Запалиха джамия “към премиера”

Ходжата на Никопол, привърженик на ГЕРБ, подозира, че джамията е запалена умишлено, но не заради етническа вражда, а поради  политически пристрастия в турски етнос : "Борисов ще обедини страната!"
Втора джамия гори за последните няколко дни

Много добре е запазена една от вратите на крепостта, наречена Шишманова порта. В пределите на България Никопол бил важна крепост, последна твърдина на Търновското царство, отбранявано от цар Иван Шишман. Заради това турците го нарекли Кючук Стамбул (Малък Цариград). Една османска миниатюра от XVI век показва как е изглеждал внушителният град Никопол през съдбоносната 1396 г. Публикувана е в книгата на Михаел Вайтман  „Дунав - европейската река и нейната 3000 годишна история

Плевен, 7 октомври 2009г. Подозирам, че палежът на джамията е умишлен, но не заради етническа вражда, а поради политически пристрастия в турския етнос, заяви ходжата на Никопол Гюрсел Мимишев, цитиран от БТА.
  В Никопол няма расова дискриминация и етнически проблеми, бе категоричен имамът.
  Той смята, че има местни хора от мюсюлманите, които са настроени срещу него, тъй като подкрепя ГЕРБ, а не ДПС.
  "Причината е политическа - няма друга; смятам, че Бойко Борисов, той ще обедини страната", каза ходжата.
  Кметът на Никопол Валерий Желязков заяви, че изключва възможността политически мотиви да са станали причина за инцидента. Той добави, че не вярва сградата да е запалена умишлено. В Никопол няма етническо напрежение и никога не е имало - хората не се делят на етноси, добави Желязков.
  В Никопол през 2000 г. е изгоряла друга джамия. Причината за възникване на пожара не е установена досега, припомниха кметът и ходжата.
  Мюсюлманският молитвен дом в град Никопол е паметник на културата и се е запалил тази нощ, съобщи областната дирекция на полицията в Плевен.
  Сградата е била построена в първите години на миналия век. При пожара няма жертви и пострадали. Причината за инцидента е неустановена.
  Сигнал за произшествието е подаден в 1.49 ч. през нощта б.вр. в районната служба за пожарна безопасност в града, която веднага е изпратила екип. Пламъците бързо са обхванали сградата и са унищожили 100 квадратни метра от старата постройка.
  Районът е отцепен от полицията, извършват се огледи за изясняване на обстоятелствата около произшествието. Предстоят технически експертизи за установяване на причините за пожара. По случая е образувано досъдебно производство.

Мустафа Алиш Хаджи (в средата). През 2005 г. на извънредна национална конференция е преизбран за главен мюфтия.Роден е на 31 майт 1962 г. в с. Драгиново, Община Велинград, Област Пазарджик. Началното си образование завършва в родното си село, след което продължава в техникум по горско стопанство във Велинград. През 1982 г. влиза в казармата и след уволнението си започва работа в родния си край.През ученическите си години тайно взима частни уроци по религия при ходжите от селото, а след това - във Велинград и други населени места. В началото на 1990 г. става имам в родното си село и две години практикува тази дейност. После е назначен за зам. гл. мюфтия в Главното мюфтийство, София. През 1993 г. заминава за Йордания, където завършва Теологическия факултет на Университета “Ярмук”. През 1997 г. се дипломира и се завръща в България. На 23 октомври 1997 г. на обединителната мюсюлманска конференция е избран за главен мюфтия. През 2000 г. мандатът му свършва, след което е избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС). През тригодишния си мандат паралелно завършва магистърска степен по сравнително религиознание в НБУ, София, а през 2002 г. записва докторантура в Университета „Мармара“, Истанбул и я защитава през 2008 г. През 2003 г. свършва мандатът му във ВМС, след което е назначен за ректор на Висшия ислямски институт. Главно мюфтийство на мюсюлманите в Р България представлява 2-то по численост традиционно изповедание у нас. Институтцията Главно мюфтийство на мюсюлманите е функционирала през цялото време на съществуването на новата българска държава. ФОТО: Главно мюфтийство

Мустафа Алиш Хаджи (в средата). През 2005 г. на извънредна национална конференция е преизбран за главен мюфтия.Роден е на 31 майт 1962 г. в с. Драгиново, Община Велинград, Област Пазарджик. Началното си образование завършва в родното си село, след което продължава в техникум по горско стопанство във Велинград. През 1982 г. влиза в казармата и след уволнението си започва работа в родния си край.През ученическите си години тайно взима частни уроци по религия при ходжите от селото, а след това - във Велинград и други населени места. В началото на 1990 г. става имам в родното си село и две години практикува тази дейност. После е назначен за зам. гл. мюфтия в Главното мюфтийство, София. През 1993 г. заминава за Йордания, където завършва Теологическия факултет на Университета “Ярмук”. През 1997 г. се дипломира и се завръща в България. На 23 октомври 1997 г. на обединителната мюсюлманска конференция е избран за главен мюфтия. През 2000 г. мандатът му свършва, след което е избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС). През тригодишния си мандат паралелно завършва магистърска степен по сравнително религиознание в НБУ, София, а през 2002 г. записва докторантура в Университета „Мармара“, Истанбул и я защитава през 2008 г. През 2003 г. свършва мандатът му във ВМС, след което е назначен за ректор на Висшия ислямски институт. Главно мюфтийство на мюсюлманите в Р България представлява 2-то по численост традиционно изповедание у нас. Институтцията Главно мюфтийство на мюсюлманите е функционирала през цялото време на съществуването на новата българска държава. ФОТО: Главно мюфтийство

На 5 октомври е била подпалена джамията в Благоевград, изгорял е част от покрива й, съобщават от БТА, като цитират пресцентъра на Главното мюфтийство. Днес е била подпалена джамията в Никопол, която е изгоряла напълно, допълват от мюфтийството. От там отбелязват, че двата храма са исторически и културни паметници от национално значение. Главното мюфтийство припомня, че в страната има 110 случая на различни посегателства и оскверняване на мюсюлмански храмове, като в нито един от тях не е установен и наказан извършителят. Мюсюлманското изповедание за пореден път призовава българските държавници и цялото българско общество да бъдат отговорни и да положат усилия за опазване на религиозния мир и толерантност в страната, се посочва в съобщението. От Главно мюфтийство призовават служителите на МВР да установят причините за последните две посегателства срещу джамии, както и извършителите на двете деяния, и да вземат необходимите мерки за гарантиране на спокойствието на всички български граждани.

6 comments for “Запалиха джамия “към премиера”

  1. 2009/10/08 at 1:20 PM

    Правителството осигурява 25 000 лева за ремонт на двата мюсюлмански молитвени дома в Никопол и в Благоевград

    София, 8 октомври /БТА/
    Правителството ще подпомогне с 25 000 лева ремонта и
    възстановяването на двата мюсюлмански молитвени дома в Никопол и
    в Благоевград, които станаха обект на вандалски актове през
    изминалите дни. Това съобщи правителствената информационна
    служба.
    Храмът в Никопол е изгорял напълно, а частично обгорена и с
    унищожен покрив е джамията в Благоевград.
    След уточняване на щетите с кметовете на двете общини,
    министър Божидар Димитров е одобрил предложение на дирекция
    “Вероизповедания” към Министерския съвет за възстановяване на
    джамията в Никопол да бъдат отпуснати 15 000 лева. Ремонтът на
    мюсюлманския храм в Благоевград ще бъде подпомогнат от държавата
    с 10 000 лева.

  2. 2009/10/12 at 2:26 PM

    Джамията в Благоевград е била засегната от пожар в съседен търговски обект, а не е била обект на посегателство, заявиха от ОД на МВР

    Благоевград, 12 октомври 2009г. Джамията в Благоевград е била засегната от пламъците на пожар, възникнал на 5 октомври през нощта в съседен търговски обект – павилион “Всичко за 1 лев”, а не е била обект на посегателство.
    Това заявиха за БТА от ръководството на Областната дирекция на
    МВР и от Областната дирекция “Пожарна безопасност и спасяване”,
    помолени за коментар на съобщението на пресцентъра на Главното
    мюфтийство от 7 октомври, че на 5 октомври е била подпалена
    джамията в Благоевград и е изгорял част от покрива й. В това
    съобщение мюфтийството информира, че също на 5 октомври е била
    подпалена и джамията в Никопол, която е изгоряла напълно.
    Комисар Константин Титянов, директор на ОД на МВР в
    Благоевград, каза, че храмът в Благоевград не е бил обект на
    посегателство.
    Ръководителят на Областната дирекция “Пожарна безопасност и
    спасяване” комисар Никола Орозански поясни, че пожарът е пламнал
    в съседния търговски обект и от пламъците е обгоряла част от
    стрехата на покрива на храма. Наложило се е огнеборците да
    влязат със стълба през покрива, за да загасят огъня, тъй като не
    е имало кой да отключи вратата на джамията. Орозански допълни,
    че е образувано дознание за изясняване на причините за пожара,
    възникнал в самия търговски обект.
    На 8 октомври правителствената информационна служба съобщи, че
    правителството ще подпомогне с 25 000 лева ремонта и
    възстановяването на двата мюсюлмански молитвени дома в Никопол и
    в Благоевград. След уточняване на щетите с кметовете на двете
    общини, министър Божидар Димитров е одобрил предложение на
    дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет за
    възстановяване на джамията в Никопол да бъдат отпуснати 15 000
    лева. Ремонтът на мюсюлманския храм в Благоевград ще бъде
    подпомогнат от държавата с 10 000 лева, информираха от
    правителствената пресслужба.

  3. 2009/10/12 at 2:26 PM

    Machine translation failed. retry

  4. 2010/01/13 at 1:08 PM

    ДА ОПАЗИМ СВЕТСКИЯ ХАРАКТЕР НА ДЪРЖАВАТА НИ!

    Али Шуган е роден през 1977 година в град Якоруда, но живее от години в село Копринка, общината на Розовата долина. Завършил е арабистика, но е и добре запознат с религиите, особено с исляма. Автор е на религиозно-културна литература. Най-известната му книга е “Актуалността на вярата през 21 век”. Под псевдонима ‘Авицена’ той е автор на книгата “Телепатичната атака на магията и нейното лечение”, разпространена в голям тираж.

    Г-н Шуган, в миналото сте работили към районни мюфтийства, автор сте на религиозна литература, според вас има ли радикални ислямисти в нашата страна?
    ______________________________________________________________________________________________________

    Периодично съм работил към районното мюфтийство на Пловдив, Хасково и Гоце Делчев. Основната цел на тази българска институция е да запознае с основните извори на Исляма всички желаещи, особено мюсюлманите, които през комунизма са загубили същността на своята религия. Знае се, че терористичния режим тогава забраняваше всякакъв вид религиозна дейност, особено ислямската, като я отърждествяваше с турските национални амбиции. С падането на комунизма народното събрание прие закон обявяващ го за престъпен режим, който е нанесъл непоправими щети не само на малцинствата, но и на целият български народ. Така българската държава осигури всички необходими права за религиозно самосъзнание и развитие. Тази свобода трябва да се използва в рамките на българското законодателство и светския режим на страната ни. През този период с помоща на местните бизнесмени и дарения на мюсюлманското население,а в някой случай и на чуждестранни дарители, се реставрираха много мюсюлмански храмове,а други според нуждата на населението бяха построени нови. Издаде се много религиозно-образователна литература,а много младежи продължиха образованието си в религиозни училища и школи в страната и извън нея. Имаше много инвестиции от мюсюлмански страни като съседна Турция, Сирия, Ливан и др. Официалният брой на арабите само в столицата ни е не по-малко от 50 000 хил.,а турските фирми дойдоха v страната ни с надежда за евроинтеграция и влизане в Евросъюза.

    На 23.03.2008 турският премиер Реджеп Ердоган и водената от него делегация посетиха както джамията така и църквата в Кърджали. Те бяха на голямата петъчната молитва в централната джамия, след което посетиха и църквата “Свети Георги”. Енорийският свещеник отец Петър заяви публично, че в Кърджали е изградено от години добро съвместно съжителство между различните етноси и религии. В един материален свят с много поквара, отговорността на духовниците е много голяма. Докато политиците носят своята отговорност, духовните лица трябва да учат хората как да живеят заедно. Това нееднократно е потвърждавано и от районният мюфтия. Отецът подари на турския премиер златна броеница. От своя страна турският министър-председател му даде сребърна броеница и голям сребърен поднос. “Изпитвам голямо уважение към всяка религия, оценявам, че Кърджали е успял да изпълни целта различните религии да се уважават взаимно”, заяви турският премиер. Според Ердоган светът трябва да стане място, където всички хора свободно да изповядват своята религия.

    Толерантността и приемливостта на държавата ни към ислямската религия предизвиква голям смут и неприязън в една малка част от българските граждани. Те се чувстват заплашени от промените, които ни поднесе демокрацията и смятат религозния плурализъм, т.е. приемането на “другостта”, като враг, който заплашва нашата идентичност. Масовата инвазия на евангелизма и западните норми на живот обаче не ги стряска толкова. Според тях комунизма в прехода си към налагане на своя режим също е толерирал малцинствата и техните религиозни и етнически искания. Преврат в отношенията се оказали терористичните операции на недоволни екстремисти. Според малцинствата това било разработка на тогавашната власт на ДС, която с нетърпение очаквала да наложи тоталитарния си режим на репресии, асимилации и терор. С методите си на налагане на властта комунизма не се различава от предшествененика си, така критикувания от него фашизъм.

    Турско-мюсюлманското малцинство в страната ни се е доказало като мирно и толерантно население. Държавните ни институции приеха и регистрираха няколко ислямски фондации, повечето от които са турски и арабски. В последствие те последователно затвориха всяка една от тях под претекст за пропуски в регистрацията им и проповядване на нетрадиционен ислям. Нетрадиционният ислям, който до вечра се толерираше наравно с нетрадиционния католицизъм, евангелизъм и будизъм, днес е осъзнат като радикален ислям. Главното мюфтийство на страната ни бе лишено не само от външна финансова подкрепа, но и от вътрешна,а делата с вакъфските и имоти са отлагани в неизвестно бъдеще. Мюсюлманската общност в страната мирно преглътна тези разочарования. През целия осемнадесет годишен преход към демокрация от страна на това малцинство нямаше етнически и религиозни бунтове, въстания и революции. Ние знаем, че въпреки религиозната си ориентация трябва да опазим светския характер на държавата и да живеем в мир и сътрудничество със християните.
    Трябва да се отбележи, че през този период oпитите да бъдат провокирани мюсюлманите към насилие като призива за въоражено въстание на Адем Кенан през 1992 г. с обявяването на автономна република в Лудогорието и това на зам.-управителят на Пазарджишка област – Ахмед Моллаахмед на митинг в с.Корница призовал да се изгонят християните от Родопите,не намери никаква подкрепа от мюсюлманското население. Тогава то което ги обвини, че са бивши агенти на ДС и се отнесе с пренебрежение и отвръщение към исканията им.

    Също така трябва да се отбележи, че за непримиримите неприятели на исляма “Корана е радикална книга призоваваща към терор и агресия”. По техните критерии всички мюсюлмани са терористи. На практика обаче тази книга учи на добросъседство и толерантност към всички религии. Османската империя за разлика от Испания и Франция, които през 1292 г. изгониха хиляди евреи, тя беше достатъчно толерантна към тях и ги подслони, макар да са неверници. Допускам, че е възможно да има радикални ислямисти, които нямат религиозно самосъзнание, но демонстрират с ислямски религиозни символи “принадлежността” си към исляма. Ислямът е толерантен не само към своите секти, но и към друговерците. От друга страна той не толерира криминалните проявления, нито военните престъпления. Но винаги могат да се намерят хора, били те от мюсюлмански или немюсюлмански произход, които да дискредитират и опетняват религията. Такова е поведението и на международната терористична организация Ал Кайда, която не обслужва ислямската религия,а лидерът й е многократно обвиняват, че работел за ЦРУ.

    Бихте ли ни дали определение на радикалния ислям и представлява ли той заплаха за държавата?
    ______________________________________________________________________________________

    Ислямът сами по себе си не е радикален,а е умерена религия, която не винаги е разбрана. Може да се каже, че по-скоро хората, които злоупотребяват с него са радикални. Съгласно международното право ислямския фундаментализъм е радикален и се изразява в три направления:

    1- Използването на “джихад” (свещената войната) като въоражено средство за налагане на ислямски политически цели.
    2- Насилствено налагане на “шериата” като основен закон.
    3- Тенденция да се създава панислямска държава или “халифат”.

    Основният закон ни осигурява религиозните права в рамките на международното право, което изключва прилагането на религиозен фундаментализъм. Думите на Майкъл Хейдън, че “ислямът може да бъде една светска и съвременна религия, съвместима с демокрацията” винаги ще бъдат добре приемани в света на секуларизма.
    Благодарение на студената война между Запада и Русия ислямския фундаментализъм беше използван от Америка и съюзниците и срещу руските национални интереси. Днес този фундаментализъм продължава да заплашва не само Русия, но и прозападните светски режими на мюсюлманските страни. Той е основния проблем за налагането на американските национални интереси за нов световен ред. Ако някой ден студената война се прероди в ядрена, разединеният и изостанал вече Ориент, който днес елиминира ислямските си движения и организации може да се обедини под лоното на всичко онова, което в исторически план го е правел единен и могъщ. Трябва да се отбележи, че Мишел Нострадамус вещае ислямски джихад и описва Арабия като победителка в Трета световна война. Едно от предсказанията му е: “Арабската мощ ще завладее Европа.” От друга страна Мохамед също вещае, че преди Апокалипсиса исляма ще завоюва Рим. Откровението на Библията описва Ню Йорк и неговата глобализация като нов Вавилон, който ще събира съюзнически сили, за да елиминира застрашаващият го конник и неговото войнство. Западните анализатори ни напомнят, че историческите предсказания са единни в предупрежденията си и ако се приложат сериозни мерки тази бъдеща катастрофа може да бъде избегната. На тези сигнаи трябва да се гледа не като на неизбежно събитие, а като на предупреждение. Прекомерното налагане на превантивни мерки обаче от страна на държавата може да доведе до обратен ефект. Такива бяха мерките на нацистка Германия, които безгранично разшириха понятиетията “враг” и “заплаха”, всъщност подсилиха международната морална подкрепа за жертвите на Холакоста. Тоталитаризма и диктатурата винаги са презрени мерки за налагане на контрол, тях никакъв претекст не ги оправдава, така както и терора, независимо от вида си, не може да бъде оправдан. Вярвам, че винаги може да се вземат разумни, безпристрасти и справедливи мерки в защита на националната сигурност, която не трябва да се отклонява от пътят на демократичната си ориентация.

    Интервю на Али Шуган пред в-к. “Старозагорски новини”, стр.15, 9 април 2009.

  5. 2010/01/13 at 1:23 PM

    Вдъхновителят на тероризма не е ислямът. Това са варварски актове

    Али Шуган е на 26 години. Завършл е арабска езикова гимназия в град Медина, Саудитска Арабия – религиозния и културен център на арабския и мюсюлмански свят. Завръщайки се в България, той работи като преводач, а също и като имам в село Копринка.
    Роден е в многоетническия град Якоруда. Автор е на книгата “Актуалността на вярата през 21 век”, заинтригувала мюсюлмани и не само изповядващи тази религия.

    Тероризмът продукт на исляма ли е или по-скоро на погрешна интерпретация на исляма ?

    Напоследък се говори само и единствено за ислямски тероризъм. Някои дори проговориха за ислямски фашизъм и комунизъм. В действителност ислямът няма нищо общо нито с фашизма, нито с комунизма, нито с тероризма. Медиите олицетворяват исляма с тероризма и изтриват от паметта на обществото този над чернокожите в Америка, на Хитлер, на Сталин, на Милошевич, терористичното поведение в Ирак …
    Всеки който прочете свещената за мюсюлманите книга – Корана, ще срещне понятието “джихад” или “свещена война”. Поставен в контекста на историята с Пророка Мохамед и неговите сподвижници, джихадът се възприема като “щит” срещу “военната мощ” на размирниците, окупаторите и тираните през времето на Пророка. Коранът също така ясно и красноречиво призовава за мирно, задружно и толерантно съжителство на всеки мюсюлманин с онези, които подават добронамерена ръка към него.
    Ислямският джихад няма нищо общо с тероризма. Той изключва избиването на мирно цивилно население, използването на деца за заложници, безразборното събаряне на сгради и издевателствата над хора и животни. За исляма това са варварски актове, продукт на безбожието. Дихадът е преди всичко “борба със себе си”, т.е. мюсюлманите са длъжни да се преборят със слабостите на душите си, срещу невежеството, завистта и егоизма. Без тази борба мюсюлманите не могат да достигнат онова, за което претендират. Ето защо Пророкът определя този стремеж за най-великия джихад – “джихад ал акбар”.
    Погледнат от всякакъв аспект ислямът няма нищо общо с тероризма, който чрез зверства цели да парализира цивилното население и да го постави под контрол на малки недоволни групи.
    В Корана и житието на Пророка не могат да се открият ни най-малки намеци за призиви, вдъхновяващи несправедливи зверски каузи. Праволинейните и недвусмислени изрази и цитати в тази насока не могат да послужат дори за погрешна интерпретация на исляма. Вдъхновителят на тероризма не е ислямът и той не може да бъде търсен под една или друга форма в тази религия.

    Защо много ислямски групировки симпатизират на Ал Кайда, след като тази религия се разграничава от тероризма?

    Погрешно е да се смята за “ислямска” групировка, тази която симпатизира и подкрепя тероризма, защото тя не отговаря на критериите за ислямска привързаност. Но ако на американците им се иска да е така, то чрез медиите те биха направили чудеса. А какво по-голямо чудо от това, да бъдеш символ на хуманността, набожността и справедливостта, а същевременно и символ на терор? Правителството на Буш е на път да експлоатира ценните природни суровини на света и всеки, който му осуетява плановете, рискува да бъде дамгосан като терорист. Нищо чудно, ако Буш дамгоса предизборно с този термин и опонента си Джон Кери, например, че кампанията му е финансирана от Ал Кайда.
    Историята с тероризма не е нещо ново. При разпадането на Османската империя имаше твърде много инсценировки от немюсюлмани за провокиране на етнически и религиозни размирици. Например, избиването на цивилно население от Сюлейман паша в Старозагорско, не е сторено нито от Осман паша в Плевен, нито от Мехмед Али паша в Шумен. Осман паша е бил в обкръжение в продължение на седмици и въпреки това не е посегнал на цивилното население на града, нито го е използвал като жив щит. Разликата между тях произтича от това, че Осман и Мехмед Али са турци, възпитани в ислямските ценности на империята. Поговорката “Насила хубост не става”, не е само турска, тя е ислямска, защото неин източник е стих от Корана. Положението и възпитанието на Сюлейман паша е съвсем различно. Той е френски поданик с еврейски произход, който заемайки военния пост “паша” за всеки случай приема исляма, а делата му разкриват неговата същност – той е бил все още далеч от духа на исляма.
    Историята с инсценировките и провокациите от името на исляма отново се съживиха през последните години. Аз съм убеден, че зад тях стоят политически интереси и това ми напомня думите на еврейския мултимилионер Рокфелер: “Ние сме на ръба на глобалното трансформиране. Всичко , от което се нуждаем сега е международна криза и нациите ще възприемат Новия Световен ред.” Тероризмът, от който Рокфелер се нуждае е наистина непоносим, жесток и варварски. Той парализира мирното население и го кара да мечтае за спокойни и мирни времена. Но нищо не може да оправдае тероризма.

    Интервю на Али Шуган пред в-к. „Седмица”, 09 септември 2004.
    http://www.kazanlak.com/news.php?p=show_news&newsid=1359

  6. 2010/01/13 at 1:33 PM

    Ролята на уахабизма в световната политика

    Али Шуган е на 32 години. Живее в село Копринка, община Казанлък. Завършил е арабистика в град Медина, Саудитска Арабия. Завръщайки се в България работи като преводач, а също така и като религиозен служител към районните мюфтийства на страната ни. Известно време води курсове по арабски в Истанбул. Автор е на няколко брошури, статии, книги. Последната му творба на културно-религиозна тематика e издадената през 2001 г. книга “Актуалността на вярата през 21-век”.

    – Вие сте добре запознат с уахабизма като радикално религиозно течение в исляма, което стои зад много бунтове и религиозни войни в съвременната ни история, разкажете ни за неговото зараждане?

    Уахабизма е консервативна форма на исляма, практикувана предимно в Саудитска Арабия. Нейният идеолог се явява Ибн Теймийе, а неин основател е Ибн Абдул Уахаб, който е известен с революционните си подвизи срещу Османската империя, след като обявява свещена война (джихад) срещу османските владетели с цел да освободи свещените земи. Известен е като конфликтна личност и е обвиняван от останалите мюсюлмански народи в съюзничество с англичаните и отстъпничество от религията. След като Абдул Уахаб през 1916 г. успява с английския полковник Лоуренс да противопоставят местното население на Мекка и Медина срещу османците и да ги прогонят, неговият зет Ибн Сауд основава нова държава под името Кралство саудистка Арабия. От 1932 г. държавата носи фамилното името на основателят й, но също така и системата на неговите покровители. Вместо халифат, който Абдул Уахаб е обещавал на последователите си, той им дава абсолютна монархия, каквато е Обединено кралство Великобритания. От тогава официалното религиозно учение на кралството е реформаторското учение на Абдул Уахаб. На практика това религиозно течение пази свещената земя от всякакви други форми на исляма и поставя привържениците му в изолация пред целия ислямски свят, поради което не играе ролята на обединител. Това е мюсюлманската философия на колонизаторите.

    От момента на своето създаване арабското кралство на Ибн Сауд води проанглийска политика. Успоредно с това от както стартира разпадъкa на бившата СССР, то развива активна религиозна дейност на своя и чужди територии. Кралството има зелена светлина от своя покровител да окаже всякаква религиозна и образователна подкрепа на ислямските малцинства по света, които тънат в невежество по религията си поради потисничеството на комунистическите им режими. До скоро англо-американската политика използва това учение и като най-консервативното и военизирано ислямско течение срещу руските национални интереси за преразпределение на държавни територии. Примери за това са Афганистан, бивша Югославия и Чечения. Отново уахабизма изиграва измамна роля спрямо своите последователи в полза на англо-американската политика. След отблъскването на руското комунистическо влияние обещаната религиозно-шериатска държава става илюзия за всеки един от тях.

    – Доколко правителството контролира духовенството в страната и няма ли опасност да се надигне народен гняв, който да не бъде овладян?

    На този етап няма. Религиозната дейност в Саудистка Арабия е изцяло под контрола на кралското правителство, което толерира политическия ислям пред народа си формалнo, перифернo, фиктивнo и това е от както тo съществува. С този си двойнствен стандарт монархичнатa форма на управление и държавна власт се самосъхраняват. Отношенията със САЩ – ключов съюзник на Саудитска Арабия и основна опора на управлението на кралската система са безспорни. В образователните програми халифатството, шериaта и джихада се разглеждат като елементи от религията, които не са основни и са исторически факти, чиято актуалност е отживяла. Единствено по отношение на Афганистан, Бивша Югославия и Чечения свещената война (джихада) се оправдава като единствено средство за отстраняване на комунистическите режими. Въпреки, че шейховете и преподавателите поощряват набожностa и религиозностa в поведението им се вижда страха от гнева на системата. Присъствието на тайните служби в страната се усеща навсякъде, което е естествено за диктаторски режим, който е смъртно уплашен за своето оцеляване. Уволняват се ректори и професори във религиозните факултети, които са посмели да упрекнат прозападната англо-американска политика и кралската система на държавата. На студентите от чужд произход се забранява да се разхождат извън града без разрешителни. Неофициално се порицават задълбочените лични отношения на студентите чужденци с местните лица. Шейховете възползвайки се от имиджа си на “жители на свещената земя”, се опитват да втълпят на своите аудитории, че ортодоксалността на исляма се крие единствено в учението на уахабизма. Повечето мюсюлмански порядки са очевидно добре демонстрирани, но набожността при повечето саудитци постепенно отслабва. Повлияни от американското присъствие в страната и региона държавната религиозна система постепенно се либерализира. Ето защо кралското правителство толкова много се стресира от религиозният декрет – фетва на Бин Ладен през 1998 г., и го лиши от саудитското му поданство.

    Въпреки тези фекти след 11 септември 2001 година петнадесет от обвинените терористи се оказаха от саудитски произход. Първоначално държавата приемаше тези обвинения като абсурдни, но бързо бе уверена от своя съюзник САЩ, че става въпрос за необходим повод, който ще подведе света към глобално трансформиране. Той ще бъде продължение на водения джихад срещу руската мечка, но вече под формата на световна коалиция срещу самият джихад и тероризма. Така и стана, всичко, което беше невъзможно преди нюйоркските атентати вече е възможно, света се промени като се глобализира срещу общата заплаха. Отново уахабизма бе употребен за нерелигиозни цели неотговарящи на ислямските догми, а обикновените мюсюлмани ще платят доста голяма цена, най-вече поради това, че за пореден път политиката злоупотребява с религията.

    Останалите течения в Исляма също ли са създадени и употребени в полза на прозападни режими?

    Станахме свидетели, че по време на западната колонизация и студената война между демокрацията и комунизма, основните традиционни течения на исляма суннити и шийти се разчлениха на активни самостоятелни ядра.
    В Турция се родиха доста групи (джемаати), които се капсулират в себе си и вярват, че учителят им е достойният настоящ обновител на религията – призован да спаси света. Общото между всички тях е, че те се капсулират в себе си и се разграничават от политическия ислям. В това отношение те са безвредни за светския режим, но не са и безразлични на националната служба за сигурност, която зорко бди над опазването на светския характер на държавата. Една от групировките “джемаат – нурийе” известни като нурджий, още при създаването си стартира с молитвата: “Господи! Опази ме от дявола и политиката!” Основното им четиво в опознаване на вероучението не пропуска да отбележи необходимостта от тази молитва.
    Има групировка, която също произлиза от турските среди, но се създава под покровителството на Германия и призовава смело да се издигне политическия ислям. Докато съществува войнствения ислям срещу Русия групировката “халифат”, чийто последователи са известни като капланджий, и други подобни, се толерираха от образцови западни държави като “борци за права и свободи”, а в ислямските страни поради заплаха за режима се преследват. Времената се промениха и в името на европейската сигурност те са отхвърлени и преследвани. Саудитсткия уахабизъм създаден от английския колониализъм и използван от американския глобализъм извън свещената земя е вече сред крайните радикални течения, а в родината си той е вече два вида “умерен и радикален”.
    В Пакистан бе създадена друга групировка, която призовава за реформи в религията, разграничава се не само от политическия ислям, но от неговите културни ценности. Известното пакистанско братство “ал ахмадия” бе много добре прието на Запад като светски вариант на исляма. След атентатите на 11 септември 2001, не само икономическата криза, но и терористичното дамгосване удари всяка една от тези течения включително и братството. Те бяха създадени, за да докажат през прехода към демокрация, че атеистичният комунистически режим е техен основен враг, а толериращият ги Запад техен съюзник. Подобна роля изигра и покойният папа Йоан Павел Втори, който призова католиците в посткомунистическите страни да следват примера на образцовия Запад, чиято цивилизованост се състои в раздаване на религиозни свободи. Прехода отмина и много от необходимите за демокрацията постулати в името на сигурността станаха излишни, дори вредни, защото Новия световен ред е вече факт.

    Интервю на Али Шуган пред в-к. „Старозагорски новини“, стр.6, 18 декември 2009.