Световноизвестен US-драматург влезе във ВИТИЗ

Авторът на "Кой се страхува от Вирджиния Улф" - Едуард Олби става почетен доктор на НАТФИЗ

Мислите на един учен човек, споделени по време на първата му и засега единствена среща с български журналисти през Май т.г. в София четете най-долу.

Мислите на един учен човек, споделени по време на първата му и засега единствена среща с български журналисти през Май т.г. в София четете най-долу.

София, 26 септември 2009г. Световноизвестният американски драматург Едуард Олби става почетен доктор на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Церемонията е на 2 октомври в аулата на академията, съобщиха организаторите. Олби ще бъде в България за заключителните репетиции на неговата пиеса "Козата, или коя е Силвия", която Явор Гърдев поставя в Народния театър "Иван Вазов". Името на Едуард Олби, роден във Вашингтон през 1928 г., най често се свързва с театъра на абсурда от 50-те и 60-те години на 20-и век. Първата си пиеса "Случка в зоопарка" Олби пише на 30-годишна възраст, а днес, 50 години по-късно, той има зад гърба си над 30 пиеси, на някои от които е и режисьор. Преподавал е в университета в Хюстън и Ейли Тиатър. Сега оглавява фондацията "Едуард Олби", която подпомага писатели, визуални артисти и композитори.
Вирджиния Улф, с моминско име Аделайн Вирджиния Стивън (Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка, есеистка, издател, феминистка и писателка на кратки истории, смятана за една от най-изтъкнатите фигури в британската модернистка литература на 20 век. Между 1-та и 2-та световнa войнa Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга Блумсбъри. Между най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“Вирджиния е едва на 13, когато майка ѝ внезапно умира е сполетяна от неочаквана смърт през 1895. Вирджиния страда много, а две години по-късно, когато умира и сестра ѝ Стела, започват нервни кризи. Смъртта на баща ѝ през 1904 е причина за най-страшната ѝ от тях и Вирдижиния дори прекарва известно време в клиника. Пристъпите ѝ и последвалите ги периоди на депресия, според модерните учени, са също така породени и от опитите от страна на Джордж и Джералд — доведените братя на Вирджиния — да я изнасилят, както и сестра ѝ.През целия си живот Улф е съпровождана от резки смени на настроенията. Въпреки че тези редовни психически сривове повлияват силно на социалните ѝ контакти, творческите ѝ способности остават непокътнати. Смята се, че Вирджиния е страдала от биполярно разстройство - болест, оставила отпечатък върху работата ѝ, във връзките ѝ с хората, в живота ѝ и е най-вероятната основна причина за самоубийството ѝ.Вирджиния Стивън се омъжва за писателя Ленард Улф през 1912, наричайки го по време на годежа „беден евреин“. Двамата са съмишленици, имат невероятно силна връзка помежду си и си сътрудничат в професионално отношение, основавайки през 1917 издателството Хогарт прес (Hogarth Press). Там се отпечатват повечето творби на Улф. През 1922 г. Вирджиния среща Вита Саквил-Уест. След малко несигурно начало двете започват любовна връзка, която продължава почти 10 години.След завършването на последния си роман „Между действията“ (Between the Acts), Улф потъва в депресия, подобна на тези, които е имала по-рано. Войната, разрушаването на дома ѝ в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието ѝ до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече. На 28 март 1941, на 59 години Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ. Тялото ѝ е намерено едва на 18 април. Ленард я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс. ФОТО и Текст: УИКИ

Вирджиния Улф, с моминско име Аделайн Вирджиния Стивън (Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка, есеистка, издател, феминистка и писателка на кратки истории, смятана за една от най-изтъкнатите фигури в британската модернистка литература на 20 век. Между 1-та и 2-та световнa войнa Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга Блумсбъри. Между най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“Вирджиния е едва на 13, когато майка ѝ внезапно умира е сполетяна от неочаквана смърт през 1895. Вирджиния страда много, а две години по-късно, когато умира и сестра ѝ Стела, започват нервни кризи. Смъртта на баща ѝ през 1904 е причина за най-страшната ѝ от тях и Вирдижиния дори прекарва известно време в клиника. Пристъпите ѝ и последвалите ги периоди на депресия, според модерните учени, са също така породени и от опитите от страна на Джордж и Джералд — доведените братя на Вирджиния — да я изнасилят, както и сестра ѝ.През целия си живот Улф е съпровождана от резки смени на настроенията. Въпреки че тези редовни психически сривове повлияват силно на социалните ѝ контакти, творческите ѝ способности остават непокътнати. Смята се, че Вирджиния е страдала от биполярно разстройство - болест, оставила отпечатък върху работата ѝ, във връзките ѝ с хората, в живота ѝ и е най-вероятната основна причина за самоубийството ѝ.Вирджиния Стивън се омъжва за писателя Ленард Улф през 1912, наричайки го по време на годежа „беден евреин“. Двамата са съмишленици, имат невероятно силна връзка помежду си и си сътрудничат в професионално отношение, основавайки през 1917 издателството Хогарт прес (Hogarth Press). Там се отпечатват повечето творби на Улф. През 1922 г. Вирджиния среща Вита Саквил-Уест. След малко несигурно начало двете започват любовна връзка, която продължава почти 10 години.След завършването на последния си роман „Между действията“ (Between the Acts), Улф потъва в депресия, подобна на тези, които е имала по-рано. Войната, разрушаването на дома ѝ в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието ѝ до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече. На 28 март 1941, на 59 години Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ. Тялото ѝ е намерено едва на 18 април. Ленард я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс. ФОТО и Текст: УИКИ

Олби пробива на Бродуей с абсурдистките шедьоври "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" и "Морски пейзаж". Има три награди "Пулицър" - за "Деликатно равновесие" /1967/, "Морски пейзаж" /1975/ и "Три високи жени"/1994/. Отличен е с наградата "Тони" за "Козата, или коя е Силвия" през 2002 г. и за цялостно творчество - през 2005 г. Кавалер е на националния "Медал на изкуствата". Признат за един от титаните на театъра на абсурда, Олби успява да бъде смешен, интригуващ и актуален. За него "театърът, подобно на живота, е тежка орисия", но е поел отговорността никога да не доскучава. Разностранната творческа дейност на Едуард Олби е индивидуалното му пътуване към семейните корени и собствената му идентичност - пътуване, осеяно с трудности и препятствия, подтиквано от постоянна борба между отчаянието и поставената цел, пътуване, което най-накрая му отрежда челно място в редиците на елитните драматурзи и го прави звезда в истинския му дом - американския театър, отбелязват специалистите. "Ще ми се да вярвам, че пиесите ми са лечебни, че не само ще ме излекуват, но ще изцерят и други, че имат универсално звучене. Те не са моя собственост. Всяко изкуство трябва да бъде полезно, лечебно не стига само да е аксесоарно, декоративно", заявява Едуард Олби.
Edward AlbeeОЛБИ Едуард (Albee, Edward) (р. 1928), американски драматург, представител на “театъра на абсурда”. В пиесите на Олби се преплитат чувствата за безсмисленост на съвременния живот. В тях може да се открие влиянието на Йонеско и самият Олби признава, че е много свързан с този френски драматург. За пиесата си “Деликатно равновесие” (A Delicate Balance, 1966) той получава ежегодната награда “Тони” и наградата “Пулицър” (1967 г.). През 1975 г. той получава “Пулицър” за “Морски пейзаж” (Seascape, 1975), , а през 1994 г. – за “Три високи жени” (Three Tall Women, 1994), която получава също наградата и на критиците – театроведи.
Едуард Олби е роден на 12 март 1928 г. във Вашингтон и след две седмици е бил осиновен от Рийд и Франсиз Олби. Завършва училище “Чоард” и малко след това започва да посещава “Тринити колидж” в Хартфорд (щата Канектикът). След това живее в Ню Йорк, препитавайки се с най-различни професии. Прави опити да пише поезия и проза. Като драматург дебютира през 1959 г., по-късно получава поддръжката на перспективни драматурзи чрез обединението “Олби – Бар – Уайлдър”. Творчеството на Олби разкрива самотата на хората и тяхната невъзможност да се разбират един друг. Най-ярко това е изразено в “Кой се страхува от Верджиния Улф”, където университетския професор и неговата озлобена жена по време на цялото действие се разпъват словесно един друг, същото правят и с нещастните си гости. Многообразието на творческия маниер на Олби се разкрива и в “Чупливата Алиса” (Tiny Alice, 1964), “Кутията и цитати на председателя Мао” (Box – Mao – Box, 1968). Ранните едноактни пиеси на Олби за разлика от по-късните триактни, били поставени отначало в Европа, където били високо оценени и след това в САЩ. Освен споменатите по-горе Олби написва също: “Случка в зоопарка” (The Zoo Story, 1959), “Смъртта на Беси Смит” (The Death of Bessie Smith, 1960), “Фем и Йем” (Fam and Yam, 1960), “Американска мечта” (The American Dream, 1961), “Дамата от Дюбук” (The Lady from Dubuque, 1977), “Мъжът с три ръце” (The Man With Three Arms, 1983). Негови са драматизациите на “Малкълм” (Malkolm) по романа на Дж. Парди, “Закуската на Тифани” (Breakfast at Tiffany's, 1966) по повестта на Тр. Капоти и “Лолита” (Lolita, 1979) по романа на Вл. Набоков. Последната пиеса на Олби “Пиеса за бебето” е поставена в Ню Йорк през 2001 г. През 1996 г. президента Клинтън му връчва наградата Кенеди за ползотворно изживян живот, а през 1997 г. президента Бил Клинтън му връчва Националния медал за постижения в областта на изкуството.
Ето мислите на един учен човек, споделени по време на първата му и засега единствена среща с български журналисти през месец Май тази година в София. 

На втория ден от посещението си у нас през месец Май т.г. Едуард Олби - най-големият жив драматург, бе гост на тогавашния министър Стефан Данаилов. През 2002-ра “Козата...” бе призната за най-добрата пиеса на Бродуей за годината. Министърът на културата бе поканил 80-годишния драматург на обяд в уречен час, но поради недоразумение Олби, придружен от г-жа Марта Коание (представител на Международния театрален институт за Америка), се появи около половин час по-рано. Това стана повод Стефан Данаилов да покаже на госта арт галерията и новата мултифункционална сцена на седмия етаж на министерството, която се използва и за театрални представления. ФОТО: ТРУД

На втория ден от посещението си у нас през месец Май т.г. Едуард Олби - най-големият жив драматург, бе гост на тогавашния министър Стефан Данаилов. През 2002-ра “Козата...” бе призната за най-добрата пиеса на Бродуей за годината. Министърът на културата бе поканил 80-годишния драматург на обяд в уречен час, но поради недоразумение Олби, придружен от г-жа Марта Коание (представител на Международния театрален институт за Америка), се появи около половин час по-рано. Това стана повод Стефан Данаилов да покаже на госта арт галерията и новата мултифункционална сцена на седмия етаж на министерството, която се използва и за театрални представления. ФОТО: ТРУД


Какво шокира театралния и филмовия зрител в днешно време? Продължавам да се изумявам от това как хората се шокират като видят, на сцената или на екрана, неща, които самите те правят в живота си. Според Тенеси Уилямс това, което би трябвало да ни шокира, е умишлената жестокост и интелектуалният мързел. Трябва да ни смущава безразличието, тоталното безразличие. В днешно време хората се шокират от неща, които в голяма степен са остатъци от тяхното лошо, нерадостно детство.
За усещането да гледаш собствените си пиеси, но на друг език от този, на който са написани. Свикнал съм пиесите ми да се поставят на езици, които не разбирам. Но театърът е магия. Той може да бъде разбран от всички, ако е направен добре, независимо на какъв език. Освен това публиката реагира по различен начин. Англичаните например само стоят и гледат, те са тихи зрители, италианците обаче влизат в диалог с актьорите. С голямо нетърпение очаквам да видя каква ще е реакцията на българската публика за моята пиеса. Истината за филма "Кой се страхува от Вирджиния Улф", направен по негов текст, с участието на Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Когато дадох разрешение да се направи този филм, ми беше обещано, че в него ще играят Бети Дейвис и Джеймс Мейсън. Заради тях аз дадох правата върху пиесата. Във филмовата индустрия обаче витае някаква магия. И тази магия превърна Бети Дейвис и Джеймс Мейсън в Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, което ме изненада. Когато се работи на театрална сцена авторът на текста обикновено има контрол над представлението. Не е редно да се променят реплики без знанието на автора или да се сменя актьорския състав. Но във филмовата индустрия не е така. Там всеки може да направи каквото си иска. Дадеш ли им правата - от "Кой се страхува от Вирджиния Улф", те могат да направят един филм за плуване с Естер Уилямс, за тези, които си спомнят коя е тя. Как се възпитава любовта към изкуството? Хората трябва да бъдат обучавани да харесват изкуството. Още докато един човек е млад, на него трябва да му се покаже една красива картина, да му се пусне музика на Бетовен, да му се даде една хубава книга, която да прочете. Това е много важно. Непрекъснато трябва да се привлича вниманието на младите към изкуството, те трябва да бъдат възпитавани в това.