Журналистка отвори тайните досиета на царя

В САЩ КНИГАТА МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ НА ТЕЛ. 1-213-272-0568

“Цар Симеон, майка му царица Иоанна, сестра му Мария Луиза и леля му Евдокия са следени от Държавна сигурност, а материалите са събирани в дело под кодовото название “Паразити”.”

Евгени Веселинов, ОБЗОР BulgariCA, 15 Юли 2009г.

Книгата е резултат на дълги преписки направени от Димитрова и е ексклузивно документално разследване на вестник “24 часа”.

Следим писането на Алексения от години, поради актуалните теми в тях и големият интерес, който предизвикаха.

И сега Димитрова даде изключително интервю за ОБЗОР BulgariCA, което публикуваме по-долу.

“От януари до май тази година четох 17-те папки – близо 3000 стр. … 4 папки са директно свързани със Симеон или семейството му. Останалите са за т.нар. вражеска  емиграция в различни страни, но в тях има документи и за него.”

Най-голямото до момента досие на Царя съдържа секретни документи за Симеон Сакскобургготски, писани и събирани от 50 агенти в различни управления на Държавна сигурност от 1946 г. до 1993 г.

Сведенията и факсимилета се публикуват за първи път.

Те разказват за любовните увлечения на младия Симеон, за няколко готвени атентата срещу него, като например този, когато четирима комунисти, пристигащи в Египет през Турция, трябвало да гръмнат 13-годишния Симеон. Подобен план е съществувал и през декември 1944 г. Сведение за него се пази сред документите на някогашния Офис ъв стратеджик сървисес – предшественика на ЦРУ, в американските национални архиви в Колидж парк, Мериленд.

Историята за Георги Димитров и бащата на Царя, в която според германски историци цар Борис III е изиграл решаваща роля за спасяването на Димитров в Лайпцигския процес.

За сондажите на Симеон той или някое от децата му да дойде преди 10 ноември в България, за готовността да стане министър-председател, споделена още през 60-те години.

Книгата разкрива идвал ли е тайно Симеон в България преди 1989 г., за кого от синовете му Държавна сигурност търсела българка за любима, какви са били отношенията му с емиграцията, с кого е “играл” от световните лидери и ЦРУ, кои са били агентите край него.

Над 50 докадчици са се въртяли около Царя. Освен псевдоними на информатори в разработките са използвани специфични оперативни съкращения като ИР – изменник на родината, ЗАГ – задграничен агент, ВЕ – вражеска емиграция, ОР – оперативен работник, ЛД – литерно дело, СС – секретен сътрудник, ДОП – дело за оперативна проверка, ДОН – дело за оперативно наблюдение, ДОР – дело за оперативна разработка, ДВ – доверена връзка, ГАР – групова оперативна разработка.

Как двама българи са изнудвали царя за 10 000 долара през ноември 1990 г. Те му се обадили и му казали, че ако не получат парите, ще пострада той или членове от семейството му. Това разкриват доскоро секретни документи на разузнаването, намиращи се в литерно дело “Двора”. Сведенията за изнудването са получени в Националната разузнавателна служба на 29 ноември 1990 г. с входяща шифрограма от Мадрид.

Какви информации са получавали иконата на БКП Милко Балев, секретарят и шеф на международния отдел на БКП Димитър Станишев и символа на СДС Желю Желев за царя.

Документите обсъждат масон ли е Симеон, занимавал ли се е с контрабанда на наркотици и тютюни, колко пари получил при напускането на България, кой и кога го съветвал да се откаже от престола. Облагодетелствал ли се е царят от наши капитали, какво мислело за имотите си в България царското семейство през 70-те г. на миналия век.

Книгата е 384 стр. и съдържа повече от 150 факсимилета на секретни документи.

ИНТЕРВЮ

1. Алексения, как започна всичко за Царя? Защо избра него, а не Бойко Борисов или Сергей Станишев?

Идеята да поискам оперативните разработки за цар Симеон дойде през 1996 г. Читател на “24 часа” се обади в редакцията по повод едно мое изследване в архива на МВР за референдума “република или монархия”, публикувано във вестника, и ме разкритикува, че съм пропуснала “нещо съществено”:  “Знаете ли, че царят е бил следен от Държавна сигурност? Защо не поискате и тези архиви?” Това беше чудесна идея, от която реших да се възползвам.

Тогава нямаше закон, който да регулира достъпа до секретните архиви на бившата Държавна сигурност. Дали ще бъде даден, или не някой документ, по онова време бе само и единствено решение на министрите на вътрешните работи. Поисках материалите за царското семейство от архива на МВР и след няколко месеца неочаквано ми се обадиха  и ми казаха, че са подготвили документи, с които да се запозная, когато пожелая.

Така на 26 февруари 1998 г. “24 часа” помести сензационната за времето си новина, че от 1946 до 1967 г. цар Симеон, майка му царица Иоанна, сестра му Мария Луиза и леля му Евдокия са следени от Държавна сигурност, а материалите са събирани в дело под кодовото название “Паразити”.

Дни след публикацията в редакцията се обади мъж, който каза, че не било вярно, че разработката за Симеон е прекратена през 1967 г. Според него след това царят бил разработван от разузнаването. Не знаех дали е верно, но пратих писмо до Националната разузнавателна служба, чийто архив е отделен от този на МВР. Никога не получих отговор.

Преди няколко години, когато законът регламентира достъпа до всички документи, създавани от всички управления на ДС, вкл. и от разузнаването, отново подадох заявление. Този път получих достъп и до документите на разузнаването. От януари до май тази година четох 17-те папки – близо 3000 стр.

Трябва да уточня, че от тях само 4 папки са директно свързани със Симеон или семейството му. Останалите са за т.нар. вражеска  емиграция в различни страни, но в тях има документи и за него.

Относно тези две лица в политиката – Борисов и Станишев, през 1996 г., когато започна всичко, никой или малцина познаваха тези хора. Когато те се появиха, аз бях започнала вече, и доста вече бе натрупано.

2. Идваш в Америка – защо точно тук и доколко ти помагат професионално тези посещения? Какво научи още за разследващата журналистика?

Научих много неща, но две от тях оставиха отпечатък в целия ми професионален път след 1996 г. При първата си специализация в World Press Institute през 1996 г. разбрах, че

САЩ е страната-мечта за журналиста – там журналистите искат и им се дава.

Може би не всичко, особено след 11 септември 2001 г., но със сигурност много повече, отколкото в която и да е друга страна по света. Има закони, има публични регистри, има открити бази данни. А по време на специализацията ми в университета в Колумбия, Мисури, през 1998 г. осъзнах

силата на американския Freedom of Information Act.

Както знаеш през 2005 г. издадох 2 книги – The Iron Fist  в Лондон, за която ти писа и отново ти благодаря, както и “Войната на шпионите” в България. И двете са изцяло базирани на моите искания по FOIA към десетина американски институции след 1998 г.

3. Как точно си набавяш достоверна информация?

С четене на документите, които получавам в резултат на моите искания към американски и български секретни архиви. Уверявам те, че приличат на роман, но имат и едно предимство – че това, което е написано в тях, не е измислено.

4. Може ли да има монарх/ия в една република?

Не съм сигурна, че разбирам въпроса, но ако имаш предвид някаква еднолична власт – не, не я подкрепям.

5. Короната ли прави монарха? Министерското кресло ли убива трона или обратното?

Не знам какво прави монарха, защото не съм живяла в монархия. И въобще това, че съм чела архивите за Симеон, не ме прави специалистка по този род теми. Изповядвам максимата, че добрият журналист трябва добросъвестно да представи фактите, а хората ще си направят изводите. Мисля, че в “Тайните досиета на царя” се опитах да направя точно това. Нито една дума в тези 384 страници не е измислена – документалната истина. Затова съм подкрепила написаното със 150 факсимилета.

6.Ако имаш 5 лева в повече на кого ще ги дадеш?

Мисля, че ще ги дам, за да направя копия на поредните интересни документи, които съм открила, освен ако по пътя не съм срещнала болен човек, за който знам, че може да оздравее с тези 5 лева.

7. Как релаксираш? Любими неща – манджа, музика, място по света и България, цвят, мириз, животно …

За манджа – не съм капризна, но мисля, че добре приготвена риба. Музика – италианска и хитовете от младежките ми години.  Място, и по света, и в България – не е едно. Цветове – бяло и черно. Миризма – на чисто, без никаква химия.

8. Какво най-важно искаш да кажеш на дъщеря си?

Да бъде добър човек!

Благодаря ти Алексения! Пожелавам ти здраве и късмет! Успех на книгата – на мен ми беше доста интересна!

И аз благодаря – за 2ри път ми даваш възможност да се срещна с българите на Западния бряг, с тези в Калифорния и Америка. Където и да е там! Искам откровенно да кажа, че изключително много уважавам нашите сънародници в САЩ! Бях там и знам какво означава един човек да се задържи при вас. Нека имат късмет и да нямат надежди, а да реализират себе си.

ВИЗИТКА

От 1995 г. Алексения Димитрова работи в отдел “Анализи” на в. “24 часа”.  Преди това е работила в седмичника в. “Поглед”, които единствен от 7-те тогава национални ежедневника, които следваха партийната линия, направи няколко ключови за правителството журналистически разследвания. Има 20-годишен опит предимно в журналистически разследвания и над 4000 публикации в над 40 печатни и електронни медии в България, САЩ, Русия, Великобритания. Завършила българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и следдипломна квалификация по журналистика в същия университет. Специализирала журналистика и журналистическо разследване в Световния прес институт и в Колубмийския университет в САЩ, в Ройтерс в Лондон, в Европейския център по журналистика в Маастрихт, Холандия и в Училището по журналистика в Архус, Дания.

В българските секретни архиви започва да работи веднага след 1989 г. Тогава написва първото писмо до министъра на вътрешните работи от името на главния редактор на „Поглед“ Евгений Станчев, където работи тогава.

Много популярен става статията за масоните в България, която пише в екип с журналистите Станимир Въгленов и Ганета Сагова. В материала се описва как всички тези хора, често заемащи високи постове в обществото, са част от българските свободни зидари, познати повече като масони.

“Америка още крие агенти на тайните ни служби” написа през 2002г. в “24 часа” Алексения Димитрова. Секретни са имената и на наши емигранти къртици, снаяли отвъд океана. Сензацията тогава изплува от над 1000 страници документи за българските спецслужби, събирани от американците. Документите с гриф “топ сикрет” и “конфиденшъл” (“строго поверително”), били отворени по искане на “24 часа”.

Същата година сегашният нов премиер на България и тогавашен секретар на МВР Бойко Борисов, заедно със заместник-посланика на САЩ у нас Родерик Мур връчва на Димитрова специалната награда за цялостно отразяване на дейността на Коалиция 2000.

Хит стана и статия от ноември миналата година, която е на базата на доклад на ЦРУ за превземането и закриването на Кремиковци, още от 1964г. И САЩ, и СССР са предвиждали краха на металургичния комбинат още в началото на 60-те години. Документи на ЦРУ, част от които все още са секретни, разкриват, че тогавашният съветски ръководител Никита Хрушчов казал на Тодор Живков: “Как можахте да се подхлъзнете на тази динена кора!”

Тайният анализ на ЦРУ е предназначен за Белия дом. Озаглавен бил “Нов стоманен завод може да увеличи икономическите връзки на България със Запада”.

През ноември 2004 г. получи наградата “Черноризец Храбър” 2004 г. в категорията журналистическо разследване за разследването “Светът издирва български роднини”, което започна през юли 2002 г. Автор на три книги. Тазгодишната “Тайните досиета на царя” е последната издадена. Втората със заглавие „The Iron Fist – Inside the Archives of the Bulgarian Secret Police“ (2005) – “Железният юмрук – в българските и американските секретни архиви” бе издадена на английски в Лондон от британското издателство “Артник букс” през 2005 г. Безмилостният разказ за безпощадната някога война между две системи, две воюващи идеологии е субран в книгата “Войната на шпионите – разследване в български и американски секретни архиви“ (2005).

Лицензиран лектор по проекта на Би Би си и програма ФАР “Подобряване на професионалните стандарти в българската журналистика” и на Мрежата за професионализация на медиите в Югоизточна Европа – SEENPM.  Участвала като обучител и с експертни мнения за разследващата журналистика в курсове, семинари и конференции в Холандия, Дания, Германия, Турция, Молдова, Хърватска, Словения, Босна, Армения, Албания, Азербайджан.

МНЕНИЯ

Като първо дете на избягал през 50-те години от България винаги съм копнеела да науча повече кои са нещата, направили една красива страна толкова нетолерантна, че хората да рискуват живота си и да я напуснат. Това е книга, пълна с неща, които всеки трябва да знае. Ако си мислите, “това никога не може да се случи”, прочетете колко лесно се е случвало. Ако си мислите, “хората е трябвало да направят нещо”, прочетете какво е станало с тези, които са опитали да направят нещо. Ужасяващо!… М. С. Атанасова, Калифорния, САЩ