Нестинарството признато за световен феномен (НЕСТИНАРИ, NESTINARI)

Проектът на БАН "Нестинарството - послание от миналото" е вписан в световната листа на нематериалното наследство на ЮНЕСКО

Що е то нестинарство и от кога има почва у нас? (+ video)

София, 5 октомври 2009г. Нестинарството бе официално признато за световен феномен, след като проект с име "Нестинарството - послание от миналото. Панагирът на Свети Константин и Елена в село Българи" на БАН беше вписан в световната листа на нематериалното наследство на ЮНЕСКО, съобщи пресцентърът на Българската Академия на Науките (БАН). /Вижте най-долу оригиналното видео на ЮНЕСКО за нестинарите/ 
    Вписването е станало на завършилата на 3 октомври в Абу Даби, Обединени арабски емирства, редовна сесия на Междуправителствения комитет за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
    Проектът за нестинарството е разработен от проф. Мила Сантова от Института по фолклор към БАН.

НЕСТИНАРСТВОТО - ТРАДИЦИИ

Денят на Св.Св. Константин и Елена е най-важният религиозен празник на нестинарите. Той е тридневен (21, 22 и 23 май) и е дал название на целия месец - "Костадинския" (имента Константин и Костадин се отъждествяват). Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони.Празникът започва няколко дни преди Денят със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото. “Столнина” или “конак” на нестинарите е малък параклис в къщата на главния нестинар (нестинарка), напълно отделен и независим от църквата и се намирал в центъра на всяко село. Някои изследователи ги определят като "частна църква". В центъра на иконостаса, обърнат на изток, са поставени иконите на св. Константин и св. Елена, а край тях стоят иконите на Богородица, св. Георги, св. Пантелеймон, Божигробски щампи и червени кърпи с изписано на тях слънце. В конака стои и свещеният тъпан(на снимката: от с.Българи) , който отмерва ритъма на празничното шествие и танц. Той не се използува при друг случай. Вярва се, че притежава магическа сила (лекува този, който го носи, ако е болен). В деня на празника, след църковната служба, начело със свещеника и главния нестинар, всички се отправят към конака. Тук се удря тъпана и с гайда се изсвирва специална нестинарска мелодия. В огнището се приготвя  обредната храна, на 21 май там се вари курбан, месо на жертвопринесения - бик или мъжко агне.

На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Според стари предания нестинарите не влизали в огъня, преди да са изгорени 12 коля (волски каруци) дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена(на снимката: Нестинарска икона от с. Българи). Най-свещена е "Голямата икона", наричана още "Св.Константин", след нея е "Средната икона" или "Св.Елена", а където са 3 (с.Българи) "Малката икона" - "Мaйката на св.Константин". Новите икони са "деца" на "бащата", на "Голямата", а всички образуват семейство. Свещените нестинарски икони не бива да се докосват от други, освен от първожрицата/първожреца, които ги “събличат”, “обличат”, “мият” (поръсват със светена вода) и ритуално предават на нестинарите, които танцуват с тях в жаравата или в конака, както и на икононосците в специалните процесии из свещеното пространство. Всички нестинарски икони са "облечени" с червени (Червеният цвят в Балканския фолклор е символ на огъня и на неговата сила, както и на женското начало) "ризи, редби", които представляват калъфи с отвор отпред, за да се вижда изображението. Украсата на иконите се състои от различни предмети. Най-интересните от тях са сребърните вериги и сребърната длан. Веригите са окачени по двете странични страни на иконата, за да не “избяга”, а звънчетата, паричките и сребърните пластини с изображения – за веригите, за да издават звук.

В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Това са един вид избраници на светеца-патрон на празника, “виждат” неговия образ, “чуват” гласа му, духът на светеца се вселява в тях, “прихваща” ги, от негово име те виждат в бъдещето, откриват тайни, съветват, мъмрят. Нестинари са мъже и жени от един род и умението им се предава по наследство на синове и дъщери. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След приключването на нестинарската игра в огъня около него се извива Костадинското хоро, на което се хваща цялото село - за здраве. След това всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат гости.
Езическата обредност на празника "приема" календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена.
 Вероятните й древни корени са в култовете към огъня (и слънцето) и в античните мистерии - древногръцките (за спечелване на земеделски блага), но и в християнските първоначални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия).

Ммм