Отрязоха новият генерален консул за Ел Ей

София, 18 август

   18 Август 2009г. Както ОБЗОР Bulgarica.com ви съобщи по-рано, че изпращането на нов генерален консул в Лос Анджелес е под голям въпрос и това бе потвърдено тогава от сегашният най-голям дипломат в Града на Ангелите, на който пък мандата изтича на 29 този месец, то днес външното ни министерство съобщи официално отказа си.

    Днес окончателно бе потвърдено "отрязването" на представителката на Царската партия НДСВ Г-жа Мария Ангелиева за поста на генерален консул в Лос Анджелес на мястото на Г-н Иво Мускуров.

   Мускуров каза специално за ОБЗОР BulgariCA.com, че "остава на поста генерален консул на Р България в Лос Анджелес до 31 октомври тази година." Той каза още, че "няма информация за по-нататък."

   Още четири "глави паднаха" за износ в чужбина. Или общо петима дипломати, назначени от правителството на Сергей Станишев, няма да заминат на мисии зад граница, съобщи говорителят на Министерството на външните работи /МВнР/ Драговест Горанов. Новината бе потвърдена от БТА.
    С решение на Министерски съвет е преустановена процедурата по назначаване за ръководители на мисии зад граница на Боян Чуков (Македония), Атанас Папаризов (за ген, консул в Ню Йорк,до сега евродепутат БСП), Мария Ангелиева (за ген.консул в Лос Анджелес, бивш депутат НДСВ) и Иван Палчев (за Ген.консул в Новосибирск, идва от посланик в Азърбейджан, ДПС), посочи Горанов. С решение на министъра на външните работи е отменено и назначението като младши дипломат в мисия зад граница на Теодора Дренска (предложена за Кипър и Ирландия, бивш депутат НДСВ).

В Чикаго най-вероятно ще пристигне Валентин Дончев за Генерален консул, който не е посочен в днешния списък.

ОТРЯЗАНИТЕ

МАРИЯ ИВАНОВА АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА Род. 15 януари 1969 София. Професия: юрист Езици: английски; руски; испански; Омъжена Партия: НДСВ Участие в 39-то и 40-то Народно събрание ФОТО:НДСВ

Още веднага днес сутринта Г-жа Ангелиева се изказа пред медиите в България, относно загубата на поста си в САЩ. Тя каза, че “не се чувствала обидена и, че няма смисъл да се влага емоции в подобни изключително сериозни решения.” Екс-кандидатката добавя, че “за нея е било чест да работи за българите и за България,” и, че била се “подготвила за това.” Интересното е, че не е ясно точно как и с какво. На въпрос на “всеки ден”: Вие сте юрист, как щяхте да помогнете на българската общност в Лос Анджелис? Анелиева отговаря бегло и не казва нищо конкректно.

"Аз съм посещавала нееднократно Съединените щати и два пъти съм била канена от Държавния департамент на сериозни посещения и имам контакти и отношение по тези въпроси. За мен щеше да е чест да работя за българите там." 

На въпрос кой я е предложил за поста в чужбина, представителката на НДСВ казва, "Аз кандидатствах за този пост. Лично подадох своята презентация, като се основавах на факта, че бях заместник-председател на Комисията по европейски въпроси и член на Комисията по външна политика (б.а.- в предишния парламент). От две години работя по една магистратура по международни отношения.... Това не са въпроси, които се решават за ден-два. Аз от една година работя по този въпрос, провеждала съм срещи, явявала съм се на определени изпити за езици, за да мога да докажа владеенето им. Всичко това изисква огромен труд и много голяма самодисциплина и твърде много време. Това са сериозни неща."

Цяла Македония ще пита за него - избран и спрян за дипломат в Скопие

Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 г. Завършил е специалността Радио и телевизия. Работил е като журналист на свободна практика, като главен редактор на в. "Балкански диалог". Бил е секретар в българските посолства във Франция и Испания. Работи като заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива и специализира в Института за политически науки в Париж. Владее френски, испански, руски, гръцки, английски език. Боян Чуков бе осветен от Комисията по досиетата като щатен служител към ПГУ на ДС, управление “Научно-техническо разузнаване”, а впоследствие и към военното разузнаване.

Красимир Райдовски казва за него пред блиц: "Боян Чуков го познавам от години. Беше мой колега от Първо главно управление. Чуков ще остане в историята като последен председател на някаква партийка на едрия капитал. През 1996 г. срещу обещана подкрепа за нашия кандидат Пирински на президентските избори му бях осигурил финансова помощ от няколко хиляди долара. Общо-взето, оттогава не сме се виждали, защото при втория си опит да получи пари разбра, че повече няма да има и оттогава престана да контактува с мен. Чуков беше добър разузнавач и една от задачите му, когато беше в Испания, бе да придобива информация за обкръжението на величеството – нещо, което ние сме правили в продължение на много години. Ако това са им кадрите на НДСВ и другите партии, ебати държавата, както каза навремето Иво Беров от националния ефир, за което си плати глоба от джоба!"

Атанас Папаризов е роден на 5 юли 1951 г. в София. Завършил е английска гимназия и "Международни икономически отношения" в МГИМО, Москва (1977). До 1990 г. работи в Министерството на външната търговия (по-късно: Министерство на външно-икономическите връзки). Специализирал е в Харвардския университет. Владее английски, френски, испански, руски и шведски език. Министър в правителствата на Андрей Луканов, Димитър Попов и Жан Виденов. В момента е; народен представител от ПГ на "Коалиция за България";, председател на Съвета по европейска интеграция на НС;, член на Комисията по външна политика и международните връзки на БСП;, член на Съвета по социално-икономическа политика;, депутат в Европейския парламент (2007–2009).

Папаризов е замесен в скандал за отношението към циганите, като наш евронаблюдател в Европейския парламент. Нидерландската депутатка от Групата на зелените Елс де Хрун обвини Папаризов, че на 11 октомври 2006 е обидил нейния македонски асистент от ромски произход Мартин Демировски. Папаризов отрича да е отправял обиди. 21 евродепутати решават да организират представление на известния испански танцьор на фламенко от цигански произход Хоакин Кортес в ЕП. Търсят съдействие, обръщат се и към Папаризов. Към него са насочени от Сергей Станишев, а Папаризов е упълномощен да разговаря. Обсъждат да се помогне, като България заплати за обяд на Кортес, придружаващата го ромска делегация и още 40 души сумата 2 000 €. Общите разходи около визитата им по план са 37 550 €. Исканото съдействие е България да поеме част от тази сума. Тогава въпросният македонски циганин Демировски, асистент на де Хрун, казва, че „България трябва да плати обяда, за да изкупи вината за поведението на наблюдателя Димитър Стоянов“. В печата в чужбина и у нас се отправя намек, че „личен асистент“ или „асистентка“ в Европейския парламент са лица, често имащи сексуална връзка с този, на когото са асистенти. И се критикува Папаризов за това, че с неговия международен опит би трябвало да знае „брюкселския жаргон“ и да е по-внимателен с „личния асистент“ на госпожа Елс де Хрун.
 

Иван Палчев е роден на 15 август 1943 г. депутат от ДПС и председател на парламентарната Комисия по национална сигурност в 36-ото Народно събрание (1990-1994 г.). Съучредител на Асоциацията за самозащита на гражданите "Защита" и "дясна ръка" на доц. Цветан Цветанов до неговия разстрел на 30 август 1994 г. Автор на биографията на Ахмед Доган, издадена през 2002 г. и на български, и на английски. Палчев е назначен за посланик в Азербайджан с указ на президента Георги Първанов, подписан на 16 септември 2004 година. Автор на книги за историята и практиката на тероризма. Отварянето на досиетата показват, че той е агент “Цеко” на Шесто управление на ДС. 

Из показанията на Пламен Митрев, дадени пред бившия директор на Специализираната следствена служба Бойко Рашков (освободен от Бойко Борисов тази година). Разпитите са проведени на 21 и 28 август 1998 г., а протоколите са в общ обем от 38 машинописни страници и бяха публикувани в "Параграф 22" и “Лекс”. "... Цялата работа започна през 1993 г., когато Иво Карамански (един от “бащите” на българската мафия) се опита да стане решаващ фактор в по-ниските среди на организираната престъпност в България. Тогава около него вегетираше една новосъздадена организация, доколкото си спомням "Защита", където от разбойническата страна, така бих казал, беше Слави Бинев от групата "Дескрим", или така наречената групировка на каратистите. Бинев е евродепутат и Архонт на българската Църква. Другият много сериозен фактор в тази организация беше депутатът от ДПС Иван Палчев, а основната движеща сила беше доц. Цветан Цветанов. ... Идеята беше т. нар. групировка на борците, в която основна роля играеха Васил Илиев, Големия Маргин, Димата Руснака, Маджо и Пашата, да се противопостави на Карамански, който доста ги беше притеснил. Така се стигна до побоя в "Дескрим" - заради електронно устройство за разблокиране на автомобилни алармени системи. В един момент трима от групата на борците - Димитър Джамов, Димата Руснака и Големия Маргин, забягнаха зад граница и бяха обявени за общодържавно издирване. След това, с посредничеството на Венци Джоков, Иван Палчев и доц. Цветан Цветанов, нещата се уталожиха: Слави Бинев и хората му оттеглиха жалбите си срещу борците, а Джамов, Руснака и Маргина се прибраха в България. Уговорката беше, че доц. Цветан Цветанов ще получи една много голяма сума пари, но доколкото зная, са му връчени само 20 000 долара. Трябваше да му бъдат дадени още стотина хиляди долара, но хората около Венци Джоков не искаха да плащат повече.”
Е, това са самопризнанията на един човек през 1998 г. Къде е той сега, доколко те са истински или измислени, или просто дадени под натиск, всеки сам може да прецени! Големият въпрос е защо тази част от показанията на Пламен Митрев (те са общо 38 страници), потъва във ведомственото небитие между следствието и прокуратурата по време на господството на главния прокурор Никола Филчев.

Ето и разказа на един скандален представител на медиите, бивш шеф на БТА и бивш журналист на бТВ  Иво Инджев, "доброволно напуснал" и от двете места: “В това мое първо предаване по телевизията - беше някъде към края на ноември 1992 г. - преразказах едно интервю на Констанца Анчева от “Отечествен вестник” с доскорошния заместник на Бриго Аспарухов Радослав Райков, уволнен от него. Райков, като човек току-що изгонен от Аспарухов, беше решил да проговори и разказа пред Констанца Анчева такива неща, пред които романите на Христо Калчев и епигоните му са нищо. Това интервю беше тотално “покрито”, а в студиото дойде само авторката и още една журналистка от същия вестник. Райков откровено ми призна, че го е страх да се яви публично в ефир. И това предаване толкова зверски е вбесило силните зад кулисите на българската политика, че ми изпратиха послание от Иван Палчев от ДПС, чието име сега излезе сред имената на депутатите-агенти. Беше ми изпратил буквално следната заплаха чрез репортер на агенцията - че главата ми ще се търкаля по стълбите на БТА.
 Главата ми наистина се затъркаля, макар и в преносния смисъл и малко по-късно. Констанца Анчева не беше случайна фигура в българската журналистика. Скоро след това тази жена, майка на четири деца, почина от ужасна смърт. В последния момент се опитаха да я спасяват с химиотерапия в Париж, но я върнаха в оловен ковчег оттам.”

Теодора Георгиева Якимова-Дренска е родена на 26 декември 1967г. в гр.Перник. Дренска - най-мълчаливата депутатка в Народното Събрание, която стоически не пророни и дума два мандата от трибуната на парламента ще  продължи да бъде все така мълчалива, но вече само у дома, защото бе задраскана от новото правителство от старият списък за заминаване на работа в дипломатическо място в чужбина. Известната с красотата си перничанка и втората хубавица от НДСВ, която бе предложена за заминаване, Дренска бе въвлечена в интрига през 2007г., когато съпругът й Цанко беше обвиняем по три дела за източване на ДДС.