ЗА РАЗТУХА ПРЕЗ УИКЕНДА и ПРЕДИ ИЗБОРИ … в денят за размисъл

Как Иванка Иванова бе дълбока провинциалистка

Специално за ОБЗОР BulgariCA

С  поздрав от Варна за Денят на Независимоста

С приятен спомен от времето прекарано в САЩ

А утре и ще гласувам(т)е …

Елена Владова

Живееше по едно време в една дълбока провинция на една дълбоко провинциална държава Иванка Иванова, обикновена  гражданка на държавата си и мирна жителка на провинцията. От трите страни държавата бе оградена от други държави, където живееха други мирни граждани, всички те обикновени, по-необикновени или законно необикновени жители на своите си провинцийки и по-дълбоки или по-плитки провинции. От тези три страни държавата на Иванка Иванова можеше да се прекрачи с крак, стига да беше широка крачката и да се пази равновесие на земята. От четвъртата страна държавата на Иванка Иванова не беше оградена от нищо, което да може да се прекрачи, защото там беше морето. А когато си имаш работа с море, винаги е по-трудно – за да го прекрачиш, трябва да имаш мно-о-ого широка крачка. Морето се плискаше ли плискаше в брега и всяка секунда триеше останките от крачки по пясъка, без значение дали те бяха на обикновени или по-необикновени граждани. Дори и законно необикновените граждани не можеха да направят нищо за крачките си по пясъка – и техните триеше морето му с море! И на чужденците – също.

Иванка Иванова, обикновена гражданка на държавата си и мирна жителка на своята провинция, разбра още като малка как стои въпросът с морето. Като порасна, разбра как стои и въпросът с държавата, че даже и с провинцията и нейната дълбочина, понеже като стане голям, човек поумнява и започва по да ги разбира някои работи. И като разбра, че е обикновена гражданка на държавата си, оградена от трите страни, пък и няма защо да не е мирна жителка на своята провинция, Иванка Иванова захитря. Тя започна да ходи често до морето. Но не за да протестира за крачките по пясъка, като някои законно необикновени граждани или чужденци, а заради съвсем други работи ходеше Иванка Иванова до морето.

“Неllo”, викаше от брега Иванка Иванова на английските моряци. И им махаше и те й махаха от корабите.

“Ciao”, викаше от брега Иванка Иванова на италианските моряци. И им махаше и те й махаха от корабите.

“Salut”, викаше от брега Иванка Иванова на френските моряци. И им махаше и те й махаха от корабите.

Само със скандинавските моряци Иванка Иванова нещо не можа да се разбере – много са им различни езиците, само в скандинавските държави си ги говорят, ще кажеш, че са като от дълбоката провинция.

Но Иванка Иванова, обикновена  гражданка на държавата си и мирна жителка на провинцията, знае какво е да си имаш работа с море.

Сега тя чака скандинавски кораб, за да замине за скандинавските държави и да учи езици.

Нищо не може да я спре.

Разбира се, Иванка Иванова чака на плиткото. Защото, ако закрачиш надълбоко в морето, дори и зад гърба ти да е дълбока провинция, можеш да се удавиш.

Из кореспонденцията на Иванка Иванова

Мило непознато другарче,

Аз много искам да се запоная с тебе, въпреки че ти не ме познаваш.

Пиша ти от моята страна, от Булгария (от Бюлгари). Тя не се казва точно така страната ми, но ние имаме в езика си една гласна, която няма как да я произнесеш, защото е много трудна и само наша и затова няма смисъл да ти я казвам. Ако искаш да я научиш, трябва да дойдеш тука.

Мило непознато другарче, в моята страна има и много други неща, които ги има само тука. Например имаме бацил в киселото мляко (вие му казвате йогурт) и този бацил прави млякото много особено. От млякото правим таратор – лятна супа с краставици. Имаме и много рози, от които правят розово масло и го изнасят. Имаме и ракия и много вино, имаме и кебапчета (това са едни вкусни месни изделия от мляно месо), а така също имаме и много тракийски гробници, много фолклорни области, много курорти в планините и край морето. Имаме и много сънародници в чужбина, но аз съм тука, поне засега, така че ще има кой да те посрещне.

Мило непознато другарче, мисля, че ще имаме много за какво да си говорим, когато се видим. Аз се интересувам от много неща и даже мога да ги коментирам. Тука не винаги всичко става навреме, но иначе има много информация.

Мило непознато другарче, искам да те помоля, ако може, като идваш, да ми донесеш един френски парфюм. И тука ги продават, но са много скъпи. Аз пък ще те черпя с кебапчета, ракия и вино.

Очаквам с нетърпение твоя отговор:-)

Иванка Иванова

P.S. Забравих да ти кажа да не си мислиш…, как да го кажа, я? Абе нали преди тука бяхме по-изолирани и не можехме да общуваме с такива непознати другарчета като тебе. Че да не си мислиш, че заради това не знам кои са “Алън Парсънс прожект” или Джо Лин Търнър. Знам, знам, и още как. И колко други работи още знам… И даже мога да пея.

Елена Владова

От книгата „Нови 20 истории на Иванка Иванова”, Варна /издателство „Сталкер”, 2004/