НАУКАТА И АСТРОЛОГИЯТА ЗА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА четете по-долу

Директорът на Геофизичния институт към БАН Николай Милошев заяви за БНТ, че трусовете са затихващи и очаквани и няма причина хората да се страхуват. ФОТО:БНТ

Два пъти днес привечер се разлюля земята в България, без да причини жертви и разрушения.

По данни на Сеизмологичния център към Геофизичния институт на БАН в 19.04 ч. б.вр.  днес е регистрирано земетресение с епицентър на около 160 километра в югозападна посока от София, извън територията на страната. Това съобщи Министерството на извънредните ситуации. Земетресението е с магнитуд около трета степен по скалата на Рихтер, няма данни за жертви и нанесени материални щети, се посочва в съобщението.

По-рано днес БТА съобщи за трус от същата степен в 16.26 ч. б.вр. с епицентър на 90 километра югозападно от София, на територията на България.

НАУКАТА И АСТРОЛОГИЯТА

КАК СЕ ДРУСА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Земетресенията раждат минерални извори

От учебника на един от преподавателите във Физическия факултет към Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Академик д.ф.н. Людмил Христосков.

“Земетръсната активност на територията на страната е една от най-ярките изяви на съвременната геодинамика по нашите земи. В геологическата история, геодинамиката е изразена в тектонските и неотектонските процеси и движения и синтезирано е отразена върху геолого – тектонските и неотектонски карти, схеми и профили.
Дълбочинните разломи и свързаното с тях блоково строене на земната кора са играли важна роля в геоложкото и геотектонско развитие на страната, в оформянето на съвременната картина на нейния геоложки строеж. Редица разломи показват и съвременна активност, обстоятелство което спомага да се обоснове морфоструктурната подялба на страната. Към основните стабилни морфоструктурни области се отнасят Тракийският срединен масив и Мизийската платформа. Две са основните напречни (NE – SW) разкъсвания в нашите земи: Етрополската линия и Твърдишкият разломен сноп.
Без да се навлиза в подробности, трябва да се отбележи, че неотектонският етап в геоложката еволюция на България започва в края на миоцена, около 10 млн. години назад. От началото на плиоцена (7 млн. години) цялата страна е обект на интензивни вертикални тектонски движения, главно с позитивен знак (издигане). Формирането на съвременния релеф е започнало по това време. Значителни издигания до 2000 м. се наблюдават в Рила и Пирин, както и потъвания до 700 м. в Ломската депресия, докато в района на Бургаския залив изменения почти не настъпват.

Данните за строежа на земната кора и горната мантия в България все още не са достатъчно детайлни. От сеизмичните, гравиметричните и сеизмологични изследвания се установява, че дебелината на кората се изменя между 30 км и 50 км. Най-дебела е кората в района на Рила планина (50 км), Пирин (45—50 км), Родопите (40—45 км) и най-плитка в Мизийската платформа (30—35 км). Междинно положение заема, централната част на страната, където дебелината варира между 30 и 40 км.

Картата на епицентровете маркира и границите на основните сеизмични райони в страната, отразени чрез сеизмичните зони в тях. Рило – Родопският сеизмичен район обхваща Струмската и Родопската (сеизмична зона. Средногорският район обединява Софийската, Маришката и Бургаската сеизмична зона. Североизточният район покрива Горнооряховската и Шабленската сеизмична зона.

Най-силното земетресение на Балканите и в България с огнище в кората е станало в Рило – Родопския район, Струмска зона, на 4 април 1904 г. в 10 часа и 26 минути с М = 7,8 и интензивност в епицентралната област от 10 степен.

Макар данните за разрушенията и жертвите да не са достатъчно пълни (в българските бюлетини жертвите са единици), предхождащото земетресение е изиграло важна превантивна роля. Главното земетресение е било усетено твърде осезаемо в Будапеща, а някои очевидци в София говорят за наблюдавани земни вълни. От земетресението е активирана разломна линия със субпаралелно направление, чиито следи и сега се наблюдават в Кресненското дефиле.
В Средногорския район, по долината на р. Марица, през 1928 г. е реализирана серия от три разрушителни земетресения. Силно са засегнати Пловдив, Чирпан, Първомай и много други селища, като

напълно са разрушени общо 74 000 сгради и 114 души са убити.

Прецизно са документирани разломни следи върху земната повърхност с обща дължина 141 км. Това е един от малкото случаи, цитирани в световната литература, когато преди и след силно земетресение са проведени детайлни геодезични снимки. На отделни места денивелациите на терена достигат 1,5—2 м. Афтършоковата поредица продължава до края на 1933 г. След земетръсната серия от 1928 г. в страната настъпва затишие на силните земетресения, което продължава и днес.
В исторически план за Средногорския район трябва да се отбележи земетресението в София от 30 септември 1858 г. (М ~ 7, 10- 9 степен), което е разрушило голяма част от града и околностите и взело единични човешки жертви. От земетресението се е появил минералният извор в Овча купел, а софийският е загубил дебита си за 2—3 дни и се е възстановил с вода, имаща по-висока температура. Последващата осезаема за човека земетръсна дейност е продължила над 108 дни. Прекрасно описание на земетресението и последствията от него достига до нас благодарение на Сава Филаретов (Цариградски вестник, 1/13 ноември 1858 г.).

В Североизточния сеизмичен район са станали две доста силни земетресения. Първото е от 31 март 1901 г. в Шабленската зона с епицентър в морето, а второто е от 14 юни 1913 г. в Горнооряховската зона). Това земетресение е разрушило В. Търново, Г. Оряховица и околните селища. Подробно описание е дадено от Ст. Стайков.). Освен споменатото земетресение от I век пр. Хр., в исторически аспект за Шабленската зона трябва да се отбележи и земетресението през 358 г., от което във Варненския залив е образувана вълна с височина 4 м.
Огнищата на земетресенията в България са предимно в земната кора, а силните земетресения са в дълбочинния интервал 10—30 км, т. е. в самата кора. “Сеизмология” Акад. д.ф.н. Людмил Христосков

Из “Как се прогнозират земетресения с астрологически методи”

автор: Кирил Стойчев

Самата прогноза е публикувана в сп. Фаворит и в-к Народно дело.
Гласи следното:

„С навлизането на Плутон в Козирог започва двадесет годишен период на повишена сеизмична активност на територията на нашата страна, който ще бъде аналогичен на подобен двадесет годишен период от началото на 20 век, когато в България са се случили няколко по-силни земетресения. Определянето на точни дати е трудно, но все пак най-критични са месеците април и май на 2008, 2009 и 2010 г., като последната година е най-вероятно наистина да преживеем силно земетресение. За щастие по-големите земетресения в България са се разминавали предимно с материални щети, дано и този път да е така.”

Фактите – земетресения случили в България след прогнозата:
15.04.2008 – земетресение 4,2 по Рихтер в района на Габрово
12.05.2008 – земетресение 4,3 по Рихтер в района на Стражица
15.11.2008 – земетресение 4,0 по Рихтер в района на София
08.04.2009 – земетресение 3,6 по Рихтер в района на Кърджали
25.04.2009 – земетресение 5,3 по Рихтер във района на Вранча Румъния, усетено в цяла Северна България

Кирил Стойчев – астролог
председател на Българска астрологична асоциация

—————
Забележка:

Относно мястото на един бъдещ трус, трябва да се има предвид най-вече факта, че основните сеизмични райони в България, така както са групирани от сеизмолозите, са:

Рило-Родопски регион – зона Струма и зона Родопи;
Регион Средна гора – зона София, зона Марица и зона Бургас;
Североизточен регион – зона Видин, зона Горна Оряховица и зона Шабла.

Ако включим в изчисленията и възможностите за изкуствено предизвикване на земетресения, вероятността нараства още повече…