Бедните студенти излизат – бизнесите влизат

От 2010 г. да се възстанови дарителският фонд от 9 септември 1944г. 

Зам.министърът на образованието: Голяма криза чака България през февруари 2010 - "започа един непродуктивен процес в семейството."

Данни за българските студенти у нас и в чужбина

  София, 15 октомври 2009г. Реалистично е от следващата година да се възстанови дарителският фонд към МОМН, съществувал до 9 септември 1944 г. към Министерството на просвещението, като за тази цел ще са
необходими и законодателни промени, каза зам-министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов след дискусията "Предизвикателства и възможности пред дарителите в сферата на образованието", цитиран от БТА.
    Идеята за възстановяване на фонда е на министъра на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова. Фондът ще подпомага талантливите ученици и студенти, както и тези от тях, които има вероятност да отпаднат от образователната система по финансови причини, посочи Игнатов. Той добави, че студентите, които ще се подпомагат от фонда, ще бъдат и от държавни, и от частни университети. По думите му учещите в частните висши училища са по защитени, като например в Нов български университет се дават еднократни помощи, когато студентите не могат да се запишат.
  Фондът ще бъде юридически възстановен, както е съществувал у нас в предвоенните години - ще има настоятелство, което ще управлява и ще умножава средствата по-модерен начин, каза Игнатов.
  Според него "през февруари 2010 г. кризата у нас ще бъде доста силна и тогава се очаква много повече от 400-500 студенти да имат финансови затруднения". Зимните месеци са най-тежките за България и е напълно естествено в навечерието на пролетния семестър да имаме много повече проблеми, добави заместник-министърът на образованието.
  В отговор на въпрос Сергей Игнатов каза, че е напълно възможно преди приключването на учебната и на академичната година повече ученици и студенти да отпадат по финансови причини. Той отбеляза, че когато родителите загубят своята работа, "започва един непродуктивен процес в семейството".
  Средствата във фонда към МОМН трябва да се набират само от дарения, държавата участва достатъчно чрез бюджета и чрез други механизми на финансиране, посочи заместник-министърът.
  Той съобщи, че след ноември т.г. "Отворено общество" ще създаде кризисен фонд за Източна Европа, който да подкрепя младите хора от училищата и от университетите да продължат своето образование. Този фонд ще подпомага и млади хора от България, каза Игнатов.

  Чрез промени в Закона за висшето образование /ЗВО/ бизнесът и външни организации ще могат да влязат в университетите, за да дават оценка на учебните планове и на програмите им, каза още Игнатов след дискусията за дарителството в образованието.
  Той даде пример със специалността "Финанси", която може да се преподава не само теоретично, но то да бъде съчетано с преподаване, например и от ръководител на банка.
  Системата на средното и на висшето образование е затворена, консервативна, тя трябва да запази своята структура, но няма нищо лошо хора от практиката да дават мнения, посочи Сергей Игнатов.   Според него "системата на преподаване в училище и във висшето образование не се е променила у нас от 19-ти век".
  Промените в ЗВО ще се подготвят от всички ректори и няма да влязат до края на годината, каза заместник-министър Игнатов.

  Около 80 000 са българските студенти в чужбина, съобщи директорът на Националния център за информация и документация Ваня Грашкина, цитирана от Сега като уточни, че данните са от чужди източници и не са официални. Приблизително толкова ученици всяка година завършват средно образование. Според данните на НСИ пък общо у нас в момента има 274 200 студенти.

  По данни на Евростат от 2008 г. българите в университети в Европа са 22 800. Броят им се е увеличил двойно за 8 г. - през 2001 г. те са били 10 800. Експерти от неправителствения сектор обаче се усъмниха в данните, тъй като според тях излиза, че броят на студентите в САЩ и Канада е 3 пъти по-голям от този в ЕС - 60 000.

  Данните на Евростат показват, че чуждите студенти у нас са в пъти по-малко - едва 6 800. Броят им не се променя значително за последните 10 г. Основната причина за липсата на чужди студенти у нас е езиковата бариера.

  Подобна статистика се представя инцидентно, тъй като у нас няма институция, която да следи броя на българите, които учат зад граница.

  Според Грашкина броят на студентите, които се завръщат, за да работят в България, се увеличава. През последните 2 г. заявленията за признаване на чужди дипломи за висше образование са около 1000, докато преди са били по около 200-300, обясни тя.