ПРАЗНИЦИТЕ 21-27 Септември 2009

22 Сеп Ден на Независимостта на България (1908).
                           Европейски ден без автомобили.
23 Сеп Зачатие на св. Иоан Предтеча и Кръстител Господен.
25 Сеп Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване нв Българската армия.
26 Сеп Успение на св. апостол и евангелист Иоан Богослов.
                           Европейски ден на езиците.
27 Сеп Ден на информационното общество.
              Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика
                           Световен ден на туризма.
                           Световен ден на сърцето.
                           Международен ден на глухите.
-------------------------------------------------------
22 Сеп Ден на Независимостта на България

Цар Фердинанд, (на преден план) министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на независимостта на България, Търново, 5 октомври 1908 г. Преди това на 22 септември 1908 г. в черквата 
На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост.
Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. 
Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия, получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Това спъва стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения.

България след Берлински конгрес

България след Берлинския конгрес.Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимостта през 1908 г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област Източна Румелия. Според Берлинския договор столицата на васалното княжество е София. За княз е избран от Великото народно събрание през 1879 г. германският принц Александър I Батенберг, който е участвал като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Той управлява от 1879 до 1886 г., когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото Стефан Стамболов извършва контрапреврат и връща княза на престола. Но руският император не одобрява това и Батенберг отново абдикира, но този път доброволно. Назначен е регентски съвет начело със Стефан Стамболов,който управлява до избирането на нов княз. Новият български владетел е Фердинанд Сакс Кобург Гота. Той е княз до 1908 г., когато той обявява Независимостта и става цар на Царство България.

Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.  Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество. /Трибутарно или Зависимо, де юре подчинено спрямо друга държава-суверен в международен аспект със задължение да плаща ежегоден васален данък-трибут/
В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат.

Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ се намира в подножието на крепоста Царевец и е най-известния средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана по времето на българския цар Иван Асен II в чест на голямата му победа в Битката при Клокотница на 9 март 1230 г. (денят на Свети 40 севастийски мъченици) над епирския деспот Теодор Комнин. През XIII-XIV век е главна църква на манастира „Великата лавра“.В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. В черквата се намират едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници - Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница. Изписана е в 13 реда на български език: 

На фона на така очертаната международна обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново, със специален манифест /четете по-долу целият текст на Манифеста/ е  обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава. Един акт, символизиращ продължението на Второто българско царство. 
След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. 
Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Руската империя не желае военен конфликт на Балканите, тъй като е граничат с нея и застава твърдо като посредник в преговорите. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). 
Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. 
След нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония. През 1911г. България променя Конституцията си и така вече има право да сключва договори и да води нормален външно-политически живот. Така се създава и Балкански съюз, който позволява на България след това да се бори за загубени територии.
pametnik nezavisimost sofiaНа 10 септември 1998г. датата 22 става официален празник в България с решение на Народното събрание. Чак през 2007-ма година е открит паметник на Независимостта, издигнат по инициатива на Общонародно сдружение "Мати Болгария". За изработването му са използвани даренията на хиляди българи в периода от 2002 г. до 2007 г. Паметникът в София е дело на известния скулптор проф. Георги Чапкънов - Чапа и арх. Станислав Константинов. Представлява масивен гранитен блок с бронзов барелеф на панорамата от тържеството на Царевец по обявяване на Независимостта на България през 1908 г. и заключителната част от Манифеста на Фердинанд/снимката най-горе/. В подножието на гранитния блок е положен бронзов лавров венец, а под него са изписани заветните думи на българската национално -освободителна идеология: "Да живее свободна и независима България!"
В ден като 22 септември, ние си даваме сметка за това, че нашата национална идея е успявала тогава, когато политици и народ са били обединени около българщината, когато са намирали сили и воля да поставят българския въпрос на европейската дипломатическа маса категорично и обосновано, отстоявайки националния интерес. Величието на една държава не е в броя на поданиците й, нито в многобройните й сгради или пък в дългата й история. Величието на една държава е в нейната независимост и законност.
23 Сеп Зачатие на св. Иоан Предтеча и Кръстител Господен


Една от най-известните икони на Свети Иоан Кръстител - автор Андрей Рубльов

Една от най-известните икони на Свети Иоан Кръстител - автор Андрей Рубльов

St. John the Baptist (St John the Precursor) Предтечата (първоизвестител) Господен пръв беше изпратен от Бога, за да види и изяви Спасителя на света. Той е и първият евангелист сред евангелистите.Той пръв изявява на света и посочва Носителя на всички благи вести за човешкия род – Господа Иисуса Христа. Христос толкова възвеличава светия велик Йоан Кръстител, както никого измежду човеците. “…този е, за когото е писано: “ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе”. Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя…” /Матея, 11:10,11/ В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово, когато наближило зачатието на нашия Спасител, по славен и чудесен начин станало зачатието на свети Йоан Предтеча. Много майки зачеват деца, но малко са тези, чието зачатие се прославя и се празнува от светата Църква. Известни са само три майка, зачатията в утробите на които са станали предмет на удивление за целия свят. Това са: праведната Анна, света Елисавета и Пречистата Дева Мария. Праведната Анна, заченала света Богородица, Елисавета - Предтечата, а Дева Мария - Христа, нашия Спасител. Всички тези зачатия били възвестени от ангел и се извършили по благодатта Божия и при това не иначе, а чрез беседа между благовестителя и зачеващите, понеже Самият Бог искал и съгласието на зачеващите.  /Из “Слово на зачатие на честния и славен пророк, предтеча и кръстител Господен Йоан”, Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски/ Св. Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината:на 7 януари - Събор на св. пророк Иоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление) на 23 септември - Зачатие на св. Иоан Предтеча на 24 юни - Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден) на 29 август - Отсичане главата на св. Иоан Кръстител (Строг пост) на 24 февруари - Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител. на 25 май - Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител.
26 Сеп Успение (кончина) на св. апостол и евангелист Иоан Богослов.
sv yoan bogoslov“В началото бе Словото!”
Честното преставяне, успението, смърта на този апостол и евангелист Йоан Богослов се празнува на 26 септември. На тази дата е поместено и житието му. На 8 май се споменава честния прах, целебно изхождащ от гроба му. Освен Евенгелието и Откровението, св. Йоан е написал още три емблематични послания за християните по целия свят. 

Когато свети Йоан Богослов доживял стогодишна възраст, като много се потрудил за благовестието Христово, заедно със 7 свои ученици той отишъл в град Ефес и им заповядал да изкопаят кръстообразна могила, в която той се подготвил да умре, като легнал в нея, бидейки още жив (както се разказва в житието му). Християните, живеещи в град Ефес, след смъртта на апостола разкопали могилата му, но не намерили тялото на апостола. Като оплакали честната му кончина, те се върнали в града, а след това често идвали на гроба на апостола и възнасяли усърдни молитви към Бога, като призовавали за помощ и ходатайство пред Бога свети Йоан Богослов. При това всяка година в този месец и на този ден от гроба на апостола излизал много ситен прашец, който извършвал изцеления. Вярващите събирали този прашец и лекували различни недъзи и болести. Затова сред вярващите станало обичай на 8 май, както и на 26 септември да възхваляват свети Йоан Богослов.
 
Свети апостол и евангелист Йоан Богослов бил син на Зеведей и Саломия, дъщеря на Йосиф Обручник. При самото си призоваване свети Йоан бил наречен от Господа "Син на гърма", защото богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да изпълни цялата земя. Но и той проявил към обичащия го Учител любов, по-голяма от любовта на останалите апостоли: понеже през време на доброволните страдания на Христа всички те, оставяйки своя Пастир, побягнали, а едничък той неотлъчно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки заедно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа и не напуснал заедно с нея пострадалия за нас Син Божий до самия кръст и смъртта на Спасителя. За това при кръста той бил даден от Господа за син на Пречистата Дева Мария: висейки на кръста, Господ, "като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си" (Иоан 19:26-27). И той се отнасял към нея с всяко уважение, като към своя майка и й служел до честното и славното й успение. А в деня на нейното успение (кончина), когато носели честното и свято тяло на Божията Майка за погребение, свети Йоан вървял пред одъра й с блестящ като светлина царски скиптър, който свети архангел Гавриил донесъл на Пречистата Дева, възвестявайки й пренасянето й от земята на небето. След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил заедно с ученика си Прохор в Мала Азия, където му се паднал жребий да проповядва Словото Божие.
 
Светият апостол извършил и много знамения и мълвата за чудесата му се разпространила навсякъде. В това време Римският император Домициан повдигнал голямо гонение срещу християните и свети Йоан бил наклеветен пред него. Като задържал светеца, областният управител на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където заради изповядването на Христа светият апостол най-напред изтърпял удари, а после бил принуден да изпие чаша, пълна със смъртоносна отрова. Когато по словото Христово: "и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди" той не получил никаква вреда от нея, тогава бил хвърлен в котел с кипящо масло, но и оттам излязъл невредим. И народът викнал: "Велик е християнският Бог!". А кесарят, като не дръзвал повече да измъчва светия, го счел за безсмъртен и го осъдил на заточение на остров Патмос. Управителят на острова оковал апостола с две вериги и го пратил в затвора. Светецът спасил Мирон, синът на велможата от бяс, та затова после Мирон с жена си и с децата си се кръстили. А после и жената на управителя, и всички близки приели свето кръщение, заедно с всички с техни роби. Тук със силата на Иисуса Христа Йоан извършил много знамения и чудеса: изцерявал болни и прогонвал бесове, с една своя дума разрушил Аполоновия храм с всичките му идоли и кръстил мнозина, след като ги обърнал към вярата в Христа.
 
След време бил убит император Домициан. След него Римския престол заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на заточение. Освободен заедно с другите, свети Йоан намислил да се върне в Ефес, понеже вече бил обърнал към Христа едва ли не всички жители на Патмос. А християните, като узнали за това негово намерение, го умолявали да не ги напуска. Тъй като апостолът не искал да остава с тях, но желаел да се върне в Ефес, те го помолили да им остави за спомен поне Евангелието, което той написал там. Защото, като заповядал веднъж на всички пост, той взел със себе си своя ученик Прохор и като се отдалечил от града, се изкачил на висока планина, където прекарал три дни в молитва. А след третия ден загърмял силен гръм, блеснала мълния и планината се разклатила; Прохор от страх паднал на земята. Като се обърнал към него, свети Йоан го повдигнал, сложил го до дясната си ръка и рекъл:
 
- Запиши това, което ще чуеш от устата ми.
 
И като издигнал очите си към небето, отново се помолил, а след молитвата започнал да говори: "В начало беше Словото" - и нататък.
 
А ученикът внимателно записал всичко, което чул от устата му; така и било написано светото Евангелие, което апостолът, след като слезли от планината, наредил на Прохор отново да препише. И той се съгласил да остави преписа в Патмос за християните, съгласно тяхната молба, а първоначално написаното Евангелие задържал при себе си. На същия остров свети Йоан написал и книгата "Откровение".
 
Когато апостолът навършил повече от сто години, той излязъл от дома на Домн заедно със седем свои ученици и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и започнал да се моли. После, когато учениците му, съгласно неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб, той заповядал на свети Прохор да отиде в Йерусалим и да остане там до кончината си. Като дал последни наставления на учениците си и като ги целунал, апостолът рекъл:
 
- Вземете земя, моята майка, и ме покрийте с нея.
 
Из “Жития на светиите”, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

*Свети Иосиф Обручник бил от царски род, от дома Давидов и Соломонов, внук Мататов, правнук Елиезеров, син на Иаков по природа, а на Илия по закона за кръвното сродство. Защото дядо му Матат умрял, след като се родил баща му Иаков. А Мататовата жена, майката на Иаков, била взета за жена от Мелхий, от коляното на Натан, син Давидов, и му родила Илия. А Илия се оженил и умрял бездетен; след него Иаков, който бил негов брат от една майка, но не и от един баща, се оженил за жена му; защото законът предписвал: ако някой умре, без да има деца, нека брат му да се ожени за жена му и да възкреси потомството на брат си. Именно по този закон Иаков се оженил за братовата си жена и родил свети Иосиф Обручник, и Иосиф бил, както вече бе казано, син на двама: по природа на Иаков, а по закон на Илия. Ето защо свети Евангелист Лука, излагайки родословието на Христа, посочил Илия за баща на Иосиф, казвайки за Христа така: "беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев, Мататов" (Лук. 3:23-24), посочвайки Илия вместо Иаков.

1 comment for “ПРАЗНИЦИТЕ 21-27 Септември 2009