Близо 1500 остават без средно образование

На матурата по български език и литература днес са се явили
4133 кандидати от 5534 заявили участие
Удушиха Петър Берон - удушено ли е образованието в България?

Корицата на екземпляр на първото издание на “Рибен буквар” от 1824 г. от д-р Петър Берон от музея в Котел. 

София, 31 август 2009г. На държавния зрелостен изпит по български език и литература от септемврийската сесия на матурите на 31 Август се явиха 4133 кандидати от предварително заявилите желание за участие 5534 зрелостници, съобщиха от прес-центъра на Министерство на образоованието. Което означава, че близо 1500 са се отказали или не са се явили по други причини, и ще останат без дипломи за средно образование, според законаите в България.
    На сесията през септември се явяват зрелостниците, изкарали оценка слаб "две" на матурите през май тази година, или, които не са се явявали тогава на нея. Зрелостниците, които не издържат двете задължителни матури, не могат да получат дипломите си за завършено средно образование.
    Утре ще се състои вторият задължителен зрелостен изпит по предмет по избор.
Формалното обучение в България се подкрепя основно от държавата чрез Министерство на образованието и науката. Образованието в България е задължително а децата от 7 до 16 годишна възраст. Българската образователна система съвпада с традициите на континентална Европа. Основните типове на средно образование са: общо образование, професионално образование, езиково образование и чуждестранни училища. Има и частни училища, които вече успешно се конкурират с държавните. 
В България има 41 висши учебни заведения, които предлагат образование в различни степени и нива. Академичната година за повечето български университети започва около 1 октомври и включва есенен и пролетен семестър. Академичната година покрива 30 седмици. 
Българските студенти се допускат до обучение след полагане на различни изпити или тестове. Студентите с най-добър резултат се квалифицират за определен брой места за целия период на тяхното обучение. Всеки семестър се следва от изпитна сесия, която обикновено трае около 4 седмици. Изпитите са както писмени, така и устни и се оценяват по шестобална система, като 6 е най-високата оценка, а 2 е най-ниската и означава неуспешно проведен изпит. След завършване на обучението /всички семестри/, студентите трябва да напишат дипломна работа или да положат държавен изпит. Според Закона за висшето образование /приет 1996 г./, университетското образование се състои от три нива: Бакалавър, Магистър и Доктор. Обучението за добиване на бакалавърска степен обикновено е от 4 години, за магистър – още две години, а за докторска – още около 4 години.