуват” без дори да го осъзнават”, каза той.

Ед Росентхал, старши редактор на “High Times”, (списание “за” дрогата), веднъж разкри “легализиращата стратегия” зад “медицинското” движение.

Докато се опитвал да търси публична симпатия за пациенти с глаукома, той казал “Трябва да Ви кажа, че аз също използвам медицински марихуана. Имам глаукома в инкубационен период, която никога не беше диагнозирана. Причината е, че я лекувам.”

Той продължи: “Трябва да бъда честен, има друга причина защо използвам марихуана… и това е защото обичам да се напушвам. Марихуаната е забавна.”

Няколко милионера в света започнаха и все още поддържат движенията – “медицинската” марихуана и легализиране на наркотиците в САЩ. Без техните пари и власт, движението за легализиране на наркотиците би “изсъхнало”. Според Националните Семейства в Действие (According to National Families in Action), четирима са хората – Джордж Сорос, Питър Левис, Джордж Зиммер и Джон Сперлинг – допринесли $1,510,000 към кампанията да се приеме закон за “медицинска” марихуана в Калифорния през 1996, сума представяща почти 60% от общите приноси.

През 2000, вестник “Ню Йорк Таймс” интервюира Етан Неделман, директор на център “Линдерсмит”. Отговаряйки на критика, че проблема с медицинската марихуана е претекст за легализиране на наркотиците, г-н Неделман заяви: “Дали ще помогне да се доведе до легализация на марихуаната? … Надявам се.”

През 2004, гласоподавателите в Аляска се изправиха пред тайно гласуване, което би разрешило на възрастни на и над 21 години да притежават, отглеждат, купуват или да раздават марихуана. Тази мярка също изисквала регулиране и таксиране на наркотика от щата. Кампанията била почти изцяло спонсорирана от Вашингтон, Марихуанения проект със седалище Окръг Колумбия, който доставил почти всичките $857,000 взети от кампанията “ЗА” марихуаната”. За щастие гласоподавателите от Аляска отхвърлили инициативата.

През Октомври 2005, Денвърския електорат приема “Инициатива 100” оневиняваща марихуаната основана на недовършени и заблуждаващи рекламни кампании, създадени от “Safer Alternative For Enjoyable Recreation (SAFER)”. Градски съветник от Денвър се оплакал, че групата използвала лозунга “Да направим Денвър по-безопасен” (“Make Denver SAFER”) на билборди и знаци на кампанията за да обърка гласуващите да мислят, че инициативата поддържа увеличаването на полицаите. Действително Денвърските гласоподаватели никога не били информирани за истинските намерения на инициативата – да оневини марихуаната.

Движението за легализация не е просто безобидно академично упражнение. Смъртната опасност да се мисли, че марихуаната е “лекарство” беше графично илюстрирана от вестникарска история от Калифорния.

През пролетта на 2004, Ирма Перез споделя: “В борба с нейният първи опит от наркотичния екстаз”, когато след като приема една таблетка екстази, тя се почувствала неразположена и казала на приятели, че “ще умре.” Двама познати юноши не са търсили медицинска помощ, а вместо това се опитали да накарат Перез да пуши марихуана. Когато се провалили, заради нейните пристъпи, нейните “приятели” се опитали да я натъпчат с листа от марихуана, “Явно защото те знаели, че този наркотик се използвал понякога за да се лекува рак.” Ирма Перез изгубила съзнание и умряла няколко дни по-късно, когато й били изключени животоподдържащите състеми. Тя била на 14 години.