Действително, мъглата на пръв поглед не изглежда красива, дори някои я считат за безполезна. Но всъщност не е така. Когато мъглата се разпростре над земята и я покрие, тогава всички животни са в безопасност от ловците и те не могат да ги нападат и убиват. Това именно е духовният смисъл на уподобяването на Пресвета Богородица на мъгла: понеже Тя ни скрива от онези, които ни преследват и искат да ни уловят.

Ние, грешните, в много отношения сме изгубили човешкото в себе си и не само често постъпваме като животни, но дори вършим такива страсти, каквито и животните не вършат. Затова справедливо сме сравнявани със скотове и зверове, както и св. Иоан Златоуст ни изобличава: “Угаждаме на стомаха подобно на мечки, угояваме плътта си като говеда, злопаметни сме като камили, грабим чуждото подобно на вълци, гневим се като змии, гризем се един друг като скорпиони, коварни сме подобно на лисици и носим отрова на злобата като ехидни” .

Ето какво още ни разказва дивния владика Серафим Соболев, чиито мощи се намират в столичния руски храм “св. Николай Чудотворец”: Божествената прослава на Пречистата Божия Майка се проявява не само в Нейното несравнимо молитвено дръзновение, но и в произтичащите от него и непрестанно изливащи се върху нас Нейни велики милости. И кой от нас не е изпитвал Нейното застъпничество след усърди молитви към Нея? Това застъпничество са изпитвали вярващите през всички векове, от началото на съществуването на Православната Църква. Това застъпничество на Пречистата Божия Майка, Нейният дивен майчински покров, ще бъде винаги с нас до свършека на света, както Й е било угодно да обещае на апостолите, когато им се явила след Своето преславно успение.

Св. преподобни Йоан Кукузел

Йоан Кукузел („Ангелогласния”) бил българин по произход, роден в Драч (на Адриатическо море) някъде в края на XIII нач. на XIV век. Про изхождал от бедно семейство и като малък починал баща му. Поради изключителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол училището при църквата „Св. Павел” – знаменита имперска школа за църковни певци. Негов учител там бил византийския патриарх Йоан Глика (1315-1319). Прозвището си Кукузел Йоан получил при един банален повод: когато съучениците му го попитали „Йоане какво си ял днес?” – той им отговорил на смесен българо-гръцки: „Кукиа ке зеле” (бакла и зеле), тъй като все още не знаел добре гръцки език.

ПРЕДЛАГАМЕ ВИ ЕДНО НЕВЕРОЯТНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ ЗА ВРЕМЕТО СИ И ЗАВИНАГИ НА СВ. ЙОАН КУКУЗЕЛ - "Достойно Ест" на 8 гласа изпълнено от едноименният български хор. Приятно слушане!

След като завършил музикалното си образование той се завърнал за кратко в Драч, където се зародило знаменитото му музикално призведение „Полилей на българката”. В основата на мелодията стоят думите на майката на Йоан: „Мое дете мило, Йоане, къде си ми ?”. След това Йоан Кукузел се завърнал отново в Константинопол, където се радвал на особенно внимани от страна на византийския император Андроник II (1382-1328). Тъй като не можел да търпи светския шум, той постъпил като монах в една от светогорските обители. Знаменития композитор пребивавал най-дълго в ларвата „Св. Атанасий”, където по същото време работели мнозина известни български книжовници, като; стареца Йоан, Закхей Философ, Методий и др. Там Йоан пасал манастирските стада, и уединяваи се сред дивната природа съчинявал своите църковни химни. През 1355 г. константинополския патриарх посетил Света Гора и „намерил там певеца Йоан Кукузел с глас славен и нежен, глас на сирена”. Известно е, че той живял на Атон до 60-те год. на XIV в.

След прочутия Йоан Дамаскин българинът Йоан Кукузел е най-великият химнописец в историята на православната християнска музика. Проявил се на само като забележителен изпълнител на църковни песнопения, но и като талантлив композитор, създател на нов музикален стил и ново нотно писмо. Днес науката разполага с 90 мелодии на Йоан Кукузел, обхващащи всички жанрове. В музикалните си произведения то включва елементи от живата природа и използва широко богатата орнаментика на старобългарската протяжна народна песен. Поради богато орнаментиранито му песнопения мелодиите на Йоан Кукузел изисквали виртуозна певческа техника, висока музикална култура и се усвоявали много трудно.
Сред музикалните призведения на прочутия българин на първо място трябва да се постави прочувствения „Полилей на българката” – един възторжен химн на майчината любов, която оплаква загубеното си чедо. Той е автор и на т. Нар. Голямо исо на попадическото пеене, което и досега се смята за „бич на певците” и „камък за препъване” на всеки, който се заеме с неговото изпълнение. След смъртта на Йоан Кукузел неговото творчество е пример за подражание цели четири столетия – до XIX в. вкл. А създаденото от него „Хирономическо певческо упражнение” се смятало за музикален речник на епохата. Певческите позиции на Йоан Кукузел имали предназначението да служат като „образец и правило” на останалите певци, както казва един от последователите му през XV в.
Специалистите твърдят, че на творчеството на Йоан Кукузел се дължало утвърждаването на новата „колофонна” (сладкозвучна) стилистика, която имала за цел човешкото обжествяване, а ангелското му пеене довждало слушателите до екстаз. Не случайно съвременници му го величаят като „ангелогласния”, „велик майстор песнописец” и „втори извор на музиката”.

Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра. ФОТО: Православие

Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо – невмено, наричано още “Кукузелево”, което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители. Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска Лавра.

Св. преподобни Роман Сладкопевец

Редом с Йоан Кукузел, св. Роман с право е признат за най-добрия песнописец – както по богатство на мислите, съдържащи се в неговите песнопения, така и по поетическото им вдъхновение, одухотвореност и дълбочина на чувствата и възвишеност на езика. В своите песнопения Църквата го възпява като сладкогласна гусла, сладкозвучна цитра на Божествения Дух, славей на божествената песен, струна на преславните слова.

Св. Роман довел до съвършенство формата на проповед в стихове (със строфи и рефрен), често с елемент на драматизация. Автор на повече от 1000 химна, от които днес известни са около 85, които обличал във формата на създадения от него нов богослужебен жанр КОНДАК. Шест от химните са посветени на библейски теми (напр. за предателството на Юда, Плачът на Божията майка и др.). Най-известни са рождественският кондак “Дева днес Пресущественнаго Рождает”, “В молитвах неусыпающую”, “Душе моя, душе моя, возстани” и др.). Освен на кондаци, свети Роман Сладкопевец се смята за творец и на икоси.

Като поет преп. Роман бил продължител на традицията на Ефрем Сирин. Творчеството му се отличава с народна простота и интензивност на преживяването. Чрез него във византийската литература навлязло световъзприятието на простия човек от различните народности на империята, на които дотогава се отделяла малка роля.