На 29 Юни всяка година Светата църква чествува едновременно паметта на великите

Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден)

(SS. Peter and Paul – Saint Peter the Apostle, Saint Paul the Apostle)

които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.

Двамата Апостоли обикновено са представени заедно като държат в ръцете си макет на църква.

Боговдъхновените писатели на свещените книги за тях не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел – преди обръщането си, а Петър – преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.(По-долу четете още за Светците)

В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. В представите на българите Петър и Павел са братя, а някъде се смятат и за близнаци, но не са. Петър е райски ключар и пазител на райската градина, a св. Павел пуска светкавици и запалва снопите на нивата. Може да предизвика страшни горски пожари, градушки и наводнения.
Петровден народът ни свързва винаги с жътвата, с младите животни и първите плодове – ябълки петровки, както и с големите Петровски събори по села и градове, и на него се работи. Обредите и ритуалите, които се извършват на този ден, предпазват от огън и пожари. Празнуват Петър, Денчо, Петра, Петя, Петраки, Петрачко, Петрана, Петрун, Петруна, Пенчо, Пенка, Пеню, Камен, Апостол, Малчо, Цоло, Павел, Камен, Павлина и Полина.

В иконографията Св. Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на Райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е. Икона от
Иисус Христос: “И ще ти дам ключовете на царството небесно и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небето. И това, което развържеш на земята, ще бъде развързано на небето.”

СЪЗДАЛ РИМСКАТА ОБЩИНА, А БИЛ РАЗПНАТ ТОЧНО ОТ РИМСКИЯТ ИМПЕРАТОР  Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава “камък”, му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог. Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял. След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения. Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година – годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт. В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни. Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община.

“Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение, но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки.” …  “Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата, имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението.” …”Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.”

АПОСТОЛ НА ЕЗИЧНИЦИТЕ  Свети апостол Павел (от латинско паулус – малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан. Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: “Савле, Савле, защо ме гониш? … Аз съм Иисус, когото ти гониш”. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен “апостол на езичниците”.  Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир “Три фонтана” край Рим). Новият завет на Библията (който не се почита от еврейската религия) съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.

“Аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея. Това и сторих в Йерусалим и, след като приех власт от свещениците, много светии (т. е. християни), затворих в тъмница, а когато ги убиваха, аз одобрявах това. И често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове. С това намерение (около 35 г.) отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, посред ден, на пътя, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. ” Из “Житие на Апостол Павел”

Църквата “Св. Апостоли Петър и Павел” се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец във Велико Търново. В Похвалното слово за св. Йоан Поливотски от св. патриарх Евтимий има сведение, че Търновската църква “Св. Апостоли Петър и Павел”, заедно с целия околeн манастир е изградена по поръка на съпругата на цар Иван Асен ІІ, царица Ана (1221-1237), която е наредила да бъдат пренесени там мощите на този светец. След падането на Велико Търново под османско владичество в църквата “Св. Апостоли Петър и Павел” е преместена българската патриаршия. В нея около две години служил последният български патриарх Евтимий (до 1393 г.). Църквата функционира като митрополитски център и през Възраждането.

Запазена е надгробната плоча на търновския митрополит Иларион Критски, за който е сигурно, че е погребан в храма. Църквата е архитектурно реставрирана през 1981 г., въз основа на снимки и рисунки по проект на арх. Б.Кузупов. Художествената реставрация е извършена от колектив, под ръководството на С.Русев. Текст под двете последни снимки: Регионален исторически музей – Велико Търновo

VIDEO: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ИМЕНИЦИ с една прекрасна българска песен “Петруно Пиле Шарено” – гледайте и се веселете

Рецепта за Петрова супа
Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия. Едва след края на светата литургия на ПЕТРОВДЕН в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богамолците, се слага край на Петровия пост.
Според народния обичай на тоя ден, известен повече като Петровден, се коли петровско пиле. Рано сутринта се носят в църквата обредни хлябове и ябълки петровки, за да ги освети свещеникът. След това те се раздават за здраве. Обредна трапеза: Петрова супа, пиле с ориз, пиле яхния с джанки, баница с масло и сирене, прясна пита, тиквеник.

Продукти 1бр. пиле 200гр лук кромид стар 100мл олио 20гр брашно тип 500 1ч.л. червен пипер
Приготвяне 1.Пилето се нарязва на парчета, задушава се в мазнината и се изважда 2.В същата мазнина се задушава ситно нарязания лук 3.След като омекне лука се посолява и се подправя с червения пипер 4.Залива се със студена вода и се кипва 5.Връща се месото и се вари до омекването на месото 6.Към края на варенето се добавя размито в студена вода брашно.