Големият творец винаги се съмнява в себе си …

ИНТЕРВЮ + video (откъси от заключителния концерт в София 29 сеп 2009г. + Canta – funeral Pavarotti)

Днес 1-ви Октомври е Денят на музиката. Какво прави мелодията с човека? Търсим отговор с една от световните оперни прими – нашата Райна Кабаиванска, която беше така любезна да разговаря с нас по време на нейният майсторски клас в България и поздрави българите по света

Магдалена Андонова, Пловдив, София ОБЗОР

„Светът се глобализира. И вашето пеене трябва да бъде глобализирано” – съветва големият артист Кабаиванска, която живее с крак с времето и това я прави актуална и вечно млада.ФОТО: Автора

„Светът се глобализира. И вашето пеене трябва да бъде глобализирано” – съветва големият артист Кабаиванска, която живее с крак с времето и това я прави актуална и вечно млада.ФОТО: Автора

1 ОКТОМВРИ 2009г. Заглавието носи само една от споделените мисли, изречени още в първия ден от най-известното име на българската опера Райна Кабаиванска, пред избраните от нея кандидати на тазгодишния майсторки клас.

И може би за да вдъхне кураж на тези млади сърца, които за да върват напред трябва да вярват в силите си… Защото неизменно има моменти на съмнения, на хиляди въпроси за които младите души ще се опрат с доверие на големия учител не само с голям опит, но и с голямо сърце! И не само за момента в дните на курса… Тази връзка професионална и лична, човешка ще остане завинаги…

Избраните 12 активни участници (от общо 50 кандидата) преминаваха един твърде интензивен курс на обучение с всекидневни репетиции и индивидуална работа по индивидуален репертоар.

Още в началото на първата си лекция г-жа Р. Кабаиванска постави един от възловите въпроси за постановката на пеене, свързана със старата италианска школа, която господства и днес на международния хоризонт.

„Светът се глобализира. И вашето пеене трябва да бъде глобализирано” – съветва големият артист Кабаиванска, която живее с крак с времето и това я прави актуална и вечно млада.

В центъра на София, около театъра „Иван Вазов” е пусто. Но само на една пряка, в камерната зала „България”, вече десетина дни кипи творческа атмосфера – Кабаиванска подготвя методично концерта на участниците от тазгодишния майсторски клас. Той се състоя и с нейното специално участие със Софийската филхармония под диригентсвото на Найден Тодоров. Голямото събитие бе под патронажа на италианския посланик Стефано Бенацо.

Тези безценни майсторски класове, които несъмнено ще останат в историята на българската музикална култура, се отбелязват от фотографа Петър Абаджиев. За пореден път той упорито и търпеливо продължава да лови всеки миг от репетициите и да моли за повече светлина, както обича да казва. В деня на концерта във фоайето на зала «България» бе представена изложба, посветена на голямата прима. Художествените фотографии са запечатали творческите мигове и артисцизма в работата на един неуморен и всераздаващ се творец.

Вижте Райна Кабаиванска в изпълнение на “Сола пердута абандоната” на концерта със студенитте си в София, септември 2009г. (по-долу вижте с един от най-добрите от тазгодишния клас)

Макар и за кратко време на курса у младите певци има видима промяна – в сценичното поведение, в постановката на гласа, в звукоизвличането. Дори рускинята Екатерина Куприевская видимо е придобила финеса на своята учителка и в пеенето и във визията си. Впечатляващо развитие бележи всеки от участниците. Свършената работа е огромна – и в техническо отношение и в изграждането на оперните образи.

Г-жа Р. Кабаиванска отбеляза факта, че всички гласове от тазгодишния курс са сопрани и че тази тенденция се наблюдава и в световен мащаб. Но вещият слушател веднага ще се впечатли от богатството на тембри дори и в разновидностите на сопрановите гласове. Ясно изразеният «девически» клас все пак си има една бижу – тенорът Кирил Щарбанов, завършил Музикалната академия в София. И той, както младите си колежки в курса се надява, че новото правителство ще даде най-после заслуженото за развитието на музикалната култура в България, защото традициите на оперното изкуство у нас имат богата история с много утвърдени имена, които трябва да се запазят.

И уникалното сопрано – Райна Кабаиванска има ясното съзнание и мисълта за своята мисия – да се бори за оцеляването на операта, като разкрива пред младите великолепието на това грандиозно изкуство. На своите възпитаници тя предава наследството от музиката на италианската школа, от старата генерация световни имена – Мария Калас, Марио дел Монако, Караян, Бърнстейн, с които се среща в своя творчески път.

И пак като житейски опит, който не иска да подмине примата не пропуска да сподели едно нейно впечатление, любопитно като факт.

„Добрите гласове сега се появяват от бившите комунистически страни и от Южна Америка, защото животът им може би е бил по-труден. От богатите страни гласовете не са така колоритни, впечатляващи, ярки…”

Мнозина се питат какви са критериите на голямата прима в избора й на ученици за майсторките класове. И тук тя а напълно откровена пред учениците си. Признава, че не изключва, че и тя, подобно на режисьорите, проявява свой личен вкус в избора на гласове. Все пак не е тайна, че в своя избор

Кабаиванска залага не само на таланта. Подбирайки учениците си тя проследява културата и възпитанието, които проличават и се проявяват още с първото прослушване. И още … в днешно време само талант и трудолюбие не са достатъчни. Новите консуматорски вкусове на обществото ни, респективно на публиката, изискват от артиста и добра визия… красота! А тя идва с излъчването на човека...

„За да си изкючителен певец трябва да имаш преди всичко природни данни и после талант. Излъчването е най-важно! Красотата е едно вътрешно излъчване – дух, огън, който да предадеш на околните.”

… Големи, значими уроци, с които големият глас и педагог не само преподава – тя обучава и заедно с това възпитава, предава морални ценности.

За морала на Кабаиванска много важна е щедростта на хората. За артиста това означава да се раздава на сцената, да дава всичко на публиката, да я радва.

Разбира се, че успехът има и висока цена – с много саможертви в личния живот, лишаване от светски удоволствия, почти монашески живот – в името на опазване на гласа. Зад суетата на сцената с нейния блясък – цветя, почитатели, светлини, прожектори – животът на артиста преминава в самота от турне в турне – сам в хотелската стая…

Всичко в името на голямото изкуство!

И въпреки глобализацията на днешния век, тоталното сопрано се надява, че човекът все пак има нужда от духовни потребности. Това й дава стимул да се бори, да дава от себе си щедро. Може би, защото и тя самата някога е попаднала на щедри хора в Италия. Там, където в далечната 1958г., пристига с малко личен багаж и се преражда за нов живот, с нови измерения в името на голямата си мечта. И сега, преминала през този дълъг път на душевно пречистване, с присъщата си зрялост и вродено благородство и мъдрост, без ни най-малко очаквания за благодарност от дълбините на цялото си същество, Тя, голямата българка, иска да помогне…

„Когато ги видя на сцената, за мен това е голямата награда”

откъс от концерта в София – Райна Кабаиванска и нейните ученици – 29 сеп 2009г.


Р. Кабаиванска е щастлива, че фондация „Америка за България” проявява благородния жест и щедростта да отпусне 4 стипендии на български изпълнители за обучение в Италия. Трите стипендии са за Академията „Киджана” – Сиена. Най-голямата, четвъртата, осигурява едногодишно обучение в Академията „Орацио Веки” в Модена, където голямото сопрано е професор и преподавател с авторитет.

“На всички българи по света един певчески поздрав,” това простичко написа невероятната Кабаиванска!

А ми прошепна тихо – Дано се намират хора да помагат, ама истински на нашите младежи по целият свят! Това е силата – да да даваш и да имаш!

Наричат я Белисима!

Българската Джоконда!

Българската перла…

Аз бих добавила – Човек с морал!

pismo RK

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ МУЗИКАНТИ ПО СВЕТА!

video: Pavarotti Funeral 8/9/07:Kabaivanska canta per Pavarotti
http://www.youtube.com/watch?v=VljD7VCGJaY

1 comment for “Големият творец винаги се съмнява в себе си …