Иванко хвърлял “ези-тура” на Калиакра

Археолози откриха култов комплекс от VIII-IХ век на нос Калиакра
Добруджа е била "Швейцария на Балканите" през XIV век

Калиакра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта.Най–ранните поселения на носа датират от 4 век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи. Те дават и първото му име - Тиризис. Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия.През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра - нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи в 7 век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат славянските имена Тетрасида и Тетрасиада; Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременно наименование Калиакра е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. Думата произлиза от гръцки: „καλός“ - красив/добър и „άκρα“ - нос/крепост и означава „красив нос“. ФОТО: Спиридон Манолов

Калиакра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта.Най–ранните поселения на носа датират от 4 век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи. Те дават и първото му име - Тиризис. Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия.През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра - нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи в 7 век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат славянските имена Тетрасида и Тетрасиада; Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременно наименование Калиакра е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. Думата произлиза от гръцки: „καλός“ - красив/добър и „άκρα“ - нос/крепост и означава „красив нос“. ФОТО: Спиридон Манолов

ivanko monetaКаварна, 31 август 2009г. Играл ли е "ези-тура" Иванко? От кога датира тази игра? Това са въпросите, които си зададоха наши археолози. Белези на добре познатата ни игра с монета за късмет от времето на легендарният български болярин Иванко откриха наши археолози на култовия черноморски нос в наши води Калиакра. Парата носеща образът на двуглав орел е използвана от синът на Добротица, като по този начин е показал своята абсолютна независимост, както е било модерно да се актува по онова време. Родственикът на Асеневци, известен със заговора си с византийците през 1196г. и убийството на Цар Иван Асен I е успял да отсече монетата по време на своето кратко валдичество от близо година и затова екземплярът е изключително ценен. Според повечето историци византийците правят Иванко Управител на Пловдивска област, след като се жени за императорската внучка. Теодора е дъщеря на севостократор от гръцко-еврейски произход Исаак, който мрази всичко българско и в "петите" си. Историята показва, че много скоро след като се качва на престола Иванко е принуден от по-големият брат на Иван Асен - Калоян да избяга във Византия. Като "поправя" грешката си малко по-късно и в съюз с Калояна през 1198г. нанася сериозни поражения на византийците. С измама обаче, византийците го залавят през 1200г. Калиакра е последната крепост на Добруджанското деспотство, която попада в ръцете на задаващата се Османска империя. Съдбата на Иванко след навлизането на турците е неизвестна. От писанията за болярина познаваме само пиесата на Васил Друмев "Иванку - убиецът на Асеня"(1872г.) и записките на съвременика на събитието византийския историк Никита Хониат. Където са дават различни версии за причината за убийството, едната от които е, че наш Иванко е бил любовник на балдъзата на Асен.

Параклисът „Свети Никола“, Кариакра. Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393-1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владение. ФОТО: Иван Георгиев Петров

Параклисът „Свети Никола“, Кариакра. Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393-1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владение. ФОТО: Иван Георгиев Петров

Цял култов комплекс от VIII-IХ век е открит при разкопки на нос Калиакра, съобщи БТА, като цитира ръководителят на археологическия екип ст.н.с. д-р Бони Петрунова от Националния археологически институт с музей при БАН. Сред многобройните гробни съоръжения археолозите са се натъкнали на култова яма, която вероятно е играла ролята на светилище. В култовата яма са се извършвали т. нар. поменални обреди преди въвеждането на християнството като официална религия в българската държава. Сред ценните артефакти е ритуално бронзово звънче. В рамките на грандиозния по думите на археолога комплекс има детски гроб, в който е извършен магически ритуал. В гробното съоръжение са намерени два железни остри предмета, вече "сраснали" се със скалите, разказа Петрунова. Археолозите свързват находките с обредната практика на мястото на смъртта да се побиват островърхи железа, за да се прекрати навлизането на злите сили в живота. Вероятно така местното население се е противопоставяло на високата детска смъртност, за която свидетелстват и откритите много детски гробове, обясни ръководителят на археологическия екип. Сред ценните находки от археологическия сезон са и няколко сребърни монети от ХIV век с печати на Добротица, освен на неговия син Иванко. В това смутно време Добруджанското деспотство е било своеобразен оазис на Балканите и привлекателно място за търговия. Добротица е бил принуден да сложи своя печат върху други монети, което е знак не само за голям номинал, но и че деспотството е било цветущо място, привличало аристократи, допълни Бони Петрунова. Затова по думите й, ако използваме съвременни препратки, можем да оприличим Добруджанското деспотство на Швейцария на Балканите през ХIV век. Бони Петрунова съобщи, че работи върху книга с работното заглавие "Истини и легенди за Калиакра". Община Каварна подкрепи проекта за археологическите разкопки с 40 000 лева, потвърди лично за ОБЗОР BulgariCA кметът на нашумелият в последните години рокаджийски град Цонко Цонев.
----------------------------

Из “Иванку – убиецът на Асеня”



Навярно малцина знаят, че Търновският Митрополит Климент е известният български книжовник, писател и общественик, Васил Друмев. Роден в Шумен през 1841 г., той завършва Одеската семинария (1865 г.) и Киевската Духовна академия (1869 г.), като временно прекъсва образованието си, за да постъпи в легията на Раковски. На връщане от Русия той се установява в Браила (Румъния), където бива назначен за директор на Българското училище и взема участие в учредяването и дейността на Българското Книжовно Дружество, преобразувано по-късно в Българска Академия на Науките. По това време той е вече автор на двете повести „Нещастна фамилия“ и „Ученик и благодетели“, които написва едва 18-годишен, както и на историческата драма „Иванко — убиецът на Асеня“. С тези свои творби той заема видно място във възрожденската ни литература.

Навярно малцина знаят, че Търновският Митрополит Климент е известният български книжовник, писател и общественик, Васил Друмев. Роден в Шумен през 1841 г., той завършва Одеската семинария (1865 г.) и Киевската Духовна академия (1869 г.), като временно прекъсва образованието си, за да постъпи в легията на Раковски. На връщане от Русия той се установява в Браила (Румъния), където бива назначен за директор на Българското училище и взема участие в учредяването и дейността на Българското Книжовно Дружество, преобразувано по-късно в Българска Академия на Науките. По това време той е вече автор на двете повести „Нещастна фамилия“ и „Ученик и благодетели“, които написва едва 18-годишен, както и на историческата драма „Иванко — убиецът на Асеня“. С тези свои творби той заема видно място във възрожденската ни литература.

СЦЕНА ВТОРА

Обиталището на Исака в Търново.

ЯВЛЕНИЕ I

Исак сам. Исак (седи до един стол и писва. Гледа ухилен писаното). Я гледай, я гледай!... Колкото повече драще човек, толкоз по навикнува, толкоз по приближава писмото... (Гледа пак писаното.) Браво! Още малко - и аз сам би се кълнал, че това е писано с ръката на онзи дъртел... Боже, прости ме!... (Слага писаното и сьс задоволение разтрива ръце.) Добре! Много добре!... До ще време и това да дотряба. (Мисли и се начумерва.) А! Севастократор, архонт на непобедимите легиони, а сега роб у българския цар; роб у българите... Какъв срам! Какво унижение!... (Злобно потърсва глава и мълчи. Бързешком дига глава и усилено.) Но не се смущавай много, Исаче! Кой занае? Може твоето унижение да послужи за славата на твоето име, на твоето отечество; може съдбата да иска чрез унижение да те въздигне... (Помислюва и се усмихва.) Е-хе-хе! Ний зехме да философствуваме... Съдбата? (Клати глава.) Глупий ти, човече! Съдбата си ти сам! Постарай се сам за себе си - и ето ти съдбата, ето ти орисницата. Така, Исаче, така... Тодоро! Тодорке!... Де ли е отишла? (Мисли.) Роб у Асеня! Роб у българите! Страшно нещо!... Но какво? Не е ли в нашите ръце да обърнем робството на царство? О, човек е хитър, той направва всичко, стига само да има тука. (Показва на челото си. Мисли.) Казват, че народът го обича, и затова той яко седи на престола си. Празни хорати! Властолюбието е такъв демон, щото накарва човека да потъпква и най-светото нещо. И обич, и признателност, и честност, и всички други подобни глупости, които човеците кръстили с име високи и благородни чувства - всичко това е нищо за този демон. И как бърже действува той на човека! Чудно нещо, наистина! Отпървом Иванко искаше да ме коли, да ме беси, да ме предава в ръцете на правосъдието, а сега го гледаш, че се царска корона сънува и бълнува. И какво му казах? Само това, че го бива за цар и ако би щял, би станал цар. (Смее се.) Какво има в тези хорати? Празна Мара тъпан била. Ама на! Сън не го хваща сега: дето седне, дето стане, се царска корона му се привижда... (Разтрива рьце.)Добре! Добре върви работата! Той се крие; той отбягва и не ще да се среща с мене. Добър знак е това. Зъмята, която му подпуснах, вижда се, успешно гризе сърцето му. (Мълчешком разбърква книгите на стола.) Горкият Иванко! Мъчи се, сиромахът!... Властолюбието повече и повече го обгръща и той наздраво вече мисли за царската корона: търси вече верни приятели и предани другари между велможите. (Смее се.) Сиромахът! Той мисли, че на този свят има верни приятели и предани другари!... Глупав си, Иванко, глупав! Верни другари! Верни и предани! Празни хорати!... Големец ли си, богат ли си, ползуваш ли се с царските милости - всякой ти е приятел, и не само верен, ами най-подмилквач, услужлив; но изпаднеш ли в злочестина, знай, че нямаш приятели, че всичките ти са врагове и зли врагове... (Свиващи рамена, усмихва се.) Такъв е светът... Но ти не бой се, Иванко! Ти ще постигнеш онова, което така много желаещ. Не бой се, аз съм с тебе. (Смее се, потрива ръце и клати глава.) Тодорке! Тодорке!... Я гледай, тя не се обажда (бърка из книгите); да не се е пак разсърдила за нещо? А! Това е важното. (Показва написана книга, земва и другата, що я пишеше по-напред, и ги сравнява. Много ухилен.) Я гледай, я гледай!... Добре! Добре е.. Да ги скрием, че ще потрябат. (Скрива ги) Тодорке (Поослушва се.) Ох, да ида да видя какво прави. (Отива.)
Все пак малките мръсни семейни тайни остават даже в историческите извори. 
crown_1_mdИмператрица Ирина в борбата за престола през 797 г. ослепява собствения си син Константин VI. Императрица Евдокия, вдовицата на Константин Х Дука, тайно от децата си се венчава за Роман Диоген. Роман II изпраща в разни обители и петте си сестри. Съпругата му Теофано пък се оказва в центъра на заговора против втория си мъж Никифор II Фока, зверски убит от хората на племенника му и любовник на леля си Йоан Цимисхий. В убийството на цар Иван Асен I несъмнено е замесена и жена - вероятно Иванко поддържал извънбрачна връзка със сестрата на царицата. Цар Иван Александър изпраща в някоя от търновските обители първата си съпруга влахкинята Теодора почти веднага след смъртта на бойното поле на сина им Иван Асен, за да се ожени повторно, вероятно примамен от богатствата на търновските евреи, за "новопокръстената" Теодора.

Постепенно, но твърдо, се променя ролята на жената в съответствие с промените във възгледите за брака. Примери за жени, заети с обществена и с политическа дейност, все още има, но те намаляват решително. Императрица Евдокия, дъщеря на император Теодосий II, и придворните й дами, внучката на Теодосий II Юлиана Аникия, императрица Теодора остават задълго последните примери за жени-общественички,чието време вече отминава. Властните и амбициозни жени ще овладеят категорично балканската политическа и обществена сцена отново чак през ХIV в., когато най-властната жена на Балканите - царица Елена, сестрата на цар Иван Александър, дори ще властва еднолично над значителното по територия и богатства Сярско княжество между долните течения на Вардар и Места цели 9 години - между 1356 и 1365 г. По същото време патриарх Евтимий определя пуритански жените като "най-неразумната част от човешкото стадо", подтикнат вероятно от усърдните женски търсения на обществена и политическа изява.

ИЗТОЧНИЦИ: 

"Съвети и разкази", през втората половина на ХI в. писателят Кекавмен, в чиито жили тече и четвърт българска кръв, Иван Петрински,Превод на С. Бобчев
Васил Друмев "Иванку - убиецът на Асеня"(1872г.)
Записки на съвременика на събитието византийския историк Никита Хониат