Българка шефка на ЮНЕСКО

Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO), е специална организация на ООН, учредена през 1946 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Най-долу четете всичко за организацията

Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO), е специална организация на ООН, учредена през 1946 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Най-долу четете всичко за организацията, вкл. кои са обектите в България и всичките генерални директори до момента.

Българският кандидат за поста генерален директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) Ирина Бокова победи в надпреварата за поста египетския претендент – министъра на образованието Фарук Хосни.

На петото поред гласуване тя получи 31 гласа в 58-членния Изпълнителен съвет на организацията, а Хосни събра 27 гласа, предаде Франс прес, цитиран и от ДАРИК РАДИО. За лобистката кампания на Бокова предишният кабинет отпусна от държавния бюджет 100 хил. лeва.

Ирина Бокова е първата жена, която ще оглави организацията на ООН за образование, наука и култура. Тя е 10-ят генерален секретар на организацията, петият европеец и първият избраник от Източна Европа. Петият избор се превърна в най-оспорвания и най-широко отразяван от медиите от създаването на организацията през 1945 г.

bokova_hosnyВ понеделник Фарук Хосни и Ирина Бокова (на снимката) получиха равен брой гласове на четвъртия тур – по 29. Те се изправиха един срещу друг след последователното оттегляне на австрийката Бенита Фереро-Валднер и еквадорката Ивон Баки. Перспективата Фарук Хосни да застане начело на организацията на ООН от седмици предизвиква недоволството на еврейски организации и на интелектуалци, главно от Франция. Те го обвиняват, че е възприел антисемитски и антиизраелски позиции и че принадлежи към режим, налагащ цензура.

Хосни предизвика критики заради думите, произнесени пред египетския парламент през 2008 г., че “лично ще изгори” книгите на иврит, които открие в библиотеките на страната. Бившата министърка на културата на Франция Симон Вейл заяви, че Бокова е фаворит за поста. “ЮНЕСКО има нужда да обединява народите и културите, да работи в климат на толерантност и съгласие, да се издигне над разногласията. Затова мисля, че тя е точният човек да оглави ЮНЕСКО в следващите години”, подчерта Симон Вейл.

Съгласно процедурата, приемничката на Коичиро Мацуура трябва да бъде одобрена през октомври чрез тайно гласуване от представителите на 193-те държави членки в Генералната конференция на организацията.

Кандидатите за поста бяха деветима, като за фаворит се смяташе Хосни, който бе предложен от Египет, Кувейт, Судан и Либия. От надпреварата отпадна и австрийският еврокомисар Бенита Фереро-Валднер. Другите кандидати бяха зам-външният министър на Русия Александър Яковенко, постоянният представител на Литва Ина Марчюлените, бившият външен министър на Алжир Мохамед Беджауи, директорът на африканското бюро на международния съвет на ЮНЕСКО по науката Соспетер Мвияруби Мухонго (Танзания), бившият министър на търговията, промишлеността и риболова на Еквадор Ивон Хуес де А. Баки, европейският комисар Бенита Фереро-Валднер (Австрия) и зам-генералния директор на ЮНЕСКО Нуреини Тиждани-Серпос (Бенин).

Irina Bokova, Bulgarian ambassador to France, poses at the Unesco headquarters in Paris, Tuesday Sept. 22, 2009. Vying for the top Unesco job to lead the U.N.'s agency for learning and culture, Bokova will face off against Farouk Hosni, a veteran Egyptian government minister dogged by allegations that he is anti-Israel,  after he threatened to burn Israeli books. (AP Photo/Thibault Camus)

Irina Bokova, Bulgarian ambassador to France, poses at the Unesco headquarters in Paris, Tuesday Sept. 22, 2009. Vying for the top Unesco job to lead the U.N.'s agency for learning and culture, Bokova will face off against Farouk Hosni, a veteran Egyptian government minister dogged by allegations that he is anti-Israel, after he threatened to burn Israeli books. (AP Photo/Thibault Camus)

Ирина Георгиева Бокова е български политик и дипломат, бивш министър на външните работи и настоящ посланик във Франция и ЮНЕСКО. Член на БСП. Дъщеря на видния деец на БКП Георги Боков (бивш главен редактор на вестник „Работническо дело”) и сестра на Филип Боков (бивш началник на политическия кабинет на премиера Сергей Станишев и настоящ посланик в Словения).

Завършва Гимназията с преподаване на английски език, София (1971) и “Международни отношения” в МГИМО, Москва през 1976 г.

Омъжена е, има две деца.

Професионална кариера: 2005: извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция. 2005: постоянен представител на Р България към ЮНЕСКО. 1984-1990: 2-ри и 1-ви секретар в отдел “ООН и разоръжаване” на МВнР. 1982-84: 3-ти секретар в постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк.1977-1982: старши аташе и 3-ти секретар в отдел “ООН и разоръжаване” на МВнР. Политическа кариера 1990-91: народен представител в VII Велико народно събрание 1995: зам-министър на външните работи.1995: секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция 1996: кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов, (БСП)

Знамето на ЮНЕСКО представлява логото на организацията на светло син фон, символизиращ чистотата и мирът на планетата.

Знамето на ЮНЕСКО представлява логото на организацията на светло син фон, символизиращ чистотата и мирът на планетата.

Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO), е специална организация на ООН, учредена през 1946 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсална почит към справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото, на което се основава организацията, гласи, че „мирът e създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“.

Днес повече от 180 нации принадлежат към ЮНЕСКО. Главният щаб на организация се намира в Париж, ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на грамотността; районни и културни проекти по история, и международни споразумения за съдействие, осигуряващи културното и природното наследство на света и опазването на човешките права.

Организацията има 193 члена. Политиката ѝ се решава от обща конференция, която се свиква на всеки две години; тя се състои от един представител за всяка държава-членка. Изпълнителният комитет се състои от 58 члена, които се избират за четиригодишен период и секретариат, оглавен от генерален директор. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. Националните комисии и съдействащите групи от държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни, научни и културни организации.

След Втората световна война ЮНЕСКО работи за възстановяването на образователните системи на страните, опустошени от войната, попълвайки колекциите на библиотеки и музеи. От 1950 организира проекти за развитие на основното образование в Латинска Америка, Азия и Африка, насърчава културния обмен между Изтока и Запада, инициира преводите на важни писания, текстове и исторически документи.books

Най-важната и широкообхватна програма на ЮНЕСКО засяга проблема с основното образование – учи хората да четат и пишат, да решават проблемите на околната среда.

През 1959 ЮНЕСКО създава международен комитет за запазване и възстановяване на световното културно наследство. За целта е основан и специален фонд, а впоследствие през 1972 се приема и международна Конвенция за опазване на световното културно и историческо наследство. Един от примерите за това е успешното спасяване на важни паметници, например прочутите храмове Абу Симбел на Рамзес II.

САЩ се отказват и отново се връщат

През 1970-те и 80-те, ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвинение в подкрепа на Новия световен информационен ред, според който информацията трябва да е обща и всеки да има равен достъп до нея. Обвинителите – САЩ, Великобритания и Сингапур оттеглят своето членство през 1984, 1985, 1986, обвинявайки ЮНЕСКО в бюджетно разточителство и прахостничество, както и в опит да се разруши свободата на пресата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала в платформа за пропаганда на комунизма и заедно с бившия Съветски Блок и страните от Третия свят са се обединили срещу Запада.

Всичко това довежда до значителни последици за организацията. Намалени са отделяните средства, съкратени са повече от половината директори, и са премахнати много длъжности.social-media

До средата на 90-те, въпреки това, ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса. Великобритания се присъединява отново през 1997 г., а САЩ се връщат през 2003.

Генерални секретари

Джулиън Хъксли,  Великобритания (1946–1948)

Хайме Торес Бодет,  Мексико (1948–1952)

Джон Уилкинсън Тейлър,  САЩ (1952–1953)

Лутър Евънс,  САЩ (1953–1958)

Виторино Веронезе,  Италия (1958–1961)

Рене Мею,  Франция (1961–1974)

Амаду-Махтар М’Боу,  Сенегал (1974–1987)

Федерико Майор,  Испания (1987–1999)

Коичиро Мацура,  Япония (1999–2009)

Ирина Бокова,  България (2009–)

Първата дама на САЩ Лора Буш е избрана за Посланик на ЮНЕСКО за образование с мандат до 2012г.

Първата дама на САЩ Лора Буш е избрана за Посланик на ЮНЕСКО за образование с мандат до 2012г.

Посланик на добра воля към ЮНЕСКО (UNESCO Goodwill Abassador) e недипломатически пост. Той се заема от известни личности, които използват популярността си, за да разпространяват и защитават идеите и дейността на световната организация. Има още 2 подобни категории посланици на ЮНЕСКО: артисти за мир и учени за мир. Сред по-известните имена на посланици са оперната прима Монсерат Кабайе, модната икона Пиер Карден, голямата актриса Клаудия Кардинале, топ-музикантът Жан Мишел Жар

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти (например гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или град), номинирани и одобрени по международната Програма за световното наследство на Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО.

Националният парк Йосèмити (Yosemite National Park) е разположен в щата Калифорния, САЩ, на изток от Сан Франциско. Паркът заема територия около 3 080 км2 и се простира по западните склонове на планинската верига Сиера Невада. Йосемити опазва девствени алпийски и субалпийски екосистеми, три гори с гигантска секвоя и едни от най-високите в света водопади. Годишно Йосемити се посещава от над 3 милиона души.Първите човешки обитатели на тези земи са коренните жители на Америка, които се заселват в района на Йосемити най-вероятно преди 10 000 – 7 000 години. В този район живеят най-различни племена, най-последно от които е племето майуок, което нарича долината Йосемити Ауани, което се предполага, че означава „мястото на прозяващата се уста“.Откриването на златото в ниските планини на Калифорния слага край на този идиличен начин на живот, когато някои от членовете на племето, разгневени от нахлуването на миньорите, атакуват едно от техните търговски поселища в каньона на река Мерсед. Като репресивен отговор миньорите организират „батальона Марипоса“, който е под командването на щата. Батальонът навлиза в долината Йосемити на 27 март 1851 г., за да преследва местните индианци. Вождът Теная предвожда племето си при нападенията срещу белите заселници в подножието на Сиера Невада. Батальонът залавя Теная и племето му и ги отвеждат в резерват в подножието на планината, но накрая ги оставят да се върнат в долината, носеща тяхното име.

Националният парк Йосèмити (Yosemite National Park) е разположен в щата Калифорния, САЩ, на изток от Сан Франциско. Паркът заема територия около 3 080 км2 и се простира по западните склонове на планинската верига Сиера Невада. Йосемити опазва девствени алпийски и субалпийски екосистеми, три гори с гигантска секвоя и едни от най-високите в света водопади. Годишно Йосемити се посещава от над 3 милиона души.Първите човешки обитатели на тези земи са коренните жители на Америка, които се заселват в района на Йосемити най-вероятно преди 10 000 – 7 000 години. В този район живеят най-различни племена, най-последно от които е племето майуок, което нарича долината Йосемити Ауани, което се предполага, че означава „мястото на прозяващата се уста“.Откриването на златото в ниските планини на Калифорния слага край на този идиличен начин на живот, когато някои от членовете на племето, разгневени от нахлуването на миньорите, атакуват едно от техните търговски поселища в каньона на река Мерсед. Като репресивен отговор миньорите организират „батальона Марипоса“, който е под командването на щата. Батальонът навлиза в долината Йосемити на 27 март 1851 г., за да преследва местните индианци. Вождът Теная предвожда племето си при нападенията срещу белите заселници в подножието на Сиера Невада. Батальонът залавя Теная и племето му и ги отвеждат в резерват в подножието на планината, но накрая ги оставят да се върнат в долината, носеща тяхното име. Паркът е създаден през 1890г. и е разположен на площ от 3080 кв.км. Притежава най-големият брой гранитни куполи в света и най-големият гранитен монолит в света. Най-известен е с гигантските си секвои, като дори в някои от тях има издълбани тунели, през които свободно преминавате с автомобил.

Към 2009 в списъка са общо 890 обекта: 689 културни, 176 природни и 25 със смесено значение, в 148 страни-членки на Конвенцията. Обособени са и пет големи географски зони: Африка, Северна Африка и Близък Изток, Азиатско-Тихоокеански регион (включително Австралия и Океания), Европа и Северна Америка (САЩ и Канада) и Южна Америка. Всеки обект от Списъка на световното културно и природно наследство е собственост на страната, на чиято територия е разположен, но се смята, че в интерес на международната общност е да се запази всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за световното наследство.

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. Най-старият строителен период е от края на 10 век - началото на 11 век.Църквата е разширена с пристроената през 13 век основна част по време на 2-то българско царство от севастократор Калоян. Третата възрожденска част е достроена от боянчани, с техни средства, в средата на 19 в.След освобождението селяните искат да построят по-голяма нова черква като съборят старата средновековна и възрожденска, тя е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове. След кончината й през септември 1917 г., Царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на България техни съселяни.

България има 9 обекти включени по различно време в списъка на ЮНЕСКО. С най-много е Испания, следват Италия, Германия и др.

Обект            Година

Боянска църква            1979

Мадарски конник            1979

Ивановски скални църкви            1979

Казанлъшка гробница            1979

Несебър – античният град            1983

Национален парк Пирин            1983

Рилски манастир            1983

Резерват Сребърна            1983

Свещарска гробница            1985

САЩ

Национален парк Йелоустоун

Национален парк Йосемити в Калифорния

Статуя на свободата

10 comments for “Българка шефка на ЮНЕСКО

  1. 09/25/2009 at 12:47

    Президентът Георги Първанов поздрави Ирина Бокова с избирането й за генерален директор на ЮНЕСКО
    23-09-2009

    “С искрена радост и удовлетворение Ви поздравявам от свое име и от името на българския народ за избирането Ви за генерален директор на ЮНЕСКО – най-авторитетната организация в света, работеща в областта на образованието, науката и културата.

    Избирането Ви на този висок пост е признание преди всичко за изключителните Ви лични качества, за богатия Ви политически и професионален опит, за умението Ви да убеждавате и обединявате.

    В същото време то е признание за ролята и приноса на България в развитието и работата на ЮНЕСКО вече над половин век. Вашият избор е повече от естествен и поради това, че като българка Вие носите в себе си толерантността към различните етноси, религии и култури, характерни за нашите земи от хилядолетия.

    Всички в България сме горди, че именно тези фактори, както и Вашите виждания и идеи за продължаването на реформите в ЮНЕСКО, а не геополитически съображения, доведоха до избирането за първи път на жена, и то българка, да ръководи една от най-влиятелните световни организации.

    Като Ви пожелавам много здраве и успехи на високоотговорния пост като генерален директор на ЮНЕСКО, твърдо вярвам, че ще придадете нов силен импулс в работата на организацията и ще продължите успешно да защитавате нейния девиз „Обединени в разнообразието”. Наред с това съм убеден, че ще допринесете името на България да се чува по всички кътчета на планетата, като налагате и издигате международния й авторитет”, се казва в поздравлението на държавния глава.

  2. 09/25/2009 at 12:51

    Премиерът Бойко Борисов поздрави Ирина Бокова с избирането й за генерален директор на ЮНЕСКО. „Снощи ни се обади да благодари за това, което ние като правителство направихме. Още преди няколко месеца с президента разговаряхме да обединим усилията си за максимална подкрепа, двама заместник-министри на културата бяха в Париж да й помагат, няколко разговора с колеги в Европа, които беше необходима подкрепа съм провел, лични”, каза той. Борисов заяви, че ние като българи може да се гордеем, че има българка на този висок пост.

  3. 09/25/2009 at 12:52

    Иван Костов поздрави в писмо Ирина Бокова по повод избирането й за Генерален директор на ЮНЕСКО

    София, 25 септември /БТА/
    Председателят на ДСБ Иван Костов е изпратил поздравително
    писмо от свое име и от името на партията до Ирина Бокова по
    повод избирането й за Генерален директор на ЮНЕСКО. Това
    съобщават от партийния пресцентър.
    “Вашият избор на този престижен пост в деня на
    независимостта на България е изключително висока оценка за
    нашата страна и възвръща националното ни самочувствие”, се казва
    в текста.
    Иван Костов изразява и увереност, че изборът на Ирина Бокова
    ще съдейства за запазването и популяризирането на богатото
    културно наследство на България.

  4. 09/25/2009 at 13:07

    Израел поздрави Бокова за победата. По-рано Тел Авив се обяви против кандидатурата на Хосни, чийто изказвания многократно бяха определяни като антисемитски.

    Ректорът на Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО) Анатолий Торкунов поздрави своята възпитаничка българката Ирина Бокова, която завърши института през 1976, за избирането й на поста генерален директор на ЮНЕСКО. В интервю за руските медии той отбеляза, че голямото доверие, оказано от световната общност на българската представителка, е гордост и за нейните преподаватели, предаде радио „Гласът на Русия”.

    Китай поздрави българския дипломат Ирина Бокова за избирането й за генерален директор на ЮНЕСКО, предаде агенция Синхуа. „Вярваме, че новият генерален директор ще поведе ЮНЕСКО към трайна работа в сферата на глобалното образование, международния обмен в науката и технологиите и защитата на културното и природното наследство”, заяви говорителят на китайското външно министерство Джианг Лю.

    Заради поетото обещание Турция подкрепи за поста генерален директор на ЮНЕСКО египетския министър на културата, като отхвърли предложението, направено преди това, да посочи като кандидат писателя и интелектуалец Зюлфю Ливанели, пише турският вестник „Милиет”. След избора на новия директор Ливанели, който е посланик на добра воля в световната организация, поздрави от сърце българската дипломатка Ирина Бокова, която стана шеф на ЮНЕСКО. Същевременно той „поздрави” Турция и турското правителство заради късогледството да не подкрепи своя сънародник с мотива, че редът да застане начело на ЮНЕСКО е на арабския свят.

    Египетският външен министър Фарук Хосни, който не бе избран за генерален директор на ЮНЕСКО, заяви при пристигането си в Кайро, че организацията се е политизирала, предаде АФП.
    „Организацията се политизира”, каза Хосни при пристигането си на летището в Кайро ден, след като загуби от българката Ирина Бокова, която ще бъде новият генерален директор на ЮНЕСКО.
    Фарук Хосни е министър на културата на Египет от 22 години. Неговата кандидатура за ръководител на ЮНЕСКО бе помрачена от антисемитски изказвания.

  5. 09/25/2009 at 13:16

    “Ако не смятах, че има възможност да спечеля тези избори, сигурно нямаше да участвам в тях. Макар че напълно съзнавах конкуренцията и трудностите пред мен. ”

    Надпреварата за шефството на ЮНЕСКО бе „приятелски мач”, заяви Ирина Бокова, цитирана от АФП.
    „Това бе приятелски мач. С г-н Хосни се сприятелихме по време на кампанията. Той бе първият, който ме поздрави след победата,” каза Бокова.
    „Бяхме си обещали след първото гласуване, че ще останем добри приятели и ще продължим съвместната си работа, и вчера го потвърдихме,” добави тя.

    Гласуването доведе до сериозно разделение в ЮНЕСКО, пише британският вестник „Файненшъл таймс”. Преди вота се смяташе, че Бокова има малък шанс за победа, но тя стана първата жена, избрана за генерален директор на организацията.
    „Ще използвам всички добри идеи и ще работим заедно. Никога не съм смятала надпреварата за война, за битка, която ни изправя един срещу друг”, каза Бокова.
    В същото време източници от ЮНЕСКО посочват, че изборът ще остави своя белег с обвиненията за засилено лобиране и нечестна игра.

    Бокова пред БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ:Оценявам го като успех на идеите, които се опитвам да прокарам, на това, което България направи през последните години в ЮНЕСКО и не само там. Опитвам се да го оценя също като успех на Източна Европа. Има нещо символично в това, че 20 години след падането на Берлинската стена (което ще честваме само след 2 месеца) един представител на Източна Европа е избран начело на тази организация. Оценявам го също като признание на нещо, което аз се опитвах да внуша по време на цялата си кампания – като едно послание на позитивизъм, на толерантност, на уважение към останалите кандидати, на това, че нашата организация има нужда от обединяване на усилията, особено що се отнася до междукултурния диалог, до разбирателството между цивилизациите, до културното и всяко друго многообразие. И, разбира се, не на последно място, важно е, че една жена за първи път застава начело на тази организация. И съм много горда, че аз съм тази жена.
    Въпрос: Вие сте усещали силата на ЕС и като посланик в Париж, отново с госпожа Фереро-Валднер, при освобождаването на българските сестри в Либия.
    – Разбира се, винаги съм чувствала зад себе си подкрепата не само на Франция, а и на всички останали европейски посланици, заявих го и вчера по време на заседание на посланиците на ЕС, изразих моето дълбоко уважение към госпожа Фереро-Валднер и подчертах, че тя е наградена с едни от най-високите отличия на България за цялостната и дейност по присъединяването ни към ЕС. И, разбира се, най-вече за приноса и по освобождаването на българските медицински сестри, което ние няма да забравим.
    ВЪПРОС’ Все пак в първите коментари на арабските медии се появи огорчение. Говори се за еврейско лоби, за ционистко движение, за голям удар срещу арабския свят.
    – Това е победа в демократични и прозрачни избори. В никакъв случай не бих искала това да се счита за някакъв удар. Винаги съм казвала, че не вярвам в теорията за сблъсък на цивилизациите. Веднага заявих, че аз съм приятел както на арабския свят, така и на всички други региони, тъй като ЮНЕСКО е универсална организация. Ние имаме универсални цели и идеали и ще направя всичко възможно, за да мога да убедя моите арабски приятели, че това е така. Не такова беше отношението на г-н Фарук Хосни, с когото, пак подчертавам, сме в изключително приятелски отношения и ще продължим да бъдем.

  6. 09/25/2009 at 13:18

    Като спечели Бокова, спечели ли цял народ?

    от Иво Инджев ⋅ септември 22, 2009
    ivo.bg

    Сигурно е най-интересно за читателя да научи нещо от кухнята, в която беше сготвена, поднесена и накрая консумирана с небивал за България успех кандидатурата на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО. Но до българския склад с продукти на развития социализъм, отлежали за днешна употреба с десетилетия, нямам достъп.

    Предисторията е откровено политическа ( в какъвто и „чисто професионален контекст да ни я представят”) и всеки ще бъде прав да посочи тази връзка. Ето кратка биографична справка, разпространена от БГНЕС:

    Ирина Бокова завършва английската гимназия в София през1971 г. и „Международни отношения“ в МГИМО- Москва през 1976 г. От 1977 до 1982 г. е старши аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР. До 1984 г. е трети секретар в постоянното представителство на България в ООН- Ню Йорк. До 1990 г. е втори и първи секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР. От 1990 до 1991 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание. През 1995 г. е секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция. Същата година става и зам.-министър на външните работи. През 1996 г. Бокова е кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов (БСП), губят изборите. Същата година става първи зам.-министър на външните работи. От 1996 до 1997 г. е министър на външните работи. След това в периода 2001-2005 г. е народен представител в 39-то Народно събрание от „Коалиция за България“. От 2005 г. Ирина Бокова е извънреден и пълномощен посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО.

    Противниците на комунизма у нас , пострадали лично или по семейна линия, сигурно са възмутени. Техните съмишленици, които са станали такива по убеждение ( а не по рождение) по доста по-сложен път по метода „проба-грешка”, също. Дошло ли е времето да си кажем по този повод някои истини?

    Може би най-краткият и верен (според мен) коментар от (претенциозно) геополитическо естество е: цената за мирното развяване на бялото знаме от СССР и неговите червени сателити е запазването на привилегиите на определена избрана прослойка от комунистическия елит, която сама наричаше себе си „номенклатура”. Не знам доколко Горбачов и Буш са се договорили за това в Малта, както усилено се спекулира. Но знам със сигурност, че този разговор през изминалите близо две десетилетия съм го водил с доста представители на западни държави, някои от които високопоставени.

    Ако в дадена бивша комунистическа държава обществото не проявяваше борбеност да промени радикално статуквото, Западът приемаше за нормално да сътрудничи с „реформаторите” сред бившите комунистически партии.
    Близо 14 години по-късно мога да си позволя да цитирам поне един разговор от този род. С посланика на ФРГ в София Петер Мецгер започнахме спор. Случи се на националния празник на страната му по време на прием в самото посолство. Той защитаваше пламенно политиката на Жан Виденов, включително за преговорите с НАТО под фалшивото българско мото „интензивен диалог”. С цитати и примери му доказвах обратното и получих в разгорялата се дискусия (вече на висок тон) подкрепата на растящ кръг присъстващи гости на приема от различни националности.

    Посланикът обаче беше непреклонен – сам срещу всички, защитаваше тезата си. Както много други подобни нему той смяташе, че хората на Виденов са единствените в България, които знаят как се управлява държава и това явно му стигаше. И до днес се чудя дали и как този човек работи на високо дипломатическо ниво в държава като Германия, след като събитията доказаха буквално месеци по-късно по крещящ начин до каква степен управлението на Виденов е пълен провал.

    Това беше обаче последният прием в германското посолство, на който съм канен.

    Участвал съм в доста сценки като описаната по-горе и съм се убедил, че антикомунизмът ни не е никакъв фактор в решенията, които другите взимат за нас. Кой ли е подкрепил Ирина Бокова? Северна Корея и Куба ли? Нищо подобно. Според египетския вестник „Ал Ахрам”, един от най-влиятелните в арабския свят, САЩ са агитирали зад кулисите за нейната кандидатура. Презумпцията е, че нейният египетски конкурент е разгневил Запада с антисемитски изяви повече, отколкото Бокова с комунистическата си биография.

    Ако беше толкова просто това уравнение обаче, защо тогава западняците не си утвърдиха типичен свой представител като г-жа Валднер, която се оттегли сама след първите три тура от гласуването и то само на един глас разстояние след Ирина Бокова?

    Светът осъмва с новината, че една българка, първата жена в историята на организацията, чрез гласуване в най-голямата и влиятелна световна организация ООН оглави нейната престижна дъщерна фирма ЮНЕСКО ( а не според щастливата рулетка на ротацията, какъвто беше случая с шанса за Стоян Ганев да оглави за цяла годна като външен министър на България Общото събрание на ООН).

    И сега какво се получава- излиза, че да си антикомунист у нас и да си против успеха на Бокова означава да си срещу това България да има на върха на ЮНЕСКО свой сънародник! А тя е там не по волята на нас, българите. Дори обратното- за нея лобираше лично президентът Първанов, когото мнозина от нас трудно понасяме. Ако тя е спечелила, то същото може да се каже и за него- независимо дали ни харесва, или не.

    Стигаме до неумолимия въпрос: трябва ли да приемем успеха на Ирина Бокова като успех за България при положение, че не харесваме политическата й кариера? Казусът е без прецедент през последните 20 години.

    За около година и половина в този блог имам 787 собствени публикации. Рядко, да не кажа никога, завършвам коментара си с „отворен финал”, който звучи удобно двусмислено ( от рода на „бъдещето ще покаже”, което може да се пришие на всяка дописка с претенцията да бъде анализ). Признавам, че се изкушавам да направя изключение. Но си представих за миг какво бих направил, ако срещна Ирина Бокова ( която познавам само от публичните й изяви).

    Бих я поздравил. Това е.

    Колкото до лицемерието на Запада – предпочитам го пред деспотизма на Изтока. И в това отношение също нямам избор.

  7. 09/25/2009 at 13:21

    Статия на Илия Троянов за избора на Бокова
    от Иво Инджев ⋅ септември 25, 2009
    Илия Троянов, писателят с български произход коментира новината пред вестник “Frankfurter Allgemeine Zeitung”, 24 септември 2009

    През седмиците, когато си спомняме за едно епохално събитие – крахът на тоталитарния режим в Източна Европа преди двадесет години – ще бъдат произнесени много прочувствни речи и празнувани много чествания. Ще се поздравяваме, че сме победили тоталитаризма.

    За съжаление по-скоро сме го заключили в архивите и изключили от паметта си. В държави като Русия – буквално, другаде – в главите на функционерите и политиците от Изток и Запад, както показва изборът на българката Ирина Бокова за генерална директорка на ЮНЕСКО. Защото едва ли може да се допусне, че биографията й е била неизвестна на правителствата, които подкрепиха нейната кандидатура.

    Нейният баща, членът на политбюро Георги Боков, бе в качеството си на главен редактор на „Работническо дело” най-високопоставеният отговорник по пропагандата в страната и усърден придворен на диктатора Тодор Живков. След нахлуването на Червената Армия през 1944 Боков преследва привържениците на опозицията в Родопите. Според свидетелството на Михаил Затев, който прекарва петнадесет години в затвора като „политически”, той е участвал и в екзекуциите на народния съд.

    Някогашната номенклатура отново управлява

    Неговата дъщеря минава през всички учебни заведения на режима чак до Института по Международни Отношения в Москва. Под контрола на КГБ той подготвя млади апаратчици от целия източен блок за бъдещите им задачи като дипломати и агенти. След това тя прави бърза кариера във Външно министерство, както в София, така и като делегат на ООН в Ню Йорк, пост, предоставян само на най-надеждните. Малко след падането на Берлинската стена нейната партия – междувременно преименувана в Българска Социалистическа Партия – я праща като ново лице в политиката, където Бокова се изкачва до поста на външен министър.

    Човек би могъл да възрази, че това, разбира се, не е много хубаво, но не трябва децата да бъдат обвинявани заради родителите си, а и трябва да се признае на госпожа Бокова, че се е превърнала в убедена демократка. Но това значи да си затворим очите за клановия характер на българската власт. Във всички прослойки на обществото е все още от решаващо значение от какво семейство произхожда човек.

    Българското издание на „Who is who” прилича на препечатка на някогашните си издания, само че със сменени собствени имена. Това важи за политиката (дългогодишният, едва на скоро свален министър-председател Станишев е син на друг член на политбюро), както и за съдебната система (бившият главен прокурор Никола Филчев е син на офицер от държавна сигурност, някога отговорен за надзора над политическите затвори и лагерите).

    Това са само два примера между хиляди, също и в икономиката, която бе завладяна от някогашната номенклатура след 1989. Поради това корупцията царува в България, а мафия и държава са се слели в симбиоза, която междувременно ужасява дори самодоволните бюрократи на Европейския Съюз.

    Открит цинизъм

    Показателно е също така, че госпожа Бокова (както и нейната партия) никога не са се разтраничавали от престъпленията на тоталитарното време. Социалистическата партия като политически наследник на БКП никога не е приемала нито отговорност, нито вина и не се е извинила поне на жертвите.

    При един парламентарен дебат братът на госпожа Бокова, Филип Боков, си позволи шега с двузначността на българската дума „вина”: „Вината поемаме само с мезетата.” Дали някъде по света е имало подобен открит цинизъм след падането на една диктатура? Впоследствие Филип Боков се подвизаваше като съветник на сегашния президент Георги Първанов (оперативен псевдоним: Гоце), преди да се оплете до такава степен в сделки с наркотици и трафик на жени, че да стане неудобен.

    Новата генерална директорка на ЮНЕСКО принадлежи към една малка, могъща прослойка, която съсипа България и ще играе на демокрация само дотогава, докато нейните неправомерно придобити привилегии не бъдат застрашени истински. Оцелелият от Аушвиц Ели Визел беше казал, че изборът на Хосни би бил „позор” за международната общност. Вчера двама оцелели от български лагери обявиха, че изборът на Бокова е срам за всички нас. ЮНЕСКО може и да е избегнало позора – но на каква цена!

  8. 10/01/2009 at 13:45

    Министър Румяна Желева получи благодарствено писмо от Ирина Бокова във връзка с оказаната й подкрепа за изборите за генерален директор на ЮНЕСКО

    София, 1 октомври /БТА/
    Министърът на външните работи Румяна Желева получи
    благодарствено писмо от посланик Ирина Бокова във връзка с
    оказаната й подкрепа за изборите за генерален директор на
    ЮНЕСКО, съобщиха от МВнР.
    В писмото Ирина Бокова благодари за подкрепата и изразява
    увереност, че това не е само неин успех, а успех на българската
    дипломация и победа на България като мултикултурна, толерантна,
    отворена към света страна, с дълбоки традиции в сферата на
    науката, културата и образованието.
    Убедена съм, че нашата страна има какво да допринесе за
    утвърждаването на идеалите и ценностите на тази престижна
    организация, призвана да защити правата на човека, културното
    разнообразие и историческото наследство, посочва в писмото си
    Ирина Бокова.
    Тя изразява благодарност и към всички представители на
    българската дипломация у нас и в чужбина, които “допринесоха за
    този голям успех и за това да се гордеем, че за първи път в над
    50-годишната история на организацията източноевропеец, българин,
    жена, поема ръководството й”.

  9. 04/29/2014 at 04:00

    много съм горда ,че г-жа Ирина Бокова стана генерален директор на Юнеско и за това ,че е жена от източна европа горда съм ,че сам Българка и много искам да бъда полезна с нещо за тази голяма кауза

  10. 04/29/2014 at 04:05

    не зная с кого точно да се свържа дали с г-жа Бокова или с г-жа митрева моля напишете ми на имеила