Четат Корана “по часовник” в наше село

14-годишни четат с патос с батковците си
Чужди дипломати-мюсюлмани специални гости


По време на преговор учениците се поклащат напред-назад, което им помага да се концентрират и да наизустяват по-лесно. Не всеки обаче може да получи звание хаффъз, защото такъв се става, след като се наизусти свещеният Коран на оригинален арабски. Той се състои от сури (части), разделени на аяти (знамения). Коранът съдържа 600 страници, разделени на 114 сури, думите са 6666, буквите са 345 000. Снимки: Валентина Петрова,ивестник

По време на преговор учениците се поклащат напред-назад, което им помага да се концентрират и да наизустяват по-лесно. Момчета в гр. Мадан не са изключение, а момичета не се допускат. Макар, че през 2007Г. 25-годишна успя да научи светата книга, то наградата получи нейният съпруг. В този град в България е единственото място за цял цикъл по изучаване. Но, не всеки и от силния пол може да получи звание хаффъз, защото такъв се става, след като се наизусти свещеният Коран на оригинален арабски. Той се състои от сури (части), разделени на аяти (знамения). Коранът съдържа 600 страници, разделени на 114 сури, думите са 6666, буквите са 345 000. Снимки: Валентина Петрова,ивестник

София, 8 август.
    Четвърто национално състезание за хафъзи и художествено четене на Корана се състоя днес в Гоце Делчев, съобщиха от пресцентъра на Главно мюфтийство, организатор на събитието.
    Съревнованието започна в 9.30 ч. в залата на културния дом в града и продължила до 13.30ч.б.вр., по данни на националната телеграфна агенция.
     В него участваха представители на всичките 16 районни мюфтийства в страната на възраст от 14 до 35 години. Част от участниците са хаффъзи /ислямски духовници, които знаят Корана наизуст/.
    Надпреварата бе в четири категории. Първите две от тях са рецитиране на посочен от комисията откъс от Корана и на десет части /джуза/ от свещената книга. Третата и четвъртата категория е художествено четене на Корана /мусхаф/ съответно от участници до 14 години и от 15 до 30 години.
    Наградният фонд на състезанието е 5000 лева.
    На срещата бяха поканени районните мюфтии, представители на дипломатическите мисии на мюсюлманските страни в България, както и на централната и местната власт.
Гоце Делчев се опитва да настигне своя град събрат по брой население с една религия Мадан. 


Джамията в Мадан. ФОТО: Груев

Джамията в Мадан. ФОТО: Груев

В родопския град Мадан от 1999 година съществува единственото училище у нас
, където деца от цяла България могат да наизустяват Корана. От години Главното мюфтийство организира курсове за четене на Корана, но запаметяването на цялата книга се учи само в Мадан. В града приблизително 95% от населението изповядва исляма и на училището се гледа повече от одобрително. Занятията се провеждат в джамията в центъра на града. Самата тя е строена 10 години – до 2002 г., като средствата за нея са дошли само от дарения на местно население. Джамията, където се намира училището, е най-голямата в България, според местните жители. Тя е на площ от 1 декар и половина и събира приблизително 1600 души. Минарето на джамията е първото, което се вижда при влизането в града. А мюсюлманите тук нямат проблем с шепата християни и на никого не пречи езанът (призивът за молитва), който се чува по пет пъти на ден.


Известно е, че оригиналът на Корана е на арабски; именно същият този текст се използва и днес. Единствено оригиналът е напълно запазен: не се е наложило да бъде превеждан обратно на арабски от някой по-късен превод.

Известно е, че оригиналът на Корана е на арабски; именно същият този текст се използва и днес. Единствено оригиналът е напълно запазен: не се е наложило да бъде превеждан обратно на арабски от някой по-късен превод.

В Исляма, за разлика от католицизма и православието, няма свещеници, които да тълкуват Корана на вярващите. Всеки мюсюлманин трябва самостоятелно и директно да се запознае със съдържанието на свещения текст. Все пак в школите съществува вековна традиция на тълкуване на Корана и на Суната, като някои от коментарите към тях са също много ценни. И в наши дни в школите за изучаване се води този религиозен диалог, продължаващ вече четиринадесет века. Коранът ("четиво, лекция") е свещената книга на исляма, съставена в писмен вид около 650 г. по време на халифа Осман. Според ислямската традиция той е низпослан на части в продължение на 23 години на пророка Мухаммад (570 - 632) от Аллах. Мухаммад е бил на 40 год., когато в пещерата Хира, близо до свещения град Мека, чува за пръв път гласа на ангела Джибрил (Гаврил). За мосюлманите Коранът съдържа словата на Аллах. Още от времето на Мухаммад сурите от Корана се наизустяват, а хората наизустили Корана, се наричат хафъзи (хуффаз). 
В света съществуват стотици хиляди хуффаз и копия на текста, разпръснати в четирте краища на света. Фактът е, че между текстовете, съхранявани в паметта на хуффаз и преписите в целия свят няма никакви разлики. Библията е претърпяла много изменения, както и всяка новосъздавана религия е написала “своя” библия. Известно е, че оригиналът на Корана е на арабски; именно същият този текст се използва и днес. Единствено оригиналът е напълно запазен: не се е наложило да бъде превеждан обратно на арабски от някой по-късен превод. 
Първият превод на Корана е на персийски (Иран) език. Той не е цялостен. Преведена е едва сура Ал-Фатиха през 7 век. Други ранни преводи включват по няколко аята за Негуса на Абисиния и за император Ираклий. Към 1936 г. Коранът вече е преведен на 102 езика. Първият превод на европейски език е на латински и е направен през 1143 г. През 1616 г. Коранът е преведен на немски, а през 1641 г. на холандски. Преводи на френски са направени през 1647 и 1775 г. Първият академичен превод на Корана директно от арабски е направен през 1734 г. на английски. 
Първият опит за превеждане на Корана на български език е осъществен през 1920-те години и отпечатан от издателство „Нов живот“ като част от програмата на правителството за „пробуждане“ на помаците и приобщаването им към българското общество. 


През 2008 година издателство „Труд“ издава четвъртата редакция на превода на Корана от Цветан Теофанов.

През 2008 година издателство „Труд“ издава четвъртата редакция на превода на Корана от Цветан Теофанов.

Първият академичен превод, който е единственият одобрен, на Корана на български език е на професор Цветан Теофанов през 1997 г. Теофанов е преподавател по арабска литература в Софийски университет и директор на Центъра за източни езици и култури. След това излизат още три издания. Последното четвъртото издание е издадено през 2008 г. от издателство „Труд“. В него липсва оригиналният текст на арабски, както и разделението на джузове. Изданието е насочено по-скоро към немюсюлманите, тъй като от оформлението му са изпуснати някои елементи, които не представляват интерес за немюсюлманите.
В България Корана може да бъде намерен безплатно. Но, обикновенно, алахомолците винаги дават дарение от благодарност при получаване. Корана може да бъде открит в оригинал на хиляди уебсайтове. В превод на много езици, както и на български, също е достъпен он-лайн.