100 ГОДИНИ СИНАГОГА В СОФИЯ
Георги Първанов поиска да се отмени наименуване на софийска улица на името на Богдан Филов
Световният Еврео-елит кацна в СофияСофия, 9 септември 2009г. С тържествена церемония в Софийската централна синагога беше отбелязана 100-годишнината от нейното освещаване, съобщиха от организационния комитет. Новината бе потвърдена от БТА и бе разпространена от всички медии в България. Церемонията е кулминацията в честванията за годишнината, които започнаха на 6 септември и ще продължат до 11 септември. Сред присъствалите на церемонията бяха президентът Георги Първанов, който е почетен председател на инициативния комитет за годишнината, бившият премиер Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита Гомес Асебо, министърът на отбраната Николай Младенов, министърът без портфейл Божидар Димитров, и.д. кмет на София Минко Герджиков, политици, посланици, генералният директор на БТА Максим Минчев, ръководители и представители на световни еврейски организации, които са у нас за честванията.София, 9 септември 2009 В Централната софийска синагога се проведе официална церемония по повод 100 години от освещаването и. Пресфото - БТА снимка: Владимир Шоков
Преди честването на 100-годишнината на Синагогата в София, българският президент Георги Първанов отправи апел на среща с представители на българската и на световната еврейска общност към Столичния общински съвет /СОС /да отмени решението си за именуването на софийска улица на името на Богдан Филов.Държавният глава е почетен председател на инициативния комитет по отбелязването на 100-годишнината.Пощенска картичка на Софийската синагога 1920-30г.
Георги Първанов посочи, че отправя апел към СОС да отмени свое решение, с което нарича софийска улица на името на проф.Богдан Филов - министър-председател във времето на Втората световна война и един от символите на политиката на преследване към българските евреи. Държавният глава изтъкна, че Софийската синагога е един от духовните символи на страната ни. Президентът отбеляза като ярък символ на духа на толерантност у нас построяването в центъра на София в малък периметър на синагога, православна църква и джамия. Сред примерите за толерантно съжителство от историята на България Георги Първанов посочи спасяването на българските евреи през Втората световна война и възможността, дадена години по-късно от социалистическата държава България - единствената страна в тогавашния социалистически лагер, която отваря вратите си свободно за българските евреи да заминат за новосъздадената държава Израел. Сто години не са много за историята на един храм, но е важно, когато икономическата криза е толкова силна навсякъде, че вие намерихте начини в България да има възраждане на еврейския живот и на еврейските културни събития и ние високо ценим това, заяви президентът на Европейския еврейски конгрес Вячеслав Моше Кантор. Георги Първанов се срещна с ръководители и с представители на световни еврейски организации - гости на тържествата - с президента и с генералния секретар на Европейския еврейски комитет, с председателя на генералната асамблея на Евро-азиатския еврейски конгрес, с директора на организацията "Американ Джойнт" за Европа и Латинска Америка, с председателя на Организацията на евреите от България в Израел, с представители на организацията на евреите в България "Шалом". Президентът има и разширена среща с представители на еврейски организации от Русия, Франция, Белгия, САЩ, Израел, Гърция, Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина, Македония, Косово, Турция.София посреща Освобождението на България с 4 синагоги. В това няма нищо изненадващо, предвид че в тези години близо 1/3 от населението на града са евреи. Подобно на голяма част от съществувалите до 1878 г. сгради, три от храмовете падат жертва на мащабното благоустрояване, предприето от кмета Димитър Петков. На мястото на четвъртата синагога еврейската общност построява безистен. Доходите, които той носи, съчетани с обезщетението, дадено от софийската община за съборените еврейски молитвени домове, позволяват да се предприеме строеж на голям и представителен храм, който днес познаваме като Централната софийска синагога.Централната софийска синагога е най-голямата и най-старата на Балканския полуостров, трета по големина в Европа - след синагогите в Будапеща и Амстердам.Един от най-красивите архитектурни паметници в София, Синагогата може да побере 1 300 поклонници. Централната синагога бе в процес на реставрация, която почти е привършила. Проектът е финансиран от българската държава и от Израел, както и от частни фондации и индивидуални дарения. Независимо от огромния размер на сградата, на молитвите присъстват не повече от 50-60 души. Това от една страна се дължи на факта, че местната еврейска общност е малка, а от друга страна процентът на религиозните в нея е относително нисък. ФОТО и текст под снимка: Синагога София
Тя е строена в периода 1905-1909 г. по проекти на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, като е съобразена с еврейските религиозни традиции. Когато през 1903 г. се решава да се строи синагога, евреите в София са 10 000 души. Първата копка е направена на 13 ноември 1905 г. За място на сградата е избран терен, на който преди това е имало стара синагога - синагогата "Ахава и хесед". Сградата е в испанско-мавритански стил. Строежът е продължил четири години, за това време евреите са събрали 437 121 златни лева. Тържествено е осветена на 9 септември 1909 г., като на церемонията са присъствали цар Фердинанд, царица Елеонора, министър-председателят Александър Малинов и др. Още тогава сградата е имала собствена отоплителна система и подземен канал към Владайската река. Покривът на храма е на височина 33 м и се състои от шест купола и шест кули, на които са поставени 12 шестолъчни звезди, сочещи на изток към Ерусалим. Сградата има два етажа и крипта. На първият етаж са разположени голямата и малката молитвени зали и офисите. На вторият етаж са заседателната зала, библиотеката и музеят. Голямата молитвена зала е 8-ъгълна с четири конхи в скосените ъгли и правоъгълни помещения между тях. Тя разполага с общо 1170 места - на първия етаж - за мъже, и на балкона - за жени. Побирала е 1200 души.За изграждането на олтара от бял мрамор са били повикани майстори от Италия, а свещниците са доставени от Виена. По време на бомбардировките по време на Втората световна война са съборени част от стените на синагогата, разрушен е и централният купол. През юни 1955 г. Централната софийска синагога е обявена за паметник на културата. През 1980 г. синагогата е затворена. През 1992 г. започва ремонтът на сградата. На 8 септември 1996 г. тържествено е преосветена в присъствието на израелска делегация, водена от председателя на Кнесета на Израел Дан Тихон. В делегацията са включени културни дейци, както и 70 певци от прочутия хор "Цадиков".
Синагога (от гръцки συναγωγή, „събрание“, на иврит - בית כנסת) е еврейският молитвен дом. За разлика от християнската църква, например, синагогата не е храм, тъй като според юдаизма има един единствен храм - несъществуващият днес Соломонов храм (от чиято последна постройка се е запазила т. нар. "Стена на плача"). Синагогата е мястото, където се събират във всеки свещен ден (за юдеите събота), вярващите. В строгия смисъл богослужение не се провежда - изпълняват се ритуали, произнасят се молитви, четат се проповеди. Богослужението е възможно единствено и само в храма на Соломон. Интересна е географията на синагогата. Тъй като според талмудическите предписания през съботния ден (през който не трябва да се работи), е допустимо човек да измине 800 стъпки. Във връзка с това в миналото синагоги се строят там, където в близост има компактно еврейско население. Софийската е една от най-големите в Европа и Света сефарадски синагоги и е по проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер, придворен архитект, на когото столицата дължи сгради като Двореца, Централната баня, Семинарията, Богословския факултет, къщата на Яблански, сградата на Дружество Балкан и още. Грюнангер взима за модел синагогата във Виена Zirkusgasse на колегата му Hugo von Wiedenfeld , разрушена по-късно от нацистите. Тя се намира на улица „Екзарх Йосиф“ №16, непосредствено до Халите, Женския пазар и улица „Пиротска“, едни от най-колоритните и оживени места на столицата. На същото място се е издигала старата синагога на София - "Ахава и хасед". В двора има микве, малка баня за ритуални умивания. За нейния вековен юбилей бяха отпуснати близо 750 хиляди лева от Министерство на културата за реставрация .
1 comment for “Голям еврейски празник в България”
You must log in to post a comment.