Еднакви проблеми на емигранта и тук и в България – 56% искат съсед-чужденец

Нашенци най-негативни към турци и араби

Най-честите проблеми на бежанците и имигрантите при търсене на работа са лошото владеене на български език, непризнаване на дипломите и квалификацията им, както и възрастовата бариера

35% желаят сватба с чуждоземец – 90% от инакоговорящите искат българско тяло

Проучване на МБМД, поръчано от Комисията за защита от дискриминацията (КЗД), показва, че 8% от чужденците у нас чувстват разлика в отношението на българите към тях. Близо 30% усещат това рядко, никога не са чувствали разлика 50% от чужденците в България, информират от комисията, като цитират данни от изследването.

То е направено сред 1202 пълнолетни граждани на страната, както и сред 515 бежанци, имигранти и други групи чужденци у нас. 8% от анкетираните чужденци са бежанци, 20% – имигранти, и 72% са от други групи чужденци. От Русия са 19%, от ЕС – 19%, от източни неарабски страни – 17%, от арабски страни – 15%, от други европейски страни, които не са в ЕС, – 12%, от съседни страни извън ЕС – 10%.

Най-често различното отношение се изразява в трудности при комуникирането поради езиковата бариера, поради недоверие спрямо чужденците, сочи изследването. При всекидневните контакти е най-изразено различното отношение – хората на улицата, съседите, служителите в държавните институции.

Европейците у нас се радват на добро отношение. На по-негативно отношение в сравнение с останалите са подложени арабите и турците, посочват авторите на изследването, цитирани от КЗД. Най-дискриминираната според изследването група чужденци у нас са бежанците, посочват от комисията. Факторите, които оказват влияние за негативното отношение към чужденците у нас, са държавата, от която идват, цветът на кожата, владеенето на езика ни, езикът на чужденеца, материалното положение, нравите, обичаите, културата, начинът на живот, степента на образование, показва проучването.

Оказва се, че еднакви проблеми има емигранта, и тук в САЩ, и в България.

Най-честите проблеми на бежанците и имигрантите при търсене на работа са лошото владеене на български език, непризнаване на дипломите и квалификацията им, както и възрастовата бариера от 30 г. при възможност за квалификация и преквалификация. На 26% от всички – бежанци, имигранти и други групи чужденци, децата посещават училище, на 7% не ходят на училище, 46% – нямат деца в ученическа възраст, а 20% – не са дали отговор. Най-честите причини, поради които децата на бежанците и имигрантите не посещават училище, са незнанието на езика ни и липсата на достъп до изучаването му, липсата на подкрепа от учители и съученици при усвояване на материала, както и страх у родителите от малтретиране и насилие върху децата им. В изследването се прави сравнение на отношението към бежанците, имигрантите и другите групи чужденци у нас и в други страни: 35% от анкетираните чужденци заявяват, че у нас дискриминацията към тях е по-малка, 33% не виждат разлика, 10% смятат, че у нас дискриминацията е по-голяма, 23% не са отговорили.

На въпрос дали биха живели в съседство с бежанец, имигрант или друга група чужденци, 56% от изследваните българи отговарят положително. На същия въпрос за съсед българин чужденците отговарят положително. Процентите на отговорилите с “да” са от 79 до 92, като процентът расте заедно с продължителността на престоя на чужденците в страната ни. Брак с бежанци, имигранти или с представители на друга група чужденци биха сключили 35% от анкетираните българи, процентът на чужденците, съгласни на брак с българин/българка, е от 64 до 90, информират от комисията. Проучването сочи, че 32% от българите биха осиновили дете от чужд произход. При чужденците този процент е от 53 до 72.

Данните от изследването са поместени на сайта на Комисията за защита от дискриминация: www.kzd-nondiscrimination.com.