Сините ще контролират тайните служби

София, 29 юли Днес бе решено представител на “Сините” в парламента да бъде шеф на комисията, която ще контролира тайните служби.

Иван Костов /ДСБ-Синя коалиция/ ще председателства първи комисията за контрол на Държавната агенция “Национална сигурност” /ДАНС/. Комисията е съставена от шестима народни представители – по един от всяка парламентарна група.

Народните представители отхвърлиха предложението на Янаки Стоилов /БСП/ да не се гласува днес състав на комисията, за да се направи проверка дали кандидатите не са актуални сътрудници на специалните служби. Той мотивира предложението си с това в комисията да няма хора, които са зависими от ДАНС.

Димо Гяуров /Синя коалиция, бивш шеф на тайните служби/ предложи днес да бъде гласуван съставът на комисията, а в едномесечен срок ръководството да извърши проверка и в случай на установяване на съпричастност, съответният депутат да бъде подменен с друг от същата парламентарна квота. При гласуването предложението бе отхвърлено.

Лютви Местан /ДПС/ заяви, че подкрепят предложението и възнамеряват да инициират промени в правилника, за да се превърне в принцип на съставяне на постоянните комисии.

Румен Петков /БСП-Коалиция за България/, бивш министър на вътрешните работи, посочи, че това предложение означава, че Народното събрание се ангажира с разкриване на действащи агенти.

След поименно гласуване членове на комисията станаха Иван Иванов /ГЕРБ/, Димитър Дъбов /КБ/, Камен Костадинов /ДПС/, Волен Сидеров /”Атака”/, Иван Костов /Синята коалиция/ и Яне Янев /РЗС/.

При гласуването на състава на комисията заместник-председателят на параламентарната група на Коалиция за България Михаил Миков /БСП, бивш министър на вътрещните работи/ е гласувал против кандидатурата на собствената си парламентарна група – Димитър Дъбов. Той уточни това в обяснение на отрицателен вот от парламентарната трибуна. Миков посочи, че е гласувал против, не защото иска да оценява качествата на един или друг от участниците, а защото със създаването на тази комисия за пред обществото фиктивно са прокарани принципите на паритета и ротацията. Той посочи, че на практика комисията е формирана на принципа на мнозинство и опозиция, и се ръководи от представител на мнозинството.

Парламентът реши комисията да бъде председателствана на ротационен принцип на всеки две сесии, като се започне от най-малката група. Яне Янев /РЗС/ си направи отвод, за да не бъде едновременно председател на две комисии. Така председателството трябва да поеме представителят на следващата по големина група – Синята коалиция, която излъчи за свой представител шефът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов.

КОЙ ЩЕ КОНТРОЛИРА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ /ВИЗИТКА/

Иван Йорданов Костов е роден на 23 Декември 1949г. в София. Родителите му са Йордан Генков (р. 1923) и Поликсена Димитрова. Иван Костов е женен за Елена Григорова (р. 16 юли 1949). Двамата се запознават през 1967 г. в Слаботоковия завод-София. Иван и Елена са венчани през 1974 г в Драгалевски манастир. Имат две дъщери — Яна и Мина, кръстени също в Драгалевския манастир. Имат и двама внука — Иван и Виктор.

/кариера, скандали, текущи/

КАРИЕРА

През 1967 година Иван Костов завършва средно образование в 18-о СПУ “Кирил и Методий” (СОУ “Уилям Гладстон”) – София. Бил е работник в Слаботоковия завод – София и аеролог в Института по хидрология и метеорология – София. Учи за летец в Селскостопанската авиация в гр. Кременчук, Украйна. Бил е началник “Планов отдел” в Завода за преработка на хартия – гара Искър, София.

През 1974 г. се дипломира във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес УНСС) по политикономия, а през 1981 — в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Математическо моделиране на икономическите процеси“. Защитава във ВИИ през 1983 дисертация на тема „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера“ за научна степен кандидат на икономическите науки (сега: доктор по икономика).

Преди научната си кариера работи (1974) като началник на плановия отдел в ДСО „Вторични суровини“.

Асистент във ВИИ (днес Университет за национално и световно стопанство) в периода 1974–1982 г. Във Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Ленин“ (преименуван през 1995 на Технически университет – София) постъпва през 1979 г. като старши асистент в Катедра „Политическа икономия“ на Центъра по идеологически дисциплини. Става главен асистент (1981) и доцент (1992) в Катедра „Теория на пазарното стопанство“ на Стопанския факултет.

Във връзка с назначаването му за старши асистент за Костов са писани доноси, в които е обвинен, че отхвърля икономическите схващания на Тодор Живков. В проверката на доносите, извършена от ръководителя на катедрата проф. Алексиев, се казва: „Иван Й. Костов е политикономист с твърде солидна подготовка и широки интереси. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система“. Костов много активно е разработван от ДС за възгледите му за пазарната икономика, определени като антикомунистически.

Основни области на научна и преподавателска дейност: политическа икономия, факторен и клъстърен анализ в икономическите изследвания, сравнителни изследвания на икономическото развитие, динамични модели в икономиката. Автор на научни публикации и монографии. До 1989 работи като научен консултант на НИИ по прогнозиране на социално-икономическото развитие на България. Участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс за нуждите на Държавната планова комисия и Министерския съвет.

През декември 2008 е удостоен с първият “Почетен знак за човеколюбие и благотворителни дела” на Български червен кръст.

Иван Костов е член на „Интернет общество – България“ от 2 март 2001 г.

СКАНДАЛИ

По време на управлението на Иван Костов, като Министър-председател, в Либия са задържани шест български медици, обвинени за умишлено заразяване на деца със СПИН. Тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров заявява по БТВ в началото на 2007 г., че месец преди арестите е предупредил кабинета какво се готви. Започва съдебен процес срещу тях, придобил особена популярност в последвалите години поради издадените смъртни присъди.

По повод вече предявените обвинения за заразяване със СПИН към петте сестри и лекаря, в публичното пространство се тиражира фразата на Костов за медиците: „Ами ако са виновни?!“. По-късно Костов и правителството търпят критики, че не е обърнато сериозно внимание в началото на процеса и престъпно са бездействали.

Костов не се среща с Муамар Кадафи, въпреки че е изрично призован за това от Надежда Михайлова в докладна записка от края на 1999.

През февруари 2002 г. Народният съд на Либия прекратява делото за заговор срещу държавата, поради липса на доказателства. През следващите години срещу медиците са започнати нови дела, които довеждат до издаване на смъртни присъди.

По време на своето управление, Костов получава прозвището Командира. Политическите му противници считат управлението му за еднолично, докато неговите поддръжници одобряват категоричната му политическа позиция по спорни въпроси.

САПИО На 24 март 1992 г. Костов в качеството си на министър на финансите в 79 правителство на България подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки, че разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение“, фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Ясен Златков успява да внесе в България стоки за около 5 милиона долара.

Няколко месеца по-късно в пресата се появяват обвинения, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации. Главна прокуратура започва предварителна проверка по случая, която завършва на 10 февруари 1993, установявайки, че Костов не е нарушил законите на страната, тъй като само подписът му не разрешава вноса и писмото не е заведено по надлежния ред в Министерство на финансите, като липсва син печат от министерството. Самият Иван Костов твърди, че е имал правно основание да издаде разрешение за внос. Според него престъплението е в нееднократното използване на разрешението, като още докато той е министър на финансите започва съдебно дело срещу Фондация Сапио, с което имуществото на фондацията е запорирано и митниците си възстановяват нанесените им щети. Ясен Златков емигрира в САЩ и регистрира Фондация Сапио зад граница.

През 1994 г. е съставена анкетна комисия към Народното събрание, която установява, че фондация „Сапио“ е нанесла щети на държавния бюджет от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 338 498 022 тогавашни лева, равностойни на 13 540 000 долара.

В интервю с Десислава Хаджиева бившият главен прокурор Иван Татарчев посочва, че е наредил възобновяване на прекратената предварителна проверка по делото Сапио. Той потвърждава, че възложената от него предварителна проверка е завършила с мнение за образуване на следствие срещу Костов. Противно на това мнение главният прокурор не завежда дело, което впоследствие оправдава с изтичащия си мандат (1999). Той посочва оправданията на Костов с митничарите като неморални, защото няма как да не бъде изпълнено нареждане на висшестоящ началник — митниците са на подчинение на М-вото на финансите.

Според Румен Киров от Националната следствена служба давността по делото Сапио е изтекла през 2002 г. Иван Татарчев твърди, че въпросът за давността е спорен, защото предварителната проверка може да се разглежда като наказателно преследване, т. е. да удължи давностния срок (до 2008 г.). Но и този срок минава, периодът в който Костов запазва абсолютно мълчание и спира изявите си в медиите.

Скандалът с Фондация Демокрация и Майкъл Чорни започва през 2003 година, двадесет дни преди местните избори същата година, с публикация на руския бизнесмен Майкъл Чорни във вестник Труд. В нея изгоненият от България Майкъл Чорни обвинява бившия премиер Иван Костов, че през 2001 година, малко преди парламентарните избори го е изнудвал за пари. Десет дни преди парламентарните избори през 2001 г. във фондация Демокрация постъпва дарение от $189 000 (след данъци) от регистрираната в Кипър офшорна фирма „Ромент Трейдинг“. По-късно кипърски адвокат на фирмата прави изявление чрез вестник Труд, че е извършил банковия превод по нареждане на бизнесмена Майкъл Чорни. Самият Чорни намеква, че е бил изнудван. От фондацията твърдят, че произходът на сумата е проверяван от Бюрото за финансово разузнаване и няма данни, че Майкъл Чорни е дарител. Четири години по-късно от фондацията, позовавайки се на документи от Министерството на търговията, индустрията и туризма на Кипър, доказват, че Чорни не е собственик на фирмата, превела въпросното дарение, а Майкъл Чорни съобщава, че е прехвърлил парите, за да злепостави Костов.

ТЕКУЩИ

На проведените парламентарни избори в България през юни 2001 ОДС получава около 18% от гласовете. Победител е създаденото 2 месеца по-рано Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Иван Костов подава оставка като председател на СДС.

След загубата на изборите, Костов в продължение на около 2 години се въздържа от медийни изяви и не се изказва от парламентарната трибуна. Най-често тиражираното обяснение за поведението му през периода е, че той е обиден на българските избиратели, задето не са подкрепили ОДС. През 2003 г. в интервю за bTV Костов отрича това и обяснява мълчанието си с умора от 4-годишното управление. Единственото си публично изказване в този период Костов прави на XIII Национална конференция на СДС. В него той заявява, че няма да променя позициите си спрямо моментните настроения на избирателите и

нарича българите „народ в кавички“.

През 2004 г. Иван Костов напуска СДС поради несъгласие с новото ръководство, начело с Надежда Михайлова и оглавява новосъздадената партия Демократи за силна България (ДСБ).

Преди Изборите за Европейски парламент през 2009 ДСБ и СДС сключват съюз и Иван Костов става съпредседател на новосъздадената коалиция от партии Синята коалиция, заедно с Мартин Димитров.

ИЗТОЧНИЦИ: УИКИПЕДИЯ, СДС, ДСБ, БУЛФОТО