Наши ще спасяват НАТО “по въздух”

Само за 2-3 години България издържа "теста" и я обявиха за 1-та страна член на НАТО с най-висока положителна оценка за модул за авиомедицинска евакуация -без да се явява на нито един "поправителен"

От 1 януари 2010г. родните медици с пагони влизат в действие навън

  Пловдив, 4 октомври 2009г. България е първата страна член на НАТО с положителна оценка за модул за  авиомедицинска евакуация. След тази оценка България може да се включва в операции на НАТО, уточни полк. Златко Златев, началник щаб на Авиобаза Крумово, цитиран от БТА.

  В края на септември тази година екип на Управлението за тактическа оценка от военновъздушния компонент на НАТО в Измир, Турция, даде положителна оценка на българските ВВС за сформиране на авиомедицинска евакуация. Това стана след няколкодневно учение в 24-та вертолетна авиобаза - Крумово.
  Полк. Златев потвърди, че такава оценка за способности от страна на НАТО за обособяване на този тип модул във ВВС на БА се прави за 1-ви път.
  Тази положителна оценка, която получи българският авиомедицински модул от НАТО е много голям успех за българските ВВС, каза генерал-майор Константин Попов, началник на ВВС на БА и бивш заместник началник щаб на ВВС в южното крило на НАТО в Измир. Той се мотивира с това, че много нации с капацитет, традиции и боен опит срещат сериозни трудности при осъществяването на този тип проверки.
  Ген. Попов подчерта, че българските ВВС са се подготвили за относително кратки срокове - 2-3 години. В крайна сметка ние минахме по възможно най-добрия начин без да допуснем грешки и без да ни се налага "поправителен", което е задължително при лоша оценка, обясни ген. Попов.
  Трябва да подчертая, че за първи път изобщо в НАТО се сертифицира такъв тип модул и това, че и самите структури на Алианса нямат натрупан опит прави "изпитващите" още по-взискателни, твърди началникът на ВВС. Крайният резултат е положителен и за това, че по време на учението се получи страхотен синхрон между летците, логистите и медицинските лица, от което се получи един хомогенен, работещ модул, коментира още генералът.
  От 1 януари 2010 година този модул ще може да участва в международни мисии на НАТО, но след утвърдена за това процедура. Тя включва решения на различни нива на Алианса и различни срокове.
  Сега, когато България мина без проблеми през този изпит стана ясно, че го направихме по-добре от нации, които на практика са много преди нас, коментира ген. Попов. Като висш военен, който е отговарял и за тази подготовка в центъра на НАТО в Измир съм наясно за усилията, напрежението и отговорността, допълни той.
  Ген. Константин Попов благодари на всички свои колеги от Авиобаза Крумово, от щаба на ВВС и Медицинска академия.
  Самият модул включва около 150 военнослужещи, логистици и медицински лица, един вертолет "Кугар" и няколко превозни средства. В сценария на учението, проведено в края на септември, бяха заложени различни ситуации, които започват от мирно време, като напрежението постепенно нараства и се стига до истинска война. Идеята е да се види как ще реагират военните и медицинските лица при осигуряване и оказване на защита на своите части при бойни действия. Целта е всички сили на страните членки на НАТО да бъдат добре подготвени и да реагират по един и същ начин, съобразен със стандартите на Алианса.
  Участниците в учението "работеха" денонощно разделени на две смени. Отработена бе задача за евакуация с вертолет на хора, на които предварително е оказана спешна помощ на самото бойно поле. Учението бе последната фаза от тригодишен процес за оценяване.

Каква техника ще използват българските авиоспасители? 

Откъс от интервю на командира на 24-а авиобаза бригаден генерал Стефан Петров пред в-к "Българска Армия"

-Господин бригаден генерал, каква беше целта на проведената в авиобазата съвместна дейност с екип от Военно-медицинската академия ?
-Това беше едно планирано мероприятие. Целта бе да се започне подготовка на екип от ВМА, който ще бъде в състава на модула за авиомедицинска евакуация. Екипът от ВМА включваше лекари и медицински сестри. Подготвена беше програма за тяхното обучение и те преминаха съответната теоретична подготовка не само такава, свързана с тяхната специалност, но засягаща и техническите особености на вертолета, начините и методите за провеждането на авиомедицинска евакуация и нейните процедури. Изпълнени бяха полети на вертолети денем и нощем за запознаване с условията на работа в кабината на вертолета и с мерките за безопасност при подхождане и отхождане при евакуацията на пострадал.

-Как премина програмата и какви въпроси бяха включени при нейното изпълнение ?
-Програмата беше доста интензивна и разнообразна. Тя включваше доста дисциплини. След теоретичната част с екипа беше проведен изпит и даден допуск до участие в полети в състава на екипажа на вертолета. Практическата част премина на две етапа – полети през деня и полети през нощта. Те бяха така подбрани, че да дадат представа за реално изпълнение на задачата денем и нощем. Полетите бяха съчетани с отработването на елементи от практическата евакуация на пострадали на местата за кацане. При нощните полети медицинският екип имаше възможност да се запознае с използването на приборите за нощно виждане, защото едно от изискванията за медицинска евакуация нощно време е да се извършва при пълно затъмнение, да няма допълнително осветление, което се явява демаскиращ признак на вертолета. Медицинският екип се ръководеше от полковник доцент д-р Любомир Алексиев от ВМА. Подготовката премина на много високо ниво при стриктно спазване на мерките за безопасност и определено считам, че постигна целта си.

-Вертолети „Кугар” ли ще използвате при авиомедицинската евакуация ?
-Медицинската евакуация може да бъде извършена с всякакъв тип вертолет, който има достатъчно пространство в кабината за разполагане на медицинската апаратура и носилката за болния. Така че медицинската евакуация може да бъде извършена от двете модификации на „Кугар”, които имаме, и с Ми-17. При използване на очилата за нощно виждане, обаче остава единствено „Кугар”, тъй като той е пригоден за работа с тях.

-Остава да получавате още един Кугар”. Може ли да се каже, че този тип вертолет е напълно усвоен ?
-Да, след като получим и 12-ия „Кугар”, договорът с „Юрокоптер, в частта му за ВВС, приключва. Мога да кажа, че вертолетът е усвоен и от летци, и от техници. С „Кугар” сме изпълнили досега над 4000 часа нальот. Техническият състав в пълна степен усвои поддръжката на вертолета. Така че той навлезе пълноценно в авиобазата и досега изпълнихме десетки задачи.

-Предстои ли ремонт на вертолети Ми-24 ?
-Конкретен отговор не мога да дам, тъй като все още тече процедурата по сключването на договор за ремонта и възстановяването на Ми-24. Въпросът е по-сложен, тъй като този вертолет се нуждае не само от ремонт и възстановяване и удължаване на ресурса, но и от модернизиране на авиониката на вертолета…