IN MEMORIAM: Почина доайенът на българските актъори


Петър Василев до последно бе с бистър ум и добър дух. Никога не е губил интереса си към живота и към културата най-вече. Четеше, пишеше и публикуваше спомени. През целия си живот е бил голям любител на природата и особено на планините.

Петър Василев до последно бе с бистър ум и добър дух. Никога не е губил интереса си към живота и към културата най-вече. Четеше, пишеше и публикуваше спомени. През целия си живот е бил голям любител на природата и особено на планините.

Най-възрастният български актьор Петър Василев почина днес, съобщиха от Народения театър "Иван Вазов". Тъжната вест бе потвърдена от БТА. Доайенът на актьорското съсловие е роден на 9 октомври 1911 г. в село Сладък кладенец, Старозагорско. Той е участник в любителската трупа на дружество "Железник" - Стара Загора /1932 г./. Работи в театър "Народна сцена" /1933 г./, в Драматичната студия при Българска въздържателна федерация, в драматичните театри във Варна, Пловдив и Русе, в Народен театър "Иван Вазов" /1945-1989/. Петър Василев е автор и на много статии и спомени за неговия път в изкуството, за негови колеги артисти, режисьори, драматурзи и писатели. Петър Василев бе олицетворение на връзката между творческите поколения в българския театър през последните повече от 70 години, се посочва в съобщението.
Първите си стъпки в театъра  прави в Драматическата студия при Българската въздържателна федерация под ръководството на най-великите драматични актриси  на България – Адриана Будевска и Роза Попова. Професионалния си актьорски път Петър Василев започва във Варненския общински театър (1934-1939 г) След това е актьор в драматичните театри в Пловдив(1939-1943) и Русе (1943-1945).

В Народния театър Иван Вазов” - София е поканен за дебют по препоръка на великия негов учител, а по-късно негов директор, режисьор и партньор Стоян Бъчваров. На сцената на първия театър на България Петър Василев дебютира през 1944 г. в пиесата “Часовникар и кокошка” на Иван Кочерга. До 1989 г. е в щата на театъра, а след това продължава да играе на договори.

За последен (за сега) път публиката на Народния театър го гледа през 2004 г. в грандиозния гала-спектакъл “Театърът пътува”, посветен на стогодишнината на Народния театър.

Участвал е в много телевизионни ирадиопредаванияфилми, в Българския есперантски театър с ръководител Кирил Дражев. С тази трупа играе във Виена, Атина, Лондон, Ленинград – сега Петербург, Хелзинки, Копенхаген, Хамбург, Будапеща и на много други места по света.