В София искат “чужди” деца, от провинцията ги изоставят

Значително се увеличава броят на кандидатстващите за приемни семейства в столицата

Отговорните хора искат деца на всяка цена, веднага след като могат да я платят!

София, 12 октомври 2009г. Увеличава се броят кандидатстващите за приемни семейства в столицата, докато деца на родители дошли от провинцията в София ги изоставят по домовете и заминават да търсят препитание из страната и чужбина, каза Минка Владимирова - директор
на дирекция "Социални дейности" в Столичната община, цитирана от БТА.
    В момента има 4 професионални и 10 доброволни приемни семейства, но кандидатурите, които предстои да се разгледат от специална комисия, са много повече. По думите на Владимирова причината за това е широката медийна кампания за приемната грижа, както и увеличаването на безработицата вследствие на кризата.
  Деинституционализацията и извеждането на децата от домовете за деца е приоритет в нашата дейност, разказа Владимирова. Приемната грижа е нова форма, нетолкова популярна сред нас, която дава възможност на децата да живеят в истинско семейство. Трябва да се направи разграничение между приемното и осиновителското семейство. Приемната грижа има за цел детето да е в среда, различна от институционалната, докато за него не се предприеме осиновяване или се върне към биологичното си семейство.

Факт е, че повечето смейства, които желаят да станат приемни, са тези, които не са могли да осиновят детенце, или пък не могат да имат такова. Има и такива, които искат да са сигурни, че ще могат да се грижат за едно дете, и затова искат да опитат първо, а не да унищожават един човешки живот. Истината е, че всички тези, че това са много отговорни хора, които имат изключително желание за деца и обичат човека. Тези личности искат деца на всяка цена, веднага след като могат да я платят!

  При професионалните приемни семейства отглеждането на децата става срещу заплащане, докато при доброволните приемни семейства, които са в пъти повече - това е на добра воля. Преди да бъдат избрани като такива семействата се проучват, одобряват и обучават.
  Според Владимирова причината българите да са по-затворени към тази форма е финансовото състояние. Всеки би дал шанс на дете, ако е достатъчно подготвен за това и има финансов ресурс за отглеждането му, каза още тя.
  Работим по намаляването на сегашните домове за деца, лишени от родителска грижа, каза Владимирова. Ще кандидатстваме и по европейските програми за изграждането на защитени жилища за децата, които не могат да бъдат осиновени или върнати при биологичните им родители.
  По думите й сериозно се работи и по превенция на изоставянето на деца. Една от фондациите - "За нашите деца" - е изградила център за обществена подкрепа с цел превенция на изоставянето точно в родилните домове. За миналата година консултативните екипи на фондацията са предотвратили изоставянето на 150 деца.
  Според Владимирова трябва да има механизми за санкции и контрол срещу изоставянето на деца от страна на родителите. Като пример тя даде случаи в столичните домове - децата са изоставени в институция, а родителите им са отишли да работят в чужбина.
  "Това не трябва да се толерира, трябва да има механизъм, който да проследява какво става със семейството, вместо парите да отиват в институцията за това дете, нека да отиват в семейството", посочи експертът. Според нея програмата за превенция на изоставянето, контролът и санкциите трябва да са на национално ниво.
  Голям процент от децата в столичните домове за деца, лишени от родителска грижа, са деца на родители от провинцията. Това се случва така, защото родителите идват с децата си в столицата, не намират работа и оставят децата в домовете, а те продължават да я търсят в страната или в чужбина, обясни специалистът.
  Практиката до момента сочи, че доброволните приемни родители понякога се оказват и кандидати за осиновители, посочи Владимирова. Това е и причината да липсва разграничаване между приемната грижа и осиновяването.
  Различна е мотивацията на кандидатите за приемни родители. Някои го правят, защото децата им са пораснали и имат нужда от нова емоция в живота си, в други случаи семействата са имали контакт с деца от институции, други родители пък стават приемни родители след като е имало инцидент с техните деца. Това е причината да се обобщи, че доброволната приемна грижа е в повечето случаи на емоционално ниво.
  Агресията на децата от домовете за деца, лишени от родителска грижа спрямо околните е вследствие на насъбраните емоции от тях - преживения стрес, насъбраната отрицателна енергия, тъга и злоба, каза още Владимирова. В столичните домове най-често начинът за освобождаване на такава агресия е чупенето на мебели.
 Затова и общината търси контакт с психолози за овладяването на агресията. Най-честият начин е насочването на тази агресия към спорт или други дейности, които разтоварват емоционално децата.
  Децата от домовете не трябва да се изолират от по-живата среда в малки селища или други места. Така те трудно ще се асоциират към живота. Не трябва и да живеят в огромните социални домове, посочи Владимирова. В Столичната община се опитваме да преоформим пространствата в тези институции - да се доближават до семейната среда, за да няма толкова рязка граница между живота в институциите и в нормалната среда, разказа тя.
  Окуражаващо е, че в Столичната община има тенденция към намаляването на децата, настанени в домове. Като пример Владимирова посочи дом "П. Р. Славейков", където преди година настанените деца са били 125, а сега са само 75.