Шарана открадна Майстора

Владимир Димитров — Майстора (1 февруари 1882г. Фролош, Кюстендилско - 24 септември 1960 София)

(+ снимки и видео) 11 Октомври 2009г. Задържаният 34-годишен перничанин с прякора Шарана, участвал в кражбата на паметника на Владимир Димитров-Майстора от село Шишковци, остава в ареста за 72 часа, съобщи БТА. Късно снощи е открит и микробусът „Мерцедес”, в който е бил натоварен паметника и превозен до пункта за вторични суровини в Перник, казаха по ДАРИК РАДИО.

Продължава издирването на другите двама мъже, участвали в кражбата на културната ценност. Паметникът беше откраднат миналия месец от центъра на село Шишковци, информират от полицията в Кюстендил.

87 са частите, на които е била разфасована скулптурата на Владимир Димитров-Майстора. Парчетата са с различни размери, иззета е и машината, с която са били нарязани. Остатъците от паметника бяха предадени доброволно на полицията от собственик на пункт за изкупуване на метали в Перник. Срещу предадения метал, 430 кг, крадците получили 1700 лв.

Владимир Димитров — Майстора (1 февруари 1882г. Фролош, Кюстендилско – 24 септември 1960 София) е признат за един от най-талантливите български художници на 20 век, който твори в периода след руско-турските войни. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване.С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). По време на Балканската и Първата световна война е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта — „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. През 1922 излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села — Шишковци, Дивля, Ръждавица и други. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925-1935), „Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928-1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930-1935), „Жетварка“ (1930-1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930-1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935-1938), „Копачки“ (ок. 1935-1938), „Селско момиче сред макове“ (1935-1938) и други.

ВИДЕО: ГРУПА “ИСИХИЯ” – Ключ. В клипа за историята на България са включени едни от най-добрите картини на български художници. Включително и на Майстора. Българската история е низ от дни на слава и дни на страдание. Този клип е за страданието. Защото има слава и в страданието! Използвани са картини на художниците: Д.Киров, Ат.Михов, Б.Денев, Б.Пеовска, К.Тасева, Б.Ангелушев, Н.Кожухаров, С.Ивойнов, Пл.Вълчев, Д.Узунов, П.Морозов, С.Рачев, А.Пиотровски, А.Гарабитов, Ат.Яранов, Ал.Попов, Д.Гюдженов, Цв.Дочев, В.Верешчагин, Яр.Вешин, Ив.Мърквичка, Вл.Димитров-Майстора, Ив.Милев, В.Гайдаров, М.Божков, Г.Борисов.