Българка шефка на ЮНЕСКО

Българският кандидат за поста генерален директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) Ирина Бокова победи в надпреварата за поста египетския претендент – министъра на образованието Фарук Хосни.

На петото поред гласуване тя получи 31 гласа в 58-членния Изпълнителен съвет на организацията, а Хосни събра 27 гласа, предаде Франс прес, цитиран и от ДАРИК РАДИО. За лобистката кампания на Бокова предишният кабинет отпусна от държавния бюджет 100 хил. лeва.

Ирина Бокова е първата жена, която ще оглави организацията на ООН за образование, наука и култура. Тя е 10-ят генерален секретар на организацията, петият европеец и първият избраник от Източна Европа. Петият избор се превърна в най-оспорвания и най-широко отразяван от медиите от създаването на организацията през 1945 г.

В понеделник Фарук Хосни и Ирина Бокова (на снимката) получиха равен брой гласове на четвъртия тур – по 29. Те се изправиха един срещу друг след последователното оттегляне на австрийката Бенита Фереро-Валднер и еквадорката Ивон Баки. Перспективата Фарук Хосни да застане начело на организацията на ООН от седмици предизвиква недоволството на еврейски организации и на интелектуалци, главно от Франция. Те го обвиняват, че е възприел антисемитски и антиизраелски позиции и че принадлежи към режим, налагащ цензура.

Хосни предизвика критики заради думите, произнесени пред египетския парламент през 2008 г., че “лично ще изгори” книгите на иврит, които открие в библиотеките на страната. Бившата министърка на културата на Франция Симон Вейл заяви, че Бокова е фаворит за поста. “ЮНЕСКО има нужда да обединява народите и културите, да работи в климат на толерантност и съгласие, да се издигне над разногласията. Затова мисля, че тя е точният човек да оглави ЮНЕСКО в следващите години”, подчерта Симон Вейл.

Съгласно процедурата, приемничката на Коичиро Мацуура трябва да бъде одобрена през октомври чрез тайно гласуване от представителите на 193-те държави членки в Генералната конференция на организацията.

Кандидатите за поста бяха деветима, като за фаворит се смяташе Хосни, който бе предложен от Египет, Кувейт, Судан и Либия. От надпреварата отпадна и австрийският еврокомисар Бенита Фереро-Валднер. Другите кандидати бяха зам-външният министър на Русия Александър Яковенко, постоянният представител на Литва Ина Марчюлените, бившият външен министър на Алжир Мохамед Беджауи, директорът на африканското бюро на международния съвет на ЮНЕСКО по науката Соспетер Мвияруби Мухонго (Танзания), бившият министър на търговията, промишлеността и риболова на Еквадор Ивон Хуес де А. Баки, европейският комисар Бенита Фереро-Валднер (Австрия) и зам-генералния директор на ЮНЕСКО Нуреини Тиждани-Серпос (Бенин).

Ирина Георгиева Бокова е български политик и дипломат, бивш министър на външните работи и настоящ посланик във Франция и ЮНЕСКО. Член на БСП. Дъщеря на видния деец на БКП Георги Боков (бивш главен редактор на вестник „Работническо дело”) и сестра на Филип Боков (бивш началник на политическия кабинет на премиера Сергей Станишев и настоящ посланик в Словения).

Завършва Гимназията с преподаване на английски език, София (1971) и “Международни отношения” в МГИМО, Москва през 1976 г.

Омъжена е, има две деца.

Професионална кариера: 2005: извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция. 2005: постоянен представител на Р България към ЮНЕСКО. 1984-1990: 2-ри и 1-ви секретар в отдел “ООН и разоръжаване” на МВнР. 1982-84: 3-ти секретар в постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк.1977-1982: старши аташе и 3-ти секретар в отдел “ООН и разоръжаване” на МВнР. Политическа кариера 1990-91: народен представител в VII Велико народно събрание 1995: зам-министър на външните работи.1995: секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция 1996: кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов, (БСП)

Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO), е специална организация на ООН, учредена през 1946 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсална почит към справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото, на което се основава организацията, гласи, че „мирът e създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“.

Днес повече от 180 нации принадлежат към ЮНЕСКО. Главният щаб на организация се намира в Париж, ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на грамотността; районни и културни проекти по история, и международни споразумения за съдействие, осигуряващи културното и природното наследство на света и опазването на човешките права.

Организацията има 193 члена. Политиката ѝ се решава от обща конференция, която се свиква на всеки две години; тя се състои от един представител за всяка държава-членка. Изпълнителният комитет се състои от 58 члена, които се избират за четиригодишен период и секретариат, оглавен от генерален директор. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. Националните комисии и съдействащите групи от държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни, научни и културни организации.

След Втората световна война ЮНЕСКО работи за възстановяването на образователните системи на страните, опустошени от войната, попълвайки колекциите на библиотеки и музеи. От 1950 организира проекти за развитие на основното образование в Латинска Америка, Азия и Африка, насърчава културния обмен между Изтока и Запада, инициира преводите на важни писания, текстове и исторически документи.

Най-важната и широкообхватна програма на ЮНЕСКО засяга проблема с основното образование – учи хората да четат и пишат, да решават проблемите на околната среда.

През 1959 ЮНЕСКО създава международен комитет за запазване и възстановяване на световното културно наследство. За целта е основан и специален фонд, а впоследствие през 1972 се приема и международна Конвенция за опазване на световното културно и историческо наследство. Един от примерите за това е успешното спасяване на важни паметници, например прочутите храмове Абу Симбел на Рамзес II.

САЩ се отказват и отново се връщат

През 1970-те и 80-те, ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвинение в подкрепа на Новия световен информационен ред, според който информацията трябва да е обща и всеки да има равен достъп до нея. Обвинителите – САЩ, Великобритания и Сингапур оттеглят своето членство през 1984, 1985, 1986, обвинявайки ЮНЕСКО в бюджетно разточителство и прахостничество, както и в опит да се разруши свободата на пресата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала в платформа за пропаганда на комунизма и заедно с бившия Съветски Блок и страните от Третия свят са се обединили срещу Запада.

Всичко това довежда до значителни последици за организацията. Намалени са отделяните средства, съкратени са повече от половината директори, и са премахнати много длъжности.

До средата на 90-те, въпреки това, ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса. Великобритания се присъединява отново през 1997 г., а САЩ се връщат през 2003.

Генерални секретари

Джулиън Хъксли,  Великобритания (1946–1948)

Хайме Торес Бодет,  Мексико (1948–1952)

Джон Уилкинсън Тейлър,  САЩ (1952–1953)

Лутър Евънс,  САЩ (1953–1958)

Виторино Веронезе,  Италия (1958–1961)

Рене Мею,  Франция (1961–1974)

Амаду-Махтар М’Боу,  Сенегал (1974–1987)

Федерико Майор,  Испания (1987–1999)

Коичиро Мацура,  Япония (1999–2009)

Ирина Бокова,  България (2009–)

Посланик на добра воля към ЮНЕСКО (UNESCO Goodwill Abassador) e недипломатически пост. Той се заема от известни личности, които използват популярността си, за да разпространяват и защитават идеите и дейността на световната организация. Има още 2 подобни категории посланици на ЮНЕСКО: артисти за мир и учени за мир. Сред по-известните имена на посланици са оперната прима Монсерат Кабайе, модната икона Пиер Карден, голямата актриса Клаудия Кардинале, топ-музикантът Жан Мишел Жар

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти (например гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или град), номинирани и одобрени по международната Програма за световното наследство на Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО.

Към 2009 в списъка са общо 890 обекта: 689 културни, 176 природни и 25 със смесено значение, в 148 страни-членки на Конвенцията. Обособени са и пет големи географски зони: Африка, Северна Африка и Близък Изток, Азиатско-Тихоокеански регион (включително Австралия и Океания), Европа и Северна Америка (САЩ и Канада) и Южна Америка. Всеки обект от Списъка на световното културно и природно наследство е собственост на страната, на чиято територия е разположен, но се смята, че в интерес на международната общност е да се запази всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за световното наследство.

България има 9 обекти включени по различно време в списъка на ЮНЕСКО. С най-много е Испания, следват Италия, Германия и др.

Обект            Година

Боянска църква            1979

Мадарски конник            1979

Ивановски скални църкви            1979

Казанлъшка гробница            1979

Несебър – античният град            1983

Национален парк Пирин            1983

Рилски манастир            1983

Резерват Сребърна            1983

Свещарска гробница            1985

САЩ

Национален парк Йелоустоун

Национален парк Йосемити в Калифорния

Статуя на свободата