ФБР: България е надежден и предвидим партньор



Българската делегация водена от министър Цветан Цветанов посети и поднесе венец на Мемориала на загиналите служители от правоохранителната общност на САЩ. /В гранитните стени на паметника са гравирани имената на 18 600 служители на реда, загинали при изпълнение на служебния си дълг от 1893 г. до наши дни./ Директорът на мемориала Крейг Флойд е изрази дълбока благодарност на България за почитта, която отдава към загиналите американски полицаи. ФОТО:МВР

Българската делегация водена от министър Цветан Цветанов /ляво/ посети и поднесе венец на Мемориала на загиналите служители от правоохранителната общност на САЩ. /В гранитните стени на паметника са гравирани имената на 18 600 служители на реда, загинали при изпълнение на служебния си дълг от 1893 г. до наши дни./ Директорът на мемориала Крейг Флойд изрази дълбока благодарност на България за почитта, която отдава към загиналите американски полицаи. ФОТО:МВР

Продължава посещението в САЩ на българската делегация водена от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов
Шефът на ФБР Робърт Мюлър III да дойде в България през 2010

   Вашингтон, 26  септември 2009г. България е надежден и предвидим партньор, на който може да се разчита, сочи оценка на Федералното бюро за разследване /ФБР/, съобщи пресцентъра на МВР.
    Както ви съобщихме по-рано българска делегация, начело с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, пристигна на работна визита в САЩ и вече има поредица от срещи във ФБР вчера. Българските гости бяха запознати в детайли с различни аспекти от дейността на Бюрото - най-вече в областта на противодействието на организираната престъпност, престъпленията във финансово-кредитната система и борбата с корупцията.
На срещите бе отделено специално внимание на дейността и на функционалните задължения на дирекцията "Инспекторат" на ФБР. Ръководителите на отделните звена представили най-добрите практики в съответните области, както и трудностите, с които американската правоохранителна система и в частност ФБР се сблъскват.
    Министър Цветан Цветанов се срещна със заместник-директора на ФБР Джон Пистъл. Двамата обсъдиха възможности за по-тясно сътрудничество в областта на противодействието на организираната престъпност и на корупцията в България и в региона.
Домакините дадох висока оценка за България като надежден и предвидим партньор, на който може да се разчита. Джон Пистъл отбеляза, че досега нито едно българско правителство не е предприемало посещение в правоохранителната общност на САЩ толкова скоро след учредяването си. Според него това е ясен знак за волята и за решимостта на новото правителство да води борба с различните видове престъпления.
    В хода на разговорите е договорено да се засили обучението на служители от МВР в американски правоохранителни академии и в квалификационни курсове, като се използва и натрупаният опит в МВР по отношение на противодействието на престъпленията в Интернет и на фалшивите парични средства.
Пистъл каза, че повишаването на квалификацията и уменията на служителите би трябвало да е приоритет за всяка една модерна правоохранителна служба. Чрез него министър Цветанов отправи покана директорът на ФБР Робърт Мюлър III да посети нашата страна в удобно за него време през идната година.
    Българската делегация е посетила и е поднесла венец на Мемориала на загиналите служители от правоохранителната общност на САЩ. Директорът на мемориала Крейг Флойд е изразил дълбока благодарност на България за почитта, която отдава към загиналите американски полицаи.
fbi_1Федералното бюро за разследване (Federal Bureau of Investigation, FBI) е федерална полицейска сила и разузнавателна агенция, която е основният разследващ орган на Министерството на правосъдието на САЩ . Глава 28 от Наказателния кодекс (U.S. Code), параграф 533, който ѝ легитимира пълни правомощия да разкрива престъпления срещу Съединените щати и други федерални закони, дават на ФБР правомощие и отговорност да разследват специфични престъпления. Понастоящем ФБР разследва нарушения в над 200 категории на т. нар. федерални престъпления. ФБР-листата за най-търсените личности се използва от 1949 година, за да съобщи на обществеността за издирвани престъпници.

От месец юни 2002 г. главният официален приоритет на ФБР е борбата с тероризма. Патриотичният акт гарантира на ФБР по-големи възможности, особено при подслушването и следенето на интернет активността. Едно от най-противоречивите условия на акта е така нареченото "дебни и надзъртай", разрешаващо на ФБР-части да претърсват домове, докато обитателите ги няма за няколко седмици. С дадените от “Патриотичния акт” правомощия, ФБР подновяват практиката на запитване до библиотечните картони на тези, които са заподозрени в тероризъм – нещо, което не е правено от 70-те години. ФБР поделя същата юристдикция като "DEA" (отдела за борба с наркотиците) в сила от акта за контрола на частите от 1970-та.

История на ФБР

Една година по-късно (на 1-ви юли 1933 г.) е допълнено бюрото на забраната, което става известно като "разделение за разследване". Най-накрая, през 1935 г., бюрото се преименува на Федерално бюро за разследване (ФБР). След смъртта на Едгар Хувър ФБР налага политика на лимит за времето на служба на бъдещите директори - максимално до 10 години.

При Дж. Едгар Хувър, който става директор на бюрото на 10 май 1924 година, се отделя повече внимание на политически дейности, които не са свързани с престъпления (за пример - Алберт Айнщайн, разследван като социалист).

Научната лаборатория на ФБР за разкриване на престъпления (известна като "Криминална лаборатория на ФБР") е официално открита на 24 ноември 1932 година.

През 30-те години, агенцията играе важна роля за арестуването на множество известни престъпници, извършители на отвличания, обири и убийства. Сред тях са били Джон Дилинджър, Нелсон "Бейбифейс", Кейт "Ма" Баркър и Джон "автоматичното оръжие" Кели. Също така изиграва решителна роля в намаляването размаха и влиянието на "Ку Клукс Клан". Чрез работата на Едвин Атертън, ФБР постига успех в арестуването на цялата армия на мексиканските нео-революционери по калифорнийската граница през 20-те.

Започвайки през 40-те и продължавайки през 70-те, агенцията разследва случаи на шпионаж срещу Съединените щати и техните съюзници. Осем нацистки агента, които са планирали саботиращи операции срещу американски цели, са арестувани.

Въпреки че Хувър първоначално премълчава съществуването на гъсто свързана организирана престъпна мрежа в САЩ, бюрото ръководи операции срещу известни банди и фамилии, включително ръководените от Джон Готи и Сам Джанкана.

Широко известно е разследването на Хувър срещу Мартин Лутър Кинг. ФБР не намира никакви доказателства за престъпление, но се опитва да използва записи на Кинг, участващ в сексуална дейност, за изнудване. По-нататък ФБР праща анонимни писма да Кинг насърчаващи го да се самоубие.

Също през 60-те, ФБР провежда домашно наблюдение спрямо анти-военни активисти и афро-американски лидери. Проекта наречен "Койнтелпро", води до разрушаването на кариерите и живота на много хора, които по някакъв начин са попаднали под широко разпростряната мрежа на ФБР.

Съвременни спорове

Бюрото търпи обществена критика и вътрешни противоречия в последното десетилетие, докато се опитва едновременно с технологичното си модернизиране да играе по-съществена роля в борбата с тероризма.

През 1990 година, се оказва, че в отдела за отпечатъци в криминална лаборатория на ФБР многократно фалшифицират отпечатъци. В някои случаи, лаборантите са подправяли подадена улика оневиняваща заподозрян, на такава ,която го уличава. Много случаи са преразгледани, когато са разкрити тези умишлени грешки. Трябва да се отбележи, че лабораторията на ФБР се счита за една от водещите криминални лаборатории на света.

През 2000 година, бюрото започва тристепенен проект за ъпгрейдване на остарялата информационно технологична(ИТ) инфраструктура. Този проект, с първоначално предвиден срок от три години и цена около 380 милиона долара, завършва далеч след плана и над първоначалния бюджет. Усилията да се въведат модерни компютри и мрежово оборудване са като цяло успешни, но опитите да развие софтуер за разследване "SAIC" са пълен провал. Създаването на “Виртуални досиета за случаи” "VCF"(Virtual Case File), както е познат софтуерът, също е неуспешно. През януари 2005 година, повече от две години след първоначално планирания срок на завършване, бюрото официално закрива проекта. Поне 100 милиона долара (по някои оценки дори много повече) са похарчени за този проект, който никога не е функционирал. Бюрото е принудено да използва старата поддържаща система, която се смята за ужасно неудовлетворителна в сравнение с очакванията на "ИТ". През март 2005 г., бюрото обяви началото на нов, по-тщеславен софтуерен проект, под кодовото име "Сентинел",

През февруари 2001, Робърт Хансен е заловен да продава информация на руснаците. По-късно се разбира, че Хансен, който е достигнал до висок пост в бюрото, е продавал разузнавателна информация още от 1979 година. Признат е за виновен в предателство през 2002 г. и получава доживотна присъда, но инцидентът поставя много въпроси относно практиката за сигурност на работещите в бюрото.

Комисията за 9/11, в нейния финален доклад на 22 юли 2004 г. обяви, че ФБР и ЦРУ са частично виновни за слабостите си в разузнавателните доклади, които са можели да доведат до предотвратяването на атаките от 11 септември (документалния филм Loose Change обвинява комисията в некомпетентност). В "най-лютата" си преценка докладът заключава, че нацията "не е била добре предпазена" от нито една агенция и посочва известен брой препоръки за промени в бюрото. Докато бюрото се съгласява с повечето препоръки, включително и пропуски при новия кабинет за национална сигурност, някои бивши членове на комисията за 9/11 публично критикуват бюрото през октомври 2005, твърдейки, че не са извършени съществени промени.
ИЗТОЧНИЦИ: УИКИ, МВР, БТА