Актъор с походна кухня в Сатирата?

Ицко Финци представя своя книга с конкурентно дълго Възрожденско заглавие под звуците на акордеон или цигулка

В книгата е включен разказът "Когато бях за 1-ви път в Америка"

Голям успех в VI Meждународен кинофестивал на европейските усмивки през 2008г. в гр. Млада Болеслав, завоюва българската кинокомедия “Летете с Росинант”. Като гости на форума бяха поканени и част от участниците във филма музиканти-актьори – флейтистът Симеон Щерев – Банана, Георги Дончев (контрабас) и Ицко Финци с неговата славна цигулка. Когато на 70- годишния си рожден ден Президентът Първанов го награди с орден „Стара планина“- първи ранг за приносът му към страната и го направи почетен гражданин на София, Ицко Финци сподели шеговито че вече ще може да позлва безплатно обществената градска баня.

Цигулка, акордеон или походна кухня ще носи Ицко Финци, или ще доведе приятели на премиерата на книгата си в Сатирата гадаят от
театъра. Ръководството се надява наистина да не хрумне на най-върлия противник на протоколните фанфари в арт-средите да влачи пожароопасна походна кухня, за да демонстрира готварски умения. В някои ресторанти и това прави, но там е скъпо, докато входът на театъра е широко отворен за всички добри хора с артистичен вкус, отбелязват от трупата. Защото Финци е човек, за който казват "Луд умора няма".
    Поетът Иван Теофилов - редактор на изданието, ще представи книгата в Сатиричния театър "Алеко Константинов" - една от сцените, на които Финци и преди се е появявал, но не като писател. Спретнатата книжка се появи за първи път на фестивала "Аполония". Софийската премиера е на 8 октомври в Сатирата.
    Заглавието конкурира по дължина заглавията от Възраждането -"Мотоциклетът Ромул Велики Наивист Пак тогава в Сао Пауло Какъв съм за Питър Брук Бобо и други четива". Книгата е "кипящ словесен коктейл с безпогрешно дозирани пропорции от смях, самоирония, чисти пориви към детството, интригуващи анализи, празници на духа, шутовски каламбури, тъга, отчаяние, сарказъм в най-волни построения, изпълнени с изненадите на парадокса и абсурда", казва Иван Теофилов и с това може би обяснява дължината на заглавието, предполагат от театъра. И в писането, както и на сцената - Финци е пълен с изненади, и то нетрадиционни и с интелектуална различност. Може би и затова си пада по фриволността на Куба и по консерватизма на Америка. Винаги скандален и с уникален талант, способен да обръща персонажите по всяко време и във всяка ситуация, и на сцената, и на екрана, и в живота. За да стигне и до паницата. Преди представление си прави сок от гулия и моркови, за да запази форма. Явно това се случва и под перото му - искри от непридвидими словореди и настроения.

Може би заради рядката си персона първоначалното име на книгата "Спомних си!" той заменя с доста по-дългото "Мотоциклетът Ромул Велики Наивист Пак тогава, в Сао Паоло Какъв съм за Питър Брук? Бобо и други четива". "Като прочете някои мои неща преди време, Иван бе категоричен, че трябва да ги събера в книга, което ме трогна. Първо не исках да влизам в модата на пишещите артисти, но после се съгласих. Включени са есета, разкази, диалози... Има любопитни неща от детството ми, моята леля, въпросите, които съм си задавал на сцената", каза за медиите Ицко Финци по време на АПОЛОНИЯ.

Ицхак (Ицко) Сами Финци, български театрален и филмов актьор от еврейски произход е роден на 25 април 1933г. в гр.София. 

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. заедно с цяла плеяда бъдещи знаменитости, като Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Досю Досев, Емилия Радева, Хиндо Касимов, Юрий Яковлев и др. Днес Ицко Финци, както всички сме свикнали да го наричаме, споделя, че най-много му е помогнал режисьорът Леон Даниел, с кого е работил за пръв път в Бургаския театър. Освен него там се е учил от режисьори, като Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, а после в София – от Бено Бесон, Васил Луканов. А в киното – на първо място от Едуард Захариев. 

И.Ф. е играл на сцените на театрите в Димитровград /1955-1957/, Бургас /1957-1960/, Сатиричния театър /1960-1967/, Театъра за младежта /1988-1990/, Малък градски театър след 1990 и др. Най-интересните му театрални роли са в пиесите: „Сизиф и смъртта”, „На приказки с Карел Чапек”, „Апетит за череши”, „Опера за три гроша”, „Молиер”, Рожден ден”, „Когато розите танцуват”, „Лунната стая” и др.  Снимал се е в някои от най-добрите филми в историята на българското кино: „Преброяване на дивите зайци” /1973/, „Вилна зона” /1975/, „Закъсняло пълнолуние” /1997/. Именно за чудесните си изпълнения във филмите на Едуард Захариев получава и най-голямо признание като киноактьор. 

Превъплъщава се с успех и в главната роля от филма  „Чонтвари” /1980/ на прочутия унгарски майстор Золтан Хусарик. По време на снимките, които продължават малко повече от година с малки прекъсвания, изпада в депресия. „Получих психическо дебалансиране – обяснява по-късно актьорът.  И Чонтвари /гениален унгарски художник/ е бил психически дебалансиран, който е умрял като шизофреник. Ицко Финци споделя и нещо много любопитно, свързано с този филм: „После, когато видях филма готов, допуснах, че режисьорът ме е оставил известно време без медицинска помощ, защото е усетил, че тази моя депресия ли, страхова невроза ли, ще му послужи в снимките. За него беше важно да стане филмът. За мене също. По време на последните снимки усещах в себе си моменти на много голяма концентрация, отдавах го на болната си психика. После, като го видях завършен  вече бях се лекувал и оздравял,  разбрах, че това мое състояние си е изиграло ролята”. 

През последните години играе често по сцените на чуждестранни театри – например в Цюрих, в "Дон Кихот" под режисурата на Димитър Гочев. Неговото любимо сценично превъплъщение е големият Малък човек - онова вечно мачкано от Живота и от силните на деня същество, което често предизвиква смеха, но още по-често симпатията и съучастието на зрителя - заради благородството, достойнството, скромността и всеотдайността, с които успява да се справи със своите перипетии. 
Синът на Ицко Финци  - Самуел Финци е също отличен актьор, който прави успешна кариера не само у нас, но и в Германия. 

През 1992 година сп. “Театър” публикува 11  „заповеди” към актьора, които Ицко Финци винаги се е старал да не пристъпва. Сред тях например има такива, като „Никога не играй жалък герой. За тебе той винаги е герой. Достолепен човек. Пази достойнството му”, или „Драматизмът на образа ти не зависи от начина, по който го изобразяваш с гласа си, с лицето си, стойката. Тогава дори си смешен и като герой, и като актьор. А от усилието  обективно безплодно  да преодолееш съдбовните обстоятелства, създали се преди и по време на действието на сцената”, „ Когато ролята по пиеса е главна  винаги играй скромно,  така все едно че си маловажен и ей сега ще напуснеш сцената”, които много добре разкриват безкрайната му взискателност към себе си не само като професионалист, но и като човек . 

През есента на миналата година Ицхак Финци представи заснет от него музикален филм за Куба. 50-минутната  любителска продукция е озаглавена "В Хавана през август". Пред БТА той сподели, че решил да се прави на Вим Вендерс, създал прочутия документален филм „Buena Vista Social Club”. Кубинците му казали, че има още много интересни неща, свързани с джаза, освен показаното от германския режисьор.