ПРЕОБРАЗЕТЕ СЕ … ИЗЧИСТЕТЕ СЕ … бъдете добри и се обичайте !
Първият сигнал, че иде зима
Чудото Преображенски манастир
Преображение Господне е един от 12-те големи християнски празника и се чества всяка година на 6 Август.
Holy Transfiguration of Our Lord and Savior Jesus Christ
Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) Ийсус Христос, Петър, Яков и Йоан се качват на планина и там Исус се преобразява пред тях: „…лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“ Сцената силно символизира изчистването на човека и показването му в истински образ, нещо така далечно в съвременния свят, в който живеем. Свят на фалш, лъжа и меркантилност.
Този празник е установен още в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесна слава пред трима от учениците си.
Според народните вярвания от Преображение Господне “лятото се пречупва” и времето се преобръща – върви към студа. Времето се преобразява, водите в изворите и реките изстиват, дните и нощите застудяват, и вече не стават за къпане.
Христос често беседвал с учениците си за своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но те пак дълбоко в себе си не вярвали, че това ще се случи.
В 33-тата година от земния си живот, 6 дни след беседата с учениците за Своите волни страдания, кръстна смърт и Възкресение, Иисус Христос се преобразил на планина Тавор пред погледа на трима свои ученици: Петър, Иакови Иоан – толкова на брой, колкото, според закона се изисквало да се засвидетелства истината. През нощта, изморени от нагорния път, учениците задрямали и заспали. Христос, както бил на молитва, се издигнал над земята и засиял в силна светлина. Лицето му заблестяло като слънце, дрехата му станала бяла като сняг. Като свидетели на това от небето се явили Мойсей и пророк Илия, с които Христос разговарял за кръстните си страдания и възкресение. Църквата чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.
На днешния ден вярващите се причестяват, 5 дни след започналия вече двуседмичен БОГОРОДИЧЕН ПОСТ (УСПЕНСКИ)(1-14 август), като в чест на празника се позволява риба. До този ден не се разрешаваше да се яде грозде. Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.
Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата. Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.
Тропар, глас 7
Преобразился еси на горе, Христе Боже, показавый учеником Твоим славу Твою, якоже можаху: да возсияет и нам грешным свет Твой присносущный, молитвами Богородицы, Светодавче, слава Тебе. Преобразил Си се на планината, Христе Боже, като Си показал на Твоите ученици славата Си, доколкото можеха, да възсияе и над нас, грешниците, Твоята присносъща светлина с молитвите на Богородица, Светодателю, слава на Теб.
Величаниe – Величаем Тя, Живодавче Христе, и почитаем пречистыя плоти Твоея преславное Преображение.
Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“ (Preobrazhenie Monastery, Veliko Tarnovo) е български манастир (бивш ставропигиален) във Великотърновска епархия, и е постоянно действащ до днес. Разположен е под отвесен скален склон в Дервентския пролом на река Янтра на 7 км северно от Велико Търново по пътя към село Самоводене. Около него се образуват почти три двора, свързани един с друг.
Най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България, е основан по времето на Втората българска държава през 13 – 14 в. Първоначално манастирът е метох на Ватопедския манастир от Света гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност.
Според средновековни документи през втората половина на XIV в. манастирът вече съществувал. Тогава той бил дарен с името си от българската царица Теодора (която всъщност е покръстената еврейка Сара, 2-ра съпруга на българския цар Иван Александър (1331-1371)).
През Средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14 в. След падането на България под османско владичество манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците. При завладяването на столичната област от османските турци през 1393 г. манастирът бил ограбен и разрушен напълно.
На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира, и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Още по времето на Зотик свещенното място се превърнало в едно от главните културни и революционни средища в Търновско, а е възстановен от двамата колоси на Българското национално Възраждане – Уста Колю Фичето и Захари Зограф.
Строежът на главната църква започва през 1834 г. и е възложен на майстор Димитър Софиянлията. Същата година е построена и Църква от триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда от Кольо Фичето. Заради участието си във Велчовата завера от 1834 – 1835 г. майстор Димитър е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през същата 1835 г., се заемат Уста Кольо Фичето и Уста Иван Бърната.
От Велчовата завера през 1835 г. до Априлското въстание през 1876 г., Преображенският манастир е подслон за много революционни дейци – Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев и др. В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а и самият Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Игумен на манастира от 1838 до 1840 e игумен Герасимов. През годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849 – 1851 г. от бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф. Наред със славянските просветители св. св. Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона „Преображение Господне“ носи негов автограф. Строителството в Преображенския манастир продължава активно до 1863 г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква „Благовещение“ (1863 г.).
Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид. В 1891 г. е завършен гробищният параклис „Възкресение Лазарово“, а в 1894 г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
Архитектурата на жилищните и на стопанските сгради се отличава с отворените към дворните площи дървени чардаци, еркери, широки стрехи, хвърлящи дълбоки сенки, които контрастират с белите варосани стени. Поради доста стръмния наклон външните стени на сградите по източното жилищно крило и включените между тях култови постройки достигат внушителна височина. За да устоят на натиска, долните части на тези съоръжения са изградени от камък във вид на подпорни стени, свързани с масивни арки.
В опис на църковната утвар на манастира от 1763 г. фигурира евангелие на български език със сребърен обков.
Твърде интересна е голямата сцена „Страшният съд“ на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките – в селски народни носии. Забележителна е сцената „Колелото на живота“, изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот. (МНОГО ПОУЧИТЕЛНО ЗА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО)
Църковният иконостас е създаден през 1838 г. според запазения контракт с първомайстор Никола Фичев от него и учителя му в резбарството Станю Марангозина от Белица, но и двамата по това време вече трайно са се установили в Търново. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и първият академично школуван български художник Станислав Доспевски. Някои от иконите са: „Архангел Михаил“, „Св. Богородица Милующа“, „Христос Вседържител“, „Преображение“, „Йоан Предтеча“, „Св. Андрей“ и др.
Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
Преди години в Преображенския манастир става чудо. Огромни скали се откъртват и се сгромолясат в манастирския двор. Не само, че човек не пострада, но и храмът остава непокътнат. До ден днешен скалата стои там, където я бе спряла Божията десница – на сантиметри от абсидата. Видът й сега е монументален. Свещен паметник на умиреното творение, осмислено и осветено от Божията премъдрост, за която няма случайности, няма тъмни и слепи сили, няма нито безсмислена разруха, нито безсмислен градеж. Грозният грохот на скалите е отзвучал, за да остане сладкият тътен от видяното в главите на посетилия манастира.
КАК ДА ПОСЕТИМ Отбивката за Преображенския манастир е на по-малко от 15 минути и на около 6 км от покрайнините на Велико Търново в посока Русе. Манастирът не предлага настаняване и храна, но всичко може да се намери в съседната бивша столица на България. Посещението може да се комбинира с други уникални туристически национални обекти в близост, Архитектурно – историческия резерват Царевец (5,5 км) и Архитектурно – музеен резерват Арбанаси (6 км). Райско място, където оставате възхитени от природата, манастира и невероятно топлото посрещане. Това е едно от местата в Родината, на което със сигурност ще се върнете отново.
ПРИПОМНЯМЕ – Богородични заговезни – начало на Богородичните пости – всяка година на 31 юли
БОГОРОДИЧЕН ПОСТ (1-14 август) – какво да ядем по време на пости
You must log in to post a comment.