Мит ли е кацането на Луната

Десетилетия по-късно теориите за конспирация са все още живи – на 20 Юли 2009г. се навършват 40 години от кацането на Луната

Главният историк на Националния авиационен и космически музей “Смитсониън” във Вашингтон: “Теориите са “глупави”, но съм съгласен, че няма да се забравят скоро. Би било най-страхотното нещо на Земята да се върнем обратно на Луната – само за да докажем, че вече сме били там!”

Вашингтон, 15 юли /Пеер Майнерт, ДПА/ Дори теориите за конспирация понягока трябва да се вземат насериозно. Всяка седмица Роджър Лониъс, главният историк на Националния авиационен и космически музей “Смитсониън” във Вашингтон, посвещава време на развенчаването на една от тези теории, любима във времето – че астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин никога не са кацали на Луната.

Целият 20 юли на 1969 г. – кацането и космическата разходка няколко часа по-късно, са били просто шоу, само лъжи, заснети в холивудско студио или в пустиня, казват скептиците. Малко други теории за конспирация са били толкова популярни и толкова устойчиви на времето. “Ние, американците, просто обожаваме подобни неща”, казва Лониъс, изправен пред космически апарат като Ийгъл-а, който заведе Армстронг и Олдрин до лунната повърхност.

Всъщност теориите за конспирацията изобилстват в САЩ: атаките на терористите от 11 септември 2001 г. били планирани от правителството; президентът Барак Обама всъщност не бил американски гражданин; както и множество погрешни хипотези за убийството на президента Джон Кенеди. Не мина много време след кацането на Луната, преди да се появят и безумните теории.

Истинските спекулации започнаха през 1976 г. с книгата на Бил Кейсинг “Ние никога не сме кацали на Луната – лъжата за 30 милиарда долара”. Беше ерата на скандала “Уотъргейт” и на Виетнамската война и последвалото недоверие към правителството даде свобода на подобни теории. В един момент до 10% от американците вярваха в конспиративните теории за Луната. Сега те са средно 6%, казва Лониъс.

Сред аргументите на скептиците са “развяващият се флаг”, “липсващите звезди” и “фалшивите сенки” в телевизионните кадри. Но в основата на идеята се корени убеждението, че по онова време страната не е била достатъчно напреднала технологически, за да направи пътуването. САЩ водеха космическа надпревара със СССР по време на Студената война и не можеха да поднесат победа на комунистите. Като последно средство американците са посегнали към фалшификацията, казват скептиците. Тяхно любимо доказателство за измамата е развяващият се флаг, който Армстронг и Олдрин забиват на лунната повърхност. Какво го е развявало, след като на Луната няма въздух? В действителност флагът е бил оборудван с прът, който да го държи изпънат, вместо да виси отпуснат, а вълнуването на плата се дължи на прегъването при пакетирането. Освен това кадърът с флага, който наистина се движи, е заснет, когато един от астронавтите тъкмо пуска плата. Следва проблемът с липсващите звезди. Защо не се виждали звезди на телевизионните екрани? НАСА отговори, че звездната светлина е прекалено слаба, за да се появи на снимки при обичайните светлинни условия на Луната – феномен, който е добре познат на всеки фотограф на Земята. Що се отнася до “фалшивите сенки”, на снимките на НАСА предметите и хората изглежда, че хвърлят сенки в различни вместо в паралелни посоки. Понеже Слънцето е единственият източник на светлина на Луната, скептиците използваха това като доказателство, че всичко е заснето в холивудско студио при много светлини. Експертите отговарят: Луната не е плоска, което означава, че няма 100 процента “правилна” сянка. Това може да се случи дори на Земята.

Лониъс нарича теориите “глупави”, но е съгласен, че няма да се забравят скоро. “Би било най-страхотното нещо на Земята да се върнем обратно на Луната – само за да докажем, че вече сме били там”, каза той.

След като стъпват на Луната и започват да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите кенгурови подскоци при които се прелитат над 2 метра, по доклада на НАСА. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националния флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята.

Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин. след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.

ИМА ЛИ СНИМКИ ОТ ЛУНАТА НА БОКЛУКА

През 2006 година стана ясно, че е загубена е оригиналната лента със снимките на първите крачки на човек на Луната. Снимките на историческото кацане на Нийл Армстронг бяха признати за един от най-важните артефакти на ХХ век.  Въпреки че телевизионния репортаж от юли 1969 година, видян от 600 млн. души, се пази за потомството, оригиналният филм със снимките е загубен в огромния архив на космическата агенция на САЩ – НАСА. Вместо да пазят записа като зеницата на окото си, НАСА просто е пратила снимките в архив. И понеже обслужващият персонал се е сменял, пенсионирал и уволнявал, сега никой не знае къде са оригиналните ленти. Въпреки че това предизвика критики към агенцията, за НАСА не е нов проблем.

В началото на 2006 година екип учени и ветерани от НАСА започнаха да изучават архивите. До този момент те са установили, че лентите са били предадени в Националния архив на САЩ, след което НАСА си ги е поискала за съхранение в Центъра за космически полети “Годард” в Мериленд.
Центърът за космически полети “Годард”, освен това, е единственото място, където има оборудване, позволяващо да се гледат 16 мм ленти. Това оборудване трябваше да бъде бракувано през октомври, ако не беше се случил този инцидент. В момента екипът се опитва да убеди НАСА да отдели достатъчно сили за издирване на лентите. На този етап учените се надяват, че лентите са някъде на сухо и хладно място и не смеят и да помислят, че някой може ей така да ги изхвърли на боклука.

АВТОБИОГРАФИИ

Нийл Армстронг е роден през 1930 г. Той е американски космонавт и е първият човек, стъпил на Луната през юли 1969 г. Нийл Армстронг е командир на “Аполо 11”. Той лети на “Джемини 8” през март 1966 г. От 1971 г. е професор в университета в Цинцинати (САЩ). 
Едуин Олдрин е американски астронавт, полковник от ВВС. Роден е на 20 януари 1930 г. в Глен Ридж, Ню Джърси, САЩ. Служи в различни части на ВВС. През 1959 г. постъпва в Масачусетския технологичен институт. През 1963 г. защитава докторска дисертация и е приет в групата на астронавтите в НАСА. Извършва полети в Космоса от 11 до 15 ноември 1966 г. (заедно с Дж. Ловел) като втори пилот на космическия кораб “Джемини-12”. Прави 59 обиколки около Земята. Излиза в открития Космос за 2 ч и 10 мин. След полета участва в разработката на техниката по сближаване на орбитите на космическите кораби “Джемини” и “Аполо”. От 16 до 24 юли 1969 г. осъществява първия полет на американски пилотиран кораб до Луната (заедно с Н. Армстронг и М. Колинс) като пилот на лунната капсула на космическия кораб “Аполо-11”.  20 минути след Армстронг, слиза на повърхността на Луната и пребивава там повече от 1,5 ч. Общата продължителност на пребиваването му на Луната е 21 ч и 36 мин. На негово име е наречен кратер на обратната страна на Луната.

В СТАТИЯТА Е ИЗПОЛЗВАНА ИНФОРМАЦИЯ НА БТА, НАСА, УИКИПЕДИА.

ПОЯСНИТЕЛНАТА втора част е на Евгени Веселинов.