Наш американец – зам-министър във Външно

eu_countries_europeКои са новите лица във външно мистерство?
Външният министър избра Европа за фаворит и наш американец за заместник!
"Наша основна цел ще бъде да поставим България в центъра на европейската политика," каза министър Румяна Желева
САЩ не се цитира от Дипломат №1 на България

София, 24 август 2009г. Наша основна цел ще бъде да поставим България в центъра на европейската политика.Това каза министърът на външните работи Румяна Желева на пресконференция в МВнР за представяне на членовете на политическия си кабинет.
Новите лица на външно са заместник-министрите Марин Райков, Милен Люцканов, Красимир Костов. Началник на политическия кабинет на Румяна Желева е Димитър Кюмюрджиев. Говорител на министерството ще продължи да бъде Драговест Горанов. /по-долу вижте КОЙ КОЙ Е?/
   Желева подчерта необходимостта от възстановяване на  достъпа на България до европейските средства . Друг приоритет е ускоряването на подготовката за присъединяването на страната ни към Шенгенското пространставо.
    Приоритети са също развитието на евроатлантическите отношения, развитието на добросъседските ни отношения с балканските ни съседи и страните от Черноморския регион, посочи министър Желева. Конкретно САЩ не бяха цитирани от Дипломат №1 на България.

КОЙ КОЙ Е?

Марин Райков в Париж, като посланик на Р България там. Името на дипломата се свързва и с възможно най-големия гаф на външната министърка Надежда Михайлова, в правителството на Иван Костов - това, че външното ни министерство проспа ареста на българските медици в Либия в началото на февруари 1999 г. В публикации по-късно се твърдеше, че през февруари 2001-ва Марин Райков доверява на Русия, че смъртните присъди ще бъдат наложени на българските медици само броени дни преди парламентарните избори в България и поискал мощно съдействие от Москва, защото било публична тайна, че Кадафи козирува и изпълнява заповедите на Кре

Марин Райков в Париж, като посланик на Р България там. Името на дипломата се свързва и с възможно най-големия гаф на външната министърка Надежда Михайлова, в правителството на Иван Костов – това, че външното ни министерство проспа ареста на българските медици в Либия в началото на февруари 1999 г. В публикации по-късно се твърдеше, че през февруари 2001-ва Марин Райков доверява на Русия, че смъртните присъди ще бъдат наложени на българските медици само броени дни преди парламентарните избори в България и поискал мощно съдействие от Москва, защото било публична тайна, че Кадафи козирува и изпълнява заповедите на Кре

КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА
Марин Райков е роден през 1960 г. във Вашингтон, САЩ в семейството на посланик Райко Николов (10 години в Париж, представител в ООН) - живата история на дипломацията ни. Връзката на семейството с политиката е от повече от век - прадядо му Райко Петров е депутат в 13-ото народно събрание, което през 1907 г. приема 1-ия закон за дипломатическата служба.
13-годишен момче остава без баща си, по това време посланик на България към ООН в Женева, и започва да учи в пансион в дълбока френска провинция.
През 1984 г. завършва Международни отношения в Икономическия университет в София.
Професионалната му кариера в Министерството на външните работи започва в отдел „Страни от Югоизточна Европа“. Първи секретар е в българското посолство в Белград (1992–95), после постоянен представител на България в Съвета на Европа в Страсбург, Зам.-министър на външните работи (1998–2001).
 Извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция(2001-05). Във френската столица посланик Райков работи за първите срещи на Бойко Борисов - тогава гл. секретар на МВР, с Никола Саркози - тогава вътрешен министър на Франция. “Впоследствие съм се старал да бъда полезен. Вярвам, че хората с европейска ориентация следва да дадат на премиера Борисов възможност да постигне нещо добро за страната.” Райков обвързва евроатлантизма и прави избора си да работи за партия ГЕРБ.
Постоянен представител на България в ЮНЕСКО, представител в Постоянния съвет по франкофонията.
Женен, с две деца.
Съпругата му е журналист и писател.
Райко Николов-младши, синът на Марин, който подобно на дядо си Райко Николов следва право, и то в Сорбоната. А дъщеря му Лора учи в Националното балетно училище в София.
Марин Райков е и единственият член на управляващия екип на ГЕРБ, който вече е участвал като зам.-министър в друго правителство (на Иван Костов) и е бил посланик (в Париж, 2001-2004 г.).
Като зам. външен министър в екипа на Иван Костов през 1999 г. Марин Райков поема първия телефонен разговор с посланика на Москва у нас Леонид Керестиджиянц, който иска България да даде коридор за руските самолети в разгара на войната с Косово. Райков му отказва. По-късно в книгата си “ Да водиш модерна война” Уесли Кларк, по онова време главнокомандващ силите на НАТО в Европа, подчертава, че с тази си позиция България и Унгария са предрешили хода на войната срещу Милошевич.
 Да припомним, че когато Марин Райков се готвеше да наследи Стефан Тафров в посолството ни в Париж, френските власти дълго не одобряваха кандидатурата му и бавиха почти година дипломатическата му виза.  Причина за бавенето беше шпионският скандал, в който е намесено името на бащата Райков - Райко Николов. През 1998 година списание "Експрес" писа, че още през 50-те години Николов е вербувал Шарл Ерню, който впоследствие става министър на отбраната на Франция. Тогава бащата на сегашният министър служи на правителството на Вълко Червенков.  Париж се опасяваше от силна обществена реакция срещу назначаването на Марин Райков за посланик. Френското издание твърдеше, че Райко Николов е вербувал французи да работят не само за българското външно разузнаване, но и за КГБ, докато е бил дипломат в Париж в периода 1950-1960 година. 
Името на Марин Райков се свързва и с възможно най-големия гаф на външната министърка Надежда Михайлова, в правителството на Иван Костов - това, че външното ни министерство проспа ареста на българските медици в Либия в началото на февруари 1999 година. Когато случаят се разчу, премиерът и лидер на СДС дори допусна, че те са виновни.  В публикации по-късно се твърдеше, че през февруари 2001-ва Марин Райков доверява на Русия, че смъртните присъди ще бъдат наложени на българските медици само броени дни преди парламентарните избори в България и поискал мощно съдействие от Москва, защото било публична тайна, че Кадафи козирува и изпълнява заповедите на Кремъл. Като ресорен заместник-министър за Балканите Марин Райков забърка правителството на Костов и в няколко дипломатически скандала със съседните страни - Турция, Сърбия и Македония. Белград директно го обвини, че прокарва руски интереси на Балканите.
Бащата Райко Николов - Легендата на българската съвременна дипломация, 40 години е в апарата на българската дипломация, ръководен от 4 министри на външните  работи: в правителството на Вълко Червенков – Минчо Нейчев, след него – Карло Луканов, следва Иван Башев и накрая Петър Младенов. Дисциплиниран и деликатен дипломат от кариерата Райко Николов е работил в дипломатическите ни мисии в Париж, Вашингтон и Прага. Бил е последователно посланик в Кувейт и Южен Йемен, постоянен представител при Службата на ООН и международните организации в Женева и посланик в Югославия и Италия. Оглавявал е българската делегация на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество и в Комитета по разоръжаване в Женева. Представлявал е България и на други международни форуми и е участвал в дебатите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. През всичките 40 години, като дипломат Райко Николов той е бил действащо лице, а не просто страничен наблюдател в редица трудни ситуации, исторически за света и България моменти, останали като студени факти в аналите на ХХ век. Автор е на мемоарните книги "Дипломация на четири очи", "На горещ пост в Рим" и "Парижки години". 
Част от интервю на Райко Николов пред българиянюз за Атентата срещу Папата: "От гледна точка на България, аз се оказах посланик в Рим в един много критичен момент от отношенията на България не само с Италия, а и със Запада, когато  съвсем безпочвено и преднамерено през периода на Студената война бяхме обвинени като страна, че сме организирали атентата срещу папа Йоан Павел Втори. И с Италия бяхме пред скъсване на дипломатическите отношения. В този момент бях изпратен като български посланик - след като Сергей Антонов беше арестуван и обвинен, преди процеса. Присъствах на процеса и на оневиняването на Антонов. В Италия обаче имаше политически среди, които не вярваха в т.нар. българска следа в атентата. Например Джулио Андреоти, който няколко пъти е бил министър-председател, и с когото съм имал контакти, ми е казвал: това не е дело на италианското правителство, а на магистрати по внушение отвън. Т.е. от САЩ, помните че цялата история беше скроена, за да се уязви не толкова България, а косвено чрез нея Съветския съюз. Казваше се, че сме действали по нареждане на КГБ. Ние попаднахме в мелницата на Студената война. В книгата си „На горещ пост в Рим” съм разказал за позициите и на американци, които разбраха, че случаят е скроен. Аз написах, че когато Евгени Примаков стана шеф на съветското разузнаване, в своя лекция казва: 
„Ние създадохме тезата, че вирусът на СПИН е създаден в американски лаборатории като част от подготовката за биологична война, те ни го върнаха с атентата срещу Папата." България попадна между тези уязвяващи двете големи държави удари. Ние бяхме потърпевши и като малка държава, и като най-верен съюзник на Съветския съюз, и като „най-заключена” за западно влияние." 
Райко Николов за Пражката революция: "В Прага бях като културен аташе през 1967-68 г. в разгара на големите вътрешнополитически сътресения. По време на кратката ми работа там на 21 август 1968 г. нахлуха съветските войски и тези на Варшавския договор, без Румъния. Аз поддържах контакти с интелигенцията, с представителите на Пражката пролет. Любопитен е един факт - преди събитията в Прага на посещение беше дошъл Тодор Живков. Впечатли ме, че на дипломатическия състав тогава той каза: „Българското Народно събрание е една пародия”. Правителството не  отговаря пред него, а той е върховен орган на властта. Буквално два дни след нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия  получих информация, че министър Иван Башев ме назначава като посланик в Кувейт."
Райко Николов "За Тодор Живков мога да кажа, че с времето и опита еволюираше в мисленето си. Година или година и половина преди 10 ноември на съвещание с българските посланици в по-големите страни той ни каза: „Социализмът рухва, загива”. Тогава бях на последния си пост в Рим. Пенсионираха дипломатите на 60-годишна възраст, но аз имах участие в съпротивата преди девети септември, и това ми се случи по-късно, след големи пререкания с Петър Младенов. Отстоявал съм позициите си на принципна, професионална основа. Всички големци са седели на масата ми и не ги коментирам в лично качество. Но мнението си съм отстоявал докрай."
Райко Николов за работата си в САЩ: "Аз като първи секретар в Посолството водено от посланик Вутов трябваше да се върна в България. Тогава успях и да се срещна с низвергнатия епископ Андрей в САЩ, след което уредихме да изпращаме български свещеници в САЩ и Канада. Това е моя инициатива. В Канада се срещах с представителите на ВМРО и църквите ни. И това беше моя идея, приемах го като част от мисията си."
Румяна Желева, министър на външните работи, в интервю за предаването на "Нова телевизия" "Здравей, България!":
Редукцията е много по-сериозна, защото към външно министерство е преминал ресор "Европейски въпроси", като няма да има министър, който да отговаря пряко за това, отбеляза Желева. Досега беше ясен само Марин Райков. На мястото на Гергана Паси (съпруга на бившия външен министър Соломон Паси) е Калин Борисов, който има подходящото образование, дълго време е работил по европейската проблематика в Брюксел, а третият зам.-министър ще бъде Милен Люцканов, който също е кариерен дипломат от външно министерство.
milen_luckanovMилен Люцканов е роден на 22.11.1958 г. в гр. Карнобат. Завършва Немската езикова гимназия в Бургас, а след това "Международни икономически отношения" във ВИИ София, а по-късно и МГИМО Москва - специалност "Международна политика". Кариерата си започва като Трети секретар в Посолството ни в Берлин, първи секретар в Посолството в Лисабон, временно управляващ и заместник-посланик в Лондон, специален национален координатор по Съвета за регионално сътрудничество. Владее немски, английски, руски и френски език. Ползва португалски език. Женен с две деца.